Сентрал Парк Уест

32

Екипът отново беше насядал на обичайните си места в кабинета на Кармен Гарсия — Нора и Бени на синьото канапе, Джесика на стола отстрани. След като приключиха с рапорта си за разпита на Конър, Кармен се облегна назад, допря върховете на пръстите си и впери поглед в тавана.

След пет секунди мълчание Нора попита:

— Нещо не е наред ли?

Кармен се наведе напред и отпусна длани върху бюрото.

— Не, не. Просто си мислех. Опитвах се да преценя как можем да преодолеем два проблема, един мой и един ваш.

Нора се ухили.

— За кой от двата искаш да говорим по-напред?

— За вашия, естествено — каза Кармен, като ѝ върна усмивката. — Много по-лесен е от моя. Вашият проблем е: как да свържете убийствата на Джина с подземния свят, така че да я изправим пред федерален съд, вместо да я предаваме в ръцете на нашите приятели от манхатънската или от други местни прокуратури. А моят проблем е какво да му кажа. — Тя посочи с пръст към тавана. — Някакви идеи?

— Първо — каза Нора, — за нищо на света не даваме това дело на когото и да било. Ще открием нексуса.

— Нексуса! — учуди се Джесика. — Това не сме го учили в Куонтико или аз не съм била в час.

Кармен пое въпроса:

— Почти всички убийства се гледат в щатски съд, защото само някои от тях са класифицирани от Конгреса като федерални престъпления. Като състав на престъпление ние винаги ползваме „убийство в услуга на организирана престъпна група“. Това изисква доказване, че обвиняемият е убил някого било защото мафията му е поръчала и платила да го направи, или защото убийците са искали да укрепят или запазят позициите си в организираната престъпност. Наричаме това „нексус“ между убийството и дадена „организирана престъпна група“, в случая — мафията.

— Разбрах, благодаря — каза Джесика. — Значи не е достатъчно да докажем, че Джина е убила Бърк и Д’Амико и може би още десетина други?

— Именно — отвърна Кармен. — Разбира се, това е страхотно за начало, а ако съдебните заседатели повярват, че сте доказали толкова много убийства, няма да е нужно голямо усилие да докажете и наличието на нексус, но ви трябват достатъчно данни, за да може съдията да ви разреши да ги представите пред заседатели във федерален съд. Някой трябва да заяви под клетва, че Джина не е просто убийца, а наемна убийца на мафията, а ви чух да казвате, че този някой няма да е Конър.

— Точно така — отвърна Нора. — Може би той лъже, но казва, че умишлено не се е интересувал с какво точно се занимава тя и за кого работи, а си е мислил, че онази вечер просто е искала да „говори“ с Бърк.

Кармен погледна към Бени.

— Прерови картотеката на тайните ни сътрудници, която имаш в главата си. Трябва да е някой, който да даде показания, че Джина редовно е убивала хора, поръчани от Коза Ностра. Дори такива от други фамилии.

— Аха — отвърна Бени. — Точно това правя, откакто съм седнал. Но в картотеката ми няма нищо. Никой никога досега не е казал за убиеца призрак нищо конкретно, за което да се хванем. Само слухове, че може да е жена. И че тя, ако изобщо е тя, вероятно е от обкръжението на Джоуи Куфаро. Носа беше първият, който можеше да я посочи поименно, но изяде канарче. Но нека да помисля още малко.

Кармен погледна към Нора.

— Значи от вас се иска да решите как да оформите федерално дело срещу Джина. Конър и страхотното филмче на ФБР казват, че е била в дома на Бърк, когато е убит, което заедно с данните за пътуванията ѝ и геолокационната информация от телефона я вкарва до живот като убийца. Това е чудесно, но не можем да ѝ повдигнем федерални обвинения без доказателство за нексус.

— Е, да — каза Нора. — Пък аз си мислех, че този проблем ще е лесният. Нека да го подъвчем още малко и ще говорим пак. А твоят проблем?

— Ей там горе е — каза Кармен и вдигна очи към тавана. — Какво да му кажа? Че показанията на Конър оневиняват Кайра? И че с тях и данните от електронното следене можем да докажем, че Джина е убила губернатора, а колегите отсреща са се издънили? И че все още не знаем дали можем да я обвиним във федерално престъпление при отсъствие на нексус?

Тя поклати глава и свали поглед от тавана.

— И какво ще направи Симпсън с тази информация? Ще каже на манхатънския главен още преди да сме готови? Ще ни каже да не ѝ повдигаме обвинения, понеже не сме готови? И нека не ставаме прекалено черногледи, но все още не знаем как е изтекла информацията, че Носа се е съгласил да ни съдейства. Симпсън беше един от малкото посветени.

— Не смятам, че трябва да го заподозрем с лека ръка — отвърна Нора. — И други хора са знаели. Съдия Уитни, онзи странен адвокат патриций, който му е приятел…

Тя се спря и погледна Бени, давайки му възможност да каже нещо. И той се възползва.

— А пък аз, какъвто съм идиот, взех, че казах това на Матю Паркър.

Кармен направи кисела физиономия.

— Знам, знам — каза Бени и вдигна длани. — Сега, като се замисля, ми се струва глупаво, но аз му имам доверие. Навремето той седеше на твоя стол, а сега представлява невинна жена, която едва се размина с осъдителната присъда. Исках да му дам знак, че при нас става нещо, което може да му бъде от помощ. Беше грешка, която си е само моя. Казах на екипа едва когато беше вече късно.

— На екипа! — възкликна Джесика. — Ами аз не съм ли от екипа, та чак сега го чувам? Пфу! — Тя се обърна към Нора със сбърчено чело. — Ти също не си счела за нужно да ми кажеш. Браво на екипа.

Кармен се намеси:

— Хайде, хайде, решавайте ги тези неща помежду си. Не искам да се занимавам и с това. Вижте, не знам откъде е изтекла информацията, но може да е и от нашия човек на последния етаж; не искам да кажа, че е корумпиран, но определено е клюкар, при това обича да си придава важност. А дори да няма лоши намерения, аз не бих му свеждала поверителна информация. Просто му нямам доверие, а това е нещо ужасно, тъй като става дума за шеф на федерална прокуратура.

Тя си пое дъх и продължи:

— На всичкото отгоре, ако отида при него, без да сме си изпипали перфектно нещата, има опасност той да провали всичко. Разбира се, ще е бесен, ако след две седмици вляза при него и му кажа, че сме готови да се явим пред голямо жури с искане да гласува процес срещу серийна убийца — тя посочи с пръст Бени, — защото ти си измислил начина да я свържем с мафията. Да не забравя, това включва и убийството на Тони Бърк и слага край на отношенията ни с манхатънската прокуратура.

Тя погледна към Нора с лукава усмивка.

— Ако не получавах седем хиляди повече годишно и нямах това канапе, щях да се замисля дали повишението в завеждащ отдел си е струвало. Е, хайде, вървете, помирете се, измислете доказателства за тоя нексус и елате пак да ме зарадвате.

Нора, Бени и Джесика вървяха по дългия коридор и мълчаха. Когато стигнаха до съседните си кабинети, Бени кимна към своя и каза:

— Какво ще кажете да направим кратко съвещание на екипа?

Влязоха, той затвори вратата — нещо, което почти никога не правеше — и се обърна към Джесика:

— Ей, съжалявам. Изложих се. — Посочи Нора и добави: — На нея не ѝ се сърди. Не ти е казала, за да не изглеждам такова лайно. Не е искала да те обиди, аз я накарах да си мълчи.

— Но въпреки това не беше хубаво от моя страна — прекъсна го Нора. — Трябваше да ти кажа, Джесика, и сега съжалявам. Ние сме екип. Това няма да се повтори.

След дълга пауза Бени погледна към Джесика и попита:

— Приятели?

— Окей — каза тя, погледна го с дяволита усмивка и добави: — Знам, че си един бруклински гадняр, който си пада по драмите, но аз мога и без тази.

Той се изсмя гръмогласно.

— Тъй, тъй! Екип сме и никакво „аз“.

— Хайде стига! — намеси се Нора. — От вас, господин Картотека, искам проблема решен до утрешното кафе.

— Слушам, госпожо — отвърна Бени.

На следващата сутрин, когато Нора и Джесика дойдоха на работа, Бени вече беше на бюрото си.

— Добро утро, Джесика, добро утро, госпожо Печена, тъкмо си мислех, че няма да ви видя повече. Време е за поредното съвещание на екипа — извика той, докато Нора влизаше в кабинета си.

Тя пусна чантата си на бюрото и отиде при тях с кафето си, купено от площада.

— Аз се пошегувах, че искам решение до тази сутрин, господин Брутал.

Той пропусна това покрай ушите си и погледна към Джесика.

— Ти нали беше казала, че държиш ръководството си в течение?

— Да, това е ФБР, рапортуваш или умираш. Така поне са ни научили.

— И те са подобаващо ентусиазирани?

— Абсолютно, и шефовете чак до ЗД-то.

Имаше предвид заместник-директора на ФБР. Нюйоркският офис беше най-големият и за разлика от повечето не се оглавяваше от специален агент, а от човек с ранг на заместник-директор.

— Добре — каза Бени. — Време е да тестваме ентусиазма им. Виж дали не можеш да ни уредиш един от техните служебни самолети. За утре сутринта. Пътуваме за Ню Мексико на гости на стар приятел. Четирима души.