Сентрал Парк Уест

14

Щом видя майка си да я чака пред училището, Софи изкрещя:

— Мамо! Мамо!

Затича се, раничката ѝ подскачаше и я удряше по гърба, а в ръката си стискаше някаква фигурка от разноцветни хартии, залепени с тиксо.

Нора я сграбчи и я вдигна, като внимаваше да не смачка творбата ѝ от часа по изобразително изкуство и едновременно с това се молеше Софи да не я кара да отгатне какво е измайсторила.

— Харесва ли ти моята пуйка? — попита тя, като размаха във въздуха безформената хартиена топка.

— О, господи! Това е най-хубавата пуйка, която съм виждала. Чакай да я покажем на баба ти. Тя ще иска да я залепи на хладилника по случай Деня на благодарността!

Нора я притисна до себе си и я държа дълго така, затворила очи и прогонила от съзнанието си всякакви мисли за гангстери, убийства и оневиняващи доказателства. Най-после Софи започна да се извива, за да се изтръгне от прегръдката ѝ. Нора я хвана за ръката.

— Сладолед, буболече?

— Уха! Може ли да занесем и на баба? Знам кой обича.

— Иска ли питане — каза Нора и я поведе към Уошингтън Стрийт, главната улица на Хоубоукън. Внимаваше да не стъпва върху фугите на тротоарните плочи, както я беше учила дъщеря ѝ.

— Защо се прибираш? — попита Софи, докато старателно избягваше фугите. — Защото приключи с онова голямо дело ли?

— Да, както ти казах, голямото ми дело беше прекратено и сега ще мога да прекарвам повече време с теб.

— Ура!

След като си поръчаха сладолед и намериха свободна маса вътре, Нора попита:

— Днес ми изглеждаш някак сериозна, Соф. Има ли нещо, което искаш да ми кажеш? В училище всичко наред ли е?

— Да, в училище е супер, но знам нещо, което е тайна.

По гърба на Нора премина ледена тръпка, но майчинското изражение не напусна лицето ѝ.

— Какво е то, буболече?

— Мисля, че татко ще се жени за Вики.

— О, това е важна тайна, Соф. Откъде я знаеш?

— Ами тя носи пръстен с диамант на безимения си пръст, но го маха, когато баба е наблизо, а миналата неделя ме попита знам ли какво е шаферка и дали няма да ми е забавно един ден и аз да бъда такава. — Софи помълча, после добави с видима гордост: — Тъй че, мамо, то си е съвсем ясно.

Наистина ли, Вики? Въртиш се около дъщеря ми, намекваш ѝ за сватбата си? За каква се мислиш, по дяволите?

— Ами предполагам, че в такъв случай Вики ще стане част от семейството ни — каза Нора. — Ти харесваш ли я?

— Разбира се, но какво ще стане, ако роди бебета? Ако татко отиде някъде да живее с нея и повече не се грижи за мен? Така ми каза Джулия в обедното междучасие.

— О, Соф, твоят татко винаги ще те обича. А може би е малко рано да се плашиш от бебета, не мислиш ли?

Софи кимна, наведе се над сладоледа си и прошепна:

— Имам още една тайна.

— Каква?

— Винаги съм се надявала татко да се ожени за теб един ден, не за Вики.

Нора трябваше да се овладее, преди да отговори:

— О, милинка, може би трябваше отдавна да поговоря с теб за това. Аз обичам татко ти, той ми е скъп и искам винаги да е член на семейството ни, но не го обичам така, както Вики, за да искам да се омъжа за него. Разбираш ли какво ти казвам?

— Да, баба казва, че влюбването колкото за цуни-гуни е различно от обичта към семейството. Това ли имаш предвид?

— Точно това, Соф. На мама умното дете!

Софи се усмихна и отново се залови със сладоледа си.

Телефонът на Нора иззвъня с мелодията от филма „Кръстникът“, която беше настроила на шега за номера на Бени Дугън. Всички глави в сладкарницата се извърнаха към нея, когато го грабна от малката мраморна масичка и прошепна:

— Ало?

Гласът му бумтеше като на човек, поел свръхдоза кофеин:

— Нора! Голяма новина, голяма! Имаш ли секунда? Джесика откри нещо огромно.

— Чуй, Бени, със Софи ядем сладолед в една сладкарница — каза тя, като гледаше омазаните в розово устни на дъщеря си.

Обикновено това би трябвало да е достатъчно, за да сложи край на разговора. Със Софи съм, на обществено място. Бени веднага би се извинил с уговорката, че ще позвъни по-късно. Но не и днес.

— Можеш ли просто да ме изслушаш? — попита той.

— Разбира се.

И тогава Бени изстреля като картечница онова, което Джесика бе открила, толкова високо, че Нора натисна бутона за намаляване на звука.

— Прилича малко на Кайра Бърк, но не е. Всъщност е Джина Куфаро, единственото дете на Джоуи. Израсна пред очите ми. След смъртта му се потули някъде. Иначе Джесика е права за човека, който я е прегърнал, за да я утешава; двамата изглеждат така, сякаш са нещо повече от опечалени, сякаш прекарват доста време един върху друг. Става дума за Конър Маккарти, мамка му, дясната ръка на Тони Бърк! Какво търси той на мафиотско погребение преди толкова години и защо се натиска с дъщерята на покойния капо пред очите на всички?! Кажи ми!

Бени не изчака отговор, а продължи с по-тих глас, но със същата картечна скорост:

— От години до мен достигат слухове, че във фамилията Гамбино имало жена изпълнител на мокри поръчки. Най-добрата. Невидима като сянка. Затова изобщо не се изненадах, когато Носа ни предложи „мостра“ от онова, което имал да ни каже. Помниш ли? Каза, че бил човек от кръга на Джоуи Куфаро, че му възлагали само най-важните задачи и според слуховете била жена. Е, помня я. Дъщеричката на Джоуи. Винаги се навърташе около татко си. Разбира се, като порасна, не можеше да членува в екипа му, защото беше жена, а мафията не е това, което ти би нарекла „прогресивна“ организация. Така че Джоуи може би ѝ е възлагал специални задачи, за я приобщи към подземния свят, без да минава през процедурата на „посвещаването“. После, след смъртта му — когато направих тези снимки — тя изведнъж изчезна. Пуф! — няма я. Но на кого му пукаше тогава, нали? Нямахме нищо за нея. Какво значение имаше, че е изчезнала? Но като че ли се е върнала.

Бени млъкна, за да си поеме шумно въздух.

— Обаче най-голямото ни попадение е онзи зализан тип, който я е прегърнал. Ето я връзката с Бърк.

Когато той приключи, Нора успя да прошепне само:

— Уау! — После добави с равен, неутрален тон, като майка, завела детето си на сладкарница: — Ще ти звънна, щом се прибера, става ли? — Прекъсна връзката, като се насилваше да не пришпорва Софи. Дръж се нормално. Дръж се нормално, повтаряше си. — Съжалявам, че трябваше да отговоря, Соф. Така се радвам, че ми разказа за Вики. Обещавам ти, че всичко ще е наред.

Докато гледаше как малкото ѝ момиченце поглъща с наслада сладоледа, Нора прехвърляше в ума си разказа на Бени: как дъщерята на Джоуи Куфаро може би изпълнява мокри поръчки на мафията и може би между нея и убития губернатор има връзка чрез онзи Конър. Не знам какво да мисля за всичко това. Изведнъж някакво странно усещане премина като вълна през нея и ѝ се прииска да каже още веднъж на Софи никога да не пази тайни от майка си.

Взеха един сладолед за бабата — шоколадов с настъргани бадеми и карамел, както винаги — и тръгнаха към къщи, без да стъпват върху фугите на плочите.

След като остави Софи в къщата на майка си, Нора продължи пеша към тясното си сутеренно жилище на Блумфийлд Стрийт. Навън беше още светло, но апартаментчето, както винаги, тънеше в полумрак. Тя светна лампата в кухнята, остави чантата си на барплота и отвори вратата на хладилника. Понечи да грабне едно кенче бира, но си спомни думите на Бени за токсичната смес от самота и алкохол. Затова извади диетично пепси, седна на едно от високите столчета и посегна към чантата, в която беше служебният ѝ лаптоп. В следващия миг отдръпна ръката си, стана, отиде в миниатюрната спалня и се върна с личния си лаптоп. Отвори го и се загледа в профила, който си беше подготвила за приложението за запознанства. „Нора от Хоубоукън“ звучеше дружелюбно и предразполагащо. Нора, която обича музеите, екскурзиите сред природата, децата и италианската кухня. Никога неомъжвана прокурорка с малка дъщеря, търсеща сериозна връзка.

Пръстите ѝ докоснаха тъчпада и полека преместиха курсора през незавършения профил до падащото меню най-горе, с което приложението я питаше дали Нора от Хоубоукън търси мъже, жени или и двете. Малката черна стрелка просто се спря там. Както десетки пъти досега, Нора я наблюдаваше, без да мига, докато очите ѝ се навлажниха и по бузите ѝ потекоха сълзи. Тя затръшна капака на лаптопа. Какво ми става? Аз дори не знам коя съм. Толкова съм самотна, а нямам представа с кого бих желала да бъда, по дяволите. Слезе от стола, смени пепсито със запотеното кенче бира и отвори служебния си компютър. Винаги се намираше работа за вършене. Какво от това, че нямаше интимен живот? Имаше си Софи, майка си, професията. Щеше да се върне на приложението за запознанства някой друг път.