Драконът

46.

Мислите за часовете, прекарани заедно с Хенрик, го тревожеха. Йоаким негодуваше, вътрешно трепереше от картините, които се появяваха в главата му. Хенрик, който избягваше да го гледа, тихият му отказ на всяко предложение, затвореното поведение, стената, която той беше издигнал около себе си и която Йоаким не знаеше как да събори. Толкова силно искаше да прегърне слабото малко телце, да го притисне към себе си. Но дистанцираното поведение възпираше Йоаким. Все още. Беше прекалено рано. Или точно това трябваше да направи? Да го обгърне с ръце?

За колко ли от това беше виновна Анжелика? Как ли го бе представяла на Хенрик през цялото това време? Каква ли картина, образ бе изградила в съзнанието на момчето?

Когато накрая Йоаким закара Хенрик до дома му и го остави на петдесет метра от къщи, той попита сина си дали не може двамата отново да се видят. "Така ми се иска да прекарваме повече време заедно" – бе казал той на сина си. Но Хенрик не му отговори. Побягна към редицата от къщи.

Йоаким седя в колата дълго след като Хенрик беше изчезнал – с опряно чело върху сгънатите на волана ръце. Не знаеше как да успее да си възвърне контакта с Хенрик, нито пък вече имаше някаква представа как да успее да изпълни плана си.

Йоаким излезе от апартамента си, обиколи паркинга и погледна в паркираните автомобили, които стояха там. Не виждаше никого. Затова влезе в своята кола и потегли по път Е18 на юг. Часът минаваше един следобед и трафикът все още не беше натоварен.

През последните няколко часа беше започнало да се заоблачава – тежки, тъмни облаци се появиха от север. Те закриха слънцето и донесоха със себе си студен вятър. Въздухът беше станал осезаемо по-хладен. На арматурното табло градусите бяха паднали до осем.

Моментът за предаването беше точно в 17 часа.

Бяха се разбрали за време и място още преди три месеца.

Половината от сумата – 10000 крони – беше платена по сметка на Андре в Кроксрюд от средства, които той беше взел от собствената си сметка по време на отпуск. Другата половина той трябваше да доплати днес на еднояйчния близнак на Андре – Андеш, като му ги предаде на ръка.

Йоаким държеше огледалото за задно виждане под око. Автомобилите се плъзгаха на бързи потоци в четирите ленти на магистралата с очевидно незаинтересуваните шофьори зад волана, потънали в мислите си. Човекът, който караше след него, можеше да е всеки и никой. Знаеше, че може би бяха инсталирали проследяващо устройство на автомобила му.

Беше принуден да се подсигури, че те нямаше да са наблизо, когато предаването на парите станеше. Трябваше да бъде възможно най-сигурен.

На седалката до себе си беше оставил двата включени мобилни телефона. Все още нямаше скорошни обаждания на новия телефон. Но той знаеше, че тя можеше да се опита да се свърже с него на този номер във всеки един момент.

Йоаким зави надясно точно преди моста над фиорда Драмен и пое към центъра на град Драмен. След кратко търсене откри свободно място за паркиране на една задна уличка, сложи и двата мобилни телефона в джобовете на якето си, заключи автомобила и пое по посока към улиците из центъра. В един банков филиал изтегли десет хиляди крони в брой. От банкомат изтегли още шест хиляди. После отиде до жп-гарата и купи еднопосочен билет до Осло.

Петдесет минути по-късно слезе от влака на гара "Национален театър". Затича се успоредно на перона към изхода до "Парквайен", пресече улица "Хенрик Ибсен" и се насочи към "Акер Брюге".

Десет минути по-късно беше на борда на малкия локален ферибот, който плаваше между "Акер Брюге" и Бюгдьой[23]. Имаше само деветима души на борда – възрастна двойка, която беше взела със себе си раници и велосипеди; майка и баща с две непълнолетни деца, продавачът на билети и капитанът. Това бяха всички.

Йоаким седна на една от пейките на кърмата на ферибота и заразглежда останалите пасажери, които заради хладния полъх на вятъра бяха решили да влязат вътре. Трудно можеше да заподозре някого от тях, че го преследват, и тихичко се помоли да е прав.

На кея на Бюгдьойне, пред Норвежкия морски музей Йоаким слезе. Там стояха пет-шест души, които чакаха да се качат на борда. Освен него слезе и възрастната двойка с велосипедите. Спряха за малко по кея, извадиха помпа и мъжът напомпа своята задна гума, докато жената го чакаше. Йоаким реши, че тези двамата бяха безопасни и безинтересни.

Хвърли бърз поглед към ръчния си часовник, когато слезе от кея и стъпи на твърда земя. Часът тъкмо беше минал четири и половина и оставаха още трийсет минути до срещата и предаването на парите.

Мина покрай паркинга и музея, стигайки до широката алея. Малко по-нататък спря и се обърна. Появи се един автомобил. Не успя да види шофьора, но малко дете притисна носле към страничния прозорец на задната седалка и го зяпна с любопитни очи. Колата спря на паркинга, обърна и се върна обратно. Тя наново мина покрай Йоаким, който междувременно остана на мястото си. Този път Йоаким забеляза шофьора – жена на средна възраст, която беше дръпнала седалката си много напред, така че воланът почти опираше в гърдите ѝ.

Йоаким продължи още няколко метра по-нататък, обърна се и се върна обратно.

Точно в 17 часа отиде на главния вход на музея. Заплати 40 крони за билет и влезе във фоайето на музея.

Оставаше един час до затварянето и имаше малко хора. Йоаким се придвижваше бавно, докато разузнаваше с поглед и се спря, доста явно, до една от големите витрини с модели на кораби. Престори се, че изучава един от корабите с огромен интерес. Няколко секунди по-късно забеляза сянка зад себе си и един мъж застана до него. Стояха един до друг и се взираха в детайлно оформения товарен кораб.

"В теб ли са парите?" – прошепна мъжът, без да отклонява очи към Йоаким.

Йоаким му хвърли поглед. Никакво съмнение. Това беше Андеш, братът близнак на Андре, който се намираше там, заедно с Йоаким. Андре бе лежал три от осем години заради въоръжен грабеж. Андеш имаше абсолютно същите черти на лицето, но косата му беше по-дълга. "Отивам до тоалетната. Ела след три минути" – заяви Йоаким и тръгна.

Андеш не изчака трите минути, влезе в тоалетната веднага след Йоаким. Там двамата бяха сами.

Бързо размениха пощенски пликове и провериха дали съдържанието им беше наред.

Андеш преброи десет банкноти от по хиляда крони, а Йоаким провери двата фалшиви паспорта със снимки на него самия и на Хенрик.

Според паспортите двамата се казваха Ерик и Хенрик Олсен.