Драконът

87.

Ферен се развесели, когато отвори MMS-a и видя на екрана на телефона си снимката. Той си сложи очилата за четене и се вгледа по-отблизо. Олекна му и тъпата болка в гърба му веднага изчезна.

Защото бяха успели да уловят с камерата Далайла. Те не го знаеха. Снимката показваше как тя слиза по стъпала. Изглеждаше сякаш тя се оглеждаше крадешком. Слънцето осветяваше дългата, слаба фигура, подобно на лампа. Лицето ѝ беше лесно разпознаваемо. Ферен нямаше никакви съмнения. Междувременно Йоаким и синът му ги нямаше

– Според неговия човек, но това не означаваше, че те не бяха наблизо.

Вероятно се намираха там, и тримата се укриваха в апартамент в Копенхаген.

Ферен се изправи и сложи ръка върху телефонната слушалка. Но разтърси глава и издържа на изкушението да се обади на Улав. Беше си заслужил малко окуражаване за добре свършената работа.

Вместо това набра друг номер.

Веднага чу звука от резервирания глас на другия край, Ферен изправи гърба си и усети болката, която се разпростираше от кръста и надолу към външната страна на дясното бедро.

– Това е тя – рече той.

- Тя?

– Да – отговори Ферен. – Нека да отидат веднага. Направи каквото е необходимо.

Ферен остави телефонната слушалка и започна да масажира кръста си с две ръце, докато се взираше през прозореца на терасата в дъждовния и подгизнал Осло.

"След ден-два ще мога най-накрая да се прибера у дома"

– Помисли си той.