Сентрал Парк Уест

15

За финал обвинението показа увеличена въздушна снимка, на която се виждаше къде е домът на Кайра Бърк спрямо местопрестъплението на Сентрал Парк Уест. Намираха се на двайсет минути пеша или девет минути с такси.

Застанал до снимката, Анди Куон прочете съвместна декларация: и двете страни приемаха, че ако бъде призован за свидетел, компютърният експерт на Нюйоркското полицейско управление ще даде показания, че телефонът на Кайра е бил изключен между деветнайсет и двайсет и един часа в деня на убийството, което не позволявало извличането на геолокационни данни за местонахождението ѝ в този времеви отрязък. На практика това означаваше: „Тя няма алиби!“.

След което Куон обяви:

— Обвинението приключи с излагането на тезата си, госпожо съдия.

Съдия Занис покани обвинението и защитата на кратко съвещание в кабинета си, за да изслуша и съответно да отхвърли задължителната молба на Паркър за сваляне на обвиненията срещу неговата клиентка поради недостатъчно доказателства.

— След като направи заключенията си в полза на обвинението, един добросъвестен състав от съдебни заседатели би могъл да открие извън всякакво основателно съмнение всички елементи на престъпление. А сега ви моля да се върнете в залата. Нека защитата да започне да излага аргументите си.

— Госпожо съдия — прекъсна я Паркър — Бихме желали да започнем да представяме аргументите си утре сутрин, на чисто.

— Разбирам това, господин Паркър, но до края на заседанието имаме още деветдесет минути и аз няма да губя времето на журито.

След като тримата заеха местата си в залата, съдия Занис каза:

— Господин Паркър, моля да призовете първия си свидетел.

— Да, госпожо съдия. Защитата призовава господин Конър Маккарти.

Свидетелят влезе в залата през страничната врата. Господи, приятелю, каза си Паркър, докато го наблюдаваше как се отправя към свидетелското място, така ли се обличаш, за да се явиш в съда?

Конър не ходеше приведен, но изглеждаше някак смутен, сякаш се надяваше да не го забележат. Което би било трудно, защото имаше вид на манекен, току-що дефилирал на модно ревю в Милано. Беше облякъл стоманеносив костюм със силно вталено сако, лилава карирана риза и тясна лилава вратовръзка, дюс. Панталонът му беше леко къс, за да се виждат карираните му чорапи в лилаво и черно над мокасините „Гучи“ с метална тока.

Докато се представяше, гласът на Конър, както обикновено, беше тих и без забележим акцент. Звучеше, сякаш е от онова мистично място по средата на атлантическото крайбрежие, където се раждаха водещите на новините в националните телевизии. Съдия Занис го подкани на два пъти да говори по-силно, докато той произнасяше буква по буква името си за съдебната стенографка.

Паркър започна с ясен и висок глас с надеждата свидетелят му да направи същото:

— Господин Маккарти, къде работите?

— В момента съм безработен след смъртта на моя работодател Тони Бърк.

— А на каква длъжност бяхте при господин Бърк?

— Бях началник на кабинета му. Изпълнявах тази роля, докато беше губернатор, а след като напусна, ме взе на работа в Семейния офис, както го наричат.

— Бихте ли обяснили на съдебните заседатели какво е „Семеен офис“?

— Разбира се, по същество това е претенциозен термин, използван от богаташите за менажирането на парите и живота им. При милиардерите Семейният офис дава работа на много хора, които инвестират, харчат или раздават парите на семейството. Бил Гейтс има такъв и на губернатор Бърк му допадаше начинът, по който звучи.

— А бихте ли описали накратко задълженията си?

— В Семейния офис или преди?

— И в двете ви качества.

— При губернаторството на Тони аз бях служител на щата Ню Йорк. Отговарях за правилното функциониране на екипа му, за събиране и предоставяне на информацията, която му беше нужна, за да си върши работата, и за гладкото изпълнение на графика му, такива неща. После, в Семейния офис беше различно, защото разполагахме с много малко хора, така че работата ми беше да върша онова, което бившият губернатор бе възлагал на целия си екип: съставяне на графика, организиране на пътувания, писане на речи, плащане на сметки, каквото се сетите. Както и специални проекти.

— Какви например?

— Например да упражня дискретно влияние от негово име, за да спасим статуята на Теди Рузвелт пред Природонаучния музей в съседство с жилището му. Той обичаше Рузвелт — бивш губернатор на Ню Йорк като него — и особено онази негова статуя на кон. Виждаше я от прозореца си. Но разни хора казаха, че е проблемна, защото скулпторът е поставил чернокож и индианец, стъпили на земята под него. Губернатор Бърк искаше да проверим дали не може да се направи някакво частно дарение или нещо такова, за да я спасим. Не се получи. Статуята беше преместена някъде в Северна Дакота.

— Познавате ли обвиняемата Кайра Бърк?

— Да.

— Бихте ли обяснили пред заседателите естеството на отношенията ви?

— Разбира се. Запознахме се в колежа, сприятелихме се, поддържахме връзка през годините, както подобава на състуденти и приятели от колежа. Или както би подобавало, предполагам.

— Къде следвахте и как се сприятелихте?

— В Йейл. Тя живееше в моето общежитие. И двамата бяхме с доста скромен произход. Предполагам, че това ни сближи, защото в Йейл беше пълно с деца на богати семейства от цялата страна. А и тя беше много интелигентна и с чувство за хумор. Може би с това трябваше да започна.

— Имали ли сте интимни отношения в някакъв момент?

Той отговори моментално:

— О, не, никога. Не че тя не е великолепна жена. Просто между нас нещата не стояха така.

— Споменахте произхода си, къде сте израснали?

— В Северен Бронкс. В квартал на ирландци и евреи. Място, каквото може да се намери само в Ню Йорк.

— Какво работеха родителите ви?

— Баща ми беше портиер в жилищна сграда в Манхатън. Майка ми работеше като камериерка в големите хотели.

— Споменахте, че сте запазили приятелството си с Кайра. Имахте ли някаква роля в брака ѝ с Тони Бърк?

— Да. Предполагам, че в известен смисъл нося вина за това. Беше през първия му мандат като губернатор. Той беше разведен. Знаех, че има желание да се вижда с жени, лично ми го беше казал. Двамата имаха голяма разлика, но знаех, че Кайра ще бъде огромен капитал за него, толкова умна и хубава, посветена на каузата да върши добрини. И ги запознах. Ожениха се около година по-късно. Честно казано, трябваше да се замисля малко повече как ще ѝ се отрази този брак.

— По време на това дело чувахме твърде много за… хм, недостатъците на губернатор Бърк. Вие знаехте ли за тях, когато ги запознахте?

— Не, макар че е трябвало много повече да си давам сметка. Като погледна назад, всичко това ми изглежда очевидно, но тогава просто не вярвах — не исках да повярвам — на нищо лошо, което се говореше за него. Мислех, че ако се ожени повторно, това би било добре за него както в личен план, така и за публичния му образ. Но сгреших и Кайра страдаше заради лошата ми преценка.

— Защо останахте при него след всичките тези разкрития от последните две години?

— Задавам си същия въпрос. Мисля, че просто от лоялност, неоправдана лоялност, но си казвах, че след като толкова време съм бил с него, не върви изведнъж да си тръгна.

Анди Куон не възрази на последните въпроси, но съдия Занис се намеси:

— Господин Паркър, накъде биете? Бившият губернатор Бърк не е предмет на делото, поне не в този смисъл.

— Да, госпожо съдия. Просто излагам обща информация. Ще мина нататък. — Обръщайки се към свидетеля, той попита: — Господин Маккарти, имало ли е случай преди смъртта на губернатор Бърк, когато сте обсъждали с него предбрачното му споразумение с Кайра?

— Да. Бяхме в кабинета му в неговия апартамент. Същата стая, в която е умрял. Искаше да предам на Кайра нещо от него. Бяха в бракоразводна процедура. Каза, че…

— Възразявам, госпожо съдия! — Анди Куон беше скочил на крака. — Това ще са непотвърдени слухове.

Съдия Занис изглеждаше объркана.

— Да, господин Паркър. Не виждам как… Приближете се и двамата, ако обичате.

Представителите на защитата и обвинението заедно със стенографката пристъпиха към съдийската банка.

— Господин Паркър — започна съдия Занис, — вие карате свидетеля да цитира изказване на лице, което съдът не може да призове. Да не би да разчитате, че точно за вас ще направя изключение?

— Не, госпожо съдия. Защото аз не представям на заседателите изказвания на Тони Бърк в потвърждение на верността на някаква моя теза. А за да им покажа ефекта им върху душевното състояние на моята клиентка, когато господин Маккарти ги е повторил пред нея. Обвинението твърди, че Кайра е имала финансов мотив, за да убие Тони Бърк. Господин Маккарти ще заяви под клетва, че Бърк го е помолил да увери Кайра, че има намерение да промени предбрачното споразумение, за да ѝ даде повече пари при развода. Ето защо това не са непотвърдени слухове, а факти, имащи отношение към делото.

Той се извърна и изгледа Анди Куон. Да, малкия, аз съм истински адвокат. Харесали ти как те изработих?

Съдия Занис се обърна към прокурор Куон.

— Значи той казва, че това не са непотвърдени слухове. Ставало дума за душевното ѝ състояние. Поддържате ли възражението си?

Направи някоя глупост, моето момче. Възрази отново и я накарай да зачеркне това от протокола, за да има за какво да се хвана при обжалването.

Куон замълча и погледна нагоре, сякаш отговорът беше написан на тавана. После каза:

— Обвинението оттегля възражението си, при условие че съдът даде указания на заседателите относно ограниченото приложно поле на исканите показания.

Бил си по-умен, отколкото изглеждаш.

Заседанието продължи и съдия Занис каза:

— Обвинението оттегли възражението си. Свидетелят може да отговори на въпроса. Ще помоля стенографката да прочете последния отговор.

Стенографката грабна листовете, изплюти от тайнствената ѝ машина, и ги запрелиства, като четеше на глас от странните знаци:

— „Искаше да предам на Кайра нещо от него. Бяха в бракоразводна процедура. Каза, че…“.

Конър гледаше объркано, но съдия Занис го подкани любезно:

— Може да продължите, господин Маккарти.

— О, благодаря. Каза ми да предам на Кайра, че ще остане доволна. Той нямало да се позовава на предбрачното споразумение, щял да се погрижи да е финансово обезпечена след развода, стига да подпишела, че се ангажира да не разкрива информация.

— Вие предадохте ли ѝ какво е казал? — попита Паркър.

— О, да, веднага, още същия или на следващия ден. Не си спомням точно.

— А тя какво каза?

Анди Куон понечи да стане от мястото си, но съдия Занис не го изчака:

— Господин Паркър, предполагам, че представяте тази информация в същата връзка?

— Да, госпожо съдия.

— Е, добре. Дами и господа съдебни заседатели, сега е моментът да ви дам някои указания. По силата на законите на щата Ню Йорк нищо от онова, което някой е казал извън съда, не може да се приема за доказателство. Може би и преди сте чували понятието „непотвърдени слухове“, което ще рече всякакви изказвания, направени извън съда, за които една от страните твърди, че са истина. Обикновено ние не ги допускаме като доказателства, освен ако не попадат в някое от общоприетите изключения на правилото. Понякога обаче дадено изказване може да бъде допуснато от съда като доказателство независимо от верността му, защото се отнася към нещо, нямащо общо с неговото съдържание. В нашия случай защитата няма за цел да докаже дали изказванията на господин Бърк относно предбрачното споразумение са верни, а само, че са стигнали до Кайра Бърк и са имали определено въздействие върху нея. Това е основанието, на което допуснах господин Маккарти да даде показания относно твърденията на господин Бърк, както и основанието, на което ще му разреша да каже каква е била нейната реакция. Надявам се това разяснение да ви е от полза. Господин Паркър, може да продължите.

— И какво каза Кайра, когато ѝ предадохте думите на Бърк?

— Нещо като: Радвам се да го чуя, но не съм убедена, че приемам идеята за СНИ.

— СНИ?

— Споразумение за неразкриване на информация. Губернатор Бърк искаше Кайра да се ангажира да не говори лошо за него. Той си падаше по такива споразумения и беше накарал много от нас да подпишем по едно.

— Защо някой би имал проблем да подпише СНИ? Анди Куон скочи на крака.

— Възразявам, госпожо съдия!

— Приема се — отвърна съдията. — Този свидетел не е призован в експертно качество.

— Е, добре, оттеглям въпроса. Господин Маккарти, случвало ли се е да се поколебаете да подпишете СНИ на господин Бърк?

— Да.

— Защо?

— Защото това би ограничило способността ми да говоря за нещо, за което имам какво да кажа. Както е ставало.

— Какво имате предвид?

— Мълчах си за отношенията на губернатора с разни жени. Сега си мисля, че е трябвало да проговоря, но се боях, че ще наруша споразумението и ще бъда даден под съд.

— Според вас Кайра отказала ли е да приеме предложението за промяна в предбрачното споразумение?

— До смъртта му не чух нищо за това.

— Благодаря ви. Нямам други въпроси.

Анди Куон беше отново на крака и за пръв път тонът му звучеше ехидно:

— Господин Маккарти, последно, кое от двете е вярно: че не сте знаели дали Тони Бърк е сексуален хищник, или че сте се притеснявали да не нарушите вашето СНИ?

Паркър реши да не изказва възражение. Конър ще се справи сам.

— Както и двете, така и никое.

Това принуди Куон да зададе отворен въпрос:

— Какво искате да кажете?

— С времето научавах все повече за Тони Бърк, което ме караше все повече да се страхувам за моето СНИ.

— Знаехте ли, че издевателства над жени?

— Не, но е трябвало да знам. Сега ми изглежда очевидно.

Куон нямаше да стигне доникъде с тези въпроси, затова смени посоката:

— Къде се състоя разговорът, който казвате, че сте провели с Кайра?

— Мисля, че по телефона.

— Мислите или знаете?

— Имам основание да съм сигурен, понеже с нея не се виждахме много често.

— Но тя е разбрала, че Тони Бърк не ѝ предлага пари, без да иска нещо в замяна, нали?

— Да, той искаше СНИ.

— А към момента вие вече сте знаели, че тя го мрази, и то не без причина?

— Знаех.

— И че е била дълбоко възмутена от сексуалните издевателства на облечени във власт мъже?

— Да.

— И че никога е нямало да приеме да си мълчи за неговите?

— Това не го знам. Нямам представа какво беше решила за себе си. Освен това още тогава, както и сега, много жени вече казваха истината за губернатора.

— Но тя така и не ви е споделила решението си?

— Именно.

— Тони Бърк е бил убит преди това.

— Аз не смятам, че има връзка между тези две неща, но формално сте прав, че той беше убит, преди да науча отговора ѝ, защото още не съм го научил.

— Нямам повече въпроси, госпожо съдия.

Паркър се поспря за момент. Това леко ни уязви, но Кайра ще изчисти всичко.

— Нямам повече въпроси, госпожо съдия.