Сентрал Парк Уест

50

Кармен изнесе основната част от заключителната пледоария на обвинението, като се фокусира върху фактите, свързващи Джина, подвизавала се под името Милдред Джеймисън, с дванайсетте убийства, предмет на обвинителния акт. В продължение на деветдесет минути тя преведе заседателите през всяко от тези убийства, използвайки всички доказателства по делото, за да изгради една цялостна картина, доказваща, че Милдред Джеймисън е Джина, а Джина е била на местата на всичките дванайсет убийства. Тя съвсем бегло спомена самата Милдред, свидетелката на защитата.

— Не знам точно какво целеше това представление, но то нямаше нищо общо с действителността. Не тя е пътувала с тези полети. Което означава, че Джина Куфаро е сключила някаква сделка, за да ползва самоличността на тази жена. Вероятно господин Бътлър може да обясни онова, което пропускам.

Когато дойде неговият ред за заключителна пледоария, Бътлър вече не беше онзи щастлив воин. Първите думи, които излязоха от устата му, прозвучаха като дрезгав лай:

— Това са пълни глупости! — Той си пое шумно дъх и продължи: — В своята встъпителна реч ви казах, че всичко това са глупости, и вие сами се убедихте в думите ми. Аз представлявам една жена с характер и принципи, силна жена. За мен е чест да бъда неин адвокат. Тя не е извършила онова, което ви внушава обвинението.

През следващите два часа Бътлър изпълни целия си репертоар от шлагери: за измислената мафея, за широкото в последно време използване на доносници като свидетели. Като през цялото време се придържаше към фразата „моята клиентка не би могла да е толкова тъпа“.

— И така, кое е вярното? — попита високо той. — Че Джина е престъпник факир или че е идиот? Значи тя кръстосва надлъж и шир страната под едно и също име и с един и същ телефон, за да убива хора? Наистина ли? И на тази предполагаема убийца не ѝ хрумва да си смени телефона, да се пробва под различен псевдоним? Пълни глупости са това. Обвинението заявява, че доказателствата са зловещи. Ха! Аз пък заявявам, че те доказват нейната невинност, и точка по въпроса. Но вие и бездруго знаете, че този телефон не е неин и че тя не е пътувала с него. Пътувала е истинската Милдред Джеймисън, едно лице, с което вече се запознахте. Телефонът е неин, не на Джина. Тя и моята клиентка са различни лица. Може да си приличат външно, поради което и обвинението се е объркало, но това са две отделни личности. И двете невинни, между другото.

Така ли ще замаже тази глупост с Милдред?, помисли си Нора, докато Бътлър продължаваше да крещи. Конър бил „плазмодий“, не можело да му се гласува доверие. Даниъл Джоузеф — Френчи бил „престъпник и измамник“, който повтарял чутото от други измамници, а съдебните заседатели трябвало да знаят, че всичко това са лъжи, понеже „никой човек на честта няма да тръгне да клюкарства пред някакъв крадец за уважавана личност като Джина Куфаро“.

И така нататък в същия дух, докато Бътлър плувна в пот, която се стичаше от темето по лицето и врата му и образуваше тъмно петно върху яката на светлосинята му риза. Приключи едва когато напълно остана без сили, призовавайки с тих глас заседателите да не допуснат федералното правителство да унищожи една невинна жена.

Опровержението на Нора беше кратко:

— Господин Бътлър отдели толкова време да атакува Даниъл Джоузеф и Конър Маккарти, защото човек не може да атакува снимки, телефонни разпечатки, видеозаписи, не може да ги нарича с обидни имена, да оспорва тяхната достоверност. Те просто си съществуват като доказателство, че Джина Куфаро е виновна. И едно от нещата, които доказват, е, че „глупостите“ около въпросната Милдред Джеймисън са именно това: глупости. Не мога да застана пред вас и да ви кажа какъв точно е случаят с тази жена, но най-вероятно е дала под наем самоличността си на подсъдимата. Вие обаче знаете с положителност, че любителката на чай не е Джина, която си пада по тайното меню на „Старбъкс“. Джина с онзи телефон и русата перука е жената, отиваща и връщаща се от убийството на Тони Бърк.

Нора вдигна пръсти да изобрази кавички.

— „Милдред Джеймисън“, ако изобщо се казва така, ви заяви, че жената на снимките не е тя. Няма как да е. Не е ясно защо е дала самоличността си на Джина, но каквато и да е била сделката им, тя не е включвала Милдред да поеме вината за убийствата, извършени от Джина Куфаро. Струва ми се, че повече от едно лице на този свят използва името Милдред Джеймисън, но само едно е убило дузина хора.

Тя се извърна и посочи обвиняемата.

— И въпросната Милдред седи ей там. А какви са тия приказки дали Джина е престъпник факир или идиот? Ами вие знаете отговора. Тя е била много предпазлив престъпник — пътувала е под чуждо име, изпращала е оръжията сама до себе си, предрешавала се е. Но не е била перфектна, затова и седи тук днес. Ако отново ѝ се даде шанс да убива, вероятно ще остави друга електронна следа, но смисълът на това дело е да се погрижим тя да не получи нов шанс.

Нора приключи пледоарията си с призив към здравия разум:

— Вие сте избрани за членове на това жури, защото сте прекарали живота си, всеки по своя уникален и интересен начин, като неведнъж сте чували неща или сте наблюдавали разни ситуации, за които сте се питали: „Ама какво всъщност става тук?“. Ако използвате здравия си разум и житейския си опит, ще видите какво става тук. Джина Куфаро е убила дванайсет души по поръчка на мафията, включително бившия губернатор Бърк. Тя е извършила престъпленията, в които е обвинена. Благодаря ви.

Съдия Уитни отдели последния час от процеса, за да направи инструктаж на заседателите в съответствие със закона, след което ги отпрати да си вървят. С пристигането на дванайсетимата титуляри на другата сутрин той щеше да освободи резервните заседатели. Сега те се натъпкаха в зачислените им микробуси и потеглиха, като шофьорите използваха обиколни маршрути и спираха на много места според указанията на екипите за наблюдение от ФБР, които не откриха признаци, че някой ги следи.

На следващия ден не постъпиха никакви бележки от заседателите. През по-голямата част от деня те се съвещаваха в стаята си и късно следобед изпратиха известие, че са взели решение. Когато се върнаха в съдебната зала, съдия Уитни прочете попълнената бланка с решението, после я подаде на съдебния секретар, който я върна на председателката на журито.

— Госпожо председател — каза Уитни, — стигнаха ли съдебните заседатели до решение?

Жената се изправи и заяви:

— Да, господин съдия.

— Госпожице Куфаро, моля да станете — каза Уитни и се обърна към секретаря: — Нека чуем решението.

Джина стоеше права, облечена със същата зелена жилетка, която бе носила в първия ден от процеса. Бътлър застана до нея, закопчавайки церемониално сакото си както обикновено.

След това съдебният секретар попита високо:

— Каква присъда произнасят съдебните заседатели по обвинение номер едно: виновна или невинна?

— Виновна — отвърна председателката.

Джина дори не трепна. Процедурата се повтори по същия начин за всички обвинения — със същия отговор. Някъде към средата на списъка Бътлър вдигна ръка и я сложи на рамото ѝ. Тя гневно я отблъсна.

Джина Куфаро беше призната за виновна по всички обвинения.

— Госпожице Куфаро — каза съдия Уитни, — можете да заемете мястото си.

После той благодари на съдебните заседатели за добрата служба и ги освободи, за да се качат в микробусите за последно пътуване от съдебната палата до домовете им.

След като заседателите си тръгнаха, двете жени федерални шерифи зад Джина приближиха столовете си към нейния. Бяха виждали твърде много подсъдими да вършат лудости, след като бъдат признати за виновни. Но Джина не помръдваше. Изражението на лицето ѝ не се бе променило през целия ден.

Съдия Уитни насрочи обявяването на присъдата за след два месеца, оставяйки достатъчно време на Пробационната служба да подготви стандартния предварителен доклад, но резултатът от него вече се знаеше. Доживотна присъда без право на замяна. Джина щеше да прекара остатъка от дните си във федерален затвор. Законът не допускаше никаква друга възможност.

Двете униформени жени ѝ поставиха белезниците и я изведоха от залата. Когато Бътлър дойде да се ръкува с Нора и Кармен, миризмата на питиетата, поети с обяда в „Джамбоне“, примесена с ароматите на „Листерин“ и „Поло“, достигна до тях преди него — беше зашеметяваща комбинация.

— Поздравления за противниците ми — каза той. — Беше достойно спечелена битка.

— Благодаря ти, Сал — отвърна Кармен от името на групата. — Винаги е забавно в твоята компания.

Нора добави усмихнато:

— Ако Джина реши да ни съдейства, само кажи.

Той изпръхтя.

— Никога! От старата школа е, както сами видяхте. Приеми нещата мъжки, дори да си жена. Изчезващ вид според мен, което е тъжно.

След като той си тръгна, Бени каза:

— Дами, за мен беше удоволствие въпреки ония закачки с далтонизма ми. Да се видим в кабинета на Кармен, за да обсъдим какво да пийнем?

И двете кимнаха.

— ФБР поканено ли е? — попита Джесика.

— Ти майтапиш ли се? — каза Нора, широко усмихната. — Щом сме екип, то е до живот.

Излязоха през вратата на съдията в съседната стая за преобличане, прекосиха я и тръгнаха по коридора за моста към сградата на федералната прокуратура. Когато минаваха покрай крилото с арестантските килии, един шериф почука по армираното стъкло и помаха на Бени.

— Вие вървете — каза той на останалите. — Сигурно е нещо във връзка с друг случай. Ще се видим при Кармен.

Когато вратата на крилото с килиите се отвори, Бени каза:

— Здрасти, Фил, какво става?

— Имаш ли една минута?

— Разбира се — каза Бени и го последва към килиите по протежение на коридора.

Малко преди първата килия се спряха и шерифът прошепна:

— Куфаро иска да говори с теб. Не приема отказ. Лесна е за общуване и засега се държи напълно професионално. Би ли разговарял с нея, преди да я заключим за през нощта?

Бени се поколеба.

— Добре. В коя килия?

Фил му я посочи.

— Тук сега няма никой. Ние ще чакаме малко по-нататък. Когато приключиш, викни.

Бени надникна в килията, където Джина седеше на пейката до стената и гледаше към оковите на глезените си.

— Търсила си ме — каза той.

Тя стана и се приближи към него, шепнейки през металната решетка:

— Да, благодаря ти. Знам, че не бива да говоря с теб без адвоката си, затова тук няма да кажа нищо. Но искам да поговорим насаме, само ти и аз. Ти намери подходящото място.

Бени понечи да каже нещо, но тя го прекъсна:

— И не се шашкай. Нямам намерение да ви предложа съдействие. Никога. Направих каквото направих, а съм възпитана да си нося последиците. Така че ще ги понеса. Майната му. Но има нещо, което не е като хората, и аз искам да го поправя. Capisce?

Бени кимна.

— Разбрано. Кога?

— Все едно кога — отговори Джина, като повдигна окованите си в белезници ръце. — Аз няма къде да ходя. Искам да съм сигурна, че ще ме изслушаш в близко време, но не е спешно. Мога да изчакам, докато ме пратят в затвора, но държа да не бъде така, че да изгоря. Готова съм да си понеса последствията, но не искам да ме обявят за тропач.

— Разбрах — каза Бени. — Ще намеря начин да го направим, без да изпортим работата.

Той извърна глава и извика:

— Приключихме тук, Фил!

После излезе от крилото с килиите и тръгна към кабинета на Кармен, поклащайки замислено глава, докато се изкачваше по стълбите.

По настояване на Бени екипът отпразнува победата в „Максорлис“ в Пет Вилидж, най-старата ирландска кръчма в Ню Йорк, където от 1854 г, до сега бирата се сервираше в халби от матово стъкло, по две на клиент, независимо дали иска две или не. Бени им разказваше на висок глас историята ѝ, когато бутна навътре очуканите крила на летящата врата и нагази в дървените стърготини, с които беше покрит подът.

— До седемдесетте години на миналия век тук не са допускали жени — каза той, без да забелязва възмутените погледи, които трите си размениха зад гърба му. — Всичко по стените си е така, както е било през хиляда деветстотин и десета — добави той и посочи наоколо. — Онова там на парапета до бара са белезниците на Хари Худини, а пилешките кости, на които им викат ядец, са закачени от заминаващите на фронта през Първата световна война. Тези, които висят и до днес, са на загиналите.

Макар останалите от екипа да не схващаха напълно чара на заведението, те се усмихваха учтиво, докато придърпваха столове към древната дървена маса, преди да поръчат. Когато сервитьорът се завърна, крепейки с всичките си пръсти осемте халби на таблата, Джесика вдигна телефона си.

— Новина от последния час. Кайра току-що е обявила кандидатурата си за губернатор на Ню Йорк.

Тя обърна телефона хоризонтално и пусна видеозаписа от пресконференцията на Кайра Бърк, на която тя съобщаваше, че ще се бори за номинация през лятото. В шумния бар беше невъзможно да се чуе какво точно казва, но Кармен допря с пръст ъгъла на дисплея и сложи видеото на пауза.

— Не е ли това нашият Конър в навалицата? В групата зад нея, последният в края на втория ред. Това не е ли главата му?

— Ха, той е — отвърна Нора. — Онова смешно кариеристче. Май вече е намерил новия кон, на който да заложи.

Да, това беше Конър, буквално слят с фона. След показанията си по делата на Кайра и Джина той бе станал твърде противоречива фигура, за да играе видима роля в кампанията на Кайра, затова се представяше като „доброволец“ пред всеки, който си дадеше труда да го попита. Разбира се, Конър беше единственият доброволец, който прекарваше часове наред с кандидатката в кухнята ѝ на Поумандър Уок, за да чертаят стратегии.