Сентрал Парк Уест

53

Нора беше сигурна, че това е мястото; бе спазила стриктно дадените ѝ указания. Пет километра на запад по междущатско шосе 684 в окръг Северен Уестчестър, после ляв завой към Лаздън Парк и още петстотин метра право напред до празния паркинг. Пак според указанията тя остави там колата си — всъщност колата на майка ѝ, — влезе в парка, подмина бюстовете на заможната двойка съпрузи, живели някога на тези осемстотин декара, и изкачи няколкото стъпала до градинката с фонтана. Тръгна по пътеката покрай самия фонтан, заобиколен с тънък жив плет от подстригани чемшири и увенчан със статуи на две голи момченца, танцуващи под струи вода, които пръскаха през нещо, прилично на духови инструменти — флейти или може би флажолети.

Странно място, помисли си тя. Накрая стигна до дървената пейка от другата страна на фонтана и седна на нея. Това беше най-усамотеният обществен парк, който някога бе виждала. Нямаше дори мобилен обхват, и това в един окръг с над милион души население, граничещ с град като Ню Йорк.

Никой друг не влезе в градината през дългия интервал от време, който Нора прекара на пейката, страхувайки се да се отдалечи, за да не пропусне срещата. Тя остана да седи там, загледана в момченцата, които плюеха вода. Поглеждаше едва ли не всяка минута часовника си, докато съзнанието ѝ препускаше бясно, както по време на пътя до тук.

Как може някой като Лизи да се превърне в нещо като Кайра? Нима си е била такава през цялото време? Или Конър, онова лошо момче, я бе променил? Или може би тя е по-лошата от двамата? Защо изобщо приех да се видя с нея тук?

Изведнъж ѝ хрумна, че Кайра бе избрала това усамотено място по някаква зловеща причина. Не, това е лудост. Тя не би желала дами навреди. Имам среща с губернатора, за бога! А пък аз съм федерален прокурор, по дяволите. Тук съм, за да поговорим като зрели хора с някого, когото съм познавала.

Около двайсет минути след уречения час тя видя от пейката си в издигнатата декоративна градинка как черният шевролет събърбан с множество люлеещи се от движението антени на покрива отби и спря на паркинга пред входа на парка. Малко след това млада жена в строг костюм и със слушалка в ухото се изкачи по стъпалата, огледа внимателно градинката и направи знак с ръка на някого зад нея. Появи се губернатор Кайра Бърк, следвана плътно от още две жени със слушалки в ушите. Еха, колко готино, помисли си Нора. Охрана само от жени.

Тя стана, като се питаше дали да стои до пейката, или да тръгне към Кайра. Видя я как каза нещо на охраната, правейки жест с дланите надолу, сякаш им нареждаше да останат на място. Продължи сама и заобиколи фонтана. Чакълът хрущеше леко под стъпките ѝ. Стигна до Нора, широко усмихната, обви ръце около нея, притисна я до себе си и я целуна по двете бузи.

— Толкова се радвам да те видя — каза Кайра. — Голяма жена си, съдиш лошите наред…

— Ами ти, ти… — понечи да каже Нора.

Кайра посочи пейката.

— Седни.

Прозвуча като заповед. Нора се подчини. Кайра седна, обкрачила пейката, с лице към нея; Нора се обърна в същата поза и коленете им почти се докосваха.

Нора огледа градината наоколо.

— Това място… — започна тя, но Кайра отново я прекъсна:

— Нора, скъпа, толкова много означаваше за мен да получа вест от теб след всичките тези години. Знам, че трябваше да пазиш дистанция по време на делото…

Тя спря да говори и извади айфон от вътрешния джоб на сакото си.

— Както знаеш, в Ню Йорк не се изисква съгласието на другата страна, но все пак съм възприела практиката да уведомявам събеседника си, когато записвам разговора си. — Тя вдигна телефона и леко го разтърси. — Нали нямаш нищо против?

Нора имаше чувството, че пейката под нея се тресе. Какво се случва тук?

Кайра продължи:

— Не става въпрос за теб, а за мен. Има хора, които биха желали да ме унищожат, да ми попречат да довърша започнатото в помощ на уязвимите групи, които ненавиждат самата идея, че една силна жена може да бъде лидер. В името на тези хора, на които се опитвам да помогна, се старая да документирам всичко.

Очевидно решила да не чака съгласието на Нора, тя каза:

— Както и да е, просто те уведомявам. — И прибра телефона в джоба си. — Е, как си?

— Благодаря, добре — отвърна Нора.

— Чух, че сте провели полезен разговор с Конър, и се радвам, че нещата могат да се върнат към нормалното. Както знаеш, той е добър човек, но беше въвлечен в ужасни връзки. Сега е на много по-добро място, върши огромна по обем отлична работа и за мен, и за щата.

Божичко, тя записва всичко това. Накара ме да шофирам осемдесет километра до това изолирано смахнато място, за да се опита да ме контролира? Ама сериозно ли?

Нора реши да се отклони рязко от сценария на Кайра.

— И така, какво стана с Лизи? Какво се случи с нас тогава?

Кайра се изсмя тихо.

— Смених името си, глупаче, старото не ми харесваше, сегашното ми харесва. Това се случи. Виж, знам, че имаше чувства към мен, нещо като студентско влюбване, и съжалявам, че трябваше да се отдръпна, но аз бях последен курс, а ти първи, при това в друг факултет, и това беше доброто решение, най-вече за теб. Бях си казала, че можем да бъдем добри приятелки, но ти искаше повече от това, много повече, което просто нямаше как да стане. Съжалявам.

Нора не отговори и Кайра продължи:

— Виж, надявам се да си намерила любовта, която търсеше. В известен смисъл ти завиждам, че имаш това прекрасно момиченце, макар че, да ти призная, за мен би било трудно да съм майка на шестгодишно дете в сегашната си роля.

На Нора ѝ се зави свят. Откъде, по дяволите, знае за дъщеря ми? Та Софи току-що навърши шест, за бога. Как е разбрала?

— Всъщност не знам как се справяш да си хем майка, хем да гониш престъпниците. Но съм ти благодарна за това. Ако не беше ти, убийцата на Тони щеше да е още на свобода. Ако не беше ти, може би щях да съм отново подсъдима за нещо, което не съм извършила.

Кайра замълча и протегна ръка към нейната.

— Никога не мога да ти се отплатя за това, което направи за мен, за справедливостта.

Репетирала ли си тази реплика?

— Просто си върша работата — каза Нора.

— Не. Вършиш нещо много повече от това. Във всяко свое дело хвърляш всичките си сили. Защото за теб делото е кауза. — Тя отново помълча и добави: — Радвам се, че успяхме отново да установим връзка, защото на мен ми трябва жена като теб. Не, Ню Йорк има нужда от такива като теб. След отровата от миналото аз се опитвам да набирам способни жени за различни роли. Колко жени са твърде много? Ами, както беше казала Рут Бадър Гинзбърг за Върховния съд, „когато станат девет“. Когато всички мои служители на ключови позиции са жени, ще бъда доволна. Бих желала да си една от тях. Ще помоля моя завеждащ „Човешки ресурси“ да се свърже с теб.

Кайра погледна часовника си.

— Толкова съм ти благодарна, че се срещна с мен на това място. Знам, че ти е малко далече. Тъкмо идвам от дома на Марта Стюарт в Катона, тя е моя голяма поддръжничка и, разбира се, имаше свои собствени преживелици с нашата дефектна правораздавателна система. А сега отивам към Центъра за подпомагане на жени в уязвимо положение за Северен Уестчестър. Вършат страхотна работа за жертви на домашно насилие.

Кайра понечи да стане, но се спря и отново се отпусна на пейката.

— О, трябваше да те попитам. Има ли нещо, за което искаше да говорим? Мисля, че всъщност ти първа ме потърси, макар че беше страхотно да се видим след толкова време.

Ами да, защо например не спреш да ме баламосваш, а не си кажеш направо какво стана с Лизи — жената, която обичах и която също ме обичаше? Къде се дяна онова мило порядъчно момиче, как се превърна в жена на име Кайра, омъжена за Тони Бърк? Какво се случи, за да се преобразиш в сегашния побъркан от амбиция политик?

Изведнъж на Нора ѝ се прииска да побегне. Няма да получа тук отговори, тя просто ме записва, за да излезе, че съм я преследвала.

— Ами не — каза тя и протегна ръка. — На добър час с останалата част от програмата ти за днес.

Кайра също стана и пое ръката ѝ.

— На добър час и на теб, Нора. Надявам се да говориш с, Човешки ресурси“. Имам нужда от хора около себе си, които да са достатъчно силни и винаги да ми казват истината.

Нора издърпа ръката си от нейната, която твърде дълго я бе стискала.

— Благодаря, Лизи, но не. Вземам си моята истина и си отивам у дома.

Кайра я изгледа с присвити очи и по лицето ѝ се четеше объркване. После повдигна рамене и се обърна да си ходи — толкова рязко, че подметките на обувките ѝ изстъргаха по чакъла.

Нора подвикна след нея с почти умолителен глас:

— Чакай, не си тръгвай, моля те. — Когато Кайра се спря и се извърна, тя каза: — Изключи телефона. Не искам да записваш това. Просто държа да разбера нещо. Моля те.

Кайра се поколеба, после извади айфона от джоба си и спря записа.

— Нямам много време. Какво е това, което държиш да разбереш?

— Ти знаеше ли?

Кайра не отговори веднага. Пристъпи към нея и плъзна длани по дрехите ѝ.

— Телефонът ми е в колата — каза Нора. — Просто съм длъжна да те попитам.

Удовлетворена от претърсването, Кайра я подкани:

— Хайде, задай си въпросите и да приключваме.

— Винаги си била близка с Конър — каза Нора; гласът ѝ вече беше студен, а не умоляващ.

— О, как си падам по прокурорката Нора! — отвърна Кайра с тънка усмивка. — Не, не винаги. Бяхме близки в колежа, отчуждихме се, когато записах Правния факултет, после пак се сближихме. А каквото и да си мисли онази психарка Джина, връзката ни не беше интимна. Между другото, тя не винаги е била луда, поне не създаваше такова впечатление. Обаче с възрастта превърташе все повече.

— Но планът да се омъжиш за Тони Бърк беше общ, твой и на Конър, нали?

— В известен смисъл — отвърна Кайра. — Той ни запозна след развода му. Бърк ми се стори интересна личност, донякъде ми харесваше, но за мен това беше и добра възможност. И двамата с Конър я виждахме. Не бях предвидила обаче, че старият мръсник още не може да си държи оная работа в панталона, въпреки че беше женен за мен. — Тя добави през смях: — Представяш ли си?

— Не мога — отвърна Нора.

— И после Тони изпорти всичко — продължи Кайра. — Или по-скоро, жертвите му го направиха.

— И тогава двамата с Конър решихте, че е време да се отървете от него.

— Знаех, че трябва да се махна от него, както и че Конър трябва да намери начин да го направи.

— Знаела си също, че това предполага Джина да го навести.

Кайра просто се усмихна.

— Защо се усмихваш? — попита Нора.

— Защото имам чувството, че отново съм на подсъдимата скамейка. Трудно ми е да си спомня какво съм знаела навремето. Преживях толкова много от тогава. Но както и да е станало, онази вечер и Конър, и аз получихме свободата си. Две в едно.

— Значи идеята да му поръчате вечеря е била твоя. Това е щяло да погребе Джина, след като свърши работата.

— Добър опит — отвърна Кайра. — Но не си приписвам заслугите. Няма граница онова, което може да постигне човек, който не търси заслуги. Разбира се, кой би могъл да се досети, че онази луда кучка ще се облече като мен за малката си визита.

Кайра замълча за миг, после продължи:

— Но честно казано, колкото и ми да беше противно, ползата от разгласяването на случая беше безценна. Мисля, че нашият смахнат бивш президент наричаше това „заслужено медийно внимание“. То не може да се купи с пари. Без тази публичност, без да бъда жертва на една жестока несправедливост, къде щях да съм днес? Нямаше да ям сандвичи с краставица, приготвени от Марта Стюарт, уверявам те. Освен това е страхотна услуга за обществото да бъде защитено от Тони и Джина, чиято и да е заслугата. Така че това е най-печелившата комбинация, която някога съм виждала.

Кайра се взря в очите на Нора.

— Виж, аз също съм юрист, нищо не можеш да докажеш за мен. Нито за Конър. Е, приключихме ли, госпожо прокурор?

— Мога ли да ти задам един личен въпрос? — попита Нора.

— Да, но по-бързичко, ако обичаш.

— Ти изпитваше ли нещо към мен в колежа?

— Намирах те за… интересна. Привличаше ме. Но, ако трябва да бъда честна, търсех по-едра риба в по-голямо езеро. — Кайра огледа Нора от глава до пети, преди да добави с ехиден тон: — Надявам се, че това е отговорът, от който се нуждаеш.

С тези думи тя се завъртя на токове и си тръгна, като добави през рамо:

— Освен това се надявам да помислиш сериозно за пост в моята администрация.

Нора се отпусна тежко на пейката и раменете ѝ се прегърбиха, докато изпращаше с поглед Кайра, която заобиколи фонтана и изчезна.

Нашият губернатор, помисли си тя, и евентуален бъдещ президент. Господи, трябва да се махна от всичко това.