Сентрал Парк Уест

51

Малко преди първичните избори за губернатор — и след като от Пробационната служба вече бяха подали справката за нея — Джина най-после бе осъдена на очаквания доживотен затвор без право на замяна. Щеше да дочака смъртта си във федерален затвор със строг режим, построен специално за опасни престъпнички в Хейзълтън, Западна Вирджиния. Там, на едно високо плато, което лишените от свобода наричаха „Хълма на страданието“, бяха скупчени няколко федерални затвора.

А сега Бени и Нора пътуваха към това плато, за да се срещнат с Джина. След като се озова на последния си адрес — в повече от един смисъл на думата, — Джина бе започнала да си пише по имейла с Бени. Текстовете бяха мъгляво формулирани, но значението им беше ясно: канеше го да ѝ дойде на свиждане в Хейзълтън. Очаквам с нетърпение скорошното си пътуване, написа в отговор Бени. Разбира се, не мога да дойда сам. Моята висока колежка е в течение на нещата и ще пътува с мен. Джина знаеше, че има предвид Нора.

И тя наистина беше в течение на всичко. Още щом Джина чу присъдата си, Бени разправи на Нора за контактите си с убийцата, макар това забавяне в споделянето на тайната му да не беше прието добре.

— Какви ги вършиш, по дяволите, Бени? — каза Нора с уморен глас. — Мислех си, че сме престанали да крием неща един от друг. Провел си този разговор преди месеци и ми казваш едва сега!

— Хайде, хайде — отвърна Бени. — Съжалявам, но нищо не можех да направя по въпроса, а не исках да те набутвам в разни истории, че съм установил контакт с подсъдима през главата на адвоката ѝ. Ти си юристка. Аз не съм. Тогава си казах, че колкото по-малко знаеш, толкова повече ще си в състояние да действаш като юристка.

Нора поклати глава.

— Трябва да спреш да вършиш неща, с които си въобразяваш, че ме пазиш. Нека аз да се пазя сама. — Тя се усмихна, сви рамене и добави: — Но може би е по-добре, че не съм знаела.

Сега се намираха в най-отдалечения североизточен ъгъл на Западна Вирджиния, след като бяха пристигнали със самолет в Питсбърг и бяха наели кола за двучасовото пътуване на юг.

— Сигурен ли си, че не е обезпокоена от идването ни тук? — попита Нора, докато Бени вземаше острите завои нагоре по склона.

— Каза ми, че не се бои от никоя от жените, с които е затворена, и пет пари не дава какво си мислят за нея. А, както беше казала и в самото начало, тя за нищо на света няма да предаде своите. Иска просто да сподели нещо, за да ѝ олекне.

След като се изкачиха на платото, той отби и спря на паркинга за посетители пред разпростряната нашироко двуетажна сграда на затвора.

Джина изглеждаше променена. Гъстата ѝ кестенява коса беше късо подстригана.

— Една от затворничките е била наред с останалото и фризьорка. Накарах моите хора отвън да ѝ преведат пари по сметката към лавката. В замяна ще ме подстригва безплатно, докато съм жива. А аз смятам да живея дълго тук.

Бени и Нора не можеха да преценят дали Джина се опитваше да ги разсмее. Седеше срещу тях от другата страна на сребриста метална маса върху циментирания в пода стол, на който я бяха сложили надзирателите. Повдигна белезниците си, захванати за металната халка на масата.

— Това не е среща с адвоката ми, затова не ми ги свалиха. Както и да е.

Тя отпусна ръце върху масата и веригите издрънчаха.

— Хайде, нека съкратим това взаимно неудобство. Не ви предлагам съдействие. Накарах адвоката си да оттегли молбата за обжалване, защото е загуба на време. Оставете ме да си кажа каквото имам, и се разкарайте веднъж завинаги от Хълма на страданието. Не си водете бележки. Изобщо не е сложно.

Бени кимна и скръсти ръце на гърдите си.

— Ясно. Е, какво трябва да знаем?

Тя заговори тихо и убедително, по-скоро като брокер на имоти, отколкото като убийца:

— Искам да знаете истината за Конър Маккарти. Там нещата трябва да се изяснят докрай. Не знам какво ви е наговорил за мен, но през всичките тези години аз се грижех за него, давах му пари, осигурявах му… да речем, комфорт, когато ми идваше на гости във Флорида. В продължение на години той се правеше на лоялен към баща ми и даваше вид, че истински ме обича, но вече знам, че просто ни е използвал. Единственото, което го интересува, са властта и парите. Прав е, че нещата се промениха след смъртта на баща ми, но всъщност това, което се промени, беше самият Конър. Започна да ме приема за даденост, постоянно ми искаше пари, отнасяше се с мен като с парцал. Предполагам, че го е било страх да прави това, докато баща ми беше още жив.

Бени се наведе напред.

— Не бих желал да нараня чувствата ти, Джина, и съжалявам за всичко това, но наистина ли ни покани да дойдем чак тук, за да ни разправиш любовната си история?

— Не се прави на тъп, Бени. Това е само предисторията. Искам да разбереш, че Конър знаеше точно коя съм и каква съм, какво вършех за баща ми и впоследствие, за да изкарвам големите пари. По дяволите, аз никога не съм му предлагала да дойда до Ню Йорк, за да говоря с Бърк за него. Той ме помоли да „говоря“ с Бърк. — Тя вдигна пръсти да изобрази кавички. — Като стопроцентово знаеше какво означава това. Негова беше идеята да го наглася така, че да прилича на самоубийство. Откъде, мислиш, знаех за инсулина?

Тя се наведе напред, за да се потупа по гърдите с окованата си ръка.

— Иначе на мен ми хрумна това, като влизам в сградата, да приличам на госпожа Перфектна, на бъдещата губернаторка. От години знаех, че Конър си пада по Кайра. След Йейл те имат особена връзка, не си го въобразявам. Той може да твърди, че съм някаква побъркана от ревност кучка, но не е така. Все едно, казах си, че ако тази поръчка вземе, че се издъни, не би било лошо да си помислят, че Кайра е била на местопрестъплението, че тя е убила ужасния си съпруг. Разбира се, нямаше начин да стане издънка. Просто беше изключено, все пак това ми е професията. Бърк се е самоубил. Задачата е изпълнена. Тръгвам си. Прилича на самоубийство. Никой няма да забележи онази микроскопична дупчица в ръкава му. Никой няма да знае дори кога е станало. Ще го намерят на другия ден вкочанен и толкова.

Джина помълча, загледана в ръцете си, сякаш се опитваше да се овладее.

— Но издънката стана, нали? — каза тя, вдигайки очи към тях. — Издънката стана, защото се е появил разносвачът на храна и онзи мухльо, портиерът, е трябвало да се качи до горе, където е открил трупа твърде рано.

Тя отново сведе поглед, мъчейки се да скрие раздразнението си, и два пъти си пое дълбоко дъх, преди да продължи:

— Следователно трябва да се запитате: как стана това? Лош късмет? Или може би съвпадение?

Джина вдигна ръце, докато веригата не се изпъна, после ги стовари върху масата. Думите ѝ вече излизаха като куршуми от устата ѝ. Очите ѝ бяха присвити. Брокерката на имоти я нямаше. Срещу Нора и Бени седеше убийца.

— Няма как да стане това, по дяволите! В живота си съм убила много лайнари по всевъзможни начини — повече, отколкото можете да си представите — и не вярвам в съвпадения. Мисля, че онова лъжливо копеле ме сготви. Онзи подлец Конър Маккарти е знаел, че ще бъда там, за да очистя Бърк, но така, че никой никога да не разбере. И се е погрижил всички да разберат. Изключено е Бърк да си е поръчал сам храната. Тези неща ги вършеше Конър, затова му се плащаше. Той я е поръчал и онази вечер, като е бил сигурен, че ще бъда заснета на видео как влизам и излизам през фоайето точно в момента, когато Бърк уж се е самоубивал. Няма съвпадение тук, по дяволите. Той ми е заложил капан!

Тя внезапно се успокои и затърка лъснатата маса с дланите си.

— Сигурно се е насрал, когато на видеото се е появила неговата изгора Кайра и е била арестувана вместо мен. За малко и двамата са щели да изгорят. После трябваше да очистя Носа, преди да ме е изтропал. А знаеш ли как разбрах, че е станал тропач? Вашият Конър ми каза, дори знаеше името на Д’Амико. Нямам представа откъде го е научил, но се оказа прав. Носа дори не се опита да го отрече, преди да го свитна. И тогава вие, гадове, започнахте да ровите около тази история и така се обзаведох с безплатни подстрижки, докато съм жива, от глупост, но това е друга история.

Джина премести погледа си от Бени към Нора, после отново към Бени. След като им бе разказала всичко, изглеждаше изтощена.

— Е, това е, което държах да изясня. Исках да знаете, че главният ви свидетел е лъжливо копеле и че това минава за ваша сметка. Какво ще направите оттук нататък, си решавате вие, но би трябвало да предприемете нещо, за да си получи Конър заслуженото. Бих го поръчала, ако имах някогашните си връзки, но за негов късмет, това приключи. След като ме опандизиха до живот, никой не ми предлага такива услуги.

Сега тя се взря в очите на Нора.

— Надявам се, че вашата обсебеност от истината може да свърши работа в случая. Защото вашият свидетел се съдра да лъже. Та си рекох, че може би тези неща значат нещо за вас и ще направите необходимото по въпроса.

Джина се обърна към Бени с тънка усмивка. Брокерката на имоти се бе завърнала.

— Е, това беше. Не го приемай лично, но не идвай повече тук. Не съм тропач и нямам какво повече да ти кажа. С теб приключихме.

Преди Бени и Нора да успеят да изрекат нещо, Джина изви шия нагоре и извика към тавана:

— Надзирател!

— Чакай! — каза Бени. — Само един въпрос: каква, по дяволите, беше тази история с Мериън Бърк, дето те била посетила в ареста преди делото?

Джина се изсмя, докато надзирателят отключваше веригата ѝ и ѝ помагаше да се изправи на крака.

— Не беше, за да ми благодари, че съм очистила бившия ѝ, ако това намекваш. Имаше вземане-даване с баща ми, беше помогнал на сина ѝ, който изобщо не е финансовият гений, за който се представя, нито семеен мъж с християнски морал, и се беше накиснал здравата и по двете линии, и с пари, и по тънката част. Та баща ми му беше направил услуга. Тя искаше от мен яснота как точно стоят нещата. Аз ѝ казах, че ние държим на думата си и че тези подробности ще останат завинаги между нас. Хайде със здраве.

Пет минути пътуваха мълчаливо; беше късно лято и покрай тях се нижеха зелените хълмове на Западна Вирджиния. Нора проговори първа:

— Вярваш ли ѝ?

Бени стисна волана с двете си ръце.

— Не сто процента, разбира се, но определено звучи правдоподобно. — Той помисли малко и добави: — Освен това знам, че намеква за нещо покрай тази история с Носа. Матю Паркър ми каза, че се изпуснал пред Конър за онова, което му разправих за Носа като съдействащ свидетел.

Нора бавно поклати глава, но Бени я изпревари:

— Знам, че обещах да нямаме повече тайни, но това беше заварено положение, от преди.

— От преди какво, по-точно?

— Матю ми каза, след като Конър беше дал показания.

— Ох, Бени… — изпъшка Нора.

— Тогава не му обърнах сериозно внимание. Матю го беше казал и на клиентката си, а тя кой знае на кого още го е раздрънкала. Съдията го знаеше, неговият приятел адвокатът го знаеше, нашият главен прокурор го знаеше. Сигурно много хора са го знаели. Но сега всичко това ме кара да вярвам на Джина.

— И така, излъга ли ни Конър? Излъга ли в показанията си?

— Ако Джина казва истината, определено да. А как да го гепим за това? Като призовем Джина за основен свидетел? Защото вдъхва много доверие? Я зарежи тая работа.

Нора мълча доста време и накрая каза:

— Вероятно си прав, но имам чувството, че това не можем да го подминем. Смятам, че трябва да поразровим около поръчката за храна и онова, което Джина каза, че Конър ѝ подшушнал за Носа. Съвпадения стават, каквото и да разправя тя, но не можем да оставим тази работа току-така.

— Значи ще постъпим както тя иска? — попита Бени. А когато Нора не отговори, добави: — Добре де, щом и ти го искаш, почваме да ровим.

— Идеята е да открием истината, Бени. Това би трябвало да ни е работата, нали?

— Така е — каза тихо Бени. — Но в този шибан свят идеята е и да се погрижим лошите да не ни се изплъзват.

— Можем да вършим и двете — каза Нора. После повтори, сякаш се опитваше да убеди себе си: — Можем да вършим и двете.

Бени издиша шумно през стиснатите си устни.

— Надявам се. Наистина се надявам.