- Нещо ми подсказваше, че ще се върнеш - каза госпожа Кимоно и отвори вратата на магазина. - Май първият ден не е минал много добре, а?
- Напротив, всичко е наред - пресилено се усмихна Стеф. - Искам да ви помоля за една услуга. Роклята ми се нуждае от малка, но спешна поправка. Ще ви платя, разбира се, но ще ми трябва малко...
- Колко интригуващо.
Стеф кимна и измъкна синята рокля от кожената си чанта.
- Може ли да се поправи според вас?
- Да - кимна госпожа Кимоно, след като внимателно опипа стърчащите конци. После открехна вратата още малко и добави: - Но най-добре е да влезеш.
Миг по-късно Стеф се озова в познатото помещение с топове разноцветни платове. Във въздуха се усещаше лек аромат на коприна и цветя. Както предишния път госпожа Кимоно беше много елегантна - този път бе с бяло кимоно на преплетени клони, между които надничаше бледа луна.
- Разбра ли какво се е случило с момичето, за което ми спомена предишния път? - попита домакинята. - Онова, което е изоставило всичките си дрехи?
- Да. Успях да открия един от клиентите й. Според него тя все още е в „Ропонги“. Видял я само преди седмица.
- Е, тогава всичко е наред - кимна госпожа Кимоно. - Тя ще се оправи, като всички момичета в „Ропонги“.
- Въпреки това искам да я видя - поклати глава Стеф. -Искам да съм сигурна, че е добре. Един от клиентите в клуба разполага с телефонния й номер. Трябва да се сближа с него, за да го получа.
Госпожа Кимоно се насочи към ножиците и шивашкия метър, които лежаха на тезгяха.
- Я ми подай тази рокля. - Пое купчината пайети и мъниста от ръцете на Стеф и започна да обръща плата. - Само това ли е? - Пръстите й спряха върху разпраната подмишница.
- Да - кимна Стеф. - Трябва да ви призная, че все още не съм получила никакви пари и не мога да ви платя за услугата веднага.
Госпожа Кимоно разглеждаше плата с нескрит интерес, сякаш думите излитаха от него, а не от устата на Стеф.
- Ето една стара, добре ушита рокля - констатира тя. -Няма нищо общо с днешните дрехи. - Потърси етикета и на лицето й изплува усмивка. - Аха, ясно. „Ком де Гарсон“. Японска дизайнерка. Преди време работеше само с бяло и черно, но след осемдесетте се подчини на модата и премина на други цветове. - Седна на столчето зад тезгяха и разстла роклята пред себе си. - Откъде я взе?
- Мама ми я зае - отвърна Стеф, чувствайки се някак не на място в средата на магазина.
- Наистина ли? - погледна я домакинята, прехвърляйки с пръсти мънистата и пайетите. - Твоята Мама сан? Много мило от нейна страна. Но ти въпреки това си я повредила.
- Не беше нарочно.
- Небрежността си е небрежност - отсече госпожа Кимоно и извади от чекмеджето пред себе си няколко макари с различни оттенъци на синьото. После рязко вдигна глава и я погледна право в очите. - А сега ми кажи как всъщност премина пробното ти представяне!
Стеф усети как гърлото й се стяга и очите й се насълзяват. Не беше очаквала толкова загриженост от една непозната жена.
- Какво ви интересува? - тихо промълви тя.
- Вече ти обясних - отвърна домакинята и опря длани в плата. - Ти си нечия дъщеря, а аз също имах дъщеря.
- Може ли да... Случило ли се е нещо с дъщеря ви?
- Да - кимна госпожа Кимоно и се извърна към прозореца. - Изгубих я в „Ропонги“.
- А тя нали е... - Стеф млъкна, неспособна да довърши изречението си.
- Още е жива - отвърна с усмивка жената. - Но аз проявих прекомерна гордост и днес вече е късно. - Обърна се с лице към Стеф и повтори: - Кажи ми как мина вечерта.
- Не много добре - призна Стеф. - Не знам защо, но не се представих както трябва. Мъжете бяха гадни и не подлежаха на контрол. Почти през цялото време не знаех какво да кажа.
- Аха - кимна госпожа Кимоно, прибра две макари в чекмеджето, а от третата отряза един доста дълъг конец, който вдяна в тънка игла, и започна да покрива ръкава с микроскопични шевове. - Не е лесно да се обслужват мъже, нали? Никак не е просто да се превръщаш в играчка в ръцете им.
- Не знам на кого да се доверя, как да се държа. И друг път съм оплитала конците. Питам се дали изобщо се срещат свестни мъже.
- Естествено - отвърна госпожа Кимоно. - Когато ги обслужваш и забавляваш, те се превръщат в коренно различни същества и с готовност си плащат за обслужването. Важното е да ги водиш и държиш под контрол, но то трябва да става незабелязано. За тази цел трябва да си силна и винаги да запазваш своята женственост. А това си е голямо изкуство. - Госпожа Кимоно направи още няколко шева, после подръпна дрехата и ръкавът легна на мястото си. - Ти какво очакваше? Водният занаят е много труден, дете мое.
Стеф кимна, но остана с впечатлението, че госпожа Кимоно не можеше да разбере какво е преживяла. Въпреки това приемаше коментарите й с благодарност. Макар тази жена да беше твърда като скала, думите й попадаха на благодатна почва в онази част от душата й, която плачеше за близост.
- Труден, защото на момичетата им се случват лоши неща, така ли? - подхвърли тя.
- Токио е безопасен град, „Ропонги“ - също. Но тук има прекалено много барове за чужденци. Места за гайджин, в които важат правилата на гайджин.
- А трудно ли е да бъдеш гейша? - попита Стеф.
Госпожа Кимоно се усмихна и продължи да шие.
- Да бъдеш гейша е много, много трудно - отвърна тя. - Обучението е тежко, работата - също. Моето обучение беше по-трудно от това на останалите, също като първите години от работата.
- Винаги ли сте работили в Токио?
- Не. Преминах обучението си в Киото като повечето гейши.
- А след това дойдохте да работите тук, така ли?
- Не. Първата ми работа беше в едно малко градче на няколко часа път от Киото.
- А защо не останахте в Киото?
- Когато завърших обучението си, вече наближавах трийсет. А моята чайна затвори точно когато смених яката. Знаеш ли какво означава „да смениш яката“?
Стеф поклати глава.
- Когато гейшата ученичка, или майко, завърши своето обучение, идва ред на една много специална церемония, която се нарича ерикае, или „смяна на яката“. До този момент ученичката е носила червена яка, която сменя с бялата яка на гейша. Това означава, че вече може да работи.
- Тоест да осъществява контакт с мъже? - попита Стеф.
- Да. Но трябва да изминат много години, преди майко да започне да контролира своите мъже. Много неща трябва да бъдат усвоени.
- Аз не разполагам с години - поклати глава Стеф. - Искам този мъж да ми даде телефона на Анабел веднага.
- Майко трябва да тренира страшно много - продължи госпожа Кимоно, приведена над роклята. - Животът й е много труден. Носи тежки кимона, в косата й са вплетени изкуствени плитки и спи с железни шини на врата, за да си пази прическата. Принудена е да седи неподвижно в продължение на часове, а когато не го прави както трябва, учителят я удря с нещо тежко и твърдо, докато не заеме правилната поза.
- Това звучи ужасно - промълви Стеф. - Защо трябва да ги измъчват по този начин?
- Защото е част от подготовката, а тя е много трудна.
- Моят курс по актьорско майсторство не беше труден, а по-скоро интересен - отбеляза Стеф.
- Значи не си се трудила както трябва - отвърна госпожа Кимоно, подръпна конеца, а след това го отряза с ножицата.
- Трудни бяха прослушванията - уточни Стеф. - Постоянно ни връщаха. Объркаш ли се, както се случи при мен - край на надеждите. Непрекъснато трябваше да се доказваме и да се представяме в максимално благоприятна светлина.
- Може би това е истинската подготовка.
- Какво се случи, след като затвориха вашата чайна?
- Никъде в Киото не ме приеха на работа - отвърна с лека въздишка госпожа Кимоно. - Намерих си място в едно малко курортно градче, където хората отиват да пият и да се веселят. Обикновено място, далеч от всякакъв блясък. Момичетата пушеха като комини, не обръщаха внимание нито на облеклото, нито на грима си. Това не беше мечтаната от всяка гейша работа, но аз получих възможност да усъвършенствам танцувалните си умения.
- А след това?
- Упражнявах се много години. Научих се да контролирам танците и клиентите си. Когато се върнах в Киото, хората имаха възможност да се убедят колко много обичам професията си. Взеха ме на работа, но не по обичайния начин. Обикновено всяка майко се обучава в своя чайна и работи за нея. Моето положение обаче беше различно. Гордеех се със себе си.
- А как се озовахте в Токио?
Госпожа Кимоно старателно отстрани всички стърчащи конци и вдигна роклята на светлината.
- Преместих се тук, за да бъда близо до дъщеря си. Но тя не желаеше дори да ме види. Твърде много вода беше изтекла, както казвате вие, европейците.
-Но тя защо...
- Грубо е да ме разпитваш по този начин - прекъсна я госпожа Кимоно и поглади мекия плат. - Ето, стана перфектно. - Пръстите й сръчно сгънаха роклята в квадратен пакет, който се озова в ръцете на Стеф.
- Много ви благодаря. Сега ще имам още един шанс. Не мога да ви опиша колко силно се нуждая от работа в момента, но без тази рокля... Обещавам да ви платя в момента, в който получа някакви пари.
- Не е нужно да ми плащаш.
- Благодаря ви. Аз...
- Съжалявам, че не ти върви работата - смени темата госпожа Кимоно.
- Но какво да направя? Как да привличам клиенти, както го правят останалите момичета? И да печеля пари?
- Трябва ти подготовка.
- Нещата вече дори не опират до спестяването на някакви пари за нов курс по актьорско майсторство - призна с овлажнели очи Стеф. - Искам просто да си плащам наема и да се храня нормално. Появих се тук с една глупава мечта, но само два дни по-късно разполагам с далеч по-малко средства, отколкото в началото.
- Нямам предвид тази подготовка. Изгубила си години за нея, но тя не ти трябва.
- Напротив, аз действително се нуждая от повече упражнения. Нямате представа как е при актьорите. Адски трудно е.
- Никакви упражнения не могат да го направят лесно - поклати глава госпожа Кимоно. - Имах предвид упражненията за правилно поведение спрямо мъжете. Мислиш ли, че човек може да играе на сцената без никаква подготовка?
- Не.
- Тогава защо мислиш, че работата като компаньонка е по-различна?
- Не мисля така. Всъщност изобщо не съм мислила по този въпрос. Очаквах да се уча в движение, защото ме чака дълъг път.
- Ти си на пробен период, нали?
-Да.
- Това означава, че не могат да ти позволят да се учиш в движение. Иначе щяха да те назначат на постоянна работа. Ако не се научиш бързо, ще бъдеш уволнена.
- Благодаря за оптимизма - въздъхна Стеф. - Сякаш не ми стигат другите тревоги. Ако си спомняте, аз вече ви помолих за помощ, но вие отказахте.
- Не съм казала, че няма да ти помогна - отвърна госпожа Кимоно, стана и се насочи към вратата. - Ти също си нечия дъщеря. Бих ти помогнала, но от поведението ти личи, че все още не си готова.
- Моля ви! Снощи нещата се развиха много зле, но, честно казано, изобщо не знам как да се справя по-добре. Имах чувството, че другите компаньонки говорят на различен език с мъжете. Държаха се с тях като съпруги или приятелки, докато аз просто бях гостенка на купона.
Госпожа Кимоно наклони глава.
- Ще ме уволнят, ако и довечера се представя зле - добави Стеф. - Което означава, че губя всичко. В събота ще ме изгонят от квартирата. За довечера успях да си осигуря дохан, но се страхувам, че ще объркам нещо още преди да сме стигнали до клуба.
Госпожа Кимоно отдръпна ръката си от вратата. Очите й изпитателно пробягаха по лицето на Стеф.
- Следобед съм планирала едно събитие - колебливо промълви тя. - Може би... Може би ще бъде полезно за теб, ако ми помогнеш. Със сигурност ще научиш нещо за сервирането и обслужването на други хора.
- Готова съм на всичко!
- Не така грубо! Би трябвало да кажеш, че за теб ще е удоволствие, или, ако имаш други планове, деликатно да откажеш.
- Добре, съжалявам - въздъхна Стеф. - Не съм толкова груба, колкото мислите. Много хора в Англия ме считаха за любезна.
- За мен си груба - отсече госпожа Кимоно. - Свободна ли си днес следобед, за да се присъединиш към мен?
- Не знам. Може би трябва да продължа да търся приятелката си.
- Аха, май вече не се нуждаеш от помощ, а? - хладно се усмихна госпожа Кимоно.
- Разбира се, че се нуждая!
- В такъв случай трябва да дойдеш. Имам няколко ученички, които уча на изкуството да се сервира чай. Японската чаена церемония. Мисля, че ще ти е полезно да се научиш как се поднася чай. Това ще ти помогне да разбереш какво се очаква от теб в качеството на компаньонка. А този твой клиент, как му беше името...
- Господин Ямамото.
- Да, Ямамото сан. Очевидно е истински японец. Ако наистина искаш да спечелиш доверието му, трябва да знаеш повече за начина, по който вършим нещата тук, в Япония.
Стеф се почувства раздвоена. Чаената церемония й се струваше губене на време, защото едва ли имаше нещо общо с компаньонството. Но с едва 9000 йени в джоба и близкото плащане на наема, май нямаше кой знае какъв избор. А макар и по особен начин, госпожа Кимоно беше много мила.
- Добре, съгласна съм - кимна тя. - Научете ме на всичко, което може да ми бъде полезно.