Мама се бе разположила на паянтовия стол в тесния офис на „Синатра“ и пиеше генки от малка кафява бутилка. Джордж седеше срещу нея в старо тапицирано кресло, което изглеждаше твърде изцапано и протъркано, за да бъде използвано в клуба. Между двамата имаше не повече от трийсет сантиметра разстояние. Джордж бе притиснал колене до стомаха си и придържаше бележника към гърдите си.
- Пари - заяви Мама и плесна с длан по кожената счетоводна книга. - Ето за какво става дума в нашия бизнес. Никога не притежаваш достатъчно.
От вътрешността на клуба се чуваха сподавени мъжки гласове.
- Затова започнах в този бранш. Повярвай ми, Джордж сан, в него все още има много пари, независимо какво казват хората.
Върху бюрото на Мама бяха наредени кафяви бутилки с генки. Тя добави празната към тях.
- Вече изглеждате по-добре - отбеляза Джордж. - Надявам се, че престоят в болницата няма да е толкова неприятен...
- Омръзнало ми е да говоря за болници и болести, Джордж сан. Нека сменим темата.
- Добре. - Джордж удари раменете си в стената, когато натисна химикалката върху листа. - Как върви бизнесът?
- Горе-долу - отвърна Мама. - Полицията ни направи проверка миналия месец. Тъкмо получих глобата. Този път е заради фалшиво уиски. От якудза твърдят, че скоро ще погнат и нелегалните работници. Ще видим. - Мама въздъхна и поклати глава. - Много е трудно. Наложи се да взема заем от банката, за да платя на момичетата. Но все пак ще продължа да работя. Няма как. Иначе Кайто ще остане без нищо.
Изведнъж очите й се насълзиха. Джордж спря да пише.
- Знам, че ви е трудно. Но когато споменавате за дъщеря си, сякаш разголвате своята истинска същност. Сърцето и душата си. Не сте ми разказали много за Кайто. Това ли премълчавате?
Безупречните долни зъби на Мама заблестяха за миг.
- Хай - заяви развълнувано тя. - Да. Мислиш, че имам някаква тайна, нали? Така е. Бях ужасна майка, Джордж сан. Ето каква е тайната ми. Непрекъснато работех.
По лицето й се стичаха сълзи. Джордж се пресегна напред и я хвана за ръката.
- Но вие сте работили за нея. Правите го и в момента.
- Тя не искаше онова, за което работех. Нуждаеше се от моето време. Аз не й го дадох. А Кайто вече не го желае. Сега мога да й осигуря единствено пари.
Джордж стисна ръката й.
- Продължете.
- Не, прекалено ми е трудно. Нека поговорим за по-позитивни неща. Например за първото ми влюбване? - Мама кимна. - Трябва да призная, че любовта не ми донесе щастие. Това беше един от най-тежките периоди в живота ми. Но все пак ще ти разкажа историята.
Джордж я погледна разочаровано и дръпна ръката си.
- След първата ни вечеря Конрад продължи да ме извежда почти всеки ден. Ходехме на танци и кабарета, хранехме се в хубави ресторанти. Той ми представи Токио в светлина, която не бях виждала до момента. Отначало не си подхождахме особено - аз носех евтини дрехи в стил янки, а Конрад се обличаше в скъпи костюми. Благодарение на него станах част от хайлайфа. Той ми купуваше елегантни тоалети на известни японски дизайнери. Съвсем скоро започнах да трупам кожени палта и диаманти. Бях като болна.
- От Конрад или от новия начин на живот?
Мама се усмихна.
- От всичко, толкова беше непознато и вълнуващо. Най-после усещах, че съм намерила мястото си в компанията на този изискан джентълмен. Чувствах се страхотно. Той ми обеща, че ще се премести в Токио, за да бъдем заедно, и аз, разбира се, му повярвах. Бях млада и глупава. Любовта наистина те прави сляпа.
След един месец забременях. Очаквах, че Конрад ще ни купи хубав апартамент в града. Щяхме да водим щастлив семеен живот. Нямах никаква представа, че е женен. Оказа се, че има съпруга в Америка.
Джордж кимна състрадателно.
- Как научихте?
- Мама сан. - Хиро надникна през процепа на вратата.
-Хай?
Двамата с Мама набързо размениха няколко думи на японски. Тя кимна и извади нова бутилка от чекмеджето на бюрото си. Очите й помръкнаха.
- Възникнал е проблем с едно от момичетата - обясни Мама, след като Хиро изчезна. - Стеф чан. Отишла е на дохан, но още не се е появила. Хората от якудза са я видели да влиза в друг клуб. Откраднала е най-добрия ни клиент. Освен това ми дължи пари. Трябва да изпратя якудза да се справят с проблема, но услугите им... са доста скъпи. Не само във финансово отношение.
- Откраднала го е?
Мама кимна.
- Клиентите се обвързват с момичетата, а не с клуба. Вината е моя. Сбърках още в началото. Смятах, че мога да й имам доверие. - Тя поклати глава. - Не знам... Ако нещата продължават така... Докъде бях стигнала?
- Научили сте, че Конрад е женен.
- Да. Намерих писма от неговата съпруга в хотелската му стая. Цяла купчина. Написани върху синя хартия с американското знаме. Сигурно му е изпращала по едно всеки ден. Той дори не се беше постарал да ги скрие. Бяха в чекмеджето до леглото му, при цигарите. Вероятно си е мислел, че не чета на английски. Или пък е искал да разбера. Нямам представа.
Тогава бях бременна в третия месец. Вечерта щяхме да отидем в американски ресторант, но Конрад ме покани в хотелската си стая, за да прекараме малко време заедно преди излизане. Както се случваше все по-често напоследък, той предложи да не ходим никъде. Използваше ме за секс. Осъзнах го в самотните години, които последваха.
Когато видях писмата, се разкрещях и заплаках, но Конрад не показа никаква емоция. Държеше се като напълно различен човек. Нямаше нищо общо със сърдечния мъж, когото познавах. Учуди се, че не съм знаела за жена му. Тъй като бях твърде горда, не му съобщих за бебето и веднага напуснах хотела.
Останах съвсем сама. Без пари и близки, които да се грижат за мен. А и скоро трябваше да спра да работя. Но аз не съм слабохарактерна. Никога не се предавам. Ето защо реших да продължа и да отворя свой собствен клуб с компаньонки в „Ропонги“. По този начин други момичета щяха да работят за мен, докато отглеждах детето. Мислех си, че ще успея да го направя преди раждането, но се нуждаех от пари. Спестяванията ми не бяха достатъчни, а аз не исках да вземам заеми от якудза.
- Как тогава...
- Първият ми клуб - Мама посочи тапетите, изрисувани с нежни бамбукови клонки - не беше като този. Намираше се на различно място. В „Акасака“, по-бедната част на града в онези дни. Заведението не беше луксозно. Вътре нямаше нито офис и рецепция, нито сцена и музикална група. Представляваше една стая с бар. Нищо повече. Обзаведох го с мебели от стари клубове. Не можех да си позволя да купувам шампанско, затова не го предлагахме на клиентите.
Независимо от всичко наемът беше стотици хиляди йени. Към него се прибавяше „благодарствената“ сума, която плащах на хазяина, и допълнителните разноски. Момичетата бяха най-големият ми разход. След толкова години в бизнеса знаех отлично какво харесват мъжете и с какви жени обичат да прекарват времето си. Но ако искаш да наемеш добри компаньонки, трябва да платиш скъпо. А аз просто не разполагах с необходимите средства.
- Как се сдобихте с парите?
В същия миг Хиро се появи на вратата и посочи часовника си.
- Джордж сан. - Мама се изправи, като се подпря на ръба на бюрото. - Клубът се нуждае от мен тази вечер.
- Но ние почти не сме... - Джордж прелисти бележника си. - Скоро ще свършим, но се налага да получа още информация. Времето изтича.
- Не сега, Джордж сан.
- Цяла седмица ще бъдете в болницата. Кога...
- Тогава ела при мен. В болницата. Хиро ще ти даде графика ми. Нека поговорим там. Лека нощ, Джордж сан.