Стъклени гейши

15. Мама

Когато Мама се появи в ресторант „Пийк Лаундж“ на хотел „Парк Хаят“, помещението беше наполовина празно. Беше се накичила с купища диамантени бижута, а на плещите си беше наметнала визонова пелерина. Половината диаманти бяха фалшиви, а пелерината беше протъркана на места, но въпреки това тя беше сигурна, че в очите на персонала все още бе блестящата кралица на нощта, която се хранеше тук години наред.

Мама хвърли блестяща усмивка на келнера, който й предложи маса, а след това посочи Джордж, който беше седнал зад едно яркозелено бамбуково дръвче. Той я видя и бързо скочи на крака. Толкова бързо, че бутна празната чаша за кафе на масата. Друг келнер незабавно се втурна да я вдигне.

- Мама сан! - възкликна Джордж и забърза към нея.

Спря се на една крачка, поклони се тромаво и протегна ръка, която тя се направи, че не забелязва.

- Елате да седнем и да започваме.

Беше облечен в протъркан сив костюм - единствения, който притежаваше. Подарък от старо гадже, с което не се виждаше от години. Излъсканият плат беше свидетел на многобройни сватби, погребения и интервюта за работа.

- Много съм гладна, Джордж сан - игриво му се усмихна Мама. - Не може ли да заменим чая с един късен обяд?

Джордж потърка намръщеното си чело.

- Сигурен съм, че местата в хотелските ресторанти отдавна са запазени - промърмори той. - По-добре да потърсим нещо в околността.

- Ни, ни! - вдигна ръка Мама. - За мен винаги има запазена маса.

Тя кимна на един от преминаващите келнери и му каза нещо на японски. Миг по-късно вече ги водеха към трите излъскани до блясък асансьора. Докато се оглеждаше в огледалните врати, Мама доволно поглаждаше визона си. Джордж се влачеше след нея с недоволно изражение на лицето.

- В „Козуе“ имат маса за вас - прошепна в ухото й келнерът. - Знаете етажа.

Прочутият японски ресторант на „Парк Хаят“ се оказа почти пълен. По масите от тъмно дърво се виждаха елегантни деликатеси, отлежало саке и тук-там по някоя бутилка шампанско в дървена купа с лед. Управата винаги имаше запазени маси за гости от ранга на Мама.

- Това е един от любимите ми ресторанти в Токио - обяви тя, докато келнерка в изящно кимоно издърпваше стола от тежък махагон пред нея. - Японската кухня е отлична, а при ясно време през прозорците се вижда дори връх Фуджи.

Клиентите на ресторанта бяха както японци, така и чужденци. Повечето от тях бяха облечени в маркови костюми и държаха пръчиците за хранене като лазерни показалки, размахвайки ги във въздуха, за да подчертаят важността на онова, което изричаха.

Джордж сам си издърпа стола. Отдалече личеше, че е загрижен за съдържанието на портфейла си.

- За мен менюто от пет ястия - обяви на английски Мама. - А за аперитив ще взема едно добро саке. Токубецу Джунмай-шу. - Обърна се към Джордж и попита: - Чувал ли сте за Токубецу Джунмай-шу? Това е саке от специално полиран ориз, изключително качество.

Тоест скъпо.

- Трябва да го опитате.

- За мен само макарони и кока-кола - поръча Джордж и погледна часовника си. - Хайде да започваме.

- Спокойно, имайте търпение - поклати глава Мама.

- Разполагаме само с няколко седмици - леко повиши тон Джордж, докато вадеше бележника си. - Трябва да ги използваме максимално, защото вече изоставаме от програмата.

- Вашата програма, а не моята.

Появи се друг келнер. В ръцете си държеше поднос, върху който имаше купичка с настърган лед и антични чашки за саке. Мама започна да избира, а коляното на Джордж затрепери под масата. Чашките бяха пръстени, повечето от тях приличаха на първите опити с глина, направени от невръстно дете. Но повечето бяха наистина антични и това ги правеше обект на огромно преклонение. В крайна сметка Мама се спря на една сива чашка, декорирана с тънки зелени венички като листо.

- Добре, докъде бяхме стигнали? - попита Джордж, след като келнерът напълни чашките и се отдалечи. - Поканили са ви в... - Той захапа върха на химикалката си и прелисти изпълнените със ситен почерк страници. - В хотелската стая на Дейвид.

Келнерът дискретно постави чаша съскаща кока-кола до бележника на Джордж и безшумно се оттегли.

- А, да. Онзи мъж в хотела. Би могло да се каже, че той беше първият ми клиент. - Мама замълча и отпи миниатюрна глътчица от пръстената чашка. - Точно така, Дейвид. Мисля, че това беше името му.

Тя погледна към панорамния прозорец. Навън все още беше светло, но над Токио вече се появяваше червено-бяло неоново сияние. В далечината мигаха сигналните светлини на кулата „Ропонги“. На масата пред нея безшумно кацна чиния със сашими, положени върху лед.

- Имайте предвид, че не си спомням всичко от онази нощ, особено края - подхвърли Мама, докато посягаше за пръчиците. Лъскаво късче риба-тон изчезна между силно начервените й устни. - Спомените ми за онази хотелска стая са много разпокъсани. Паметта ми изневерява, разбирате ли? Мяркат ми се отделни картини и това е всичко. Вероятно ме е сложил да си легна. Спомням си, че училищната ми раница беше окачена на вратата, и това ме обърка. Сигурно си е помислил, че ще се разстроя, ако си загубя учебниците. Не знам. Помня, че ми донесе чаша вода, а след като я изпих, повърнах в някаква найлонова торбичка. Бях страшно смутена. След това той се съблече и пъхна пениса си в устата ми.

Джордж почти се задави с колата, от която отпиваше.

- Простете - запелтечи той. - Какво казахте?

- Казах, че пъхна пениса си в устата ми - повиши глас Мама.

Минаващият наблизо келнер подскочи, сякаш го бяха ударили с лакът. Няколко души от съседните маси се обърнаха. Почервенял като рак, Джордж се наведе над бележника си и започна да пише.

- Добре, добре, чух ви -- промърмори той.

- Какво можех да направя? - добави Мама, без да понижава тон, а след това размаха ръце за повече убедителност. -Бях съвсем младо момиче и не разбирах нищо. Исках хората да са доволни от мен. Той ми обясни какво очаква и аз го направих. Обаче всичко беше наред. В живота стават къде по-лоши работи. Но за подобни неща винаги се вдига голям шум. Секс с непълнолетни момичета. И какво от това? Преживява се. Нали не бях омъжена за него? Трябваше да го изтърпя само една нощ и толкова.

Джордж кимна, насочил цялото си внимание към бележника.

- През онази нощ ми беше много лошо - добави Мама. -След това заспах. - Тя отново се протегна към чинията със сашими. Този път си избра сьомга.

- Какво работеше този мъж? Важна позиция ли заемаше?

- Откъде да знам? На сутринта се събудих в хотелската му стая. Беше някъде към шест. До мен Дейвид спеше дълбоко. Без дрехи. Хъркаше като мечка. Аз също бях гола, но не помнех да съм се събличала. Станах от леглото. Затреперих, като си спомних, че трябва да се върна при Томи. Ох, толкова беше страшно! - От устата й излетя изненадващо силен кикот. - Сега вече нещата са различни...

- Значи това беше... - Джордж млъкна и изчака чинията със сашими да бъде отнесена и заменена от табла с артистично подредено суши, посипано със ситно нарязан лук. -... вашият пръв сексуален акт? - понижи глас той.

- Не знам. Сигурна съм, че за пръв път в живота си видях пенис. - Мама изрече тези думи на висок глас, без да обръща внимание на извърнатите към масата им глави. -

Разбира се, след него имаше много други - различни по големина и форма. Плюс адски много разговори за тях. Мъжете страшно много обичат да говорят за своите пениси, повярвайте ми! Това е любимата им тема. Но както и да е. Събудих се в онази хотелска стая. Не забравяйте, че дотогава бях момиче за пример. Е, вече не. Вече не бях момичето гордост за майка си, но не се чувствах кой знае колко зле. Казвам всичко това, за да разберете защо измъкнах портфейла на Дейвид и му взех парите. Беше нетипично за мен.

- Откраднали сте парите му?

- Да - енергично кимна Мама. - Какво друго можех да направя? Бях в безизходица. Знаех, че ако се върна при Томи без пари, той ще ме направи „черно-бяла“, както казваше баща ми. Но дадях ли му пари, със сигурност щеше да ми спести боя за нарушаването на правилата и неспособността ми да заведа клиент в клуба. Затова го направих. Ще ви призная нещо - ако се бях задържала още няколко години в секс индустрията на Токио, със сигурност щях да вземам не само пари, но и много други неща - хотелските сапуни и тоалетни принадлежности, кредитни карти, изобщо всичко, което можех да докопам. Те вземат от нас, следователно и ние трябва да вземаме от тях. Така си мислех за известно време. Западно отношение. Но, както вече споменах, по онова време аз бях добро момиче. Доколкото си спомням, дори му оставих няколко йени. Да, точно така. Не му взех всичките пари. А след това се върнах при Томи, защото нямаше къде другаде да отида.

- Той ядосан ли беше? - приведе се напред Джордж.

- Моля да ме извините, Джордж сан - усмихна се Мама, издърпа чантичката си изпод масата и я отвори. Между кожените прегради се гушеха няколко шишенца с хапчета. -Трябва да отскоча до тоалетната. Веднага се връщам.