Сентрал Парк Уест

27

В петък сутринта времето беше студено и дъждовно. Мразя това място, помисли си Паркър, докато изкачваше петте стъпала към входа на наказателния съд, вдигнал високо чадъра си, за да пази и Кайра. В стаята на защитата заеха обичайните си места в двата срещуположни края на масата и той извади телефона си. Нищо от Дугън. Хайде бе, човек, знам колко си зает, но ми подай нещо. Изпрати му есемес с едно червено сърце и въпросителна. След като засвидетелства на Бени положителното си отношение, той отвори „Уърдли“. Шест неуспешни опита да разгадае пъзела и денят му бе окончателно провален. Петбуквена дума с две „К“, чете се еднакво отпред назад и отзад напред?! Що за глупост. Какво?! КАПАК? Егати идиотите…

Съдебните заседатели бяха изискали още стенограми от свидетелски показания, после изпратиха бележка, този път с питане дали трябва да се съвещават през цялата следваща седмица, когато е Денят на благодарността, ако не стигнат до решение.

След като я прочете, съдия Занис вдигна поглед към тях.

— Смятам да им отговоря накратко: „Да, с изключение на самия ден“.

Паркър скочи на крака.

— Госпожо съдия, боя се, че упражнявате излишен натиск върху заседателите. Дали не е по-добре да им кажете просто, че ще обсъдите графика им в началото на идната седмица, ако се наложи?

— Оценявам загрижеността ви, господин Паркър, но не мисля, че с откровеността си относно нуждата да провеждат съвещания упражнявам натиск върху тях. Така че възражението ви се отхвърля.

В края на петъчния ден, отново около 6 ч. по искане на председателя на журито, съдия Занис ги повика, за да повтори указанията си да „не четат новините“, тъй като си отиват у дома за уикенда. Нещата не изглеждаха добре. Единайсет от съдебните заседатели бяха с каменни физиономии, повечето кръстосали ръце на гърдите си. Заседател №7 беше пребледняла и със зачервени очи, сякаш бе плакала, и хвърли бърз плах поглед на Кайра, преди да се обърне отново към съдия Занис.

Бъди силна, госпожо, бъди силна! — извика безмълвно Паркър.

Когато съдебните заседатели си тръгнаха и двамата останаха сами, Кайра го погледна и повдигна вежди.

— Отново ти казвам — отвърна той на погледа ѝ, — опасно е да се осланяме твърде много на такива неща, но започвам да подозирам разцепление сред заседателите. Има една стара поговорка: Вятърът на злото повява в съдебните зали в петък следобед и носи със себе си осъдителни присъди. След като и днес не те обявиха за виновна, започвам да се чувствам по-добре. Разбира се, с приближаването на Деня на благодарността се увеличава натискът да приключваме. Но ти видя твоята заседателка, нали? Тя е там, бори се за теб. Затова нека си починем през уикенда и да си мислим за хубави неща.

Настроението му се подобри и той изпрати няколко замислени емоджита на Бени.

Джесика затвори телефона и извиси глас:

— Милдред Джеймисън. Това е нашата Джина. Проверете си имейлите, и двамата. Засякохме я, че е летяла от и до Маями при единайсет от дванайсетте поръчкови убийства в списъка на Бени.

Бени се извърна към екрана на компютъра си, на който се появи снимка от шофьорската книжка на Милдред Джеймисън.

— Фантастично изглежда! Следващият ни ход е да се съсредоточим върху нашите два случая, на Носа и на господин губернатора. Можеш ли да докажеш, че е била на местопрестъпленията?

— Абсолютно — каза Джесика. — Дузина агенти и анализатори работят по въпроса, за да установят как е стигнала от летището до тях. Може да се окаже дори по-лесно, отколкото изглежда.

— Как така? — Нора бе прочела имейла си и вече надничаше през вратата.

— Точно както използва една и съща фалшива самоличност за пътуванията си, така от записите на авиокомпаниите излиза, че пътува винаги с един и същ предплатен телефон, докато нейният си стои у дома в Палм Бийч Гардънс. А грешката ѝ е, че на предплатения има инсталиран Гугъл.

Нора и Джесика се спогледаха усмихнати.

— Какво? — попита Бени. — Защо това е важно?

Нора кимна на Джесика да отговори на въпроса.

— Тъй като основният източник на приходи за Гугъл са рекламите, от компанията полагат големи усилия да знаят къде се намира даден човек с телефона си по всяко време, за да му осигуряват съответните вестникарски заглавия, съответната прогноза за времето, като го съветват и какво да си купи от въпросните места. Със съдебна заповед могат да ни предоставят пълна карта на всички пътувания на устройството за произволен минал период.

Нора беше толкова развълнувана, че не се сдържа и се намеси:

— Знаеш, че можем да получим данни и от доставчика на мобилни услуги, но информацията на Гугъл е много по-точна. Те са в състояние да ни съставят анимация, на която да се вижда как се мести малката точица. Да проследим пътя на Милдред, сякаш през цялото време висим с дрон над главата ѝ.

— Егати — каза Бени. — За малко да ми дожалее за бандюгите. За малко, ама не съвсем.

В понеделник сутринта съдебните заседатели поискаха на практика всички стенограми на свидетелските показания по делото. Това отне известно време, защото имаше възражения и съвещания на страните със съдията с искания за заличаване на текстове, но накрая заседателите получиха онова, което им бе нужно. След обедната почивка поискаха и екземпляр от съдебната дефиниция на „извън всякакво основателно съмнение“. В четири следобед последва бележка, която гласеше: „Съжаляваме, но не можем да стигнем до присъда“.

Паркър се надигна иззад масата на защитата.

— Какво има, господин Паркър? — попита Айрин Занис.

— Госпожо съдия, след толкова дълъг период на обсъждане не можете да им давате указания и да поставяте срокове за произнасяне на присъда. Това би съставлявало принуда и защитата ще се противопостави най-енергично.

— Господин Куон?

Анди Куон се надигна бавно. Беше уморен и изнервен.

— Госпожо съдия, обвинението моли да дадете на заседателите срок за произнасяне, какъвто според Апелативният съд не съдържа елемент на принуда, а е важен инструмент в услуга на обществото срещу пилеенето на средства на данъкоплатеца при повторен процес.

Съдия Занис не се поколеба.

— Господин Паркър, разбирам стратегията зад вашето възражение. Но господин Куон е прав, че Апелативният съд силно поощрява прилагането на допълнителни указания, с които да се напомня на съдебните заседатели за необходимостта да се постараят да постигнат единодушие, защото в противен случай делото ще се върне за повторно разглеждане пред други заседатели, които едва ли са по-квалифицирани от тях. Възражението ви се отхвърля. Но ще се погрижа указанията ми да бъдат подходящо балансирани. Моля да въведете съдебните заседатели в залата.

Още когато дванайсетимата заеха местата си, ситуацията беше очевидна. Единайсет от тях сякаш физически страняха от заседател №7, която седеше с изправен гръб и скръстени на гърдите ръце. Сега изглеждаше бясна, не натъжена. Съдия Занис започна да чете, като поглеждаше ту в листа пред себе си, ту към заседателите, докато ги подканваше да се произнесат. Към края направи пауза, сякаш за да привлече вниманието им към финала. Паузата продължи толкова, че накрая всички погледи в залата бяха приковани в нея. Тя продължи, като наблягаше на отделни срички и думи:

— Искам да подчертая, че не моля който и да било заседател или заседателка да не послуша съвестта си, нито да изневери на собствената си преценка. Каквато и присъда да произнесете, трябва да бъде ваша в качеството ви на съдебен заседател или заседателка, а не просто израз на съгласие със заключението на останалите.

Докато съдия Занис четеше последния абзац, Паркър бе готов да се закълне, че гледа право в номер 7.

— И така, моля ви да се върнете в стаята си. Искам да продължите обсъжданията и да ги доведете до край с открито съзнание.

Заседателите останаха в стаята си до 6 вечерта и си тръгнаха без повече бележки. Репортерите излязоха почти на бегом от съдебната зала, за да си приберат телефоните от охраната и да изпратят заглавията за деня: УБИЙЦАТА КАЙРА РАЗЦЕПИ ЗАСЕДАТЕЛИТЕ и ПРОЦЕСЪТ ЗА УБИЙСТВОТО НА ГУБЕРНАТОРА ЛЮБОВЧИЯ ЗАЦИКЛИ.

Паркър не изпрати есемес на Бени.