Сентрал Парк Уест

29

Във вторник сутринта времето беше ясно, но студено и ветровито. Докато изкачваха петте стъпала към входа, Паркър каза безмълвна молитва: Господи, направи така, че това да свърши днес.

Заседателите запазиха мълчание до четири следобед, когато председателят изпрати последната им бележка: „Ние, съдебните заседатели, не успяхме да стигнем до присъда въпреки всички положени усилия“.

— Занис не може да им дава повече указания и срокове — каза Паркър на Кайра. — Тази история приключи.

Тя не споделяше ентусиазма му и отбеляза:

— Засега.

Съдия Занис зае мястото си на банката и повтори пред съдебната зала същото, което Паркър бе казал на Кайра. Не можела да дава повече указания и да поставя срокове на заседатели, които не постигат единодушие, за да не бъде обвинена в оказване на принуда. Тя извика заседателите в залата, за да им благодари за вярната служба и да ги отпрати по домовете им за Деня на благодарността.

Щом заеха местата си в ложата, разцеплението сред тях беше по-очевидно от всякога. Единайсет заседатели бяха вперили очи в съдията, като неколцина от тях от време на време хвърляха извинителни погледи към Анди Куон, докато номер 7 гледаше право в Кайра; на лицето ѝ беше изписана умора, но и задоволство. „Аз те спасих — сякаш казваше това лице. — Само аз те опазих невредима.“

Когато заседателите се разотидоха, съдия Занис се обърна към Куон:

— Планирате ли някакви последващи действия, господин Куон?

Куон бързо стана от мястото си; беше видимо ядосан и каза с по-силен глас, отколкото бе нужно:

— Да, госпожо съдия. Главният прокурор на Манхатън възнамерява да заведе повторно дело веднага щом съдът ни даде дата, а дотогава молим обвиняемата да бъде поставена под стража. Тя се убеди в силата на доказателствата, представени от обвинението, и съзнава, че за малко се е разминала с осъдителната присъда. Интересът ѝ да избяга и да се укрие се е увеличил неимоверно. Само ако бъде въдворена на Райкърс Айланд, населението на щата Ню Йорк ще е сигурно, че ще бъде изправена повторно пред съда.

Щом чу „Райкърс“, Кайра сепнато си пое дъх и облегна глава на рамото на Паркър, който понечи да стане от мястото си, но съдия Занис го спря с вдигната длан.

— Не, господин Паркър, няма нужда — каза спокойно тя. — Господин Куон, смятам молбата ви за неоснователна. Обвиняемата има ясна представа за доказателствата ви по делото още откакто ги представихте в досъдебна фаза, както повелява законът. По време на процеса почти нямаше изненади, поне според мен. Неспособността ви да я осъдите определено не увеличава интереса ѝ да се укрие. Условията за освобождаването ѝ под гаранция остават в сила.

Съдия Занис спря за момент, преди да добави:

— И едно допълнително условие: на госпожа Бърк да бъде поставена електронна гривна за следене.

Умно, помисли си Паркър. Притеснява се, че прокуратурата ще обжалва освобождаването под гаранция. При наличие на гривна ще им е трудно да го направят.

Той реши да не възразява срещу гривната. Щеше да обясни на Кайра. На излизане от залата той се опита да срещне погледа на Куон, но не успя. Прокурорът си събра книжата и напусна, без да каже дума повече и без да кимне за „довиждане“. Има още да се учи тоя хлапак. Никога не разкривай чувствата си пред отсрещната страна, това показва слабост.

Когато се върнаха в стаята на защитата, Кайра го изненада, като го прегърна, притисна го до себе си и дълго не го пусна, докато му благодареше отново и отново. Дори не го попита за гривната, но той все пак ѝ обясни как работи процесът на проследяване.

— Ще впиша кампуса на Колумбийския университет в съдебната заповед като едно от местата, където ти е разрешено да ходиш. Дай ми и адреса на онова място в Южен Бронкс, където работиш с рисковите групи.

— О, това не е необходимо. Казах ти, че съм започнала програма, но поради заетост не можах да я продължа. Освен това общината има много програми за деца. Така че впиши Колумбийския, това стига.

Паркър не отговори веднага, беше твърде уморен, за да задава въпроси.

— Просто си върви у дома и остани там засега. Избягвай медиите, избягвай всички, не говори с никого, ако му нямаш абсолютно доверие.

После той грабна телефона си и изпрати на Бени дълга поредица от целуващи емоджита, преди да се отправи към изхода, към върволицата от репортери и няколко заслужени двойни уискита.

Бяха се върнали в заседателната зала на ФБР и Бени шепнеше припряно на Нора, докато чакаха техниците да подготвят апаратурата:

— Ей, да ти кажа, понякога и аз си правя гаргара с Бюрото, но като се захванат с нещо, особено ако е техническо, нямат равни тия диванета.

Нора кимна любезно и се обърна напред, за да гледа шоуто. Агентите бяха сглобили цял филм от десетки отделни клипове, заснети от охранителните камери. Нямаше звук, но по някакъв начин това правеше още по-смразяваща гледката как Джина влиза в асансьора на етажа си в „Люсърн“, вече покрила косата си с руса перука, слиза до фоайето и излиза на улицата. Движеше се с безгрижна стъпка, сякаш се наслаждаваше на бавна вечерна разходка по притъмнелите нюйоркски улици, мушнала ръце в джобовете на черното си габардинено манто „Прада“. Когато стигна до Седемдесет и седма улица, тя се спря пред витрината на един магазин и извади син шал „Ермес“ от джоба си. Гледайки право в камерата, която я записваше, тя завърза шала на възел под брадичката си и подръпна леко перуката с облечените си в ръкавици ръце, за да се подават русите кичури изпод шала. След това извади от джоба си очила ала Джаки Онасис, сложи си ги и продължи напред. Извървя двете преки до Сентрал Парк Уест, зави и покрай музея стигна до сградата на Бърк. През този участък от маршрута ѝ покритието на камерите не беше толкова плътно, но скоро се появи вече познатият кадър, в който тя минаваше покрай господин Рамирес.

Няколко минути по-късно си тръгна, като вдигна ръката си, все така с ръкавица, за да отговори на поздрава на Рамирес, и тръгна на юг по Сентрал Парк Уест. И сега кадрите от преминаването ѝ покрай музея бяха сравнително оскъдни, но камерата на един градски автобус я бе уловила в близост до мястото, където бронзовият Теди Рузвелт на кон някога бе гледал към Сентрал Парк. Точно в този момент тя ловко смъкна шала от главата си и си свали очилата, които постави обратно в джоба на мантото.

Филмът стана по-свързан, когато Джина стигна до Седемдесет и седма улица с многото входове, така че я проследиха крачка по крачка по пътя ѝ до „Люсърн“. На сутринта, вече кестенява, Джина си тръгна от хотела. Точката ѝ отпътува обратно за Маями и с това филмчето приключи.

— Е, добре, сега се заемам с Конър, нали? — попита Бени.

— Да, време е да го приберем — каза Нора. — Да си вървим в службата и да видим как ще уредим това. — Точно когато ставаха, телефонът в ръката ѝ избръмча, тя погледна дисплея и възкликна: — Я, добри новини от американската правораздавателна система!

— Какво има? — попита Бени.

— Прясна новина от „Ню Йорк Таймс“. Кайра Бърк, жената, за която вече знаем, че е невинна, не е била призната за виновна. Разминало ѝ се е на косъм. Но от манхатънската прокуратура вече са обявили намеренията си да заведат ново дело.

Джесика се наведе към нея с мрачна усмивка.

— Вече съдят и невинни бели хора? Кой казва, че нещата в тази страна не се променят?

Нито Нора, нито Бени се сетиха за подходящ отговор, затова извървяха мълчаливо разстоянието до асансьорите. Докато слизаха, той погледна своя телефон и се усмихна. Матю Паркър определено проявяваше находчивост при подбора на емоджита.