Драконът

47.

Файте-Йон живееше на първия етаж в най-разнебитения блок наоколо. Живееше заедно с майка си, а стаята му имаше изглед право към мръсотията и шума отвън.

Мартин беше идвал при него само няколко пъти. Двамата се познаваха още от трети клас, когато Файте-Йон и майка му се преместиха в Осло, в този блок, точно до онзи, в който Мартин живееше. В шести клас Файте-Йон започна в 6 Д, класът на Мартин. Той дойде от 6 Б, но там имаше прекалено много деца, които го малтретираха.

За щастие, не след дълго Файте-Йон успя да се отърве от диалекта, който използваха в Алта – той и майка му идваха оттам. Сега той говореше почти правилно, но не съвсем. Все още имаше някои неща в гласа му, които ставаха доста отчетливи, когато той се вълнуваше за нещо. Тогава финмаркския диалект се засилваше.

Файте-Йон беше вече пълен, когато се премести тук, но не беше особено отслабнал с годините. Сега сигурно тежеше доста над сто килограма и приличаше много на майка си. Джобовете на якето му винаги бяха пълни с лакомства. И обикновено ходеше с шише кола в ръка.

Мартин и Андреас бяха развълнувани и се смееха, когато застанаха до входната врата на блока на Файте-Йон и позвъниха. Бяха дошли тук направо от училище след кратка разходка из Рими. Знаеха, че Файте-Йон си беше у дома. Бяха го видели на отиване към училище и по път към къщи. Файте-Йон никога не ходеше някъде другаде.

Веднага след това дочуха гласа му по домофона.

– Здрасти, Ян! Аз съм, Мартин – и Андреас. Може ли да влезем? Носим една торба със сладкиши. – Мартин се усмихна на Андреас. – Помислих си, че ще поискаш и ти да се включиш и да похапнеш от тях.

– Не знам... – каза Файте-Йон. Звучеше изплашено.

Андреас се наведе към домофона:

– Мислехме си дали не може да ти дойдем на гости. Хайде, направо замръзваме от студ. Донесли сме и много кола.

Двамата зяпнаха домофона.

– Свинята се чуди – прошепна Андреас в ухото на Мартин.

– Хайде, де – пришпори Мартин. – Мислехме си, че ще може да отпочинем малко у вас. И у нас, и у Андреас има хора – излъга той. – Чуваш ли, тук имаме – той отвори пазарската торба, – пет млечни шоколада, два пакета чипс, един XXL пакет "М& М", огромен плик насипни бонбони и три шишета "Пепси макс" от литър и половина.

Андреас облиза устни и се засмя.

– Хайде – примоли се той.

– Е, добре – чуха го да казва най-сетне, – но няма да стоите прекалено много. Майка ми скоро ще се прибере.

Чуха тракане в ключалката и бутнаха входната врата.

Намериха се вътре в тесния коридор на апартамента на Файте-Йон. Беше претъпкано с дрехи и обувки, едва имаше място и за тримата, Файте-Йон затвори вратата след тях.

Миришеше на пот и на храна. Дим и пара от варено месо и картофи. Сега Мартин си спомни последния път, когато беше идвал тук – бе стоял тук и бе поел от задушливия, вонящ, тежък въздух. Трябва да се беше случило преди много години.

Събуха обувките си и ги захвърлиха върху купчината с другите обувки, които вече бяха там.

– Погледни насам – каза Андреас и отвори пазарската торба, така че Файте-Йон да види. И тримата надникнаха вътре.

Забелязаха, че Файте-Йон не можеше да свали усмивката от лицето си, когато видя колко много имаше в торбата.

Мартин го потупа по големия му широк гръб.

– Добре изглежда, ти как мислиш?

Мартин и Андреас тайно се засмяха един на друг и последваха Файте-Йон до стаята му.

Там беше разхвърляно, много по-разхвърляно, отколкото у Мартин или Андреас. Но по някакъв начин и доста уютно – с купища възглавнички и табуретки пред телевизора, така че човек можеше спокойно да се излегне пред огромния екран.

Андреас се хвърли върху възглавничките, завъртя се по гръб и сгъна ръце зад тила си.

– Честна дума. Обожавам да лежа така – призна си той.

Другите двама също се разположиха на пода. Мартин отвори найлоновия плик и всеки грабна по една безалкохолна напитка и по един шоколад.

Файте-Йон задъвка. Като че ли едва сега се появи малко цвят по бледите му бузи. Изглеждаше доволен.

Изведнъж Мартин се надигна и погледна към часовника.

– По дяволите – обърна се той към Файте-Йон. – Ти имаш "Уърлд ъв Уоркрафт"[24], нали?

Файте-Йон бавно кимна и с уплашени очи се озърна към Мартин.

– Трябва да организирам нападение, мамка му, иначе останалите страшно ще ми се разсърдят. Може ли да използвам компютъра ти? Много ми трябва! Моля те!

Файте-Йон предъвка.

– Не е ли направо жестоко? – възхити се Андреас. – Тук можем да си почиваме колкото искаме, да ядем лакомства, да гледаме разни неща и всякакви такива. Вижте само – той отвори плика, – има още купища.

Файте-Йон преглътна и погледна към Андреас.

– Бъди добър, Йон – помоли Андреас. – Позволи на Мартин да използва компютъра ти.