34

Идеята беше на Бени.

— Иде ми да се ритна — каза той предишния ден, когато седнаха да пият кафе. — Така и не питахме Френчи за Джина. А трябваше. Като чета досието му, той няма как да не е знаел за нея. Само че ние не го попитахме, а и той не ни снесе доброволно информация по причини, за които се досещам. Но е вършил това-онова с хората на Джоуи Куфаро, а знаем също колко беше гъст с Носа и какъв клюкар беше онзи тип. Бас държа, че Носа, а вероятно и други, с които е работил, са му разправяли за Джина.

— А всичко това би било допустимо в съда — каза Нора за успокоение на Джесика. — Показания на заговорници, доказващи наличието на престъпна конспирация, дори такива, поименно посочващи кой кой е и кой какво върши, не се смятат за непотвърдени слухове. Когато членове на подземния свят си разправят един на друг за техните си мафиотски дела, това може да се използва като доказателство в съда. Може би е достатъчно като нексус.

В този момент обаче Нора започна да клати глава.

— Само че аз се увлякох в мечти. — Тя се обърна към Бени и попита: — И така, как ще убедим Френчи да ни разправи за Джина и после да се съгласи да даде показания? Това ще ни затрудни.

— И още как — потвърди Бени. — Но мисля, че две неща ще ни помогнат. Първо, ще обясним на Френчи, че Джина обрича невинна жена на доживотен затвор. Дълбоко в себе си Френчи е мъж на честта и дори се изживява като някакъв рицар. А ако му покажем и снимки на Кайра, ще се поласкае от мисълта, че се притичва на помощ на красивата принцеса.

Нора и Джесика едновременно завъртяха очи нагоре.

— Ей-ей! — добави бързо Бени. — Говоря за Френчи, не за себе си. И второ — продължи той, — ще го свържем отново със сина му. Така трябва да постъпим, знам го от свой неотдавнашен опит, и се надявам и на Френчи да му допадне идеята да покаже на сина си, че е готов да извърши едно добро дело, особено когато е много трудно. Момчето е образцов гражданин, има добра работа в голяма банка. Предполагам, че ще се възмути от случващото се с Кайра и ще иска баща му да помогне.

Нора се изсмя гърлено.

— Това е абсолютно откачена идея, Бени, но може и да проработи. И е по-добра от всичко останало, с което разполагаме в момента, тоест с нищо. И така, какво правим оттук нататък?

Бени обясни, че знае къде работи синът на Френчи в Долен Манхатън, и предложи да се разходят до там с Джесика, да му кажат, че става дума за въпрос от първостепенна важност за страната. Както и че на сутринта служебен джет на ФБР ще ги откара до Ню Мексико, където той ще помогне на държавата, като убеди баща си да извърши едно добро дело.



Бяха минали два часа, откакто оставиха насаме Френчи и сина му Албърт в стаята за свиждания.

— За какво ли си говорят толкова дълго? — попита Джесика, вперила поглед в картонената си чашка с кафе от автомат.

— Чакай да ти се родят деца — отвърна Бени — и ги зарежи да се оправят сами с години, после се опитай да се сближите. В затвор за защитени свидетели. Без предизвестие. Може и на теб да ти е нужно време. Но ти препоръчвам да не правиш нищо такова. Просто бъди добър родител от първия миг.

Джесика кимна с престорена сериозност.

— Слушам!

След още един час служител на затвора почука тихо на вратата на чакалнята.

— Готов е да говори с вас.

Когато влязоха в стаята за свиждания, Френчи и синът му седяха един до друг от същата страна на масата, но всички столове изглеждаха разместени, сякаш баща и син се бяха приближавали бавно, стол по стол, един към друг.

Френчи се обърна към екипа:

— Окей, ще го направя, но не го искам тук по време на разпита. По-добре е да не знае какво съм казал на когото и да било.

— Съгласна съм — отвърна Нора. — Албърт може да седне отвън и да хапне нещо за обяд, докато ние си приказваме.



— Разбира се, че знам за нея — каза Френчи, когато всички бяха заели местата си. — Тя е хладнокръвна убийца. Много по-страшна от татко си, който сам по себе си беше свирепа мутра, между другото. Може би защото от малка ѝ беше криво, че се е родила момиче и не може да бъде пълноправен член на организацията. Не знам причината, но тя няма значение. Онова, което има значение, е, че всички хем се страхуваха от нея, хем я търсеха за най-трудните поръчки. Гамбино дори я отпускаха за временно ползване на другите фамилии както срещу заплащане, така и като услуга, за да може ония да са им задължени.

Никога не съм я срещал лично, тя си живееше във Флорида, а аз не си падам по насилието, но съм чувал много да се говори за нея. Никой от вас, федералните, не ме е питал за нея, а всичко, което знам, е от разговори с хора от подземния свят, така че не ми беше хрумвало да я спомена. Но, да, по дяволите, чувал съм много за Джина Куфаро. Изобщо не съм изненадан, че е очистила губернатора, като при това е натопила някаква мацка, нито че е пречукала Носа, за да опази себе си и мафията. Както казах, тя е хладнокръвна убийца.

В стаята настана тишина, докато Френчи не заговори отново:

— И така, след като убедихте Албърт, че аз съм някакъв американски герой, как да направя така, че да не го разочаровам?

— Не съм сигурна — отвърна Нора, — но мисля, че ще ѝ повдигнем обвинения за няколко убийства, включително това на губернатора и на… Носа…

— Тоя лайнар! — прекъсна я Френчи, после добави с усмивка: — Изпуснах се, прощавайте. Мир на праха му. Моля, продължете.

— … и после да я изправим пред купищата доказателства, които имаме за нея… повечето изобщо не са от теб, и да видим дали ще се признае за виновна, така че…

— Никога! — прекъсна я отново Френчи. — Нито сега, нито след хиляда години. Съзнавам, че се повтарям, но тя е хладнокръвна убийца с по-големи топки от повечето мъже. Което означава?

— Което означава — отвърна Нора, — че ако нещата стигнат до дело, ще трябва да те призовем като свидетел. — Когато той не отговори, тя допълни: — За последен път.

Френчи се изсмя на думите ѝ и погледна към Бени.

— Да бе, освен ако бруклинският великан не реши да разкрие истинския убиец на Кенеди.

Бени се усмихна.

— Значи ти и за Кенеди си знаел, а си мълчиш, кучи сине?

Нора се намеси, за да ги върне към темата:

— Делото ще е някъде в началото на следващата година по всяка вероятност. Шерифите ще те доведат в Ню Йорк в тайна квартира, както преди. Там ще ти е по-лесно да се виждаш с Албърт.

— Да — каза Френчи, — и това. Оценявам жеста ви да ме свържете с моето момче. Знам, че го направихте, защото сте мръсни манипулатори, но какво от това? Пак съм ви благодарен.

— Но съм длъжна да те попитам — каза Нора — каква степен на заплаха представлява Джина за Албърт, след като той научи, че си наш свидетел?

Френчи помисли малко, преди да отговори:

— Всъщност, колкото и странно да ви прозвучи, не много голяма. Трябва да разберете едно нещо: от всичко, което знам за нея, тая мацка е Коза Ностра до мозъка на костите си. Ако се беше родила мъж, сега щеше да е босът на фамилията Гамбино. За разлика от това лайно Носа тя е от старата школа, при нея всичко е въпрос на чест и игра по правилата. А едно ненарушимо правило за такива като нея е, че не се убиват мирни граждани. А Албърт е мирен гражданин. Иначе мен ще ме свитне, без да ѝ мигне окото. Ако можеше, би ме възкресила, за да ме свитне повторно. Може да е очистила губернатора, ако се е преструвал на приятел на Фамилията, а се е опитал да я прецака. Това е бизнес. Но не се тревожа за мирен гражданин като Албърт.

— Чувам какво ми казваш, Френчи — обади се Бени, — но все пак мисля да предложа на твоето момче да го включим в Програмата. Или поне да му осигурим някаква охрана.

— Оценявам, че сте помислили за това — каза Френчи. — Не искам той да се тревожи, а може би ще има интерес да се събираме по-често. А като стана въпрос за събиране, ще направите ли нещо, за да ми съкратите срока, ако се съглася да свидетелствам?

— Може би. Това е най-многото, което мога да ти кажа, ако трябва да съм честна с теб — отвърна Нора. — Ако дадеш достоверни показания, можем да поискаме от щатския съд да ти намали присъдата. Но трябва да знаеш, че отношенията ни с манхатънската прокуратура не са прекрасни, а това дело е част от проблема по причини, в които не ми се иска да навлизам. Съмнявам се, че ще проявят великодушие. Разбира се, винаги остава възможността сегашният губернатор да ти опрости част от присъдата, но това е много далечна перспектива. Доста дълъг отговор, но не можем просто да ти обещаем, че ще свършим работа.

— Както винаги — каза Френчи — оценявам откровеността ви. Но съм виждал какви зайчета вадите от шапките си вие, федералните, така че не спирам да се надявам.

— Чудесно — каза Нора и смени темата. — Сега, когато вече си имаме доверие, може ли да чуем малко подробности от това, което знаеш за Джина? От кого го знаеш, къде, кога, такива неща. Нали нямаш нищо против?

Френчи кимна и всички се захванаха за работа.

Загрузка...