Сентрал Парк Уест

7

— Тази съдийка винаги ли отсъства в петък следобед? — попита Кайра.

Отново бяха в кухнята на къщата ѝ на Поумандър Уок.

— Не — отвърна Матю Паркър. — Просто не искаше да започне с встъпителните пледоарии и после да освободи заседателите за почивните дни. Според нея е по-добре да са в понеделник сутрин и след тях направо да се пристъпи към представяне на доказателствения материал. Трудно е да ѝ възрази човек. Е, как се чувстваш с тези заседатели?

След четири и половина дни събеседвания с призованите евентуални заседатели най-после бяха успели да подберат дванайсет редовни и шест резерви. Бяха различни във всяко отношение освен едно: Паркър бе използвал правото си на вето, за да си гарантира, че сред дванайсетте фаворити няма нито един, който да е чувал каквото и да било за случая.

Кайра се изсмя и поклати глава.

— Изненадана и доволна съм, и може би донякъде обидена — шегувам се, разбира се, — че толкова много хора не са чували за Убийцата Кайра. Ти се оказа прав, в Манхатън има много хора, които не четат вестници и не следят новините.

— Аха — засмя се Паркър. — А сега да поговорим за понеделник. Ще започнат със съдебния лекар: човекът е бил мъртъв, свръхдоза инсулин, дрън-дрън-дрън. Дотук нищо изненадващо. След това ще цитират портиера и ще покажат записа от камерите във фоайето, с което директно да те набутат в лайната. И после…

Прекъсна ги звънецът на интеркома.

— Това може би е Конър — каза Кайра.

— Кой Конър?

— Конър Маккарти, сещаш ли се, онзи, който ти се обади да поемеш защитата ми. Помолих го да дойде и да обсъдим заедно стратегията.

— Какво? Защо?

— Той е умен мъж и му имам доверие. Познаваше много добре Тони. Освен това беше прецакан от него и мисля, че може да ни помогне.

Паркър започна да разтрива лицето си.

— Виж — каза Кайра, — нека поне да го пусна да влезе. Аз го поканих все пак.

Тя стана от масата и отиде до входната врата. След минута се върна, придружена от строен среден на ръст елегантен мъж, горе-долу на нейната възраст, с лек тен. Кестенявата му коса беше сресана назад. Върху розовата риза с копченца на яката носеше жълт пуловер с шпиц деколте. Беше с бежови джинси от рипсено кадифе и кожени мокасини с пискюли на бос крак. Манекен, който се връща от снимки, помисли си Паркър. Сигурно и тенът му е нанесен със спрей.

Кайра ги представи един на друг и те се здрависаха. Паркър си каза, че кожата на Конър е мека и гладка като на бебе. Когато заеха местата си около кухненската маса, Кайра заговори първа:

— Разкажи на Матю за себе си, Конър. Той обича запознанствата му да започват по този начин.

— Окей — каза Конър. Гласът му беше без акцент, мек и гладък като кожата му. — Израсъл съм тук. Баща ми беше портиер. Майка ми работеше като камериерка. Отидох да уча в Йейл със стипендия. Запознах се с тази изумителна жена. Веднага се харесахме и станахме близки приятели. След като завърших и открих, че правото не е моето поприще, двамата се разделихме, поне временно. Аз станах политически консултант и така се озовах в екипа на Тони Бърк отначало като момче за всичко, после връзки с обществеността, правни въпроси, набиране на средства, докато накрая, през втория си мандат, той ме назначи за началник на кабинета си. Беше труден шеф, но от него съм научил много. После, когато Кайра започна да се вижда с него, тя отново влезе в живота ми, а по онова време, трябва да го кажа, още не подозирах, че Бърк е чак такъв мерзавец. Мислех си, че като всеки политик и той си има своите гадни страни, но не в смисъла, в който се оказа накрая. Аз бях не по-малко подведен от него, отколкото Кайра. А след смъртта му, когато онези кретени я обявиха за негова убийца, бях длъжен да ѝ помогна. Затова ви се обадих и съм готов да помагам с каквото мога.

Паркър вдигна поглед от бележника си, макар да не си бе записал нищо.

— Виж, Конър, оценявам всичко това, искрено ти го казвам, но ти не си мой клиент, нито си член на правния ми екип, затова между нас няма как да се поддържа служебна тайна. Всичко, което кажеш или чуеш в хода на работата, би могло да се използва като доказателство.

— Но аз го искам — намеси се Кайра. — Той може да ни бъде полезен.

— Разбирам това, наистина — отвърна Паркър. — И нямам нищо против да остане засега, но трябва да внимаваш много какво говориш пред него.

— Това ми звучи малко глупаво, Матю. Аз вече му споделих всичко. Той е един от най-близките ми приятели. Ако съм му казала твърде много, вече е късно да пазя тайна, но не съм му казала нищо повече от това, че съм напълно невинна. Което е самата истина.

Конър кимна и се обърна към Паркър.

— Точно така. И аз ѝ вярвам. Както и много други хора. Разговарях с Мериън и Едуард. Те са убедени, че Кайра не е убила Тони, затова и дадоха пари за хонорара ти. За мен е особено важно, че собственият му син, както и първата му съпруга вярват в невинността ѝ. Не искам да бъда част от правната ти стратегия, но разбирам от връзки с обществеността и държа това да се разчуе.

Паркър се поизправи на стола си.

— Виж, не те съветвам да правиш публично достояние неща, които могат да стигнат до вниманието на съдебните заседатели тъкмо сега, когато делото вече е в ход. Аз съм длъжен да спазвам правилата на съда за разгласяване на информация.

Конър моментално възприе извинителен тон:

— О, не, не очаквам да вършиш или да одобряваш каквото и да било. Това няма нищо общо с теб. Исках само да знаеш, че много хора смятат Кайра за невинна, включително аз и членовете на семейството на Тони Бърк. Това е всичко. Какво ще правя с тази информация, си е моя работа. Но като почтени хора няма да гледаме безучастно как невинен човек ще отиде до живот в затвора. Съжалявам, че държах цяла реч.

— Не, не, всичко е наред, Конър — каза Паркър. — Ако за Кайра ти си почтен човек, това ми стига. А тя е невинна, няма никакво съмнение. — Обърна се към нея и добави: —Обсъдихме ли всичко, с което мислиш, че той би могъл да помогне?

— Всъщност не — отвърна тя. — Онзи ден Конър ми напомни за нещо, което мисля, че би могло да ни свърши работа.

Този път Паркър се извъртя с цялото си тяло към Конър, повдигайки вежди.

— И то е…

— Да, да — каза Конър. — Благодаря ти, Кайра. Всъщност това беше причината да настоявам да си поговорим. Спомням си как Бърк ми каза, че няма намерение да задейства предбрачното споразумение срещу Кайра. Не искал да изглежда като пълен мерзавец. Щял да ѝ даде голяма сума пари, стига да подпишела споразумение за неразкриване на информация относно всичко, свързано с него, още от времето на запознанството им. Не защото бил толкова добър човек, а защото държал да си осигури мълчанието ѝ. Така или иначе, Кайра е щяла да получи пари, и то много, макар че той не спомена точно колко.

— Е, добре — каза пренебрежително Паркър. — Значи това са непотвърдени слухове.

Кайра реши да се намеси:

— Там е работата, Матю, че Конър ми съобщи това, преди Тони да умре, и то се е запечатало в съзнанието ми, тоест не може да става въпрос за непотвърдени слухове. Можем да го вмъкнем в защитата. То напълно оборва доказателствата им за мотив. Аз щях да получа добри пари и ако беше жив, така че каква причина бих имала да го убивам?

Паркър дълго време седя, без да продума, докато накрая промърмори:

— Е, поне някой е внимавал в часовете по анализ на доказателствата в Правния факултет. — После добави на висок глас: — И ти щеше да ми кажеш това… кога?

— Конър ми го напомни миналата седмица — отвърна Кайра. — И дори тогава не ми се стори кой знае колко важно, докато не помислих малко. Затова го поканих да дойде да се види с нас.

Паркър отново помълча, а после каза:

— Е, добре, слушайте сега. Ще трябва да помисля по въпроса, после да поговоря и с двама ви поотделно, което може да стане този уикенд. Но смятам, че си права, може да ни бъде от полза, стига да решим как самата идея да приемеш пари срещу споразумение се връзва със стремежа ти да попречиш на Тони да превръща и други жени в жертви и тъй нататък. Но нека първо изчакаме, докато обмислим всичко. — Той отпусна длани върху масата и въздъхна шумно: — Е, Конър, благодаря ти, че помагаш на екипа ни. — Кимна към бутилката 27-годишно уиски „Редбрест“ и добави: — Смятахме да приключим седмицата със заслужена глътка ирландско. Навит ли си?

— Името ми е Конър Маккарти — отвърна той. — Аз съм роден навит, особено когато става дума за двайсет и седем годишно.

— Кайра, донеси още една чаша, ако обичаш.

Тримата прекараха следващия един час, седнали около кухненската маса, наслаждаващи се на уискито и на изключителните умения на Конър като разказвач на забавни истории. Спомените му за задушаващия снобизъм в Йейл и за коварството на политическите интриганти ги накараха да се заливат от смях. Паркър беше очарован от този младеж със скромен произход, постигнал толкова много в живота.

— Благодаря за добрия край на една трудна седмица — каза той, докато събираше книжата си от масата.

— За мен беше удоволствие — отвърна Конър. — Не мога дори да си представя какво бреме е да защитаваш невинен, но сме ти благодарни, че си се нагърбил с него, и не се съмняваме, че ще я спасиш.

— Ще направя всичко по силите си — обеща Паркър. — Може да се окаже и по-лесно, отколкото изглежда. Аз имам много приятели в юридическите среди по очевидни причини. Все още е твърде рано да се радваме, но днес до мен достигна вътрешна информация, че федералните имат основания да подозират мафията като поръчител на убийството на Тони Бърк, което ще докаже невинността на Кайра.

Кайра и Конър си поеха шумно въздух. Паркър продължи:

— Някакъв мафиот решил да постъпи правилно и да стане информатор, за да спаси собствената си кожа. Браво на него. Може да е от полза за Кайра, виждам основание за надежда. Споменавам това, защото може да се наложи да протакаме делото малко по-дълго, докато се развият нещата по тази линия. Ако успеем да привлечем хора като семейство Бърк да дадат показания, това ще ни помогне да спечелим време. — Обръщайки се към Кайра, той каза: — А след като Конър си тръгне, ще мога да те посветя в подробностите, за да сме сигурни, че е спазена поверителността.

— Разбрах — кимна Конър, надигайки се от масата. Като поглеждаше ту към Кайра, ту към Паркър, той добави: — Разбира се, ще помагам да привлечем като свидетели когото можем: семейство Бърк, всички. И никому дума няма да кажа за това.

Когато Кайра стана да го изпрати, Конър я обгърна с две ръце и остана известно време така, със затворени очи; Паркър виждаше лицето му над рамото ѝ.

Когато се върна от входната врата, Кайра изглеждаше раздразнена.

— И така, кога смяташе да ми кажеш за това? — попита тя.

— Не бях сигурен дали изобщо е редно да ти казвам. Още е твърде рано, след ден-два сигурно ще знам повече. Но моят приятел ми каза, че федералните водели дело срещу мафиот на име Д’Амико, който явно смятал, че то не се развива в негова полза, затова решил да им предложи сътрудничество. Като предястие на онова, което имал да разкрие, им казал, че не ти си убила Тони, а мафията. Някакъв много елитен убиец от фамилията Гамбино го бил направил. Въпросният Д’Амико е пуснат на свобода под парична гаранция и ще се опита да научи повече подробности. Това е, което знам засега. Важно е то да остане стриктно между нас. Нито дума никому, а се надявам и твоят приятел да си затваря устата.

— Разбира се, разбира се — каза тя.

— А ако става дума за несподелени тайни — продължи Паркър, — онова там за Бърк, дето нямало да задейства предбрачното споразумение, ми звучи твърде добре, за да е истина. Значи си забравила за него, а и си забравила да ми го кажеш, когато си се сетила?

Кайра срещна погледа му. Очите ѝ бяха пълни със сълзи.

— Това е самата истина, Матю, кълна се. Бях адски стресирана. Цялата тази история ме побърка по начин, който не съм си представяла за възможен. Но ти казвам истината, Конър също.

Паркър пръв извърна поглед встрани.

— Добре, вярвам ти.

Няколко мига в кухнята беше тихо, после Кайра каза:

— прекалено рано ли е да пийнем по още едно уиски? Той се засмя.

— Ти можеш. Аз трябва да се прибирам в Бруклин. Ще ти се обадя утре. И пак те предупреждавам: на никого нито дума. Не бива да правим нищо, което би могло да застраши шанса ни да използваме това, за да свалим обвиненията срещу теб.

— Разбрах — каза Кайра и очите ѝ отново се наляха със сълзи. — И тогава този кошмар най-сетне ще свърши. Никога няма да мога да ти се отблагодаря.

— Още недей да ми благодариш. Утре ще поговорим за това какво да питам портиера при кръстосания разпит.