55. Мама

Когато Мама отвори вратата на апартамента си, навън нямаше никого.

- Коничи уа?

- Здравейте!

Гласът идваше някъде отдолу. Джордж бе коленичил до ниския шкаф и поставяше кафявите си обувки до редиците с памучни чехли.

- Е, Джордж сан, днес е последното ни интервю. Смяташ ли, че ще събереш необходимите материали? Ще ти стигне ли времето?

Джордж се изправи.

- Надявам се. - Той кръстоса пръсти. - Нека видим как ще мине срещата ни.

- Но тя е важна за теб, нали?

- Да - отвърна Джордж. - Предполагам. Но на фона на всичко останало...

- Крайният срок сигурно наближава - отбеляза Мама и го покани вътре.

- Да. - Джордж я последва по коридора и двамата влязоха в дневната. - И все пак има нещо... Събрах доста информация, но продължавам да чувствам, че не ми казвате всичко. Очаква ни много работа. Между другото, изглеждате чудесно.

Въпреки че Мама носеше халат и чехли, а косата й беше оредяла, лицето й сияеше. От него буквално струеше живот. Възглавницата на пода се стори на Джордж еднакво неудобна, колкото при първото му посещение, но този път той седна по-уверено. Дори нямаше нужда да се намести, докато Мама шеташе в кухнята.

- Днес няма да ти приготвя чай, защото не ми се занимава - заяви тя и донесе две чаши с готово кафе, които бе стоплила в микровълновата печка. После ги сложи на масичката заедно с две шоколадчета. - Ето, заповядай, Джордж сан.

Джордж си взе едно шоколадче и проследи как Мама се отпуска на възглавницата срещу него. Левият й крак сякаш не функционираше нормално и тя бе принудена да го придърпа с ръка, за да седне.

- Да се залавяме за работа - предложи тя и се пресегна към чашата с кафе.

- Да. - Джордж извади бележника и химикалката си, след което прегледа набързо записките си и се втренчи в Мама. - Първо искам да ви кажа, че за мен беше изключителна чест да работя с вас. Наистина. Ако в даден момент се нуждаете от почивка...

- Спокойно - прекъсна го развеселено Мама. - Чувствам се добре. Сериозно.

- Какви бяха резултатите? Видът ви е по-бодър. Предполагам, че новините са положителни.

- Нямаме време. Нека да започваме.

- Разбира се.

- При последния ни разговор бях много тъжна, нали? Стана ми мъчно, когато си спомних за Кайто и начина, по който тя израсна с мен. Направих нещо напълно неприемливо за една майка - дадох на дъщеря си детство, което наподобяваше моето собствено. Постоянно я пренебрегвах. Мъжете бяха по-важни от нея. Сега съжалявам, че не съм постъпила по-мъдро.

Въпреки меланхоличната тема гласът й продължаваше да звучи радостно и Джордж почувства известно разочарование. В миналото им интервю, когато му бе разказала за Кайто, Мама бе изглеждала уязвима. Той най-после бе успял да види истинската жена зад фасадата. Сега обаче тя отново се държеше строго и дистанцирано. Несъмнено беше искрена и забавна, дори привлекателна. Но все пак проявяваше твърдост и неотстъпчивост.

- Мразех майка си, тъй като ме пренебрегваше. Винаги поставяше себе си и своите мъже преди мен. И въпреки това допуснах същите грешки. - Мама въздъхна. - Бях изключително глупава. Ти имаш ли деца?

- Един син - отвърна Джордж. - Кристофър. Не го виждам достатъчно често.

- Да не си разведен?

Джордж кимна.

- И не виждаш сина си често, защото...?

- Той живее в Англия, а майка му обича да диктува правилата.

- Напълно нормално - заяви Мама. - Всички жени сме такива. Вие трябва да се постараете нещата да вървят по желания от нас начин. Само тогава постигаме разбирателство.

Джордж се засмя, но Мама говореше сериозно.

- Ти ли разочарова майка му?

- Може да се каже.

- Ясно. И тя те е напуснала? - Мама не дочака обяснението му. - Винаги става така. Мъжете не оправдават очакванията на жените и си тръгват. Кой е виновният в случая -партньорът с очакванията или онзи, който не успява да ги оправдае? Не знам. Няма значение. Защо не виждаш сина си по-често?

- Не е толкова просто - заяви Джордж. - Майка му...

- О, стига глупости. Не вярвам, че една майка ще скрие детето си от бащата без основателна причина. Щом си добър родител, защо изобщо си се изнесъл от къщи? Някои мъже трудно поемат отговорност. - Мама му се усмихна дяволито. - Малко съм груба с теб, Джордж сан. Не ми се сърди.

- Не се сърдя. - Джордж се втренчи в бележника си. -Права сте. Тя не е... Определено е трудно, но...

- Трябва да положиш повече усилия - посъветва го Мама и отпи от кафето.

- Вие направихте ли го? - попита Джордж. - С Кайто?

Мама сведе очи.

- Няма да се откажеш лесно, нали Джордж сан?

- Необходимо е да разголите душата си. Иначе книгата няма да звучи правдоподобно.

- Хай. Вероятно е така. Но къде остават моите нужди?

- Може би ще се почувствате по-добре, ако свалите товара от раменете си.

Тя кимна.

- Е, предполагам, че няма по-подходящ момент от сегашния. - В гласа й изведнъж се прокрадна нотка на несигурност. - Моля те, не разваляй мнението си за мен, Джордж сан. Ще ти разкрия цялата истина. Детството на Кайто беше изключително трудно. Аз ръководех клуба и буквално тънех в разкош. Носех диаманти и перли, пиех шампанско и си купувах скъпи парфюми. Появявах се в живота на Кайто когато си поисках, а тя ме обичаше. Направо ме обожаваше. Искаше да бъде точно като мен. Беше прекалено добра дъщеря. Не я заслужавах.

Постоянно се прибирах у дома с различни мъже - любовници, съпрузи, милиардери. Те ни водеха на скъпи екскурзии. Често казвах на дъщеря ми: „Никой не може да твърди, че животът ти е скучен, скъпа. Притежаваш неща, за които повечето ти приятели само си мечтаят: собствен телевизор, компютър, купища дрехи...“ Но, разбира се, тя не се нуждаеше от тези вещи. Искаше просто да има нормална майка, която не спи по цели дни и не става обект на клюки в училище. Кайто копнееше за любовта ми.

Аз знаех, че се измъчва, Джордж сан. Болката й не ми беше чужда. Ужасно ми е трудно да говоря за това. Дълги години не го признавах пред себе си. Преструвах се, че не усещам колко се тормози. Криех страданието й дълбоко в душата си, където не допусках никого.

Съучениците й се подиграваха заради мен. Подобни неща са нормални в Япония. Пиронът, който стърчи най-много от стената, трябва да бъде забит дълбоко в нея. Майка й беше във водния занаят и другите я осмиваха. Кайто ми го казваше, но аз не й обръщах внимание. Беше досадна, особено когато се оплакваше от мъжете ми.

По бузите на Мама се стекоха сълзи.

- Следва най-лошата част, Джордж сан. Надявам се, че си готов да я чуеш. Някои от мъжете ми не се държаха добре с нея, със собствената ми дъщеря. Знаех го, но нарочно затварях очи.

Химикалката на Джордж препускаше по страницата.

- Точно така. Продължавай да пишеш, Джордж сан. Хората трябва да разберат коя съм и какво съм направила. В постъпките ми няма нищо красиво. Държах се като истинска западнячка, точно както баща ми.

Много от приятелите ми бяха гангстери. Отнасяха се жестоко с Кайто, а аз не ги спирах. Един се подиграваше на пъпките й и на кльощавото й тяло, друг... я биеше. А на мен просто ми беше забавно. Ето как възприемах нещата. Преструвах се, че не се е случило кой знае какво, че всичко е на шега. Не исках да им създавам проблеми. Мислиш ме за силен човек, нали, Джордж сан? Но когато става въпрос за връзките ми с мъжете, изобщо не съм силна. Никога не съм смятала, че заслужавам уважение, затова им позволих да наранят дъщеря ми... да посегнат на самочувствието й...

Мама си пое дълбоко въздух. Джордж се приведе напред и я потупа по ръката.

- Много сте искрена-заяви той.

- Не искам повече да бъда западнячка, Джордж сан -продължи Мама. - Но се налага да работя като такава. Клубът се нуждае от мен. - Тя се усмихна и чертите на лицето й омекнаха. - Когато започнах, бизнесът вървеше съвсем гладко. Не е за вярване, нали? Бях бременна, а после се грижех за малкото си дете, но не ми беше трудно. Парите се сипеха като дъжд от небето. Трябваше да се досетя, че нещо не е наред. Животът ми не беше балансиран.

- Още ли не сте постигнали равновесие? - попита Джордж.

- Не. - Единият клепач на Мама потрепна. Тя го притисна с пръсти. - Само за пет години заведението ми се превърна в най-добрия клуб с компаньонки в „Ропонги“. Правех купища пари. Всички големи фирми знаеха, че това е мястото, на което да доведат партньорите си след работа. Имах много известни клиенти - артисти, певци... Най-различни хора.

Американските филмови звезди се държаха изключително неприлично. Повечето бяха женени за големи красавици - фотомодели, актриси. Но всички търсеха секс с компаньонки. Всички с изключение на един. Джеймс Бонд.

Джордж ахна от удивление.

- Джеймс...

- Да, да. - Мама вдигна ръка. - Точно той. Беше страшно известен. Не искаше секс, но другите го правеха. Постоянно говореха за себе си. Господи, как само се хвалеха.

- Кои бяха те? - попита Джордж.

- Записала съм имената. Сега ще ти ги дам. - Мама отиде до дървения шкаф, куцукайки с левия си крак. - Ето. - Тя извади няколко листа на редове и ги подаде на Джордж. -Аз също си водех записки. Виждаш ли?

Джордж взе листата и ококори очи, щом прочете списъка.

- Мили боже! Всички ли са били ваши клиенти?

Мама кимна и седна отново.

- Този тук ме помоли за... Търсеше момиче, което да... Не мога да прочета какво пише.

Мама доближи списъка до лицето си.

- Искаше да гледа филма „Дълбоко гърло“ с едно от момичетата ми. Държеше да му прави орална любов, докато той разговаря с жена си по телефона.

- Смятах, че компаньонките не са проститутки - вметна Джордж.

- Всяка може да стане срещу съответната цена. А как ти се струва този? - Мама посочи листа. - Нали питаше за политици, Джордж сан? Едва ли ще намериш по-известен човек от него.

Джордж се втренчи в листа.

- Съжалявам, че ми показвате списъка едва сега.

- Нахвърлих го в болницата. Виждаш ли как се е държал? За служител в Белия дом не беше особен джентълмен.

Джордж прочете: Мъжът миришеше лошо и заспа в клуба, след като повърна върху едно от момичетата. По-късно я покани в хотелската си стая.

- Разбира се, като всяка добра Мама сан никога не разкривах тайните на клиентите си - продължи тя. - Но времената се промениха. Музикантите бяха най-лоши от всички. Попзвездите. Смятаха се за богове. През осемдесетте години нещо се случи в Англия. Наричаха го „Банд ейд“. Знаеш ли за какво говоря?

- „Банд ейд“? Благотворителната кампания ли? - попита Джордж.

- Да. Различни групи се събраха да пеят заедно. Някои от тях дойдоха в Япония и се мислеха за велики. Казваха ни, че трябва да дадем пари за благотворителност и да спасим гладуващите хора в Африка. - Мама се засмя. - Но те, естествено, пилееха хиляди йени за жени и шампанско!

Джордж не спираше да кима, докато прехвърляше страниците.

- Страхотно. Точно от това се нуждаех. А тук сте изброили момичетата от вашия клуб?

- По-известните, да - отвърна Мама. - Виждаш ли тази? Наричаше се Блонди, докато работеше за мен. Беше една от любимките ми. Сега участва в известни филми. Имаше изключително чаровна усмивка, с която направо подлудяваше мъжете. Но вземаше доста наркотици. - Мама поклати глава. - А това момиче... стана прочута манекенка в Америка. Смятах я за чиста като сълза. Но веднъж един сервитьор я завари да прави секс със сина на някакъв клиент в тоалетната на клуба. - Мама доближи ръка до устата си и се закикоти. - Тя беше много красива, но ми се струваше прекалено висока и кльощава. Списанията обаче я харесваха. В момента снима филми с фитнес упражнения и други подобни неща.

- Чудесно - заяви Джордж и се засмя, когато прочете имената на момичетата. - Най-после събрах материалите, от които се нуждаех.

- Радвам се. - Лицето на Мама засия. - Тези дни отдавна са отминали. Диамантите, големите банкови сметки. Сега фирмите имат строго определени бюджети. Всичко се следи внимателно. Япония далеч не е толкова екзотична, колкото преди. Пълно е с американски заведения. Западните звезди посещават западни клубове и ресторанти и се преструват, че все още са в Америка. Разбира се, аз не знаех кои са хората, които идваха в клуба. - Тя удари с ръка по листа. -За мен те бяха просто клиенти. Обикновено се държаха много непристойно. Спах само с няколко от тях. С най-красивите.

Срамувам се, че съм лоша майка, но се гордея с клуба си.

Въпреки многобройните проблеми - постоянните полицейски проверки и заплахите на якудза - се грижа съвестно за заведението и момичетата. Те са моите компаньонки. Чувствам ги като свои дъщери. Докато Кайто беше малка, прекарвах повече време с тях, отколкото с нея. Никога не пропускам да им платя, независимо колко съм закъсала. Винаги ще бъде така.

Джордж кимна.

- Поведението ви е достойно за възхищение.

- Може би. Или пък съм просто една остаряла глупачка -каза Мама. - Момичетата постоянно ме напускат и крадат клиентите ми. Не им пука за мен и клуба. В тях няма нищо японско. Повечето не притежават необходимата лоялност. Но знаеш ли какво, Джордж сан?

- Какво?

- Не ме интересува. Ще продължа да се грижа за тях. Няма да последвам примера на другите западни клубове. Те карат компаньонките да работят твърде усилено и не им плащат добре. Принуждават ги да правят секс с клиентите и не ги предпазват от опасностите. Никога не бих го направила, независимо колко клиенти загубя. И все пак понякога момичетата ме мразят, Джордж сан.

- Сигурен съм, че не...

- Напротив. Мога да бъда много лоша. Но аз съм тяхната Мама сан и винаги защитавам интересите им. Старая се да им плащам редовно. Грижа се за тях по свой собствен начин. Вече събра ли достатъчно материал за книгата?

Джордж кимна.

- Повече от достатъчно. А вие сте толкова болна. Наистина очаквах, че разговорът ще продължи съвсем кратко...

- Мислел си, че ще те подведа? - заяви Мама и вдигна вежди.

- Не, нищо подобно. Но вие не се чувствате добре. Какви бяха резултатите?

- Щом няма новини, всичко е наред. Нали така твърдят хората?

- Не разбирам. Резултатите... Лекарите не вили обясниха какво е състоянието ви?

- Още не съм отворила плика.

- Защо не?

- Защо ми е да го правя? Не искам някой друг да ми казва дали ще живея, или ще умра. Изборът е изцяло мой. Благодарна съм за всяко едно нещо, случило се в живота ми. Ще си отида, когато съм готова.

- Но... - Джордж поклати глава. - Какво ще стане, ако резултатите... Може би се нуждаете от допълнително лечение.

- Достатъчно ме лекуваха. - Мама сключи ръце в скута си и изпъна гръб. - Няма да се подложа на повече процедури. Чуй ме, Джордж сан. Ако човек си втълпи, че умира, наистина ще умре. Тези мисли са като отрова за съзнанието. Не възнамерявам да им се поддам. Вярвам, че съм по-добре. Трябва да бъда здрава, за да мога да плащам на компаньонките си и да се грижа за дъщеря си.

Джордж й подаде ръка.

- За мен беше привилегия да се запозная с вас. Обадете ми се, ако имате нужда от нещо.

- Просто се постарай книгата да има успех.

Загрузка...