Сентрал Парк Уест

45

— Я, бандата се събрала отново! Като в оня филм, „Омагьосан ден“ — каза Френчи, оглеждайки познатата обстановка в стаята за свидетели зад зала 318.

— На мен ли го казваш! — отвърна Бени, кимна към съдебната зала и добави: — И там всичко си е постарому. Съдията, Сал Бътлър, всичко. Само Джина седи на мястото на онзи, когото очисти. Красива история…

Френчи се изсмя.

— Защо не си по-притеснен? — попита Бени.

— Опитваш се да ми съсипеш настроението ли? — отвърна Френчи.

Нора реши да се намеси:

— Мисля, че има предвид как я караш.

— Нали ви казах онази вечер в пандиза за защитени свидетели, че съм добре. И аз не знам защо е така. Ще давам показания срещу друг мафиот, но не се чувствам както предишния път. И то не защото е жена. Знам на какво е способна. Не е това. Просто сега съм на по-добро място в сравнение с предишния път, когато се бяхме събрали тук.

Френчи погледна към Бени.

— Или пък може би заради това, което направи с момчето ми. Сега имам чувството, че животът продължава и за мен след всичко това.

— Продължава, да — каза Нора. — Продължава и всички се радваме за теб. — Тя помълча за миг и попита: — Някакви въпроси в последния момент, преди да почнем?

— Не очаквате от мен да се опитам да я идентифицирам, нали?

— Ами — започна Нора… — ти сам ни каза, че не помниш да си я виждал някога, така че няма на какво основание да я идентифицираш. Просто се придържай към онова, което обсъждахме, разкажи всичко, които си чувал за дъщерята на Джоуи Куфаро. Това е. И, както се упражнявахме, бъди конкретен кой какво ти е казал. Ще помогнеш на съдията, ако Бътлър възрази.

— Ясно — кимна Френчи. Погледна Бени, после Нора и добави: — Знам, че звучи налудничаво, но ще ми липсвате и двамата. Беше ми гот да работя с вас.

— Ей! — каза Бени. — Само да не се разцивриш. Свърши си работата и после си гледай живота.

Френчи се обърна към Нора:

— Не съм сигурен как го понасяш този с неговата сантименталност.

Тя се ухили.

— Не ми е леко. — После стана и се запъти към съдебната зала. — Хайде, до скоро.

Френчи влезе в залата, застана на свидетелското място, вдигна дясната си ръка и положи клетва. Докато сядаше на стола, Нора го видя, че поглежда към масата на защитата в момента, в който тя му каза:

— Моля, представете се.

Тъй като Френчи с нищо не показа, че я е чул — продължаваше да гледа втренчено Бътлър и Джина, — тя прочисти гърлото си и повтори с по-силен глас:

— Господине, моля ви да се представите на заседателите.

Това подейства. Той поклати глава и извърна поглед към нея.

О, не, помисли си Нора, недей пак. Моля те, недей!

Но разпитът на Френчи мина гладко. Както и на процеса срещу Д’Амико, Нора го преведе през престъпното му минало, припомни работата му за Д’Амико и други членове и сътрудници на фамилията Гамбино. После го накара да опише отношенията си с Джоузеф Куфаро, или Джоуи Красавеца, бащата на Джина. Той разказа как Д’Амико го е запознал с могъщия Куфаро, който имал една много специална молба към него.

— Искаше от мен да му намеря цветен витраж от Марк Шагал.

— Кой е той? — попита Нора.

— Прочут френски художник от двайсети век, модернист. Работил е с всякакви материали, включително с цветно стъкло. Има някои много известни творби като витража „Прозорец към мира“ в централата на ООН.

— Откъде знаете толкова за Шагал?

— Ами, първо, аз съм крадец на произведения на изкуството — отвърна Френчи и бе възнаграден с бурен смях от заседателите, които бяха очаровани от него. — Второ, роден съм във Франция и майка ми обожаваше Шагал. Освен това бях крал негови неща и преди.

— Казахте, че господин Куфаро е искал да му „намерите“ витраж. Какво според вас е искал да каже с това „намерите“?

— Хм — отвърна Френчи. — Всъщност той не използва тази конкретна дума, да му „намеря“. Искаше да открадна витража и каза, че ще ми плати, за да го направя. Така че беше нещо в този смисъл. Да го „придобия“ може би. Не помня точната дума.

— И какво стана после? — попита Нора.

— Ами отне ми много усилия, защото той се намираше в апартамента на един баровец в Манхатън. По някакъв начин Джоуи го беше видял там и искаше да го има. В крайна сметка успях да вляза и да го придобия.

— Откраднали сте го?

— Да, да, това за мен беше единственият начин да придобия нещо.

По лицата на заседателите отново се разляха усмивки, някои дори се засмяха приглушено.

— Кога се случи това, господин Джоузеф?

— Преди десет-дванайсет години, малко преди Джоуи да почине.

— А как му доставихте творбата на Шагал?

— Бях позабравил тази история, но като влязох тук, си припомних къде ме накара да му я доставя. Едва сега разбрах защо е представлявала такава стойност за него.

— Възразявам! — изкрещя Бътлър, който нямаше никаква представа срещу какво възразява, но си каза, че онова, което Френчи току-що си е припомнил, няма как да е добро.

— На какво основание, господин Бътлър? — попита съдия Уитни.

— Той току-що си призна, че е променил отговорите си тук, на свидетелското място, господин съдия. Говори каквото му дойде на езика. Не е редно!

Това не изясни особено нещата, но Нора реши да се намеси:

— Нека задам един въпрос, който ще внесе яснота, господин съдия.

— Добре — отвърна съдията.

И тогава тя наруши свещеното правило никога да не задава в съдебна зала въпрос, чийто отговор не знае, но беше практически сигурна защо Френчи е замръзнал първоначално, когато хвърли поглед към масата на защитата. Те не му бяха показвали снимка на Джина, защото той твърдеше, че не я е виждал. Ако му я бяха показали, впоследствие това щеше да ги направи уязвими на обвинения, че са му внушили коя е, за да я идентифицира в съда. Докато изведнъж Френчи си бе припомнил нещо в образ и цвят.

— Господин Джоузеф, има ли нещо в тази съдебна зала, което е освежило паметта ви относно доставената от вас творба на Шагал?

— Да — каза той, кимайки енергично.

— И какво е то?

Френчи посочи Джина и отговори:

— Припомних си, когато я видях. Джоуи ме накара да доставя витража на нея и тогава си помислих, че му е любовница или нещо такова, но сега всичко си идва на мястото. Тя е негова дъщеря.

Нора реши да рискува с навеждащ въпрос:

— Значи вие сте се запознали с него в Бронкс, но той ви е казал да доставите произведението някъде другаде?

— Да, разговаряхме за поръчката в клуба му в Бронкс, но той не искаше да доставя творбата на Шагал там. Искаше да я отнеса на някакво място във Флорида, близо до Палм Бийч, нещо като еднофамилна резиденция или жилище в затворен комплекс. Не на самия бряг, а на няколко километра от него.

— И какво се случи?

— Изпълних желанието му, все пак той беше Джоуи Куфаро. Отидох с кола, защото не можеш да навиеш на руло цветен витраж, та нямаше как да го кача на самолета или на влака.

— И когато стигнахте във Флорида, на кого доставихте откраднатия Шагал?

— На нея — каза той и отново я посочи. — На дъщеря му.

Нора погледна към съдия Уитни.

— Той посочи подсъдимата, господин съдия.

— Да — отвърна съдията. — Да се впише в протокола, че свидетелят е идентифицирал подсъдимата.

Бътлър на няколко пъти понечи да стане, но се отказа.

Не можеше да прецени дали това му навреди. В края на краищата Джоуи Куфаро беше баща на Джина. А пък тя беше обвинена в няколко убийства, така че на кого, по дяволите, му пукаше дали татенцето ѝ е подхвърлило някакво крадено парче стъкло?

Нора реши да смени темата, като заразпитва Френчи за множеството му разговори за Джина с членове на фамилията Гамбино. Френчи буквално я затрупа с неща, които бе чувал за нея: какъв безценен капитал била тя за Фамилията, какво влияние придавали нейните убийства на Гамбино, как и останалите фамилии търсели квалифицираните ѝ услуги. Просто нямаше как да се намери по-солидно доказателство за нексус.

Съдия Уитни даде обедна почивка между разпита на свидетеля от обвинението и кръстосания разпит от защитата.

— Ще обядваш ли? — попита Бени.

Джесика беше седнала зад бюрото си и преглеждаше снимки на компютъра.

— Да. Само да приключа с тези тук. — И след секунди извика: — Ха! Това трябва да е!

— Кое?

— Този Шагал. Разгледах всички снимки, които екипът по претърсването е направил в дома на Джина. Не разбирам нищо от изкуство, но това тук определено прилича на стъклопис.

Бени се приближи и погледна стъклото с размери на театрален афиш, поставено пред прозореца над кухненската мивка на Джина, което пречупваше светлината на утрото през сините си петна с различни форми.

— И аз не разбирам от изкуство, но бас ловя, че е това. Едно е сигурно: Френчи е бил там. Виждал я е в собствения ѝ дом. Егати историята.

— Изпращам това на един от нашите експерти по изкуствата. Да видим дали ще потвърди, че е Шагал. Ще го накарам да изпрати копие и на Нора, докато Френчи е още на свидетелския стол.