Сентрал Парк Уест

21

Настроението в заседателната зала в кантората на Паркър беше мрачно.

— Господи, Кайра — започна адвокатът, който не криеше раздразнението си. — Нямаше да е зле да знаех предварително всичко това за името ти. Чувствах се така, сякаш ме сварват със смъкнат панталон.

Тя не вдигна поглед към него.

— Разбирам те, но не ми се струваше чак толкова важно. Докато Куон не го представи така, че да изглежда важно.

— Мда… Трябва да ти кажа, че ни постави в много неизгодна ситуация. Къде отиде онази Кайра, която познавах? — попита той. — Особено по време на кръстосания разпит и когато зададох последния си въпрос.

— Не съм сигурна. Мисля, че бях започнала да се уморявам. Толкова ли зле се получи?

Няма защо да досъсипвам горката жена, но, да, по дяволите.

— Ни най-малко — каза той. — Просто се надявах да чуя по-енергично отричане на намеците на Куон и може би един по-ефектен финален отговор, когато те попитах дали ти си го направила. Но нека не губим време да се връщаме назад, нека погледнем напред. Много е важно оттук нататък да излъчваш доброта и невинност. Заседателите през цялото време те гледат, все едно дали си на свидетелското място или не. Окей?

— Ясно. Добра, мила, невинна. А сега какво?

— За утре нямам нищо за теб. Оплаках се на съдията, че от прокуратурата не са ни уведомили за възможността Тони да е бил убит от мафията. Не постигнах нищо.

— Какво казва твоят приятел?

— Работят с всички сили, за да установят кой го е направил. Във всеки случай, нямам усещането, че ти си сред техните заподозрени.

Кайра не отговори, но Паркър видя как очите ѝ се напълниха със сълзи.

— Хей, вземи се в ръце — каза той. — Нещата не са приключили.

Тя каза с наведена глава:

— Знам, че се изложих като свидетел, и сега ме е страх. Миналата нощ сънувах Райкърс Айланд.

— Хей — каза Паркър, докато я чакаше да вдигне глава. — Не си причинявай това. Първо, няма да те признаят за виновна. Второ, дори това да стане, ще се боря да те пуснат под гаранция до окончателното произнасяне на присъдата ти.

— Но ти сам каза, че ще бъде трудно. Ако те ми отменят гаранцията, отивам на Райкърс, нали?

— Е, хайде стига, Кайра.

Когато тя не реагира, Паркър отговори на въпроса ѝ:

— Да, жените обвиняеми обикновено ги държат там в очакване на делото или произнасяне на присъдата. Арестът в Манхатън, до съдебната палата, е само за мъже, а и кой би желал да попадне на място, на което му викат „Гробищата“? Знам, че Райкърс няма висок рейтинг в туристическите сайтове, но престани с тези сънища, няма да идеш там. Системата работи за невинните, а пък на теб ти помага и това, че имаш страхотен адвокат.

Тя отново отвърна с наведен поглед:

— Казах ти, не мога да отида в ареста. Просто не мога. По-скоро бих умряла. И ще го направя.

Паркър зачака, без да отделя очи от Кайра, която се опитваше да овладее дишането си. След малко паниката ѝ отмина и тя вдигна лице към него, пое си дълбоко въздух и смени темата:

— Знаеш ли, тази история с мафията сега ми се струва много по-логична. Тони имаше отношения с някои доста тъмни личности. Знам, че политиката е мръсно нещо, но той правеше услуги на хора от профсъюзите и строителните фирми, от които ме побиваха тръпки, като ги видех. Никога не съм присъствала на срещите им, но какво може да върши губернаторът след работно време с такива типове в собственото си жилище?

Паркър беше твърде уморен, за да му се говори за това.

— Върви и се наспи. Аз трябва да поработя върху заключителната си пледоария. А утре искам да излъчваш доброта и невинност, ясно?

— Ясно.

— А, и още нещо. Излъчвайки доброта и невинност, гледай, доколкото е възможно, да насочваш вълните право към заседател номер седем. Без престараване, но се опитай да срещнеш погледа ѝ няколко пъти. Знаеш коя имам предвид, нали? Бяла жена, седи на втория ред, с побеляла коса с розови кичури и големи висящи обици, които никога не сваля.

— Да, сещам се коя е. Леко смахната. Май каза, че работела в картинна галерия или нещо такова.

— Същата. Консултантката ни по съдебните заседатели я наблюдава и смята, че е от нашия отбор. Съдела по езика на тялото ѝ или някакви подобни алабализми. Утрешната ми реч също ще е насочена към нея. Ако те е харесала, искаме да събере сили, за да се застъпи за теб. В този момент единствената ни надежда е разногласие между заседателите.

— Аз си мислех, че ще се опиташ да спечелиш и дванайсетимата.

— Ще се опитам, разбира се, но винаги трябва да се застраховаме. Галеристката с шантавата коса е на наша страна. Така че утре я огрей с лъчите на невинността си, ставали?

— Ясно. Хайде до утре.