Сентрал Парк Уест

16

Бяха в заседателната зала в кантората на Паркър близо до върха на една стъклена кула в Долен Манхатън с изумителна гледка към Нюйоркското пристанище и Статуята на свободата.

— И така, какво мислиш? — попита Кайра.

Мисля, че сме напълно, тотално прецакани.

— Ами няма да ни е никак лесно — каза вместо това той. — Те изложиха тезите си доста добре, дори по-добре, отколкото можеше да се очаква. Имат колкото щеш доказателства за наличие на мотив, както и за възможност…

— Но ти… — започна тя.

— Но аз накарах Рамирес да каже, че си мила жена. След което изтърси, че може би не си била на себе си, след като си убила съпруга си за пари.

Той погледна към масата, после отново вдигна очи към Кайра, която изглеждаше, сякаш някой ѝ бе изпуснал въздуха.

— Виж, съжалявам, ако ти действам депресиращо. Просто съм много уморен. Знаехме, че тяхната теза ще е убедителна, но пък имаме теб. На заседателите няма да им е лесно да те изслушат, после да се обърнат срещу теб и да те обявят за виновна. Днес Конър ни помогна с промяната на предбрачното споразумение, но от теб се иска да наблегнеш на онова споразумение за поверителност. А пък аз ще се опитам да призова Мериън и Едуард като свидетели, за да кажат хубави неща за теб и лоши за Тони.

Кайра го прекъсна:

— Смяташ, че Мериън ще се навие да свидетелства, след като току-що публично я набеди, че е имала мотив да убие Тони? Беше страхотно, между другото, но мисля, че трябваше да го обсъдим преди това.

— Е, да — отвърна той. — Съжалявам. Обладан бях от Светия дух, както когато подхвърлих онова за мафията във встъпителната си пледоария. Но ти беше тази, която я включи в списъка на заподозрените, не помниш ли?

— Така е, но тя ще е бясна.

— Може би — отвърна Паркър. — Така или иначе, Мериън няма избор. Получила е призовка. Може и да ѝ е неприятно, но Тони ѝ беше къде-къде по-неприятен, така че все пак очаквам да каже нещо хубаво по твой адрес. Би било страхотно първата съпруга и синът да се застъпят за теб. А пък аз ще се опитам да накарам поне единия от тях, ако не и двамата, да подхвърлят, че Тони е имал врагове в подземния свят. А може и отново да се окажа обладан от Светия дух и да я попитам тя ли е убила Тони. Човек никога не знае.

Паркър стана сериозен.

— Но много, много ми се иска да можех да предложа някаква алтернативна теория, нещо, в което онези дванайсет заседатели да се вкопчат с две ръце, а теб да те пуснат да си ходиш.

— И как ще стане това?

— Не съм сигурен.

Известно време поседяха в мълчание, което Паркър наруши:

— Моят човек разправя, че федералните ровели като побъркани, но щяло да им отнеме време да намерят нещо, а ние нямаме време. Освен това току-що ги били отсвирили от манхатънската прокуратура, така че не могат да разчитат на помощ от там. Може би е най-добре да получа удар и да вляза в интензивното.

Тя не се усмихна.

— Шегувам се. Ей, ей, къде отплава?

Кайра примигва и фокусира погледа си върху него.

— Тук съм, мислех си нещо. Мога ли да ти задам един въпрос?

— Разбира се — отвърна той.

— Ако бъда обявена за виновна, съдийката ще отмени веднага гаранцията ми, нали?

— Виж, хайде да не…

Кайра го прекъсна. Гледаше го със стъклен поглед, по носа и горната ѝ устна беше избила пот.

— Моля те — каза тя с треперещ глас, — просто отговори на въпроса ми. При дело за убийство ще ме затвори още с прочитането на присъдата, нали?

Той поклати глава, като чу въпроса, но отговори:

— Да, най-вероятно. След произнесена присъда за убийство играта се променя, няма връщане назад.

Тя задиша учестено и очите ѝ се напълниха със сълзи.

— Не мога, Матю. Няма да издържа в килия. Видя ме тази сутрин. Нищо на света не ме плаши повече от това. Аз просто не мога да вляза в затвора. Това ще ме убие.

Паркър хвана ръката ѝ.

— Хей, хей! Няма да стане така. Ще намерим изход от ситуацията. Запомни, нужен ни е само един заседател, който да ти вярва. Ще се справиш. Върви си у дома и се наспи хубаво. Утре сутринта ще се видим в съда.