Сентрал Парк Уест

26

В девет сутринта съдебната секретарка съобщи на Паркър и Куон от името на съдия Занис, че заседателите отново са се събрали и подновяват обсъжданията. В стаята на защитата Паркър и Кайра седяха на значително разстояние един от друг, както им бе станало навик напоследък, без да разговарят. Тя четеше книга, а той решаваше на телефона си днешния пъзел на „Уърдли“ — мъчеше се да отгатне петбуквена дума от шест опита. Уцели я на третия опит, което подобри настроението му, затова изпрати на Дугън дълга поредица от триъгълни кафяви емоджита, изобразяващи купчини лайна. Ще се сети, че се бъзикам с него, но и че чакаме отговори.

Малко преди обед съдия Занис ги извика в кабинета си, след като бе получила втора бележка. Заседателите искали да прочетат показанията на свидетелите на обвинението от Колумбийския университет относно ненавистта на Кайра към съпруга ѝ, когото напуснала. Искали също показанията на адвокатите за предбрачното споразумение и завещанието на Бърк. Съдията възнамерявала да им изпрати стенограмите на айпад, но първо искала да се консултира със страните дали има части от текста, които биха искали да се заличат.

— Това е лош знак, нали? — каза Кайра, когато се върнаха в стаята на защитата.

— He — отвърна Паркър. — Не можем да сме сигурни, повярвай ми. Много отдавна съм се отказал да тълкувам бележките на журито. Никога не знаеш дали става дума за един заседател, който иска да провери нещо, преди да обяви подсъдимия за невинен или виновен, или пък заседателите не могат да постигнат единодушие и се препират за всяка дума. Знам колко е мъчително, но се опитай да си наложиш да не гадаеш напразно.

— Трудна работа — каза тя.

— Много — отвърна той и отново понечи да забоде нос в айпада, но се спря и добави: — Сега, ако имаме шанс да ги видим на влизане в залата, някъде към края на деня, може би ще разчетем нещо по лицата им или в езика на тялото. Но не и преди това.

Паркър приключи с айпада.

— Не виждам проблеми — каза той и излезе да го върне на секретарката.

Нямаше повече новини от журито до пет и трийсет, когато председателят изпрати бележка с молба да си тръгнат в шест, като питаше дали ще се съвещават и през почивните дни, ако не приключат до утре, петък.

След като прочете на глас бележката, съдия Занис каза:

— Ще ги извикам тук малко преди шест, за да им обясня, че няма да има съвещания в събота и неделя, но ще продължим в понеделник сутринта, ако се налага.

Докато чакаха на масата на защитата в съдебната зала, Паркър се надвеси над ухото на Кайра и прошепна:

— Забрави какво ти казах по-рано днес, защото не бях напълно прав. Има признаци, че започват да буксуват, след като очакват да не приключат скоро. Опасно е да се правят предположения, но като отчитам как се разви делото, пък и с лошите новини от резервните заседатели съм готов да се обзаложа, че мнозинството те смятат за виновна, но някой или някои ги спират. Моля се да е нашата галеристка, номер седем.

В шест часа съдебните заседатели се върнаха в залата и съдия Занис се приготви да им изложи обичайните си предупреждения и да отговори на въпроса им за почивните дни. По лицата им не се четеше нищо. Никой не поглеждаше към масите на защитата и обвинението. Те просто кимаха на думите на съдията, после станаха от местата си и си тръгнаха.

След като се върна в стаята на защитата, Паркър изпрати на Дугън есемес с дълга поредица от жълти средни пръсти.

Джесика затвори телефона и заговори с достатъчно силен глас, за да я чува Нора в съседната стая:

— Имам новини от „Старбъкс“. Може би е нещо, може и да е нищо.

Нора веднага се подаде през вратата.

— Казвай!

— Можем да определим със сигурност, че Джина е била в „Старбъкс“ на летището в Маями поне веднъж около дата в списъка на убийствата. Защото е използвала точки, за да плати за кафето си. Най-вероятно без да се замисли. Сега ФБР в Маями работят с летището, за да установят номера на полета ѝ. Въпросното убийство е било в Чикаго и до там от Маями има милион полети, но се опитват.

— Добре — каза Нора, като се обърна да влезе в кабинета си.

— Но чакай, това не е всичко. Шефът на охраната на „Старбъкс“ за Южна Флорида е — каква изненада! — пенсиониран агент на ФБР. Явно му е направила впечатление поръчката ѝ. Гранде фрапучино със смляна бишкота. И бял течен мока шоколад в добавка.

Бени направи гримаса.

— Господи, това кафе ли е? Звучи като течна торта, да му се не види.

— Не разбирам много от кафета — каза Джесика, — но човекът каза, че това фрапучино го имало само в „тайното“ меню за ВИП клиенти. Каза, че щял да се опита да състави списък на случаите, когато същото е било поръчвано в „Старбъкс“ на летището в Маями, като се почне от първите дати в списъка на Бени, та до сега. Ако това е редовната поръчка на Джина, може да ни излезе късметът.

Пет часа по-късно Джесика и Бени влязоха в кабинета на Нора — първо агентката на ФБР, после гигантът следовател, и двамата вдигнали ръце. Бени ги свали за момент, колкото да мине през вратата, после отново ги вдигна.

— Какво? — попита Нора. — Новини от „Старбъкс“ ли?

Бени отвори уста да каже нещо, но се спря и с престорена сериозност се обърна към Джесика:

— Би ли желала ти да докладваш на колежката?

— С удоволствие — каза Джесика с едва загатнат британски акцент. После продължи с нормален глас: — Същата комбинация, гранде фрапучино със смляна бишкота и бял течен мока шоколад, била поръчвана в дните преди почти всяко поръчково убийство, включително тези на Д’Амико и губернатора Бърк. Всеки път, по дяволите, без убийството в Атланта. Това е нейното питие! Хванахме кучката с нейните снобски изгъзици от тайното меню на „Старбъкс“. Пипнахме я! Сега ФБР в Маями оглеждат записите от камерите, за да я видят как си тръгва с ВИП кафето. Въпрос на време е да установят полетите ѝ, за да изискат списъците на пътниците и да открият повтарящата се пътничка. Така ще разберем името, което ползва тя. Бам! Скоро ще го знаем.