Сентрал Парк Уест

40

Убийството на бившия губернатор Бърк заемаше централно място в заведеното от федералната прокуратура дело, защото беше единствената от дванайсетте точки на обвинителния акт, по която обвинението смяташе, че разполага с железни доказателства за вината на Джина. Съдебните заседатели щяха да видят записа, на който тя вървеше към апартамента на Сентрал Парк Уест, нахлузваше в движение дегизировката, с която да се превърне в Кайра Бърк, влизаше в асансьора, докато жертвата е била още жива, и излизаше през фоайето, преди трупът да бъде открит.

Проблемът беше, че убийството на Бърк не съвпадаше с метода на Джина. Останалите единайсет убийства, включително това на Доминик д’Амико — Носа, бяха с изстрел в главата, а не с тази хитра имитация на самоубийство. Джина винаги бе успявала да се приближи до жертвите си, преди да ги застреля — всичките с изключение на Тони Бърк. Това даваше на Бътлър аргумент да оспори тезата на обвинението, но след като подреди в схема всички факти по делото, Нора реши, че има достатъчно непреки доказателства, за да преодолее аргумента на защитата.

Тя вдигна глава от компютъра и погледна през прозореца, в най-горната част на който се виждаше тротоарът на Блумфийлд Стрийт, както и част от краката на минувачите. Фактите по делото, които бе изброила в списъка си, бяха недвусмислени: Джина отива в затвора, ако обвинението получи справедлив процес.

В продължение на десетилетия фамилията Гамбино се беше специализирала в корумпиране на съдебни заседатели, участващи в дела срещу нейни членове. Нора бе изложила всичко това пред съдия Уитни с молбата си за набиране на заседатели без обявяване на самоличността им. Но тя знаеше, че анонимността сама по себе си няма да предпази заседателите от корупция, защото престъпниците щяха да знаят как изглеждат и да стигнат до тях. Някой заседател дори можеше сам да предложи чрез близки или познати услугите си на мафията срещу заплащане. Това се беше случвало преди.

След Нова година Кармен започна да идва в кабинета на Нора, за да обсъждат стратегията по делото. Отначало това се стори доста странно на Нора, доколкото Кармен ѝ беше шеф, но с наближаването на процеса се превърна в нещо обичайно.

— Дали да не предложим извънсъдебно споразумение? — попита Кармен от стола си пред бюрото.

— Не съм сигурна — отвърна Нора. — Как изобщо ще изглежда това? Тя се признава за виновна без процес и отива в затвора до живот? Няма логика, не мислиш ли? Защо да не се пробва пред заседателите? Или пък се признава за виновна и предлага съдействие, за да получи намалена присъда, като разкрива всички престъпления, които някога е извършила? Това означава да се обърне срещу мафията.

Гласът на Бени прокънтя откъм вратата:

— А тя няма да го направи по две причини: първо, никога няма да предаде Коза Ностра, в това отношение е по-твърда от много мъже, а освен това знае, че има убийства, с които не сме успели да я свържем, убийства, които е извършила, преди да сгафи с телефона и да остави онзи дигитален прах, за който все говориш.

— Съгласна съм с Бени — каза Кармен — но реших, че поне трябва да повдигна въпроса. Ако Бътлър иска да се обърне към нас за споразумение, нека го направи, знае къде да ни намери.

— Разбрано — добави Нора. — Защото, ако ние се обърнем към него, това ще издава слабост. А ние не сме слаби, нали, господин Дугън?

— Не, не сме — отвърна Бени. — Но като става дума за силата ни, мисля, че надуших нещо за оня плужек в парка на Нова година. Оказа се някакъв загубеняк на име Рико Фарачи. Всъщност той е полубрат на Джина. Както изглежда, Джоуи Красавеца е направил дете на някаква жена, различна от благоверната му съпруга, горе-долу когато Джина била на десет. Жената износила детето и сега Рико кръжи в хлабава орбита около техния свят. Казвам „хлабава“, защото самият той е наполовина луд. Твърде лабилен е за член на подземния свят, ако можеш да си представиш. Макар да е от кралско потекло по бащина линия, те не желаят да го приобщят. Сега вероятно си е наумил, че като се застъпва за Джина, шансовете му се подобряват. Не бих му обръщал твърде много внимание, но ще го държа под око.

Бени почука два пъти по касата на вратата с кокалчетата на дясната си ръка.

— Това е от мен засега, а ако го открием, ще ви държа в течение.