Едно тъмносиньо "Волво" от по-старите модели спря на единственото свободно място пред хотел "Златен лъв" на улица "Бугстадвайен". Колегата на Улав, Брус Шарма, излезе и с бързи стъпки отиде към изхода. Беше облечен в хавайска риза, която свободно висеше върху светлите панталони и носеше черна кожена папка.
Вече вътре той седеше и гледаше двамата, които работеха зад гишето на рецепцията – млада жена и мъж на около четиридесет-четиридесет и пет, и двамата облечени в хотелска черна униформа с лого на малкия джоб.
Брус си избра жената и отиде при нея, когато тя се освободи.
– Мога ли да ви помогна? – попита тя дружелюбно.
– Надявам се – каза той и се усмихна широко. – Натоварено ли е през деня?
– Да, започва да става – отвърна тя и се усмихна услужливо.
Той остави кожената папка на тезгяха, отвори закопчалката и извади отвътре някакви документи. После се огледа внимателно наоколо, наведе се към нея и понижи глас.
– Полиция – прошепна той. – Издирваме една жена. – Той обърна един от листовете, който се оказа ясна фотография на усмихната чернокожа жена зад бюро. Обърна го към нея.
Рецепционистката го погледна по-отблизо.
– Това е името ѝ – поясни той и посочи. Беше написано под снимката. – Далайла Таха.
Рецепционистката поклати глава.
– Не се сещам да съм я виждала.
– Ще бъдете ли така любезна да проверите заради мен?
Тя направи стъпка встрани и сложи ръце върху клавиатурата.
Написа Далайла Таха, докато се взираше в екрана.
– Няма никой тук, който да се е регистрирал под това име, доколкото виждам... – и тя продължи да пише още малко – нито пък има резервация на това име.
– Благодаря ви за помощта – каза Брус Шарма, остави снимката обратно в папката и изчезна навън.
Когато се настани зад волана, видя, че двамата рецепционисти оживено разговаряха и поглеждаха към него.
Той обърна и отпътува по-нататък по улица "Бугстадвайен", като в това време постави слушалката на хендсфрийто в ухото си. Позвъни на номер от списъка с бързо набиране.
– Брус е. Ти докъде стигна? – Той се заслуша и хвърли поглед в огледалото за обратно виждане. – Добре, аз продължавам.