Сентрал Парк Уест

46

Бътлър бе обядвал в „Джамбоне“, както си му беше навик. До Нора бяха достигнали слухове, че за аперитив си поръчва по две мартинита, особено когато усещал, че делото се развива добре.

— Нора! Как я караш, моето момиче? — провикна се сега той, пристъпвайки към масата на обвинението, докато очакваха завръщането на съдията и журито.

— Добре съм, Сал, а ти?

— Живея си живота — отвърна Бътлър, докато развиваше капачката на 100-милилитрово шишенце е вода за уста „Листерин“, после изви глава настрани и го изля в устата си.

Беше достатъчно близо до нея, за да го чуе как се жабурка, издувайки бузи. След това отметна глава назад, направи си шумна гаргара и накрая изплю течността в кошчето за смет, където бе захвърлил обвинителния акт, и пусна вътре празното шишенце.

— Бъди себе си — подвикна ѝ той през рамо, докато се връщаше на масата на защитата.

Нора се наведе напред и погледна към Бени, който седеше на обичайното си място в края на масата, за да може да вижда едновременно подсъдимата и зрителите. Той бе наблюдавал и преди шоуто с листерина.

— Е, и ти го видя — прошепна ѝ той. После добави усмихнат: — Ако ти трябват още декларации за неоспорване, сега е моментът да си поискаш.

Вече заел мястото си, Бътлър отвинти златистата капачка на зеленикав флакон и изсипа солидна доза одеколон „Поло“ в шепата си. Остави флакона на масата и разтри дланите си една в друга, после се напляска по бузите и доразмаза одеколона по плешивия си скалп, преди да върне флакона в куфарчето си. Бени се усмихна и поклати глава. Представата на подземния свят за добър адвокат е нещо различно от добър адвокат.

Цял следобед Бътлър замахваше бясно, но нито един от ударите му не попадна във Френчи, който запази ледено достойнство, макар да беше във войнствено настроение.

— Господин Джоузеф — попита Бътлър към края на кръстосания разпит, — вие не сте официално член на мафията, нали така?

— Не — отвърна Френчи. — Официално не бях. Водех се „сътрудник“.

— Но не защото не сте били престъпник, понеже сте били, нали така?

— Да, точно така.

— Защото не са ви смятали за достатъчно почтена личност, нали?

— Ами… — започна Френчи.

— Не са ви смятали за личност, способна да се придържа към етичен кодекс, чиито корени датират от векове, прав ли съм?

Френчи направи объркана физиономия.

— За кое да сте прав? Че не съм такава личност или че организацията, за която твърдите, че не съществува, датира от векове?

— Оттеглям въпроса си и ще го преформулирам, за да ви улесня — каза Бътлър.

— Както желаете — отвърна Френчи.

— Не сте били член, това ли заявихте в показанията си?

— И все още го заявявам.

— Въпреки това очаквате да ви повярваме, че посветени мъже на честта — uomini d’onore, — положили тържествена древна клетва, са поверили тайните на тази тъй наречена „Коза Ностра“ тъкмо на вас, един крадец, който не е могъл да проникне сред тях?

— Разправяха ми разни неща за Джина Куфаро, да.

— Но не знаете кой е убил губернатор Бърк, нито която и да било от останалите жертви, изброени в обвинителния акт, нали?

— Не знам.

— Защото никой никога не ви е казвал, че моята клиентка е убила конкретно лице.

— Точно така. Просто ми казваха, отново и отново, че за тях тя е много специална наемна убийца.

Бътлър погледна към съдийската банка.

— Господин съдия, моля този отговор да се заличи от протокола като неотговарящ на въпроса ми.

На съдия Уитни започваше да му писва.

— Не — каза той. — Отхвърля се. Вие провеждате кръстосан разпит и зададохте въпрос, но моля ви, господин Джоузеф, опитвайте се да се придържате само към въпроса, който ви е зададен. Господин Бътлър, колко въпроса имате още?

— Моля да ме изчакате за минута, господин съдия.

Бътлър отиде до масата на защитата, наведе се и прошепна нещо на Джина, която изглеждаше крайно недоволна от него.

Дано госпожицата да харесва „Листерин“… и „Поло“, помисли си Бени, докато наблюдаваше сценката.

Бътлър се изправи, без да се отделя от клиентката си.

— Спирам дотук, господин съдия.

— Чудесно — отвърна съдия Уитни и погледна към масата на обвинението. — Имате ли още въпроси?

Нора скочи като изстреляна от пружина.

— Само един, господин съдия. Може ли да се приближа до свидетеля?

— Можете — отвърна съдията.

Тя подаде на Френчи цветна снимка 20 на 25 сантиметра, обявена предварително като заснета при претърсването от ФБР на дома на Джина. На нея се виждаше кухнята в жилището.

— Господин Джоузеф, искам да насоча вниманието ви към доказателство на обвинението 52Ф — Ф като Франк.

Тъй като снимката вече беше внесена като доказателство, тя се появи на мониторите в ложата на съдебните заседатели и на големите екрани, пръснати из залата.

— Бихте ли погледнали тази снимка? Има ли нещо в нея, което ви изглежда познато?

На лицето на Френчи се изписа искрена изненада и после радост, сякаш виждаше стар приятел.

— Да, да, това е той, онзи Шагал! Виждате как използва оловната спойка, за да свърже всички тези различни сини петна в такива странни форми. Изумително! И на мястото, където го е поставила, изглежда страхотно.

Нора го прекъсна нетърпеливо, преди да се беше увлякъл:

— Нямам повече въпроси, господин съдия.

Уитни кимна към Френчи и каза:

— Свидетелят е свободен.

Френчи не беше свободен, но с него бяха приключили.

Сега съдия Уитни се обърна към журито:

— Струва ми се, че стигнахме до момента, в който би било логично да прекъснем за днес. Желая ви приятна вечер, дами и господа. Моля ви да си припомните настойчивото ми предупреждение да избягвате всякакви медийни публикации, отнасящи се до случая. Лек път на всички.

Когато заседателите излязоха, съдията погледна към масата на обвинението.

— Госпожо Карлтън, колко време ви е нужно? Питам, за да оформим графика на съда, не за друго.

— Не съм сигурна, господин съдия. Още уточняваме някои неща. Може ли да ви отговоря утре сутринта?

— Добре. Закривам заседанието — каза той, стана и се обърна към вратата.

Докато Нора си прибираше нещата, Бътлър се приближи към нея е небрежна крачка.

— Моето момиче — започна провлачено той, — какво толкова загадъчно си ни приготвила за утре?

— Няма загадки, Сал — отговори Нора, без да поглежда към него. — Просто още решаваме как да приключим.

— Това не е в стила на федералните — да импровизирате в последния момент. Просто ми подскажи, намекни нещо.

— Не мога, Сал. Но няма да има импровизации.

Тонът му внезапно стана мрачен.

— Ей, не се бъзикай. Клиентката ми трябва да знае какво да очаква. Има към мен въпроси, на които трябва да отговоря. Не ме оставяй със… знаеш какво… в ръка.

Този път Нора се спря и изгледа отвисоко Бътлър, който беше с десетина сантиметра по-нисък от нея.

— Всъщност, Сал, не знам с какво и не искам да знам. Нямам допълнителна информация, която бих могла да ти предоставя в момента. До утре — добави тя, като почти го избута встрани на път към вратата.

Бътлър се обърна към масата на защитата, откъдето Джина го изгаряше с поглед, и тръгна към нея, разперил безпомощно ръце, от което подплънките на раменете на скъпия му костюм се повдигнаха. После седна до нея и тя се наведе към него, шепнейки напрегнато. Той също ѝ отвърна шепнешком; цялата му глава беше станала червена. Известно време разговаряха така, редувайки се да си шепнат на ухо, докато един шериф стана от мястото си с чифт белезници в ръка и докосна Джина по рамото.

— Да вървим.