Сентрал Парк Уест

5

Същата вечер Нора и Бени бяха застанали върху персийския килим в секретарската стая пред кабинета на съдия Уитни. Нора гледаше надолу, като се питаше как Френчи би оценил килима.

Бени местеше поглед между двете дълги стени на помещението, едната от които беше покрита с маслени картини на платноходки. Всъщност на всичките беше нарисувана една и съща, но в различни степени на разпъване на платната и на различни места. На другата, по-дългата стена имаше картини на кучета, които също изглеждаха да са едно и също ловно куче в различни пози — изправено, душещо или тичащо през различни местности. Ама сериозно ли? От коя шибана планета е дошъл тоя човек? Неспособен да се сдържа повече, той се обърна към Нора и прошепна:

— Нямам мнение за лодките, но със съдията явно споделяме слабост към рисунките на кучета.

Твърде напрегната, за да се засмее, тя поклати глава с едва доловима усмивка. Преди Бени да бе направил нов опит да се пошегува, секретарката на съдията ги въведе в огромния му кабинет. Много квадратни метри тъмносин мокет разделяха вратата от бюрото. Зад него седеше той по жилетка и с вратовръзка, но със свалено сако. Докато пресичаха широкия като футболно игрище мокет, Бени забеляза, че жилетката му е с ревери, а през средата ѝ минава златна верижка на джобен часовник. Сериозно?

Уитни вдигна поглед.

— Госпожо Карлтън, разбирам, че сте пожелали да се обърнете към съда по сериозен въпрос. При това без да присъства адвокат на отсрещната страна, а също и стенограф. Това е твърде необичайно.

— Да, господин съдия, точно така, необичайно е, но се намираме в необичайна ситуация. Ще ми разрешите ли да обясня?

— Е, добре — каза той, без да ги покани да седнат.

Нора му разказа за бележката, дадена на Бени в съда същия ден, която вдигна пред лицето му в прозрачен найлонов плик за веществени доказателства. Понечи да му я подаде, но той се дръпна назад, сякаш беше употребявана тоалетна хартия. Все още държейки я пред лицето му, тя изтъкна, че това се е случвало и преди, когато друг мафиотски бос — Салваторе Гравано, по прякор Сами Бика, бе поискал да им съдейства. Тогава съдията по делото се бе срещнал с обвиняемия, за да се убеди в искреността на намеренията му, след което бе назначил свой доверен адвокат за дублиращ защитата — негова „сянка“, която да го представлява тайно в усилията му да съдейства на обвинението. После добави, че прокуратурата възнамерява да подходи и в този случай по същия начин, разделяйки Д’Амико от адвоката му, за да може да се срещне насаме със съдията и впоследствие с новоназначения си адвокат.

— Да разбирам ли, че искате от мен да измамя адвоката на господин Д’Амико?

— Ни най-малко, господин съдия — отвърна Нора. — Ние ще се погрижим да доведем Д’Амико в секретарската стая към кабинета ви утре по обед, без никой да разбере. След като влезе при вас, той ще изложи желанията си в присъствието на съдебен стенограф. А ние ще уредим да присъства и новоназначеният му адвокат.

— Доста театрално ми звучи.

Бени не бе имал намерение да се обажда, но не можеше повече да се сдържи.

— Не знам какво имате предвид, господин съдия, но ако сегашният му адвокат научи, Д’Амико ще бъде убит. Няма никакво съмнение.

Едгар Уитни подсмръкна и вдигна поглед към Бени.

— Това вече определено е театралничене, господин Дугън. Неговият адвокат, господин Бътлър, е член на Нюйоркската адвокатска колегия и отговаря на ясно разписани етични изисквания за опазване поверителността на предоставената му от клиента информация.

Нора се приближи до Бени с надеждата да поеме върху себе си част от електричеството, което усещаше да струи от него.

— Господин съдия — каза Бени, — Бътлър е адвокат на престъпния синдикат Гамбино. Сигурен съм, че, като член на адвокатската колегия, има важни задължения, но ако помогне на Д’Амико да ни съдейства, те ще убият и него. Д’Амико е стопроцентов член на Коза Ностра, а за Бътлър задълженията му пред Фамилията изместват всякакви задължения, които има към този съд или към Нюйоркската адвокатска колегия. Това не ви е телевизионно шоу, господин съдия.

Всъщност на Едгар Уитни всичко това му звучеше досущ като „Семейство Сопрано“, но той реши да си замълчи. Махна с ръка и каза:

— Е, добре, както желаете. Уредете ми среща с Д’Амико без адвоката му, но в присъствието на съдебен стенограф. А сега какво планирате за този тъй наречен „дублиращ“ адвокат?

Нора докосна с лакът ръката на Бени. Искаше тя да поеме разговора.

— Смятахме да помолим съда да предложи на Д’Амико избор между няколко доверени защитници, всичките бивши федерални прокурори. Мога да ви дам биографичните им справки.

Съдията вече клатеше енергично глава.

— Не, не. Съдът носи отговорност за назначаването на адвокат. Ще му намеря подходящ защитник. Успяхте да ме убедите в деликатността на въпроса и аз ще се съобразя. Не искам нищо повече от вас.

— Господин съдия… — започна Нора, но той я прекъсна:

— Това приключва въпроса. Желая и на двама ви приятен ден.

Нора не помръдна от мястото си. Сега беше ред на Бени да я сръчка, но тя го игнорира.

— Господин съдия, ще ви помоля да размислите — каза тя, едва скривайки раздразнението си. — Трябва да е някой с необходимата дискретност и опит да се заеме с този въпрос. Става дума за много малка група хора.

— Казах, приятен ден, госпожо Карлтън. Ако държите на съдействието ми в тази пиеска, която разигравате, ще постъпите добре, ако напуснете кабинета ми. Незабавно.

— Да, господин съдия — смотолеви Нора.

Двамата се обърнаха и излязоха.

На следващия ден през обедната почивка Носа съобщи на антуража си, че е забравил нещо в съдебната зала, та да го чакат на обичайната им маса в „Джамбоне“ — ресторанта, намиращ се точно зад сградите на федералния и на щатския съд. Самият той се запъти към третия етаж, ползвайки стълбището според дадените му указания. Сви надясно по коридора към зала 318, после вляво и през тежката дъбова врата се озова в секретарската стая пред кабинета на съдията.

Едгар Уитни седеше зад бюрото си, все още с черната си тога. На стола до него седеше стенографка с пръсти върху клавишите на машината. Нора и Бени стояха прави от лявата му страна. Вдясно бе застанал добре облечен мъж на неговата възраст в тъмен костюм от три части. Бас държа, че и тоя има ревери на шибаната си жилетка, помисли си Бени.

Поне съдията действаше експедитивно. Увери се бързо в желанието на Д’Амико на срещата да не присъства адвокатът му, а вместо това да му бъде зачислен дублиращ адвокат, който да го представлява в отношенията му с държавата.

— Е, чудесно тогава — каза той, като посочи с ръка вдясно от себе си. — Назначавам за ваш адвокат господин Чарлс Блачфорд. Той е добър познат на този съд, мой близък приятел още от времето, когато учехме заедно в „Амхърст“. Ще бъдете в добри ръце, господин Д’Амико. Пожелавам и на двама ви попътен вятър. Междувременно съдът ще продължава да води делото ви, сякаш нищо не се е случило, докато не получи допълнителна информация. Желая ви приятен ден. Господин Блачфорд, с вашия клиент можете да ползвате тази стая няколко минути.

След тези думи той и стенографката излязоха. Нора се обърна към Блачфорд и му подаде ръка.

— Приятно ми е. Ние ще бъдем отвън и бихме искали после да останем насаме петдесет минути с вашия човек по силата на стандартното предложение на прокуратурата за сътрудничество срещу смекчаване на присъдата.

Блачфорд изглеждаше леко объркан, но успя да каже:

— Чудесно.

Още щом излезе в коридора, Нора извади телефона си и зададе в търсачката името на Блачфорд, а Бени изрази отвращението си:

— Чудесно, а? Поредният чудесник. Тая болест в шибаните си частни училища ли я хващат? Заедно с кучетата и платноходките. Това не е игра, по дяволите.

Нора не чу нищо от тирадата му. Вдигна глава от телефона.

— Той е адвокат по сливания и придобивания в голяма правна кантора. Завършил „Амхърст“, после Нюйоркския университет, от двайсет години се занимава с правно оформяне на сделки. Нищо не разбира от нашата материя. Просто с Уитни са гъсти. Не мога да повярвам.

— От друга страна, това го прави по-надежден — каза Бени. — Не може да се свърже с човек от мафията, дори животът му да зависи от това.

— Чуй се само — каза Нора. — За теб всичко има „добра страна“. Обаче животът на Д’Амико зависи от това.

Вратата на секретарската стая се отвори и Блачфорд им направи знак да влязат.

— Моят клиент казва, че разполагаме с много малко време. Неговите, ъъъ… колеги го очаквали в ресторанта. Обясни ми, че вашето предложение за сътрудничество включвало, доколкото разбирам, имунитет срещу съдебно преследване за всичко, което би могъл да разкрие пред вас, и той е готов да подпише споразумението. Сега би желал да ви предостави, както се изрази, „мостра“ от информацията си и впоследствие да се срещнете отново за по-подробен разговор. Това удовлетворява ли ви?

Нора кимна, с мъка скривайки усмивката си. Гангстерът току-що бе обяснил споразумението за сътрудничество на своя адвокат. Това определено не беше нормално.

Всички подписаха документа от една страница. После Бени взе нещата в свои ръце. Погледна към Д’Амико и каза:

— Е, Дом, дай да я видим тая твоя мостра и после върви при приятелите си в „Джамбоне“.

Д’Амико всъщност изглеждаше притеснен, което изненада Нора и Бени. Пое си два пъти дълбоко въздух и започна:

— Губернаторът Бърк беше очистен. Нито е самоубийство, нито го е пречукала шибаната му отчуждена съпруга Кайла, или както там ѝ е името. Всичко това са глупости. Мнозина от Фамилията казват, че Бърк е поръчан от Гамбино и очистен от професионалист. Някой от екипа на Джоуи Куфаро, някой, когото Фамилията държи в сянка, далече от ежедневните дивотии, и използва само за най-важните мокри поръчки. Никога не съм срещал извършителя, но чувам слухове, че е жена. Както и да е, това е, което знам, мога да науча и повече, ако ми покажете, че си струва.

Бени каза невъзмутимо:

— Добре, а сега си върви при тортелините. Ние ще уредим тук с адвоката ти да се видим отново. Междувременно помисли какво още знаеш и как да научиш каквото не знаеш. Капиш? Излез навън по същия път. Ние ще останем тук. Хайде, тръгвай.

Д’Амико се здрависа с Бени и си тръгна. Цяла минута тримата седяха мълчаливо, преди Нора да се обърне към Блачфорд:

— Очакваме от вас абсолютна дискретност заради безопасността на вашия клиент. Е, ще държим връзка.

Двамата с Бени излязоха забързано от стаята и по моста се прибраха в сградата на федералната прокуратура.