Сентрал Парк Уест

36

Офисът на ФБР за Маями и цяла Южна Флорида беше в Мирамар и се помещаваше в един от малкото архитектурни бисери сред федералните административни сгради. Двете шестетажни крила с вълнообразни стени носеха имената на двама специални агенти, загинали в престрелка при банков обир през 1986 г. Бяха целите от стъкло, което придаваше странна прозрачност на потайната федерална агенция. Но Бени Дугън нямаше време да се наслаждава на архитектурата. Всички му бяха бесни.

Съвещанията за планиране на специални операции на ФБР обикновено протичаха делово. Командирът на спецгрупата представяше писмения план на ръководителя на разследващия екип и на директора, като тактиката при ареста бе съобразена с нивото на риска. В случая предвид факта, че Джина Куфаро беше наемна убийца, планът изискваше засилено присъствие на командоси при изпълнение на заповедта за арест в къщата ѝ в Палм Бийч Гардънс.

Трябваше да разбият входната ѝ врата точно в шест сутринта, без да чукат. С разрешението на федерален съдия можеха да използват взрив, зашеметяващи гранати, робот и куче. Снайперисти щяха да държат на прицел всички врати и прозорци.

Излагането на плана бе посрещнато с кимане около голямата съвещателна маса, докато един плътен бруклински баритон от задния ред не съсипа всичко.

— Голяма грешка, ако ме извините, че се намесвам.

Екипът от Ню Йорк бе поканен тук от колегиална любезност. Цялата отговорност за ареста беше на Маями, защото техните хора бяха изложени на риск.

— Тя е убила много хора — продължи Бени, — но няма да стреля по служители на закона, освен ако не знае, че сме такива. Ако нахлуете вътре по този начин, с шашки динамит, зашеметяващи гранати и тъй нататък, тя може да реагира, сякаш не сме ние. И тогава отиде, та се не видя. Освен това ще подходите мъдро, ако третирате мафиотите като почтени хора, на каквито обичат да се правят. Успял съм да прилъжа мнозина престъпници, като им отпусна малко повода в такива случаи.

Командирът на спецгрупата реагира професионално, но хладно:

— И вие как точно бихте подходили?

— Бих ѝ позвънил на мобилния телефон, докато сме заели позиции отвън, бих ѝ дал възможност да се облече, да си направи прическата, да си сложи грим, да отвори входната врата и да излезе заедно с мен.

— Личност с дванайсет извършени убийства — каза командирът. — Известна с владеенето на всякакви видове оръжия. И вие препоръчвате това? А къде остава грижата ви за безопасността на моите момчета?

— Вижте, знам, че имате опит — започна Бени. — Уважавам и отдавам дължимото на този опит. Гадно ми е, че вашата сграда носи имената на двама доблестни мъже, загинали при изпълнение на дълга си. Гадно ми е, че загубихте още двама в онзи случай за детска порнография през двайсет и първа. Наистина съжалявам за това. И уважавам уменията ви. Вие разбирате от тактика като никой друг. Не искам да ви засегна. Но аз разбирам от Коза Ностра. Познавам мисленето им. Джина се смята за un uomo d’onore — мъж на честта, макар да е una donna. За нея правилата имат значение: никакви убийства с използване на взривни устройства, никакви убийства на мирни граждани, никакви убийства на служители на закона. Знам, че си мислите, че ако я призовем да се предаде, тя ще се барикадира вътре. Няма да го направи. Ще изложим по-малък брой от хората ви на риск. И ще постигнем с нея нещо, което може да ни е от полза по-нататък: ще я оставим да излезе пред очите на съседите си така, както иска да я видят и запомнят.

В стаята настана тишина.

— А аз ще вляза сам през тази врата — каза Бени. — Ако нещата се сговнят, ще го отнеса само аз. Не моля никого да рискува заедно с мен.

Последните му думи, изглежда, се харесаха на командира.

— Разбрано — кимна той. — Нека да поговоря с шефовете ни. Ще ви държим в течение.

Телефонът на Джина иззвъня пет пъти, преди по високоговорителя на Бени да се чуе сънен глас:

— Какво?

— Джина Куфаро, тук е специален агент Бени Дугън от федералната прокуратура в Манхатън. Чуваш ли ме добре?

— Да, да — каза гласът, вече поразбуден. — Какво искаш?

— Аз всъщност съм точно пред жилището ти в момента, а с мен е цялото ФБР на Маями. Имаме заповед да те арестуваме. Хората от Бюрото се канят да разбият вратата на жилището ти и да те извлекат навън. Но аз исках да ти дам няколко минути да се подготвиш и да излезеш при мен до входната врата. Да го направим като професионалисти, вместо да се получи като с някой скапан наркопласьор, когото изкарват с белезници от дома му. Какво ще кажеш?

Настъпи дълга пауза.

— Познавам те, Дугън. Ти отдавна си в играта. Права ли съм?

— Много отдавна — отвърна Бени. — Знаехме се с баща ти. Ти беше още дете.

— Така си и мислех. — Джина беше вече напълно будна. — Няма нужда от тази армия. Дай ми пет минути, да речем, десет, и ще се видим при вратата.

— И… ей! — добави Бени. — Да не се ебаваш с разни веществени доказателства, докато си вътре.

— Да бе! — отвърна Джина и затвори.

Бени погледна командира, който стоеше до него, вперил поглед в дисплея на телефона му.

— Окей? — попита Бени.

— Окей. Но в момента, в който отвори вратата, цялата става на червени точки. Опита ли се да ти посегне, умира на място.

Бени отвърна с тънка усмивка:

— Оценявам загрижеността ти. Но мисля, че всичко ще е наред.

Девет минути по-късно входната врата на Джина се открехна на няколко сантиметра, после се спря, докато тя надникна навън и видя огромния Дугън, преди да я отвори докрай. Беше с високи токчета, сив официален костюм с панталон и синя блуза, с безупречна прическа и грим, сякаш излизаше да показва имоти на купувачи. Защо жените винаги казват, че им трябва час да се приготвят?, помисли си Бени.

— Здрасти — каза той. — Целият квартал те зяпа. Какво ще кажеш да влезем вътре и да ти сложа белезниците. — Той посочи сакото на костюма ѝ. — Ще ги закопчая отпред и ще можеш да го преметнеш отгоре, за да не се виждат.

— Благодаря ти — каза Джина, докато смъкваше сакото.

Секунди по-късно Бени и една добре облечена дама, преметнала сакото си през ръцете, слязоха по стъпалата на къщата и се вмъкнаха на задната седалка на форд експлорър без отличителни знаци; зад волана беше един агент от спецгрупата, а до него на предната седалка — самият командир. Вратите се затвориха и автомобилът потегли.

— Разбираш ли правата, които току-що ти изложих? — попита Бени, след като прочете на Джина арестантските ѝ права на задната седалка.

— Да — отвърна тя. — И съм ти благодарна за любезността, но няма да кажа дума повече. — Акцентът ѝ на нюйоркско момиче беше станал отчетлив. — Искам само да говоря с адвоката си, Салваторе Бътлър.

Бени се изсмя гърлено.

— Сал е твоят човек? Трябваше да се досетя. Знаеш, че беше адвокат и на Носа, нали? Не знам как ще се чувства сега, след като ще трябва да представлява човека, сложил край на предишния му… хм, ангажимент. Но можеш да му се обадиш, докато в Бюрото ти оформят документите.

Джина не реагира на никоя от думите му, вперила поглед право напред, докато колата ги отнасяше към офиса на ФБР в Уест Палм Бийч, където щяха да ѝ вземат пръстови отпечатъци и да я снимат за досието ѝ, преди да я отведат във федералния съд.

— Сал, Бени Дугън е на телефона.

— Бени! — прогърмя гласът в слушалката, също така театрално приповдигнат, както и в съдебната зала. — Стари приятелю! Да не си закъсал пред закона? Нужна ти е качествена защита?

Бени се изсмя.

— Да пази Господ, Сал. Няма такова нещо. Сега съм в Южна Флорида. Току-що закопчах Джина Куфаро по обвинения, повдигнати от службата ми. Прочетох ѝ правата и тя каза, че иска да говори с адвоката си, тоест с теб.

— Какви са обвиненията?

— Множество убийства по поръчка на нещо, дето му викат Коза Ностра. Може би си чувал?

— Измислица на Холивуд и напористите прокурори, приятелю. И ти го знаеш. Тази тъй наречена мафея.

Бени отново се изсмя. Отработеният начин, по който Бътлър отричаше съществуването на Коза Ностра и нарочно произнасяше погрешно думата „мафия“, винаги го развеселяваше.

— Запази си силите за съдебната зала, Сал. Ще я представляваш ли или не?

— Ами зависи дали с нея ще постигнем определена степен на единомислие, на симбиоза — той произнесе думата сричка по сричка: сим-бей-оза, — определено…

Бени го прекъсна:

— Разбрах, Сал. За да те успокоя, тя е фрашкана с мангизи. Ще може да си плати за предостатъчно единомислие с теб.

— Значи ще постигнем желаната симбейоза, приятелю. В такъв случай съм оптимист.

— Преди да навлезете прекалено дълбоко в симбиозата, трябва да знаеш, че едно от убийствата, в които е обвинена, е на Носа…

Бътлър не отговори веднага.

— И защо това трябва да ме притеснява?

— Ами спомняш си, че той беше твой клиент, преди тя да го застреля два пъти в челото и да навре канарче в устата му. Помислих си, че може да имаш някакви колебания в тази връзка.

— Никакви — отвърна бързо Бътлър. — Сигурно ти пък си спомняш, че по онова време господин Д’Амико направи безразсъден опит да спаси кожата си, като отправи необосновани обвинения към други предполагаеми членове на мафията. Опит, за който аз нямах абсолютно никаква информация, между другото. Толкова безразсъден, че направо не е за вярване. Тъй или иначе, аз съм професионалист, а госпожица Куфаро се нуждае от компетентна адвокатска защита срещу обвинения, които нямат абсолютно никаква стойност…

Бени го прекъсна:

— Сал, ти представа си нямаш какви са обвиненията.

— Всъщност в общи линии имам. Смятало се, че е убила много хора. Това е абсурд и — да повторя — ако допуснем, че между нас възникне подходяща симбейоза, ще можем да отвърнем с най-енергична защита.

Бени отново се изсмя гърлено.

— Както и да е. Просто за сведение, в момента обработват документите ѝ в офиса на ФБР в Уест Палм Бийч и днес по обед официално ще ѝ бъдат връчени обвиненията от магистрат, ако решиш да изпратиш един от тукашните си сътрудници да слуша. Нора Карлтън е федерален прокурор в щата Ню Йорк и в момента е тук да организира първоначалното ѝ явяване пред съдия заедно с един от федералните прокурори на Флорида.

— Ще позвъня на Нора. Благодаря за информацията.