17. Мама

- Извинете за прекъсването, Джордж сан - рече Мама, докато сядаше на стола си. - Докъде бяхме стигнали?

- Разказвахте как сте се върнала при Томи.

- Да - кимна Мама. - Бях много уплашена, но се оказа, че той е много доволен от мен. Вероятно защото му дадох парите. Дори се усмихваше, когато каза, че съм се справила доста добре. От неговата уста това звучеше като голям комплимент.

Пред нея кацна димяща чиния със супа от фиде. Черна и правоъгълна. Джордж от своя страна получи голяма порция макарони с кралски скариди и леко запържени зеленчуци. На масата пред него имаше пръчици за хранене, но той помоли келнера да му донесе вилица.

- Значи започнахте да работите за Томи, така ли?

- Да, но по особен начин - кимна Мама и потопи тънката порцеланова лъжица в димящата течност. - Повече не ме пусна навън, може би защото ме смяташе за твърде зелена да се мотая по хотелските барове. Общо взето, бях самоуверено хлапе, но той вероятно реши, че не ставам за ролята на самотен рейнджър. Може би ме бъркаше с майка ми. Но както и да е.

Мама пое глътка супа и продължи:

- Започнах да работя в клуба. Не в бара, който се оказа розов салон. По-късно ще ви обясня какво означава това. Би се изложил на голям риск, ако изпрати в розовия салон момиче на моята възраст. Предизвикателното поведение е едно, но работата в розов салон - съвсем друго. Оказа се, че той има и друг клуб - сунаку. Чували ли сте за сунаку? Снек клуб? Там се предлага и храна.

Джордж поклати глава.

- Нещо като клуб с компаньонки, но от по-ниска класа. В него могат да ходят всякакви хора - работници, студенти. Няма вход. Прилича на клуб с компаньонки, но за по-бедни клиенти.

- В какъв смисъл?

- Там работят красиви млади момичета, които флиртуват с клиентите и ги карат да пият, също като в бар с компаньонки. Разбира се, техните питиета също се заплащат от клиентите. Но това е всичко. Плащат за храната и напитките, но не и почасова такса. Естествено, че им излиза скъпо. Много по-скъпо в сравнение с обикновен бар. Момичетата постоянно ги насърчават да поръчват, тъй като са на процент от сметката.

Джордж лапна една скарида.

- Питам се дали не бихте ми разказали малко повече за клуба, който управлявате в момента - промърмори той. -Никога не съм бил наясно какво се случва в един клуб с компаньонки...

Мама кимна. Джордж набучи още две скариди на вилицата си, лапна ги и хвана химикалката.

- Искате да знаете дали момичетата са проститутки, нали? - попита на висок глас тя, отново привличайки погледи от съседните маси.

- Не, не! - разшири очи Джордж. - Наясно съм, че там нещата са различни от... - Огледа се, понижи глас и добави: -От бардаците. Просто искам да вникна малко по-дълбоко в концепцията. В Обединеното кралство няма такива заведения.

- Напротив, има - отвърна Мама, отпи малка глътчица саке и допря салфетката до устните си. - В Обединеното кралство е пълно с клубове с компаньонки. Разликата е само в начина на заплащане.

- Имате предвид стриптийз клубовете? - спря да дъвче Джордж.

- Нищо подобно - поклати глава Мама. - Това е най-честата грешка, която допускат чужденците. Тук, в Япония, ние имаме както стриптийз барове, така и места, на които се прави секс. Наричаме тая дейност „индустрия на еякулацията“. Чук-чук и готово. Но това няма нищо общо с клубовете, в които работят компаньонки.

- Каква е разликата?

- Клубовете с компаньонки са предназначени за богати мъже, които се радват на компанията на красиви млади момичета и само допускат, че в края на вечерта може би ще се стигне до секс.

- А стига ли се?

- Понякога да. Момичето спи с клиента. Но не много често. Това е част от удоволствието, за което обаче не се плаща. Клиентът трябва да спечели момичето - точно както го прави в някой нормален бар. Момичетата в моето заведение са красиви, забавни и секси. Те се сближават с клиентите си, играят си с тях. Някой ден може би ще преспят с тях, но не е задължително.

- Ние на Запад нямаме подобно нещо - поклати глава Джордж. - Поне аз не съм чувал за такива заведения.

- Имате, имате - държеше на своето Мама. - Как бихте нарекли скъпите нощни клубове в Лондон? Посещавала съм много от тях. Във всички има ВИП зони с млади момичета, които си търсят богати гаджета. Права ли съм? В Лондон има клубове, в които посетителите трябва да поръчват шампанско или бутилка уиски, за да седнат на определени маси. Към тях неизбежно се присъединяват красиви манекенки, за да им правят компания. Нима не е същото?

- Но момичетата не получават пари - отвърна Джордж. -Тоест мъжете не им плащат, за да седнат при тях.

- Нима? - попита Мама, размаха пръчиците си пред лицето му, а след това ги потопи в чинията и с тяхна помощ шумно засмука димящото бяло фиде. - Може би не го правят директно, но плащат. Както и да е... - Тя разбърка с пръчиците супата. - Започнах да ви разказвам за снека - първата ми истинска работа.

- Да - кимна Джордж и сведе очи към бележника си.

- Клубът на Томи се казваше „Снек Коко“ и се намираше в същата сграда, в която беше барът, но един етаж над него. Далеч по-малък, без прозорци и много млади момичета като мен, облечени в къси роклички и качени на високи токчета. Посрещахме клиентите, настанявахме ги и им държахме ръцете, за да не ни пипат по гърдите...

Томи ме настани в един апартамент с още няколко момичета. Наемът удържаше направо от заплатата ми. Започнах работа веднага, въпреки че още ме болеше главата от предишната нощ. Но Томи не признаваше подобни глезотии. Облякох дрехите, които ми даде. Почти не можех да ходя на високите токчета, но това беше без значение. Да не говорим за късата поличка. Кланях се на клиентите и им се усмихвах - точно както беше поискал Томи.

Със сигурност бях най-малката от всички, но и другите момичета бяха млади. Някъде между седемнайсет и осемнайсет. В онези години това не се смяташе за толкова крехка възраст, но... Сред нас нямаше момичета с твърд характер. По време на работа ни се случваха най-различни лоши неща - опипваха ни, обиждаха ни, дори ни удряха. Една от колежките ми беше пребита от някакъв клиент пред бара, защото отказала да тръгне с него. И повече не дойде на работа. Хай. Много тъжно.

Мама направи знак на келнера, който кимна и безмълвно отнесе недовършената й супа. Джордж спря да пише и направи опит да набоде на вилицата си половината съдържание на чинията. За да яде по-бързо, той я вдигна от масата и я поднесе пред лицето си. Но въпреки това върху синята му вратовръзка попадна парченце скарида.

- Като го казвам, звучи ужасно - подхвърли Мама, докато келнерът допълваше чашката със саке пред нея. - Но на практика не беше чак толкова лошо. Дори доста добре за младо момиче, което иска да живее интересно и не се стреми към брак.

Мразехме клиентите, разбира се. Наричахме ги сукабай, или прости, мръсни хора, които не проявяват уважение към нас. Но въпреки това пеехме караоке с тях и слушахме разказите за семействата им. Аз постепенно свикнах да пия и това направи нещата по-лесни. Всъщност работата беше доста лека. Проблемите идваха от факта, че класата ни беше ниска. Ако работехме в някой изискан клуб, нещата със сигурност щяха да са други. Мъжете са си мъже, независимо колко са богати. Но в обикновените барове те се отнасят зле с момичетата. Не ги броят за нищо. Такова е мнението и на обществеността като цяло.

- Това беше един от въпросите, които възнамерявах да ви задам - кимна Джордж. - Какво мислят хората за момичетата и за мамите в клубовете с компаньонки?

- Преди двайсет години никой младеж от добро семейство не би се оженил за компаньонка - сви рамене Мама. -Но днес хората вече не мислят, че това е толкова лошо. Времената са други.

Всъщност така и не разбрах какви са проблемите със снековете и клубовете с компаньонки. Какво пък чак толкова? И на двете места работят добри момичета. Много от тях са учителки по английски. Не е като в розовите салони, където момичетата по цяла нощ държат пениси в ръцете си.

- Извинете, но какво е розов салон? - попита Джордж и бутна очилата нагоре по потния си нос. - Казахте, че ще ми обясните...

- Да, добре. Пинку сарон са много популярни в Япония. Приличат на кабарета, но сепаретата им са нарочно затъмнени, за да не се вижда какво става там. А там стават наистина лоши неща. Клиентите си плащат за така наречения „щастлив край“. Вероятно се досещате. Става въпрос за облекчаване на мъжа чрез мастурбация или орален секс. Това правят момичетата в онези тъмни сепарета. И аз го правех, докато работех в пинку сарон.

Розовият салон е нещо като... как да го кажа на английски?... Нещо като „фабрика за кренвирши“... - Мама сложи ръка пред лицето си и се изкиска. Очите й бяха леко разфокусирани. - Нали знаете: вътре, вън... вътре, вън. Един мъж, после втори, трети. И така цяла нощ. Забравяш им бройката. Но в тези евтини заведения е така... Томи притежаваше няколко розови салона. На практика и онзи бар, в който ме изпрати с ученическата униформа първата вечер, също беше такъв. Би трябвало да го позная по миризмата. Розовите барове неизменно миришат на парфюм, дезинфектанти и сперма.

Джордж сведе поглед към чинията с изстинали макарони и усети как апетитът му отлита.

- Снекът е евтино заведение, но сексът не е задължителен - продължи Мама. - Естествено, ние търпяхме грубостта на клиентите, но не бяхме длъжни да им предлагаме щастлив край. Понякога го правехме, но само след като преценявахме какво ще спечелим.

Понякога, когато попадахме на наистина добър клиент, се съгласявахме да отидем в хотела му. Но още в началото другите момичета ме предупредиха: „Приемай подаръци, но не и пари. Накарай го да обещае, че ще идва в клуба поне една седмица след това. Само така можеш да оправдаеш факта, че си спала с него. Това не ти е „сапунена баня“, за да вземаш пари срещу секс.“

Пред Мама се появи чиния с прекрасно аранжиран хайвер от треска и тя се наведе да вдъхне аромата.

- Сапунена? - вдигна вежди Джордж. - Не казахте ли „сапунена баня“?

- Сопурандо. Японското наименование за бардак. Когато бях млада, ги наричаха торуко, или турски бани. Но по-късно правителството им смени името, защото турците се оплакали, че това е обида за името на страната им. Представяте ли си? Явно никога не са посещавали нашите бани. Сигурна съм, че всеки турчин би се гордял, че подобни заведения носят името на родината му. - Мама улови с пръчиците някакво сварено водорасло. - Обаче не съм сигурна, че и туркините биха изпитали същото... Както и да е, споменах ви за „Снек Коко“. Момичетата бяха прави, като казваха, че снековете не са бардаци. Но понякога бяха много близо до тях.

- А там идваха ли политици или други важни личности?

- Не, разбира се - поклати глава Мама. - Кой богат и известен мъж би се появил в снека? Ако имаш пари, ще отидеш в клуб с компаньонки. Снековете са за обикновените хора.

- Добре, ясно. Продължавайте.

- Хай. Повечето момичета в „Коко“ твърдяха, че не бива да обръщат заведението на бардак, но по-амбициозните от нас бяха наясно, че няма да стигнем доникъде, ако не спим с клиентите. А когато го направехме, те идваха да ни виждат много по-често, носеха ни подаръци. Понякога ни извеждаха за секс в някой мотел, а ако имахме късмет - и в някой от модерните западни хотели, които по онова време никнеха из цял Токио. Вие сте чували за мотелите, нали? - подхвърли Мама и миглите й предизвикателно запърхаха.

Появилият се келнер отнесе изстиналите макарони на Джордж заедно с вече опразнената чиния на Мама.

- Там се дават стаи на час, нали?

- Да. Но може и за цяла нощ. - Мама си взе нова салфетка и ловко я разгъна в скута си. - За един час, за четири часа, за цяла нощ. Преди петдесетте години подобни заведения не съществуваха, но после обявиха проституцията извън закона и те започнаха да никнат като гъби.

Ние, момичетата от снековете, винаги настоявахме за цяла нощ. В онези години беше истински лукс да спиш на удобно легло и да разполагаш с гореща вана. Е, налагаше се да споделяме ваната и леглото с клиентите, но това невинаги беше неприятно - засмя се тя. - Най-лошото беше хъркането им!

- Спечелихте ли много пари? - попита Джордж.

- До известна степен - призна Мама. - Заплатата не беше лоша, но когато си във водния занаят, парите се топят много бързо. Харчиш почти всичко, което печелиш - за дрехи, дрога, напитки, клубове... Вероятно защото в свободното си време се стремиш да забравиш всичко.

- Дрога?! - ококори се Джордж. - Наистина ли?

- О, да. Дрога се предлагаше навсякъде. Докато работех в снека на Томи, станах гадже на един от приятелите му, истински гангстер, който продаваше амфетамини. Имахме прекрасна любов и много дрога, но това не продължи дълго, защото го убиха.

- О, съжалявам - промърмори Джордж.

- Няма за какво. Беше ми хубаво. Но както и да е. В мотелите бързо ме опознаха и след година започнаха да ми отказват стаи. Придържаха се към правилото, че не бива да допускат момичета, които ги посещават често с различни мъже.

- Но нали казахте, че са били предназначени за проституция? - попита Джордж, докато обръщаше страницата.

- Така е. Но по времето, когато ги използвах, те бяха... как да кажа... не чак уважавани, но официално не се водеха като терен за работещите момичета. Официално се водеха като любовни гнезда за млади женени двойки. Ако можехте да видите колко различни видове мотели имаше по онова време! Разбира се, днес също не са малко. Особено в „Шибуя“. Но тогава бяха нещо ново и вълнуващо.

Това беше бумът на мотелите тип „любовни гнезденца“. Някои от тях бяха като от приказките - с широки легла на пилони, с басейни във формата на сърце или пък с въртящи се легла и огледала по таваните. - Мама се усмихна и отпи глътка саке. - Е, както вече ви казах, започнаха да ми отказват стаи. Но преди това наистина изкарвах добри пари.

Тя избърса очите си със салфетката.

- Само като си помисля каква бях тогава... Толкова различна! Изпълнена с енергия, безстрашна! Вярно е, че се страхувах от Томи, но в общи линии правех каквото си пожелая, където си пожелая и с когото си пожелая. И секс, много секс. Научих всичко за мъжете.

Клиентите на съседната маса, които бяха станали да си вървят, автоматично се обърнаха да я погледнат. Устните на Джордж се свиха в недоволна гримаса.

- Спокойно - размаха ръка Мама и диамантените й пръстени проблеснаха. - Тук всички ме познават и знаят с какво се занимавам.

Гримасата на Джордж обаче остана.

- Работих за Томи в продължение на няколко години. Интересни и пълноценни години, запълнени с пиене, секс и много пари. За съжаление парите изчезваха много бързо. Купувах си кожени палта, американски дънки, огромни слънчеви очила и всякакви джунджурии, но продължавах да живея в мизерния апартамент заедно с няколко колежки. Бяхме се превърнали в нещо като семейство, чувствахме се като сестри. А после... - Мама замълча за момент и тихо добави: - После се появиха но-пан киса. „Кафенетата без бельо“...

Загрузка...