Сентрал Парк Уест

48

Преди заседанието на следващата сутрин секретарката на съдията направи знак на Нора и Бътлър да се приближат до бюрото ѝ, разположено под съдийската банка.

— Съдия Уитни би желал да се срещне с представителите на страните в стаята за преобличане в присъствието на стенографка.

Когато влязоха, Уитни вече беше навлякъл тогата и седеше зад голямото дъбово бюро.

— Получих уведомление от Шерифската служба, че един член на журито моли да разговаря с мен неотложно. Смятам да го поканя тук сега, като искам да присъствате и вие и срещата да се протоколира. Само аз ще разговарям с него, ясно ли е?

Нора, Кармен и Бътлър кимнаха едновременно.

— Кой е заседателят?

— Номер дванайсет — отвърна Уитни.

Човекът от „Белмонт“, помисли си Нора. Какво иска, по дяволите?

Вратата се отвори и мъжът влезе при тях, оглеждайки помещението. Съдията му посочи стола, поставен пред трите други, предназначени за обвинението и защитата, за да може заседателят да вижда само него, докато разговарят.

Уитни заговори пръв:

— Добре дошли, заседател номер дванайсет, и нека напомня още веднъж на всички, че ние нямаме право да научаваме имената на нашите заседатели. Разбирам, че сте пожелали да говорите с мен. Това трябва да стане в присъствието на представителите на страните, но ви моля да се отпуснете и да споделите с мен какво ви тежи.

Гласът на мъжа трепереше, когато заговори, вдигнал ръце пред гърдите си:

— Господин съдия, трябва да ме освободите като съдебен заседател.

— Това е много необичайно искане — каза съдията. — Бихте ли ми обяснили защо?

— На два пъти през тази седмица, включително снощи, към жена ми са се приближили хора от квартала, които се опитвали да я заговорят за делото. Веднъж във фризьорския салон, а снощи в бакалията. Хора, които е познавала, но само по физиономия. Не че са упражнявали натиск, но настойчиво са се опитвали да я заговорят, сигурно да ми изпратят послание. Тези хора, които могат да бъдат опасни, някак си са научили, че съм съдебен заседател, познават семейството ми и аз не мога повече да бъда член на журито.

— А защо това ви кара да мислите, че не можете да бъдете повече член на журито? — попита Уитни.

— Защото не възнамерявам да стигна до положение някой от тях да поиска нещо от мен. Просто няма да го допусна. Няма да поставя семейството си в такава ситуация. Защото ще кажа „не“, каквото и да искат от мен, положил съм клетва. Но те ще ме нарочат, а също и семейството ми. Няма да им го причиня.

Уитни продължи да настоява:

— Но както сам казахте, до този момент не е имало опити за натиск…

Съдебният заседател го прекъсна с вълшебните думи:

— Господин съдия, не мога повече да гарантирам, че ще спазя клетвата си да бъда справедлив и безпристрастен. Просто не мога предвид случващото се. Съжалявам.

— Много добре, позволете да ви помоля да отидете със секретарката в съседното помещение, докато аз разговарям със страните.

Когато човекът излезе от стаята, Уитни каза:

— Е, имате ли някакви възражения срещу това да го освободя?

Бътлър реши да се пробва:

— Господин съдия, какво толкова е станало? Два разговора в квартала. Това е всичко. Човекът е порядъчен, ако се беше случило нещо неправомерно, щеше да ни каже. Освен това забелязвам, че изглежда наплашен от постоянните натяквания на властите за някаква организирана престъпност, насилие и така нататък. Моята клиентка държи на този честен и справедлив заседател и неговото напускане в значителна степен ще ѝ навреди.

Нора искаше да кресне: „Ама ти сериозно ли?!“. Вместо това каза:

— Човекът е уплашен. Опитали са се да заговорят жена му, след като никой порядъчен човек на Земята не би трябвало да знае, че той има нещо общо с делото. На всичкото отгоре сам ви каза: не може да бъде честен и безпристрастен. За което си има причини. Няма как да остане в журито.

Човекът от „Белмонт“ бе освободен и на негово място постъпи заседател №13.

Възражението на Бътлър бе вписано в протокола за сведение.

Щом се върна в съдебната зала, Нора се наведе към Бени и шепнешком му разправи случката.

— Може би затова Бътлър се беше надул толкова — изръмжа Бени. — Мерзавецът се е надявал журито да не може да стигне до решение. Щеше да е голяма грешка, ако този беше останал като заседател.

— Ще ми го натякваш ли? — попита рязко Нора.

Кармен ги прекъсна, когато вратата зад съдийската банка се отвори:

— Хей, хей, заемете си местата.

Бени се поизправи на стола си и кимна на Джина, докато федералните шерифи я въвеждаха в залата и сваляха белезниците ѝ. Беше облечена с розово поло и черен официален панталон, а косата ѝ беше вързана на опашка. На Бени му се стори измъчена и състарена. Тя сви устни и бавно му кимна на път за масата на защитата. Бътлър скочи да ѝ държи стола и бързо прошепна нещо в ухото ѝ.

След това в залата влязоха съдията и съдебните заседатели, а Конър отново седна на свидетелския стол.

— Преминаваме направо към кръстосания разпит — обяви Едгар Уитни. — Господин Бътлър?

— Благодаря, господин съдия.

Адвокатът стана от масата, държейки в ръка жълти листове, откъснати от адвокатски бележник. Постави ги на катедрата, приглади ги с длан и започна разпита си, прочитайки поредица от твърдения:

— Вие сте влюбен в Кайра от колежа.

— Това не е вярно.

— Винаги сте обичали Кайра.

— Не е вярно.

— Във вашите очи тя е била жена от класа, особено в сравнение с гаджето ви от гимназията в Бронкс.

— Беше положителен човек, но същото можеше… може да се каже и за Джина.

— Два пъти седмично в последния курс на колежа сте се срещали с Кайра в…

Бътлър се поспря, после отнесе най-горния жълт лист до масата на защитата, наведе се над Джина и ѝ посочи нещо с пръст. Тя му прошепна отговора и той се върна на катедрата.

— В кафенето „Янки Дудъл“ на ъгъла на „Елм“ и Йорк Стрийт.

Бени наблюдаваше диалога. Боже господи, тя снощи му е написала цял поменик от въпроси и от него се иска само да ги прочете.

— Всъщност така е — отвърна Конър. — Ходех да чета в библиотеката „Стърлинг“, а тя имаше лекции в новата сграда на Правния факултет. Срещахме се в „Дудъл“ на кафе, защото беше наблизо. Но никога не сме имали интимни отношения. Никога.

— Джоуи Куфаро е бил много добър с вас.

— Самата истина.

— Той ви е направил човек.

— Не в мафиотския смисъл, но наистина му дължа образованието си, ако това имате предвид.

— Всъщност на видеозаписа е Кайра, точно както предположиха от манхатънската прокуратура.

— Не е вярно.

— Вие и Кайра сте заговорничили да набедите Джина за смъртта на Бърк.

— Нищо подобно.

— Джина ви е обичала през целия си живот, а вие ѝ се отплащате, като лъжете по неин адрес и ѝ забивате нож в гърба.

Нора понечи да възрази срещу този въпрос, формулиран като твърдение, но се въздържа.

— Това не е вярно — каза Конър. Извръщайки глава, за да срещне погледа на Джина, той добави: — Наистина не е.

Бътлър вдигна очи от жълтите листове и тонът му се промени. Време беше да зададе въпросите, които сам бе намислил.

— Вие добър лъжец ли сте, господин Маккарти? — изръмжа той.

— Не разбирам какво имате предвид.

— Не разбирате какво имам предвид? — повтори като ехо Бътлър. — Да вземем романтичните ви отношения. Години наред сте повтаряли пред най-близките си хора едно и също нещо: че не се интересувате от никакви връзки с жени. Прав ли съм?

— Да, така е.

— Знам от вас, че сте го казвали, защото е трябвало, за да не изгубите приятелката си, в което няма никаква логика, но така или иначе сте лъгали, а никой не ви е карал да го правите, нали?

Нора беше готова да скочи, но и този път се въздържа; не искаше заседателите да си помислят, че Конър е от екипа на обвинението.

Бътлър така и не го изчака да отговори и зададе следващия си въпрос:

— Значи вие сте лъгали за едно от най-важните неща, които правят човека човек, така ли е?

— Предполагам, че да. В цялата човешка история хората са смятали за нужно да лъжат относно живота си. Всеки си е имал свои причини, както аз си имах моите.

— И онези, на които го разправяхте, включително хора, които са ви познавали най-отблизо, са ви вярвали, така ли?

— Смятам, че да.

— Защото дори тези, които са ви познавали най-добре, дори жената, която ви е родила, дори и те не са могли да познаят, че ги лъжете, така ли е?

— Така е, мисля. И дълбоко съжа…

Бътлър го прекъсна ехидно:

— Вижте, аз не мога да говоря от името на съдебните заседатели, но лично мен не ме интересува вашето разкаяние. — След това извиси глас почти до крясък: — Проблемът е, че хората не могат да различат кога лъжете, дори за важни неща, нали?

— Предполагам, че да.

Бътлър вече крещеше:

— Тогава защо губите времето на съдебните заседатели с вашите басни?

Нора вече беше на крака, но съдия Уитни не я дочака и на свой ред закрещя:

— Господин Бътлър, ще ви помоля да се държите както подобава на юрист в съдебна зала. Не ме карайте да повтарям. Възражението на прокурора се приема и съдебните заседатели са длъжни да игнорират въпроса.

Тонът на Бътлър отново стана нормален, сякаш нищо не се бе случило.

— Разбира се, господин съдия. Нямам повече въпроси.

Не беше зле, помисли си Бени. Нямаше какво повече да стори на човек, който цял живот е имал връзка с клиентката му.

— А вие, госпожо Карлтън? — попита Едгар Уитни.

— Съвсем кратки въпроси. Господин Маккарти, казахте ли истината на процеса срещу Кайра Бърк?

— Да.

— А на този съд?

— Да.

— Защо?

— Защото съм под клетва и приемам това сериозно. В личния си живот лъжех от любов — добави той, поглеждайки към Джина, — но в съда е различно.

— Нямам повече въпроси, господин съдия. Обвинението приключи с призоваването на свидетели.

След като обяви по-ранна обедна почивка за заседателите, съдия Уитни покани Сал Бътлър да внесе искането на защитата по Правило 29 за оправдателна присъда, каквато той би могъл да постанови, ако въпреки всички представени от обвинението факти и аргументи по делото заседателите не успееха да постигнат единодушие. Това не облекчаваше особено задачата на защитата, но искането трябваше да бъде внесено, ако държаха при обжалване да се позоват на недостатъчни доказателства. Бътлър не вярваше много в успеха си, но все още беше във ведро настроение въпреки загубата на човека от „Белмонт“.

— Господин съдия — каза той, — сега е моментът да внеса обичайното искане по Правило двайсет и девет.

— Е, добре, господин Бътлър. Искането ви се отхвърля. Бъдете готов да започнете представянето на аргументите си веднага след обедната почивка.

— Ще бъда, господин съдия — каза с усмивка Бътлър. — Би трябвало да приключим още днес с оглед на съдействието, което обвинението ни оказа с декларациите за неоспорване на показанията на различни свидетели. Подходиха абсолютно професионално.

— Радвам се да го чуя — каза съдията. — Обявявам почивка до два следобед.

Докато си прибираха нещата от масата, Нора и Кармен се спогледаха.

— Сал още ли е на щастлива вълна, след като загуби единствения свидетел, на когото можеше да разчита? — прошепна Нора. — Няма логика.

— Хм, нещо друго поддържа възторга му — отвърна Кармен. — Е, ако знаехме какво е…

Защитата започна да излага тезата си с призоваването на Мейбълин Роко, собственичката на агенцията за недвижими имоти във Флорида, където работеше Джина Куфаро. Роко беше на неопределена възраст, някъде между петдесет и седемдесет и пет, с дълга платиненоруса коса, изписани с молив вежди, рубиненочервени нокти и тежък грим. Стъпваше предпазливо по стъпалата до свидетелския стол, покачена върху десетсантиметровите токчета на червените си обувки; движенията ѝ бяха допълнително ограничени от тясната рокля до коляното, която пристягаше бедрата ѝ.

Джина била сред „звездите“ на фирмата ѝ през последните осемнайсет години, заяви тя, като помагала на всеки да намери своя продавач или купувач на пазара на имоти в Южна Флорида, където търсенето било несравнимо по-голямо от предлагането. Била усърдна, трудолюбива и експедитивна, печелела доверие и клиентите ѝ я обожавали.

В този момент Бътлър прекъсна разпита, за да прочете на съдебните заседатели съвместни декларации за неоспорване на фактите, подписани от обвинението и защитата. В тях се казваше, че ако бъдат призовани за свидетели, петима бивши клиенти на Джина щели да потвърдят, че тя е невероятна като брокер. Документите съдържаха и подробности за сключените от нея сделки, които Бътлър прочете на висок глас пред заседателите. После се обърна отново към Мейбълин Роко:

— Имате ли становище относно репутацията на Джина сред вашата общност?

— Да — отвърна тя. Нюйоркският акцент от младите ѝ години все още се долавяше.

— И какво е вашето становище?

— Всички я смятаха за почтена, работлива, спазваща законите.

— Госпожо Роко — каза Бътлър и направи пауза за усилване на драматизма, — смятате ли Джина за професионална убийца?

— Това е лудост! Не, разбира се — отвърна тя.

— Нямам повече въпроси, господин съдия.

— Някакви въпроси от ваша страна, госпожо Карлтън? — попита съдия Уитни.

Нора се изправи бързо.

— Само един и ще го задам от място с ваше разрешение.

След като той кимна, тя попита:

— Коя е Милдред Джеймисън?

Свидетелката отговори искрено, поне доколкото Нора бе в състояние да прецени:

— Не познавам лице с такова име.

— Нямам повече въпроси — каза Нора и седна.

Кармен надраска нещо на едно листче и го плъзна към нея. Мажи тънко, за да залепне, гласеше бележката. Тя обърна листчето и написа на гърба: Бих задълбала във финансовите и дела, но единственият въпрос върши по-добра работа.

След това Бътлър и някакъв правен асистент от кантората му възпроизведоха дадените пред щатския съд показания на Ибан Рамирес, портиера, който си беше помислил, че покрай него е минала Кайра Бърк. Бътлър искаше да избегне снемането на показания на живо, защото се боеше, че Рамирес би се опитал да компенсира ролята си в процеса срещу Кайра, като закове Джина. От своя страна Нора можеше да настоява Рамирес да бъде призован на живо, но се задоволи с протокола от предишните му показания, защото винаги имаше опасност Бътлър да го притисне да каже нещо излишно в съда. Освен това нищо от съдържащото се в протокола не я притесняваше. Ама разбира се, че ще я помисли за Кайра. Нали това е била целта на дегизирането!

Когато приключиха с четенето на протокола, съдия Уитни попита:

— Господин Бътлър, защитата има ли още свидетели?

Бътлър направи пауза, преди да отговори с пресилена тържественост:

— Да, господин съдия. Определено имаме. В настоящия момент защитата призовава… Милдред Джеймисън.

Нора си помисли, че не е чула правилно. Погледна Кармен, която беше присвила очи. Сигурно и тя е чула погрешно, помисли си Нора. После погледна Бени, който беше извърнал лице към галерията, взрян в същата посока, в която и заседателите.

На вратата се появи смътно приличаща на Джина жена, придружавана от един от сътрудниците на Бътлър. Мина по централната пътека, през летящата вратичка, покрай масите на защитата и обвинението и се изкачи на свидетелското място. Следвайки указанията на съдебния секретар, тя остана права, вдигна дясната си ръка за полагане на клетва, после седна на стола и каза името си:

— Милдред Джеймисън.

Сякаш сънувам кошмар, помисли си Нора с каменно лице.

Каквото и да ставаше, Бътлър се наслаждаваше на мига.

— Мога ли да пристъпя към разпит, господин съдия?

— Имате думата — отвърна съдия Уитни.

— Госпожо Джеймисън, къде живеете?

— В Локсахачи, Флорида.

— А бихте ли казали на заседателите къде се намира това място?

Тя се извърна към ложата.

— В най-отдалечения край на окръг Палм Бийч, на запад, далече от океана. Представяйте си черни пътища и алигатори.

След което Милдред Джеймисън разказа историята си. Била на четиресет и една години, родена и израснала във Флорида, работела в консултантска фирма по информационни технологии в окръг Палм Бийч. Подаде на Бътлър шофьорската си книжка, която той показа на мониторите в съдебната зала. Налагало ѝ се да пътува доста в командировки и предпочитала да лети от Маями, защото летището предлагало по-голям избор на полети. Притежавала мобилен телефон, който носела със себе си, и изрецитира номера на заседателите. Беше същият като номера на „еднократния предплатен телефон“, за който обвинението твърдеше, че е на Джина, макар никога да не бяха успели да го открият.

На мониторите в залата Бътлър показа списък на полетите, които обвинението беше свързало с убийствата на Джина.

— Помолих ли ви да проверите данните от пътуванията си, преди да се явите днес в съда?

— Да.

— И до какво заключение стигнахте по отношение на полетите, изброени в доказателство двайсет и девет на обвинението?

— Че съм вземала всичките тези полети, за да изпълнявам поръчки на клиенти или да участвам в конференции.

— Нека сега ви покажа снимки от камерите на летища, които обвинението представи като част от доказателствата по делото. Бихте ли ги разгледали, за да ми кажете дали познавате някого на тях?

— Да, това съм аз. По време на моите пътувания.

Бътлър слезе от катедрата, заобиколи масата, застана зад Джина и постави ръце на раменете ѝ.

— Госпожо Джеймисън, познавате ли тази жена?

— Не.

— Нямам повече въпроси, господин съдия.

На Нора ѝ се виеше свят.

— Продължаваме направо с кръстосания разпит — обяви съдия Уитни.

Световъртежът на Нора отслабна достатъчно, за да намери сили да попита:

— Може ли да се приближим, господин съдия?

Когато застанаха пред банката, Нора заговори първа, като се насилваше да не звучи прекалено гневно:

— Господин съдия, ние не сме получили абсолютно никаква информация за тази свидетелка, а на обвинението ще му трябва време, за да се подготви.

Съдията извърна глава към Бътлър.

— Какво нахалство — започна Бътлър, — особено ако си припомним авантажа с Конър Маккарти. Но ние не разполагаме с информация, която да ви предоставим. Нямам никакви предварителни изказвания на свидетелката, която никога не е нарушавала закона. Нямам представа какво си въобразява, че ѝ се полага, госпожа Карлтън.

Съдията се обърна отново към Нора, която мълчеше. Може би все пак някакво предупреждение, че свидетелката ви възнамерява да изрече такава колосална лъжа, на която да не знам как да реагирам.

— Много добре — каза съдията. — Не виждам основание съдът да се намеси в случая. Връщаме се на кръстосания разпит. Моля да заемете местата си.

Нора полагаше огромни усилия да не издава паниката си пред съдебните заседатели. Върна се до масата да вземе бележника си. Заела същата поза на невъзмутимост, Кармен се пресегна и постави пред нея самозалепващо се листче.

Чудесно, каза си Нора. Дошла ѝ е идея. Тя скри бележката в дланта си и тръгна бавно към катедрата, като погледна надолу, докато наместваше бележника си. На листчето пишеше: Сега разбирам защо Сал изглеждаше толкова щастлив.

Докато се преструваше, че търси точния цитат, тя усети как я обзема някакво странно спокойствие, някакво душевно равновесие, което често ѝ идваше на помощ в моменти на стрес. След миг беше решила как да постъпи. Спря да прелиства страниците на бележника си и вдигна поглед.

— Госпожо Джеймисън… мога ли да ви наричам така? — попита тя.

— Ами аз така се казвам — отвърна свидетелката.

— Вие го твърдите — каза Нора. — Пиете ли кафе?

Свидетелката изглеждаше объркана.

— Моля?

— Кафе. Обичате ли кафе?

— Не, предпочитам чай.

Ей сега те хванах. Нора изчака, пое си дълбоко дъх, а в това време Кармен се надигна от масата на обвинението и тихо излезе от съдебната зала.

— Знаете ли какво е гранде фрапучино със смляна бишкота?

— Не точно.

— Ами това е нещо от тайното меню на „Старбъкс“, много хора не го знаят и предполагам, че любителите на чая не са го чували. А какво ще кажете за гранде фрапучино с бишкота и бял течен мока шоколад? Поръчвате ли си го някога на летището в Маями?

Свидетелката изглеждаше повече объркана, отколкото раздразнена.

— Както казах, не пия кафе, така че никога не съм си го поръчвала.

— Но жената, пътувала до всичките тези места като Милдред Джеймисън, го е поръчвала, това знаете ли го?

— Не.

Нора се обърна и посочи с пръст Джина, преди да зададе следващия си въпрос:

— А знаете ли кое е любимото питие на Джина Куфаро в „Старбъкс“?

— Не.

— И че си е поръчвала по едно всеки път, когато се е преструвала на вас на летището в Маями?

— Нямам представа.

Обръщайки глава към масата на обвинението, където седеше Джесика с лаптопа си, Нора каза:

— Веществено доказателство на обвинението номер трийсет и седем.

На мониторите в съдебната зала се появи снимка на блондинката с очила като на Джаки Онасис и шал „Ермес“ във фоайето на сградата на Тони Бърк.

— Това вие ли сте?

Свидетелката се поколеба.

Ей сега наистина те хванах, каза си Нора. Не са те предупредили, че трябва да си признаеш и убийство, за да отървеш Джина, нали?

— Госпожо — каза Нора, повиши глас и следващите четири думи бяха като удари с чук: — Вие. Ли. Сте. Това?

Свидетелката отговори тихо:

— Не, не съм аз.

Нора вече предвкусваше останалото, затова продължи със същия силен глас:

— Отидохте ли пеша от хотел „Люсърн“ в Манхатън до жилището на Тони Бърк, за да го убиете и после да се върнете по обратния път?

— Не!

Нора превключи на загрижен тон, сякаш се безпокоеше за жената:

— Вие не сте всъщност Милдред Джеймисън, нали?

— Напротив, така се казвам.

— Но не сте извършили всичките тези пътувания, за които стана дума днес?

За секунда очите на свидетелката се стрелнаха към Джина, но Нора улови този миг и се погрижи и съдебните заседатели да не го пропуснат.

— Не поглеждайте към подсъдимата, госпожо, а отговорете на въпроса ми. Вие сте преотстъпили самоличността си на Джина Куфаро, нали?

Свидетелката изглеждаше скована от ужас, с пребледняло лице. Вече не криеше опитите си да поглежда към Джина. Извърнала глава към масата на защитата, тя молеше с очи да бъде освободена от всичко онова, което я е принудило да бъде сега тук, на това място.

В този момент Нора реши да ѝ спаси живота. Повечето прокурори биха се нахвърлили жадно на възможността да разкъсат на парчета свидетелката, задавайки въпрос след въпрос, на които тя не би имала отговор. Може би за награда биха получили някакво драматично самопризнание, уличаващо Джина. Но Нора не беше като повечето прокурори. Тя нямаше нужда от това и не го желаеше. Вече бе разкрила пред заседателите измамата; още една стъпка и тази жена можеше да се озове при алигаторите.

— Господин съдия, нямам повече въпроси към тази свидетелка.

Съдия Уитни изглеждаше объркан, докато Нора заемаше мястото си на масата, но продължи нататък:

— Кръстосан разпит, господин Бътлър?

Бътлър дори не направи усилие да се надигне от мястото си.

— Не, господин съдия.

— Много добре, свидетелката е свободна.

Съдебните заседатели я изпратиха с поглед, докато тя се връщаше по обратния път през летящите врати, този път с едва забележимо повдигане на раменете по посока към Джина.

Бътлър бе използвал времето за прегрупиране на силите. Той стана, закопча сакото си, вдигна високо брадичка и обяви:

— С това защитата приключва излагането на аргументите си, господин съдия.

Съдия Уитни се обърна към Нора:

— Искате ли думата?

Тя се изправи и не отговори веднага, поглеждайки към вратата встрани от съдийската банка.

— Да, господин съдия. Госпожа Гарсия отиде да провери дали…

Вратата се отвори и на прага се появи Кармен, която бързо пристъпи към Нора.

— Ако ми позволите една минута, господин съдия — каза Нора, навеждайки глава настрани, докато Кармен ѝ шепнеше на ухото:

— Човекът от „Старбъкс“ е още в хотела. В момента тръгва насам.

Тя отвърна също толкова тихо:

— Мислиш ли, че трябва да поискаме отсрочка, за да разследваме тази Милдред Джеймисън? Да пратим агенти на адреса ѝ във Флорида? Трябваше да го направим още преди месеци, когато видяхме шофьорската книжка, използвана от Джина.

— Не — отвърна Кармен, допряла уста до ухото ѝ. — Съдията никога няма да ни даде достатъчно време, а и ти я довърши с това кафе. Сега окончателно приключваме с темата и караме нататък. Скоро Милдред ще е подсъдима за лъжесвидетелство, само стой и гледай.

Съдия Уитни се покашля.

— Не искам да ви притискам, госпожо Карлтън, но…

Нора се изправи.

— Да, господин съдия, просто проверявахме дали един свидетел от „Старбъкс“, когото сме призовали, е някъде наблизо. Да, идва насам, ще бъде тук до двайсетина минути. Ще представим на вниманието ви неговите показания за поръчките, направени от подсъдимата с картата ѝ за лоялност от „Старбъкс“ на летището в Маями. Веднъж да дойде свидетелят, ще приключим бързо.

Съдия Уитни погледна над главата ѝ към Бътлър.

— Може би това ще е добра почва за една съвместна декларация за неоспорване на показанията, господин Бътлър? Обявявам почивка до пристигането на свидетеля.

Бътлър знаеше или би трябвало да знае какво ще покажат данните от „Старбъкс“, защото ги бе получил от обвинението при размяната на информация на досъдебна фаза. Когато съдията излезе, той се съгласи да подпише заедно с прокурора декларация за неоспорване на данните в смисъл, че Джина е поръчвала на летището в Маями по едно гранде фрапучино с бишкота и бял течен мока шоколад малко преди всеки полет на Милдред Джеймисън.

С прочитането на тази съвместна декларация приключи излагането на тезата и аргументите на обвинението. Уитни разпусна журито за вечерта, изслуша и отхвърли задължителното искане на Бътлър за постановяване на оправдателна присъда по Правило 29, и насрочи заключителните пледоарии за следващата сутрин.