35.

- Имам лоши новини - каза Дженифър и дръпна един висок стол.

Двете със Стеф се намираха в „Скуеър Майл“, известен бар със стриптийзьорки и компаньонки, където секс туристи, американски войници от близката военна база и японски мъже с фетиш към западни жени пиеха по цели нощи, често до десет часа сутринта.

- Клиентът ми не може да дойде тази вечер.

Стеф кимна. Естествено. Лошите новини я следваха навсякъде.

- Тогава как ще изкараме пари?

Стеф пресуши чашата с вино и я плъзна по бара, където тя мигновено бе напълнена от Кинг, високия нигериец, който притежаваше „Скуеър Майл“. Заведението сервираше на компаньонките безплатно бяло или червено вино, които бяха еднакво топли и блудкави и се съхраняваха в петлитрови бутилки под бара. Те нямаха нищо общо с охладеното шампанско и богатия избор от скъпи вина, предлагани на посетителите.

Разбира се, средната клиентела се задоволяваше с по-евтини напитки - бира „Ебису“ (произведена само на няколко спирки с метрото от там) за японците, „Бъдуайзър“ за американците, които държаха всичко да бъде като у дома, и малки чаши водка с кола за жените, които не се асоциираха със секс индустрията и нямаха право на безплатен алкохолен оцет.

Редовните клиенти рядко си поръчваха шампанско, но това не обезкуражаваше стриптийзьорките и компаньонките, разположени на бара с къси поли и дълбоки деколтета, в постоянните им опити да ги убедят да го направят.

- Да пробваме с някой от клиентите на заведението -предложи Стеф.

- Редовните ли? - Дженифър извади яркорозово червило и нанесе плътен слой върху устните си. - Няма да е лесно. Ооо... Ето ги и стриптийзьорките.

Стриптийз клубовете в „Ропонги“ непрекъснато въртяха един и същи еротични песни. Когато тези парчета прозвучаваха в „Скуеър Майл“ или някое друго заведение, момичетата се качваха на бара и изнасяха безплатно шоу пред останалите - естествено, не се събличаха, но размахваха бурно коси, въртяха дупета и разтваряха съблазнително крака.

- Почти никой тук няма пари. Хей, Кинг! - извика Дженифър и се усмихна невинно.

- Какво става?

- Тази вечер има ли добри клиенти? Нали се сещаш. Такива, които пият шампанско.

- Може би онзи в края на бара.

Кинг посочи един рижав мъж с кафяво палто. Вътре беше топло и палтото излъчваше ясния сигнал „Не се доближавай“. На няколко метра около него не седеше никой, въпреки че заведението беше пълно с хора.

- Работи във филмовата индустрия. В момента снимат някакъв екшън тук. Отседнал е в „Принс Риджънт“. Заслужава си да опитате.

- Да поговорим с него - предложи Стеф и си проправи път сред тълпата. Изведнъж се блъсна в някого. - О, съжалявам - каза тя, след като забеляза, че е разляла вино върху непознатия.

- Май си се разбързала.

Беше Люк. По червената му тениска се стичаше бяло вино. Той й се усмихна приятелски, сякаш Стеф току-що му бе подала бутилка бира.

- Разля цялото си вино - заяви Люк. - Искаш ли друго питие? Нещо истинско?

- Не, благодаря. - Стеф погледна през рамото на Люк към мъжа с кафявото палто. Една от стриптийзьорките, които танцуваха върху бара, се приближаваше към него. - Ще си взема ново безплатно вино след минутка.

- Сигурна ли си?

- Да, наистина. Благодаря.

- Мисля, че си спомних нещо за приятелката ти - добави Люк, докато Стеф се опитваше да го заобиколи. - Казваше се Анабел, нали?

- О, няма значение. - Стеф продължи напред. - Видели са я миналата седмица. Вече не се тревожа. Нека поговорим по-късно. Съгласен ли си? В момента имам други проблеми.

- Добре. Но поне ми позволи да ти купя едно питие преди края на вечерта.

- Благодаря.

Дженифър се появи до тях.

- Твърде късно - прошепна тя в ухото на Стеф и посочи мъжа с кафявото палто. Едно момиче на осемнайсет-деветнайсет години беше коленичило пред него върху бара и го галеше по бузата. - Но погледни онова сепаре. Всички са облечени с костюми. Може би си заслужава да пробваме.

Двете започнаха да си пробиват път през тълпата. Стеф се усмихна на Люк, който се опита да разбута хората пред тях. Когато стигнаха до сепарето, тримата западняци с очила с квадратни рамки определено се зарадваха да ги видят.

- Момичета - каза единият с американски акцент. - Как сте?

- О, нали знаете - отвърна Дженифър със свенлива усмивка. - Просто си търсим място да седнем.

Мъжът също се усмихна.

- Тед - заяви той и подаде ръка на Стеф и Дженифър. -Това са Мани и Джо. - Мъжът посочи другите двама. - Седнете. Ще пиете ли нещо?

Дженифър се изкикоти и отметна назад косата си.

- Страхувахме се, че никога няма да попиташ. Толкова е скъпо тук.

Тед се изправи.

- Какво да бъде?

Стеф понечи да каже „шампанско“, но Дженифър я изпревари.

- Водка с кола.

- С какво се занимавате, момичета? - попита Тед, след като се върна с напитките.

- Преподаваме английски - отговори Дженифър. - Едва успяваме да покрием наема си всеки месец. Всичко тук е ужасно скъпо. Но все пак обичаме да излизаме и да се забавляваме.

Тед вдигна чашата си в знак на съгласие. След няколко питиета двете се оттеглиха в тоалетната, където Дженифър представи на Стеф своя гениален план.

- Когато се върнем - заяви тя, - ще ги излъжем, че днес имаш рожден ден. После ще ги помолим да поръчат шампанско. Разбра ли?

-Да.

- Никога повече няма да ги видим, така че не се притеснявай. - Дженифър прескочи малка локва мръсна вода на пода. - Чу какво ни казаха. В Токио са по работа. Те също лъжат. Не забеляза ли брачните им халки? Едва ли ни черпят, без да очакват нещо в замяна.

Дженифър отвори вратата на една от тоалетните. Изрусено момиче с измъчен вид и огромни гърди правеше орална любов на някакъв клиент.

- Разкарай се - извика момичето и се обърна.

Дженифър затвори вратата.

- Това е Ейнджъл - прошепна тя на Стеф. - Участва в шоуто на „Каламити Джейнс“. Пълна развалина. Постоянно води мъже в тоалетните. Частити твърди, че го прави заради кокаина. Дори не е за пари. Ужасно тъжно. Надявам се, че някой ден няма да свърша като нея.


Двайсет минути по-късно на масата се появи бутилка шампанско и двете започнаха да пият със светкавична скорост. Дженифър показа на Стеф различни трикове, които включваха „случайното“ разливане на шампанско по масата, постоянното вдигане на наздравици, целящо да накара мъжете да консумират повече алкохол, и бутането на пълни чаши на пода. Очевидно те имаха ефект. След по-малко от час пристигна втора бутилка.

Минаха часове и мъжете поръчаха още шампанско. По някое време в заведението стана побой, след като един от клиентите се опита да пусне кубче лед в деколтето на някакво момиче. Тя го удари, той й отвърна и бодигардовете ги изгониха навън.

- Трябва да се прибирам - заяви Дженифър, след като четвъртата бутилка почти бе пресушена. - Сериозно, страшно съм пияна.

Тя посегна към чантата си, която падна на мръсния, залят с шампанско под. От нея се изсипаха гримове, монети и листчета хартия. Дженифър успя да спаси около половината от съдържанието и притисна чантата до гърдите си. После се облегна на рамото на Стеф и попита:

- Идваш ли?

Стеф, която държеше ръката на Тед, докато той сипваше шампанско в чашата й, поклати глава.

- Ще остана тук - прошепна. - Може би ще поръчат още една бутилка.

- Стеф, наистина мисля, че... - Дженифър се хвана за главата. - Боже! Вие ми се свят. Слушай, не мога да те оставя тук.

- Всичко е наред. Не се тревожи.

- Не, Стеф, мисля, че... - Тя се опря на стената на сепарето. - Добре, трябва спешно да си тръгна. Ще помоля Люк да се погрижи за теб.

Дженифър се гмурна в тълпата и изчезна.

Изведнъж светът на Стеф стана странен. Ужасно странен. Сякаш бе разделен на малки фрагменти. Тя се намираше пред тоалетните, но помещенията бяха променили формата си като в сън. Всяка врата водеше към различно място. После Стеф коленичи зад бара. Искаше да се скрие. Някой изрече името й и тя видя как мъжът с кафявото палто размахва чифт белезници пред очите й. Накрая се появи Люк. Рамото му беше топло и солидно. Той я носеше на ръце покрай розово-белия навес на кафене „Алмонд“.

Загрузка...