Драконът

31.

Улав паркира микробуса на паркинга зад парк "Фрогнер" и видя Йоаким да бяга бързо, докато мигачите на автомобила му три пъти просветнаха за миг. Нямаше никакви намерения да го последва. Беше ненужно. Нямаше шанс да настигне здраво момче около трийсетте.

Това, което Йоаким бе направил, не беше обикновен пробег, Улав беше убеден. Йоаким Жаклин беше, с много голяма степен на вероятност, наясно, че го следят. Откога знаеше за следенето, бе неизвестно. Може би го бе допускал или знаел през цялото време. Сега и Йоаким нямаше съмнение, че точно този микробус се използва за наблюдението му Беше се извърнал и бе видял, когато Улав се появи малко по-бързо от нормалното.

Улав отвори леко вратата и си запали цигара. Издиша дима в тъмния, студен въздух отвън. Леко трепереше, защото беше само по риза.

И още по-лошата новина – двамата му сътрудници все още не бяха успели да проследят жената от Судан, която според Ферен се намираше в някое място за нощуване в Осло. Бяха проверили хотели, мотели, общежития, стаи под наем и мамка му стара, нямаше и следа от Далайла Таха. Не след дълго бяха покрили целия град. Улав изобщо не искаше да започват отначало и да вършат цялата работа наново. Дотук Ферен плащаше всичко, което бе поискал, затова и Улав вършеше това, за което биваше известяван.

А Улав беше сред най-добрите. Християнинът мисионер беше наясно с това.

След като бе пушил толкова дълго, че повече не можеше да държи цигарата си, той изхвърли фаса, сложи слушалката в ухото си и въведе един номер за бързо набиране в мобилния телефон.

Ферен веднага вдигна. Вероятно бе седял в очакване на добрите новини, но се наложи Улав да го разочарова. Разказа на Ферен как седяха нещата – все още никаква вест за Далайла Таха, а и бе изгубил Йоаким Жаклин край парк "Фрогнер". И още нещо между другото – сега Йоаким почти сигурно знаеше, че го наблюдават. Въпросът беше дали знаеше кой го следи в онова, с което се е захванал.