Драконът

60.

Йоаким намали скоростта си едва когато стигна до голямото осветено пространство пред главния вход на гарата. Огледа се. Тримата не го бяха последвали и той беше убеден, че преследвачът му беше изплашен до смърт и си беше отишъл.

Прекоси паветата, премина от другата страна по пешеходната пътека и продължи по улица "Карл Юхан". Йоаким вървеше с бързи стъпки, замислен и с поглед в асфалта пред себе си. Пешеходната улица все още гъмжеше от хора. Но по "Карл Юхан" почти винаги имаше много хора, независимо коя част от денонощието беше.

Хвърли поглед към четири африканки, които висяха пред магазин "Севън илевън"[29]. Бяха облечени в прилепнали дънки и силно гримирани. Те го следяха с очи, докато ядяха нещо опаковано в хартия, което държаха в ръце. Той мина покрай изнесените маси на кафявия бар "Скотсман", където пушачите седяха под лампата за отопление с половинлитрови чаши пред себе си. Веднага след това той прекоси площад "Егер" и тръгна по лекия наклон към "Гранд Хотел".

Ужасяваше се при мисълта да я зърне отново.

Малко по-късно отвори голямата входна врата от светла дърворезба, която водеше към "Гранд Хотел" и се насочи към рецепцията. Спря и се огледа около себе си.

-Джо – дочу внезапно той. Обърна се.

Далайла стоеше на вратата. Не беше чул тя да се отваря, когато жената влезе.

Резервирани като двама притеснени млади на първата си среща, двамата леко се целунаха по двете бузи.

Лицето ѝ изглеждаше уморено. Очите ѝ бяха подути и зачервени, сякаш беше плакала. И изглеждаше по-слаба, отколкото си я спомняше отпреди четири години. Той почти не проумяваше, че беше минало толкова много време.

Не бяха разговаряли след случилото си.

– Ела – каза тя и го дръпна за ръкава на якето. – Хайде да вървим.

Излязоха отвън на тротоара на прохладния влажен въздух и застанаха близо един до друг, наблюдаваха се.

Йоаким беше правил любов с Далайла. Но не я обичаше, мислеше си той. Движещата сила бяха похот, страст и желание. Потни, голи тела, които не получиха достатъчно едно от друго. Езици, слюнка, пот и сперма. Секс във всякакви форми.

Тя го погледна с търсещи очи.

– Ферен ме издирва. Неговите хора ме търсят навсякъде.

– Знам.

– Ти знаеш?

– Да.

– Ела – помоли го тя и се обърна. – Хайде да вървим.

– Къде? Не можем да отидем у нас – възпротиви се той. – Следят ме.

– Остани с мен – призова го тя.

Вървяха един до друг по тротоара.

– Какво направи с него? – поиска да научи тя.

– Изплаших го.

– Полицай ли беше?

– Не.

– Той как реагира?

– Уплаши се и побягна.

– Кой беше той?

– Най-вероятно някой от хората на Ферен.

– О, Господи!

Завиха надясно по улица "Юнивершитетсгатен". Далайла водеше.

– Накъде отиваме? – попита Йоаким.

– Само върви след мен – рече тя.