Сентрал Парк Уест

49

Седнал на бюрото си, Бени вдигна слушалката на служебния телефон и набра номера на своя стар приятел Матю Паркър, бившия адвокат на Кайра, вече пенсионер.

— Здрасти, Мат. Получих ти есемеса. Какво ново?

— Благодаря ти, че се обади. Прочетох в „Ню Йорк Таймс“, че Конър Маккарти вчера е дал показания по делото ви.

— Да. Малко особняк си пада, но наистина навреди на Джина и помогна на нас.

— Затова ти се обаждам — каза Паркър. — Бях го забравил, а докато го помнех, пропуснах да ти го кажа, но Конър знаеше, че си ми казал как Д’Амико е предложил да съдейства. Не му споменах никакво име, нито други подробности, но мисля, че казах достатъчно, за да разбере, че някой е предложил съдействие.

— Какво?! Казал си на някого? По дяволите, Мат, това беше за твоя консумация, опитвах се да ти помогна!

— Знам, знам — отвърна Паркър. — И съжалявам. Виж, не му дадох нищо конкретно, но с него и Кайра бяхме седнали да пийнем по едно… е, по няколко, малко след като ти ми снесе новината. Опитвах се да вдъхна надежда на клиентката ми и се изтървах, че някакъв мафиот оказвал съдействие на федералните и че щял да им изтропа кой е истинският убиец на Тони Бърк. Много съжалявам, дяволите да ме вземат, но казаното е казано, а понеже нямам тайни от теб, го споделям сега. Не му отдавах голямо значение, докато тази сутрин не прочетох във вестника, че Конър бил гъст с Джина Куфаро, моля ти се.

Бени помълча няколко мига.

— Виж — каза той, — яд ме е на теб, че си се раздрънкал, но пък си свестен, щом ми го съобщи. Можеше да си затраеш.

— Да бе! — отвърна Паркър. — Ние с теб не си правим мръсно един на друг. — Той се засмя и добави: — Кол кого и да ми се иска в тази конкретна ситуация.

— Не — отвърна Бени. — Не си правим мръсно. Е, благодаря ти.

Той затвори телефона и се загледа през прозореца. Какво, по дяволите, значи това?