Сентрал Парк Уест

44

Рано на следващата сутрин Нора завари Кармен да я чака в кабинета ѝ е найлонов плик в скута си.

— Здрасти, какво става? — попита Нора.

Кармен вдигна найлоновия плик с цип, в който имаше зелен хартиен плик е размери на пощенска картичка.

— Това беше снощи в пощенската ни кутия.

— И аз получих такова — каза Нора и извади от чантата си същия найлонов плик с цип. — Радвам се, че и двете сме взели мерки да запазим отпечатъците.

Бяха получили еднакви пощенски картички, изпратени на домашните им адреси без марки и подател. И двете бяха с пожелания за скорошно оздравяване, и на двете отпред имаше нарисувана приличаща на канарче жълта птичка. Във всяка картичка имаше снимка на децата им — Софи и Илай, — направена от разстояние. Върху лицето на всяко дете беше нарисувано кръстче като от оптически прицел.

Когато видя картичките, Бени изригна:

— Писна ми вече! Това трябва да престане веднага!

— Какво смяташ да направиш? — попита Кармен.

Без да ѝ отговори, Бени се обърна към Джесика, която беше на бюрото си:

— Дай ги за анализ, виж дали ще изкараме нещо от тях, но загадка няма. Това е пак оня плужек Рико Фарачи.

После каза на Кармен:

— Виж, ти просто си гледай делото. Не им позволявай да те обсебват. А пък аз ще видя дали не мога да изпратя на свой ред послание.

Тази сутрин процесът се насочи към другите единайсет убийства, като Кармен влезе в ролята на водещия прокурор. На съдебните заседатели им бе представено в обобщен вид какво биха казали дадени свидетели, ако бъдат призовани да дадат показания в зала. Както можеше да се очаква, Бътлър се съгласи да потвърди истинността на тези предадени в сбит вид показания, защото самият той не желаеше да губи време в разпити на свидетели на живо, така че заседателите научиха от Кармен обстоятелствата около останалите убийства, данните от телефона на Милдред и от авиокомпаниите за пътуванията ѝ до и от местата на убийствата, за експресните пратки по „ФедЕкс“, които бе изпратила до себе си в девет от дванайсетте случая. Нора и Кармен смятаха да излязат с твърдението, че това са били оръжията, с които са извършени убийствата. Поради риска да бъдат открити при проверката за безопасност тя се бе отказала да ги внася със себе си в самолета, затова си бе изпращала пистолетите с „ФедЕкс“ и вероятно ги бе захвърляла след извършване на всяко убийство, вместо да се опитва да си ги върне във Флорида, където лесно би могла да си набави нови.

В случая на Тони Бърк липсваше пощенска пратка, защото той беше убит с инжекция; нямаше и при убийството на Носа, но Джина имаше предостатъчно приятели с пистолети в Ню Йорк. Също и при убийството в Атланта нямаше изпратен пакет, но данните сочеха, че тогава тя бе пътувала с кола. Балистичната експертиза от Атланта съвпадаше с тази от по-късно убийство. Аргументът на обвинението беше, че Джина си е прибрала пистолета от Атланта, за да го изпрати по пощата до мястото на следващото убийство, след което го е захвърлила.

След всички изнесени данни и потвърждението на достоверността им от страна на защитата Кармен призова Бени, за да даде експертното си мнение за мафията и да предостави на съдебните заседатели контекста на смъртта на Носа. Заседателите слушаха внимателно обясненията му за произхода на Коза Ностра и нейните корени в Сицилия, за начина, по който е организирана на фамилии и управлявана от йерархия, състояща се от бос, негов заместник и консилиери, които ръководят система от капи начело на екипи от посветени членове и сътрудници, като през цялото време парите от престъпната дейност текат нагоре, към върха. Обясни изискването членовете да бъдат „посветени“ — само мъже с бащи италианци — и ангажиментите, поемани на церемонията по посвещаването, с ударение върху опазването на тайните на Коза Ностра. Разказа им за петте нюйоркски фамилии, чиито босове бяха съставили помежду си комисия за решаване на спорове, и за историята и доминиращата роля на фамилията Гамбино.

След като изнесе краткия курс по история и методи на действия на мафията, Бени даде показания, че докато Доминик д’Амико е бил съден за рекет, подхвърлил бележка с молба да бъде привлечен като съдействащ свидетел с намек, че притежава информация за убийството на Тони Бърк. Разказа как се е срещнал с Носа и назначения му нов адвокат (без да споменава, че преди това го е представлявал Бътлър) и добави, че тази информация се отнасяла до самоличността на истинския убиец. Но не даде подробности какво му е казал Носа въпросния ден — че ставало дума за поръчково убийство, извършено от професионалист от екипа на Джоуи Куфаро, за когото се носели слухове, че е жена, — защото всичко това щеше да бъде обявено за непотвърдени слухове. Казвайки го, Д’Амико не се бе опитвал да помогне на мафията, така че това не бяха допустими показания на заговорник; бяха чисти слухове и Нора каза на съдията, че ще ги пропуснат.

Докато Бени беше на свидетелското място, Кармен му показа снимка от лобното място на Д’Амико — изобразяваща Носа мъртъв, с малка птичка, натъпкана в устата му — и го накара да потвърди, че това е същият човек, който се е опитал да им каже кой е истинският убиец на Тони Бърк, както и че канарчето е обичайното послание на Коза Ностра за цената, която плащаш, ако пропееш пред властите. Кармен си даде вид, че приключва с разпита, после сякаш се сети нещо и добави:

— А, специален агент Дугън, забравих да ви попитам. Какъв цвят е птичката на тази снимка?

Бени не отговори веднага и известно време остана вгледан в Кармен, докато изражението на лицето му се колебаеше между развеселено и ядосано.

— Не знам — каза накрая той. — Аз съм далтонист.

Кармен обяви, че няма повече въпроси.

Когато Бътлър стана от мястото си за кръстосания разпит, Нора се наведе към Кармен и прошепна:

— Това пък какво беше?

Кармен се усмихна и отговори също шепнешком:

— О, знам, че Бени е пълен далтонист. Всеки път, когато дава показания, намираме начин да го попитаме за цвета на нещо. Това ни е постоянна шега в отдела, правим си я от години. Матю Паркър го питаше всеки път. Учудвам се, че не знаеш.

Години наред Бътлър бе водил безброй битки с Бени Дугън и знаеше, че той ще спази указанията на съда да не разкрива самоличността на адвоката на Д’Амико.

— Бени — започна той, клатейки глава. — Бени, Бени, Бени…

— Да, Сал — отвърна Бени. — Това въпрос ли беше?

— Този Доминик д’Амико, когото споменаваш… май нещата не са се развивали много добре за него?

— Така ми се стори и на мен.

— Въпреки че е бил представляван от много кадърен адвокат?

Бени успя да потисне усмивката си.

— Да, въпреки отличния му адвокат. Понякога доказателствата са просто неопровержими, както сам знаеш.

— Искал е да стане доносник?

— Искаше да съдейства в опит да намали собствената си присъда.

— В нарушение на клетвата, която твърдиш, че е положил при приемането му във въпросната предполагаемо съществуваща организация?

— Да, в нарушение на правилата на Коза Ностра, една организация, която съществува реално.

— Ти го казваш, ти го казваш — отвърна Бътлър, на когото размяната на реплики доставяше видимо удоволствие. — Но това не демонстрира la forza — силата, — която си виждал да проявяват други подсъдими, отстоявайки принципите си въпреки всичко.

— Това е нещо изключително рядко, както сам знаеш, Сал.

— Но все пак се случва, нали? Все още има хора от старата школа, които поемат ангажименти и ги изпълняват, нали така?

— Има, да — отвърна Бени. — Което не ми се струва особено логично, когато организацията, с която си се ангажирал, е напълно лишена от морал, но се случва дори днес.

— Случва се, да — каза Бътлър. — Случва се. Нямам повече въпроси към свидетеля, господин съдия.

— Обвинението има ли още въпроси? — попита Уитни.

— Не, господин съдия — отговори Кармен.

— Господин Дугън, свободен сте — каза съдията.

Бени слезе от свидетелското място, измина няколкото крачки до средата на парапета пред ложата на заседателите и сви вдясно, за да провре огромното си тяло зад столовете на прокурорите и да стигне до своя.

— Много смешно — прошепна той, докато минаваше зад тях. — Как не ви омръзна тази тъпня, смешници такива?

Обедната почивка трябваше да приключи в два часа. В два без десет Бени влезе в съдебната зала, защото знаеше, че шерифите обикновено довеждат Джина малко по-рано, за да ѝ свалят белезниците и да я настанят на масата на защитата, преди заседателите да са заели местата си. Както винаги по време на процес, те правеха всички усилия, за да скрият факта, че подсъдимата е задържана под стража, макар че двете жени с каменни лица, седнали зад Джина, трудно можеха да останат незабелязани. Бътлър още не се бе върнал от редовния си обяд в „Джамбоне“, затова Бени плъзна стола си малко по-близо до масата на защитата.

Джина чу изстъргването на краката му по пода и вдигна глава.

— Здрасти — каза Бени. — Винаги съм се отнасял професионално към теб, нали?

Джина кимна.

— Това откачено копеле Рико, брат ти. Искам да му набиеш обръчите.

Джина го изгледа, присвила очи. Определено не разбираше какво ѝ говори.

— Никаквецът заплашва тези прокурорки и децата им.

На лицето на Джина се изписа изненада.

— Това трябва да престане — каза Бени. — Не ти отива на репутацията, а може да доведе и до война между нас, каквато никой не иска.

Джина издиша през носа си, поклати глава и накрая проговори с тих глас:

— Той е един жалък тъпанар. — Промърмори под носа си: — Scemo^[1]. — И добави: — Ще се погрижа.

Бени се дръпна назад със стола си.

След три дни справки от авиокомпании за пътуванията на Джина, от доставчика на мобилни услуги за движенията на телефона ѝ и от куриерската служба за изпратените от нея пакети Нора и Кармен съзнаваха, че съдебните заседатели още не съединяват точките на ребуса, но двете щяха да им помогнат със заключителните си пледоарии. Време беше Френчи да свърже Джина с фамилията Гамбино.