Сентрал Парк Уест

Епилог

Ресторант „Брас Рейл“ в Хоубоукън беше на повече от един век и въпреки слуховете, че е обитаван от призраци, след като някаква младоженка загинала при падане по спираловидното стълбище през 1914 г., за Нора беше мястото, където ходеше при специални поводи. А това е специален повод, защото е сбогуване, мислеше си тя, седнала на масата за четирима на втория етаж до прозореца.

Бени пристигна пръв след нея. Огромното му тяло се появи зад летящите двойни врати на площадката. Нора му махна, сияйно усмихната.

— Господин Брутал — каза тя, когато той се приближи, — добре дошъл в Хоубоукън.

— Госпожо Печена — отвърна Бени, намествайки се на стола. — За мен винаги е удоволствие. Знаеш ли, че за пръв път съм в твоя прекрасен град? А знаеш ли също, че бейзболът…

— Стига, стига. Не желая да вечерям с баща си, колкото и да го обичах. Да, познавам историята на бейзбола, който за пръв път се е играл тук. Знам, че фукльовците от Купърстаун са измамници. Знам също, че антииталианските настроения са виновни Хоубоукън да не получи полагащото му се място в историята.

— Това последното не го знаех — каза с усмивка Бени. — Но добре, никакъв бейзбол. Как я караш ти, по дяволите?

— Честно казано, Бени, още ми е тъпо, че Кайра и Конър ще се измъкнат безнаказано.

Бени направи кисела физиономия.

— И аз много мислих по въпроса. Остави го Конър. Той е само пешка. Истинската игра на шах е била между двама овъргаляни в кал царе, или царици в случая. Най-напред Конър е бил с едната, после с другата. Самият той е нищо. Всичко от начало до край е било между Кайра и Джина. Като добрата новина е, че професионалната убийца загуби, макар че и победителката е пълен боклук.

— Какво имаш предвид?

Бени вдигна пръст.

— Първите ходове са били на Кайра, която се е свързала с Конър, за да се добере до Бърк и да се омъжи за него. После, когато нещата са се сговнили, тя е помолила Конър да прати Джина да „говори“ с Бърк, което да реши проблема с ужасния ѝ съпруг, като същевременно му е казала да поръча вечеря, за да прецака Джина, с което да реши и втория си проблем — да освободи Конър от тази връзка.

Той вдигна втори пръст.

— Разбира се, Джина се е била подготвила с насрещен ход, преобличайки се като нея, с което на свой ред я е прецакала, защото поръчаната вечеря изпортва легендата за самоубийството и Кайра се озовава в ареста.

После трети пръст.

— Но тя намислила пореден ход. Нямало е как да каже, че Джина е била тази, която е навестила Тони Бърк въпросната вечер, защото това е щяло да накисне и нея, и Конър. Нали така? Да изтъкне в своя защита, че е невинна, защото е уредила наемна убийца от мафията да пречука бившия ѝ съпруг? Това не би било пропуск за излизане от затвора. Но тя откри по-добър начин, без самонакисване, когато аз имах глупостта да кажа на Матю Паркър, че Д’Амико е готов да съдейства. Тогава Кайра е наредила на Конър да каже на Джина, че Носа се готви да я изтропа. А това е работа на Кайра, защото, ако си спомняш, Джина каза, че Конър ѝ е дал името му: Д’Амико. Матю Паркър никога не би го направил. Положително е била Кайра. Тя е знаела, че Джина ще го очисти, а това ще въвлече федералните в разследване на убийството му, с което тя ще бъде оневинена, а Джина — натопена. Наистина, това не би било сигурен ход, но във всеки случай било за предпочитане пред самопризнанието, че е замесена в убийството на Бърк от Джина.

Бени свали ръката си.

— Естествено, Джина не разбира изцяло играта, затова нейният последен ход — да ни каже от затвора, че Конър е лайно — е толкова жалък. Разбира се, че е лайно, но в тази игра е той просто една пешка. Голямата фигура е Кайра Бърк, царицата зад пешката, и тя победи.

Нора изглеждаше, сякаш някой ѝ бе изпуснал въздуха.

— Да, знам, че си прав, но това не ме улеснява да приема, че Кайра ще се измъкне безнаказано.

Бени кимна.

— Разбира се, но моят въпрос е от какво всъщност се измъква? Аз просто ти казвам неща, които са верни, не които можем да докажем. Защото дори да свидетелстваш за много внимателно формулираните ѝ изказвания в онази градинка, какви доказателства имаме срещу нея? Дори да се опитаме да постигнем нещо, ще ни трябва Джина, а тя не желае да съдейства, което няма и особено значение, защото като побъркана убийца едва ли би била особено надежден свидетел на обвинението срещу губернатора на щата Ню Йорк, не мислиш ли?

— Мисля — каза тихо Нора.

— Освен това знаем, че Конър е поръчал вечерята, но дори да признае, че това е било по идея на Кайра — а защо да признава? — нямаме нищо на ръка, ако Джина не представи контекст, и тук се натъкваме отново на същия проблем. Имаше причина Кармен и нашият уважаван федерален прокурор да се разберат помежду си, че тук няма нищо за нас. Защото няма.

Нора въздъхна шумно.

— Знам, знам. Просто имам усещането, че така и не успяхме да докажем истината. Използвахме Конър за свидетел, а сега знаем, че не е казал цялата истина.

Бени поклати глава.

— Затова ти изпрати на Бътлър онова писмо, за да му кажеш какво сме научили за Конър, от което нито Джина, нито който и да било друг има някаква полза.

Той изпуфтя ядосано и продължи:

— Струва ми се, че си поставяш погрешни цели, както си се вторачила в истината и пак истината. Нашата работа е да вкарваме в затвора лошите, за да пазим добрите, стига да имаме годни за целта доказателства. Понякога това означава да ползваме лоши хора за целта. Понякога това означава, че хора, за които знаем, че са безбожни копелета, ще се измъкнат невредими. Но аз никога не съм смятал нашата работа за „търсене на истината“. Системата не е предвидена за това. Нашата работа е да живеем в сивата зона, да издирваме онези, които са навлезли в черната, и да ги смачкаме, за да може онези, които са в бялата, да спят спокойно нощем.

— Ех, да можех и аз да виждам нещата толкова ясно, Бени. А дори да не успеем да го докажем в съда, аз знам, че нашата губернаторка е в най-добрия случай покварена личност, а всъщност най-вероятно си е направо злодейка, защото с Конър Маккарти са замислили убийство, използвайки Джина като оръжие.

— Е, по тая част аз съм доста обръгнал, предполагам. Ние сме свикнали от доста време насам лошите да заемат високи постове, като започнеш с президенти от моето време, които мога да посоча поименно, и въпреки това кретаме напред. Запомни, ти си госпожа Печена, не можеш да се оставиш това да те препъне.

Нора отново въздъхна.

— Ще се опитам. Наистина.

После лицето ѝ засия, когато Кармен и Джесика изскочиха иззад двойната летяща врата и тръгнаха към масата им.

— Здравейте! Съжалявам за закъснението — каза Кармен, докато сядаха. — Влакът спря в тунела под Хъдсън по някаква неизвестна причина.

— При това нямаше дори ужасяващо неясно съобщение по уредбата — добави с усмивка Джесика. — Каквито пускат в метрото, нали се сещате: дрън-дрън-дим-смърт-дрън-дрън. Просто си седяхме така в неведение. Какво ли е било?

— Ню Джързи е нещо, с което се свиква — каза Нора. — Нали все пак успяхте. Така се радвам, че екипът се събра извън работна среда.

Кармен постла ленената салфетка на коленете си и влезе в ролята на шеф.

— Хайде да поръчваме, умирам от глад, после искам всеки от вас да докладва.

След като сервитьорът прибра менютата, Нора започна първа:

— Исках да ви събера, за да ви кажа: реших да приема предложение за работа в Уестпорт, Кънектикът, за да може двете с мама да сме близо до Софи, Ник и неговата нова съпруга Вики.

— О, не! — каза Джесика. — Защо?

— Ами по причините, които вече изтъкнах, да сме по-близо един до друг като семейство, но, честно казано, имам и някои други причини, поради които няма да се опитам да си издействам преместване във федералната прокуратура в Кънектикът. Леко започна да ми писва от тази работа, особено след това, което преживяхме като екип в последно време. Искам да се махна от нея поне за известно време. Като същевременно започна да печеля по-сериозни пари, за да може майка ми да спре да ни носи на гърба си и с които да платя колежа на Софи. Ще съм юрист в голяма фирма за управление на рискови капитали в Уестпорт, наречена „Согатък“ по името на местната река. Управляват парите на много пенсионни фондове и, доколкото мога да преценя, са порядъчни и много богати хора. Та това е моята новина.

— Дявол да го вземе — каза Джесика. — Лоша новина за добрите хора.

Кармен прочисти гърлото си.

— Като стана дума за лоши новини, аз също ще се спасявам от службата.

Бени, който не се изненада особено от новината на Нора, този път извърна рязко глава.

— Какво?! О, шефе, не!

Кармен го погледна и очите ѝ се наляха със сълзи.

— Боя се, че да — каза тя. — Време е моята малка тайфа да се изнесе от лявата половина на къщата, а единственият начин това да стане, е, аз да започна да изкарвам повече пари. Един от нашите бивши колеги, Дейв Бъркли, вие го знаете — обърна се тя към Нора и Бени, — който сега е в „Бенедикт и Карп“, се свърза с мен. Трябвал им човек, който да отговаря за вътрешните разследвания, за да ги предпазва срещу евентуални дела за измама. Финансовата оферта беше нещо, което не можах да откажа.

Бени въздъхна шумно.

— Е, това е успокояващо — каза той, широко усмихнат. — Помислих си, че ще основаваш кантора „Бътлър и Гарсия“, пълен набор правни услуги за елита на американската мафия.

— Не — засмя се Кармен. — Местя се в Централен Манхатън, не в ада.

Бени се обърна към Джесика:

— Е, за нас те двете са мъртви. Кажи ми за себе си. Оставаш ли в служба на родината?

— Да, оставам — отвърна Джесика. — Имам да изкарам в Бюрото поне още двайсет години. — Тя погледна Бени, преди да добави: — Така че и за тях, и за теб няма отърваване от мен.

— Радвам се да го чуя — каза Кармен. — А вие, господин Дугън?

И трите жени извърнаха глави към Бени.

— Първо — започна той, като гледаше Джесика, — радвам се, че поне една от вас остава да служи на тези Съединени щати. — После се обърна към Кармен и Нора: — Що се отнася до вас двете, това рано или късно трябваше да се случи. Всеки, който става за нещо, напуска. Знам го, то е част от живота, част от професията. Не си мислете, че ми харесва, но това е положението.

Той забоде огромен показалец в гръдния си кош.

— Ако питате за мен, аз никъде няма да ходя. Всъщност, откакто загубих Чарми, никога не съм бил толкова щастлив. Харесва ми да съм дядо и се опитвам бавно да изградя нещо положително с моите две момчета. Една от причините да не ви се сърдя, че си тръгвате, са семействата ви. Семейството винаги трябва да е на първо място, иначе човек никога не е напълно щастлив. Вие ме научихте на това, загубенячки. Това е нещото, над което имаме контрол в този свят, в който не можем да тикнем в затвора всеки злодей, нито да намерим винаги верния отговор.

Сервитьорът донесе питиетата им. Бени хвана чашата си със светла бира и лицето му стана сериозно.

— Искам да вдигна тост — започна той, местейки погледа си от лице на лице. — Този екип е моето семейство, надявам се и вашето. Заедно минахме през какво ли не, дето има една приказка. Без да сме мафия, ние ще продължаваме да се поддържаме един друг, capisce? На тоя свят няма кой знае колко добри хора, тъй че трябва да сме единни. Ако ви потрябва нещо, звънкате. Ще си пазим взаимно гърбовете. Съгласни ли сте?

И трите се спогледаха.

— Съгласни сме! — казаха в един глас те, после протегнаха ръце и чукнаха чашите си над масата.

Настана неловко мълчание, което бе нарушено от Кармен:

— Значи без да капем кръв от показалците си върху икона на светец, така ли?

Бени се усмихна.

— Отворен съм за идеи.