Стъклени гейши

56. Стеф

- Госпожа Сато готова ли е да приеме посетители? - попита Стеф.

Зад дългото бюро, разположено по протежение на цялата стена във фоайето, седеше млада жена с уморен вид.

- Съжалявам, все още е твърде нестабилна.

- Сигурна ли сте? - Стеф се приведе към нея. - Лекарите ми казаха, че мога да я посетя по-късно днес.

- Нека се свържа с доктора й.

Тя вдигна слушалката и изрече няколко думи на японски, но след малко затвори и поклати глава.

- Зает е в момента. Ще се освободи чак в шест часа. Ще изчакате ли?

Стеф кимна.

- Заповядайте.

Рецепционистката посочи пейките, поставени между красивите саксии, които украсяваха фоайето. Стеф се настани на същата, на която бе прекарала последните четири часа. Веднага усети болката от дългото седене върху твърдото дърво.

Тя погледна часовника си. Наближаваше пет часът. Оставаше й още само един. Стеф се прозя и претърси чантата си за дъвки - беше готова на всичко, за да убие малко време. Зърна дневника на Анабел сред празните опаковки от храна и разпръснати гримове. Тогава си спомни за последните думи на госпожа Кимоно.

„Западните момичета, които работят там, са крехки и уязвими. Наричам ги „стъклените гейши“. Стеф усети как я побиват тръпки. Ще продължа да чета, помисли си тя. Тук съм от няколко месеца, а все още не съм открила Анабел.

Загубих поредния клиент. И този отиде при едно момиче със специален договор. Каква изненада! Майкъл постоянно ме кара да подпиша такъв. Страхувам се, че ако нещата не потръгнат... Не знам. Винаги ще мога да си намеря друг клуб, но съм свикнала да получавам много пари и това ще е крачка назад.

Покрай Стеф минаха няколко медицински сестри, облечени с бели престилки, закопчани до врата. След малко изчезнаха в един от коридорите. Тя се замисли за договорите. Изглежда, момичетата спяха с клиентите си, за да припечелят допълнително, а клубът дори насърчаваше подобни действия. Всъщност, ако дадена компаньонка не се справяше добре в работата, мениджърът я притискаше да подпише специален договор и да предложи на мъжете сексуални услуги. Вероятно именно тук се криеше тайната на успеха, въпреки че Анабел явно не спеше с клиентите си. Или поне Стеф се надяваше, че е така. В противен случай Анабел нямаше да има нищо общо с милото момиче, което тя помнеше от училище.

В момента ми е наистина трудно да бъда в клуба. Онази история със спящите красавици е изключително странна. Понякога японците се държат много особено. Кой нормален мъж се възбужда, докато гледа как някое момиче изпада в безсъзнание? Напоследък следя внимателно питиетата си. Гони ме ужасна параноя.

Стеф почувства как й причернява пред очите. Лицето й започна да пулсира в ритъма на сърцето й. Спящи красавици... Напоследък следя внимателно питиетата си... Нещо в израза „спящи красавици“ я караше да настръхне. Тя си спомни снимките, които бе видяла на рецепцията в „Каламити Джейнс“ през първата си вечер в Япония. Красиви момичета по бельо, потънали в дълбок сън.

- Извинете. - Стеф помаха на някакъв мъж в болничен халат. - Наблизо има ли интернет кафе?

Фразата „спящи красавици“ веднага даде резултати в Гугъл, но уебсайтовете нямаха нищо общо с „Уолт Дисни“. Тя се натъкна на множество порнографски снимки, на които се виждаха безжизнени разсъблечени жени. Стеф прочете следното: „Спящите красавици са припаднали под влиянието на наркотици или други вещества момичета, използвани за сексуално удовлетворение. Наименованието произхожда от култовата японска книга „Къщата на спящите красавици“ на Ясунари Кавабата. Порнографските филми на тази тематика представят сексуални актове с жени, загубили съзнание.“

Стеф погледна часовника си. Вече е шест и половина. Ще закъснея за работа.

Лекарите и бездруго нямаше да й позволят да посети госпожа Кимоно днес. Щеше да се върне на следващия ден. Но мисълта, че трябва да се появи отново в клуба, караше краката й да се подкосят. Люк й бе разказал, че някой е сложил наркотици в чашата на Наталия, а сега Анабел говореше за „спящи красавици“ и следеше внимателно питиетата си... Вероятно нямаше място за притеснение. Просто поредният мит в „Ропонги“, както самата Анабел бе написала. А и Стеф не можеше да пропусне да отиде на работа, тъй като не искаше да се лишава от бонусите.

След като влезе в топлото подземие на метрото и стигна до съвършено чистата платформа, Стеф отвори дневника. Надяваше се, че ще узнае повече за „спящите красавици“, и прегледа докрай страницата. Изразът обаче не бе използван отново.

Седмицата беше ужасна. Мразя неделите. През уикендите винаги се чувствам самотна. Клиентите се връщат при съпругите си, а момичетата искат единствено да спят, за да се възстановят от наркотиците. Но и без това не излизам с колежките си - отношенията ни не са такива. Определено не сме приятелки.

Най-тъжното е, че клиентите са най-близките ми хора тук. Когато съм пияна или дрогирана, се разбираме страшно добре. Но щом изтрезнея, всички ми се струват адски скучни.

Влакът спря на платформата. Както винаги, пристигаше точно навреме. Стеф се качи и продължи да чете.

Ефектът от наркотиците започва да отслабва, но аз не мога да заспя и просто се опитвам да се разсея. Останало ми е малко пликче с кристали. Може би ще взема една линия и ще отида на кино. Трябва да направя нещо, което да ме разведри. Ужасно съм отегчена.

Когато слезе в „Ропонги“, Стеф осъзна, че трябва да побърза. Изтича навън, покрай ресторанти за бързо хранене и игрални зали. Не можеше да спре да мисли за Джулия. Дали не бяха сложили нещо в шампанското й онази вечер? Защо тогава бе дошла на работа на следващия ден, сякаш нищо не се бе случило?