Стъклени гейши

32.

Нощта се оказа дълга и трудна. В полунощ в клуба нахлуха няколко групи празнуващи мъже и Стеф удари няколко питиета с тях. Най-накрая, към един часа, се появи и господин Ямамото. Хиро изпрати Стеф да седне при него, въпреки че останалите момичета се нацупиха. На лицето й неволно изгря победоносна усмивка.

Този път действаше както трябва. Наливаше напитките бавно и внимателно, като контролираше всяко свое движение - точно както я бяха научили на чаената церемония. Пренебрегвайки студените погледи на колежките си, тя оставяше чашата точно в средата на подложката, а бутилката с уиски винаги беше с лице към клиента.

Ямамото сан изглеждаше доволен от старанието и прецизността, с които го обслужваше Стеф. В един момент дори обеща, че следващия път отново ще поиска тя да бъде на масата. Но за телефона на Анабел не отстъпи въпреки молбите на Стеф. Единственото, което отговаряше, беше „следващия път“ или „може би“.

След работа Частити и Кристияна демонстрираха още по-недвусмислено отношението си към нея. Тя дори няма собствени дрехи... Няма начин да стане добра компаньонка тук... Защо Мама изобщо я е наела? Кой харесва момичета с толкова много белези?

Стеф се преоблече и понечи да си вземе чантата от гардеробчето, но момичетата се струпаха пред нея с очевидната цел да й попречат. Тя не се поколеба да ги разблъска, но остана с много неприятно чувство от тяхната неприязън.

Не я зарадва дори фактът, че името й се появи на челно място в списъка с бонусите, а увереността й, че ще получи редовно място веднага след завръщането на Мама, нарасна значително.

Освободи се от работа в три сутринта и пое нагоре по тесните улички на „Ропонги“. Крачеше бавно и леко се олюляваше - като всяка жена, която порядъчно си е пийнала и цяла нощ е била на високи токчета. Мина покрай един суши ресторант, чиито витрини бяха украсени с ярки реклами. Мерна й се познато лице.

Джулия. Поколеба се за миг, опасявайки се от поредното ледено посрещане, после почука по стъклото. Джулия се обърна. В ръката си държеше пръчици за хранене и седеше с неестествено изправен гръб до някакъв дебел, надхвърлил четирийсет западняк без вежди. Изглеждаше крехка и дори кльощава.

Въпреки че не получи покана, Стеф решително блъсна стъклената врата. В хладилната витрина пред нея се виждаха няколко големи парчета прясна риба, леко изсъхнали по краищата. На съседния тезгях стоеше як японец с голям сатър в ръце, който методично режеше рибата пред себе си на големи сашими. Джулия и кавалерът й седяха на бара. Оказа се, че са единствените клиенти в ресторанта.

- В момента съм заета, Стеф - обяви приятелката й, без да отделя очи от чинийката пред себе си. Ръката на мъжа лежеше върху бедрото й.

- Няма да ти отнема и минута - отвърна Стеф. - Искам само да те попитам дали Анабел работи в твоя клуб.

Очите на Джулия бяха уморени и зачервени.

- Не знам - поклати глава тя. - „Джейнс“ е голямо заведение. Можеш месеци да работиш там, без да познаваш всичките компаньонки, които са повече от петдесет. Не че ти е работа да се интересуваш кой е там. Ако си намислила да се набуташ, просто забрави. Вече ти казах, че не си... -Стрелна с поглед кавалера си и добави: - Виж какво. Забрави, че можеш да си намериш работа в „Джейнс“, ясно?

- Изобщо не искам да си търся работа там - поклати глава Стеф. - И знаеш ли какво? Искам само да се срещна с една стара приятелка. Това е всичко.

Японецът със сатъра престана да реже рибата.

- Аз нямам намерение да разговарям с момичетата, които работят в „Джейнс“ - отсече Джулия. - Това и бездруго ни е забранено. Но както и да е... Извинявай, но в момента вечеряме.

След тези думи тя обърна гръб и заби пръчиците си в малка чинийка с ориз.

- Добре - скръсти ръце Стеф. - В такъв случай ще отскоча до „Холивуд“ да проверя дали Анабел не е там, а след това просто ще застана пред твоя клуб.

- Това показва колко си ориентирана - засмя се Джулия. - Не всички момичета трябва да ходят в „Холивуд“ всяка нощ. Можеш да висиш там с месеци и пак няма да видиш дори половината от тези, които работят в „Джейнс“. Освен това не всички приключваме работа по едно и също време. Всяко момиче си има своите контакти.

- Нима нямаш желание да се съберем трите? - подхвърли Стеф в отчаян опит да пробуди чувства в душата на някогашната си приятелка. - Толкова години не сме се виждали!

- Сбогом.

- Знаеш ли какво си мисля? В теб има нещо сбъркано!

- Виж какво, Стеф - сложи ръка на рамото й Джулия и за миг се превърна в някогашното момиче, което познаваше. Но само за миг. - Тук аз съм различна. Когато се прибера у дома, отново ще стана момичето, което бях. Но засега всяка от нас трябва да върви по пътя си.

- Много ти благодаря! - озъби се Стеф, забравила обичайните си меки обноски след петнайсетината водки с тоник, които беше погълнала. После се обърна и с препъване напусна ресторанта.

С мъка отвори заяждащата врата на апартамента. Беше достатъчно пияна и уморена, за да се хвърли в леглото направо с дрехите. Наведе се и измъкна дневника от раницата си. Наталия я нямаше и затова тя щракна лампата и хвърли тетрадката на леглото.

Ще те намеря, Анабел. А след това двете заедно ще се опитаме да разберем защо Джулия се държи по този начин.

Прелисти страниците, за да открие докъде беше стигнала, после легна по корем и зачете.

Мили Боже,

Чувствам се ужасно празна и безполезна! През тази седмица все още нямам нито един дохан. Пълна нула! Мама е толкова ядосана, че дори не ме поглежда.

Вероятно има предвид „Синатра“, помисли си Стеф. Стана й някак по-леко от факта, че и Анабел е имала проблеми с Мама. След това продължи да чете.

Много е страшно, когато изведнъж паднеш от върха и се окажеш на дъното. Доскоро си мислех, че това е невъзможно, но дълбоко в себе си знаех, че рано или късно отново ще бъда долу. И това се случи. Нямам дохани, а само две мижави предложения. По-зле съм, отколкото в началото.

Май ще е по-добре да се преместя в „Джейнс", но ме побиват тръпки, като си помисля за шефа. Наистина ли искам да работя за човек, който се е забъркал в такова нещо? А той дори не го крие. Окачил е на видно място всичките си гадни снимки. Давам си сметка, че тук сексът е друго нещо, но въпреки това ме побиват тръпки. Голите момичета са едно, но когато лежат вързани на земята със затворени очи, нещата стават съвсем различни.

Освен това как бих могла да се явя на проби при тях, след като от „Синатра" не ми дават почивни нощи? За всяко отсъствие налагат тежки глоби, а Мама е уволнявала и за много по-дребни прегрешения. Погрижи се мен, Господи, помогни ми да постъпя правилно!

Амин.

С обич,

Анабел

Мили Боже,

Японските болкоуспокоителни наистина са голяма работа. Главоболието ми най-сетне премина, но все още се чувствам зле. Снощи беше истинска лудница. Никога през живота си не съм пила толкова много! А някои момичета го правят всяка вечер. Като си помисля за пиене, и ми се повдига. Но само след един час ще трябва да започна отново.

Много те моля, помогни ми да се справя. Накарай клиентите да сменят клубовете. Не мога да продължавам да пия по този начин. Когато липсват любители на шампанско, съм принудена да изпивам четири коктейла на час и се напивам до смърт.

Каси няма никакви клиенти, но не я пращат по масите. Просто си седи и гледа какво правят другите момичета, без седмици наред да печели каквото и да било. Затова се е превърнала в пълна алкохоличка-единствените пари, които изкарва, са бакшишите от питиета.

Аз не искам да работя в „Джейнс". Наистина не искам...

Чакай!, рече си Стеф и отново прочете последния параграф. Значи се е преместила в „Каламити Джейнс“... По всичко личи, че е така. Тя поклати глава и продължи да чете.

Тукашният мениджър е голям боклук. Постоянно ме прегръща през кръста, притиска се в мен и мяучи нещо като „юки, юки" на шибания си език. В основни линии мяученето се свежда до едно: понеже нямам работна виза, трябва да работя страшно упорито, за да доставям допълнителна радост на клиентите.

Започвам да си мисля, че Мама не беше чак толкова лоша. С изключение на факта, че ме уволни. Как разбра, че съм ходила в „Джейнс"? Не ми е приятно да си спомням за нощта, в която отсече: „За теб вече няма работа тук!"Тоест край на всякаква работа. Това беше най-големият шок в живота ми. Оттогава изминаха два дни, но очите ми още са червени от сълзи. Бях буквално съсипана, но на нея не й пукаше. „Вън, вън! За теб вече няма работа тук!"

Ако мога, ще отскоча до там, дори само за секунда. Тук се чувствам омърсена. След работа някои момичета се качват на таксита и отиват в хотелите на клиентите си. Наричат го „допълнителен договор"

Помогни ми, Боже! Наистина ми трябва твоята помощ!

С обич,

Анабел

Стеф притисна глава върху дневника. По всичко личеше, че „Джейнс“ наистина е гадно място, но по-интересен беше фактът, че на даден етап от живота си Анабел действително беше работила там. Жалко, че в дневника липсват дати... Дали Анабел бе работила в „Джейнс“ едновременно с Джулия? Още ли бе там? Дори за миг не можеше да повярва, че ако Анабел все още работи в „Джейнс“, Джулия не знае за това.

Обзета от внезапен импулс, Стеф прелисти страниците да провери последните записки. Там може би имаше някаква информация за последната месторабота на Анабел, а дори и някакъв адрес. Оказа се обаче, че на последния лист имаше само кратък списък:

БВ+Л

ВТ+ЗЛ

Р&К+САЩ

Предпоследната страница беше пълна с объркани драсканици, много по-трудни за разчитане от предишните записки. Стеф се опита да ги разчете, но в тях нямаше нито една дума, която да прилича на адрес или име на клуб с компаньонки. Отказа се и затвори дневника.

Ако по някакъв начин успея да си намеря работа в „Каламити Джейнс “, със сигурност ще мога да разбера дали Анабел все още работи там. Или да разпитам момичетата за сегашния й адрес. А самата аз ще съм в един от най-добрите клубове на „ Ропонги “ и ще мога да спечеля наистина сериозни пари...

Приготви се да почете още малко, но вратата силно се блъсна в стената и стаята се изпълни със задушливия аромат на парфюм и алкохол. Стеф затвори дневника и го скри под възглавницата си.

- Имам нужда от сън - обяви Наталия и изгаси лампата.