49.

Точно в осем вечерта прожекторите осветиха сцената от фалшив мрамор на „Каламити Джейнс“ и Ейнджьл се впусна в своето представление. Беше облечена с ефирни черни дрехи, които се плъзгаха по бялата й кожа. Когато чу първите акорди на песента, тя бавно започна да се съблича. На тъжното й уморено лице се появи измъчена усмивка.

Клубът беше препълнен и клиентите постепенно обърнаха столовете си към сцената. Компаньонките, които бяха виждали танца на Ейнджъл стотици пъти, използваха момента, за да изсипят тайно напитките си на пода.

Стеф не бе спала добре миналата нощ и се ужасяваше от мисълта, че трябва да пие. Но чашите с водка-тоник пристигаха на масата на всеки петнайсет минути, а заплатата на компаньонките бе тясно свързана с алкохолната консумация. Минималното им възнаграждение се поднасяше под формата на малки коктейли през цялата нощ.

Шефовете на клуба не се интересуваха от начините, по които момичетата се отърваваха от питиетата. Важното беше клиентите да ги смятат за пияни и да се забавляват в тяхната компания.

Стеф се втренчи в стената от съскащ алкохол. Тази вечер имаше лош късмет. Рики я бе настанила на добре осветена маса, разположена върху твърда настилка, което означаваше, че разливането на напитки е невъзможно.

Ейнджъл е развалина, каза си тя. След вчерашния инцидент в главата й се въртяха само тревожни мисли. Но в случая имаше право. Ейнджъл наистина изглеждаше ужасно. Кожата й беше загрубяла, изцъклените й очи издаваха дълготрайната употреба на кокаин, а устните й едва се разтегляха в усмивка. На китките й се виждаха белези. Ребрата й се брояха, когато тя свали поредната дреха и остана гола до кръста. Ейнджьл изпълняваше своя тъжен танц вечер след вечер, на интервали от два часа.

- Стефи.

Стеф усети нечий кокалест пръст върху рамото си. Обърна се и видя Рики.

- Майкъл е готов да те приеме.

Тя подскочи. Когато бе дошла в клуба преди час, бе попитала Рики дали може да получи предварително парите за този месец. Заплатата й със сигурност би покрила дълга към Мама, но шефовете едва ли щяха да откликнат на молбата й. Все пак възнаграждението в „Джейнс“ се определяше от спечелените бонуси, а не от броя на изработените часове. Стеф обаче не знаеше как по друг начин ще успее да върне заема си. Рики бе свила рамене с думите:

- Аз не съм подходящият човек. Трябва да говориш с Майкъл.

Майкъл беше финансовият мениджър на клуба, изключително неприятен австралиец. Освен че приличаше на застаряващ перверзник с черната си мазна коса и очилата със затъмнени стъкла, веднъж той бе влязъл без предупреждение в стаята за преобличане, за да наблюдава момичетата. Стеф дори го бе забелязала как опипва една от компаньонките, докато тя перфорираше картата си.

- Какви са шансовете ми? - попита сега Стеф и почувства как й прилошава, когато следващото питие пристигна на масата. Вече я чакаха три пълни чаши. Щом се върнеше от офиса с Майкъл, щеше да завари четири.

- Зависи какво ще му предложиш.

Стеф изтича покрай сцената. Голата Ейнджъл, която бе останала само по прашки, въртеше бедра, без изобщо да следва ритъма на музиката. Стеф я съжали. Ейнджъл бе погълнала повече алкохол от клиентите в заведението, но кой можеше да я вини за това? Просто беше една уморена безрадостна жена, която използваше последните години от младостта си, за да изкара малко пари. На нейно място Стеф също щеше да се напие.

Тя почука на вратата на офиса.

- Влез.

Помещението беше луксозно обзаведено. Огромното тъмно бюро заемаше по-голямата част от пространството. Майкъл седеше в кожено директорско кресло, като леко се люлееше напред-назад. Носеше костюм, но дебелият му розов врат би се чувствал по-добре в някоя тениска.

- Виж ти. Сте-фа-ни. Най-новата ни млада дама.

Зад бюрото имаше етажерка, отрупана с папки.

Без да дочака покана, Стеф зае място и забеляза три купчини с пъстри книжки на рафта зад Майкъл. Бяха паспортите на момичетата, вързани с гумени ластичета. Тя веднага разпозна своя - измачкан, тъмночервен, на върха на най-малката купчина. Явно не се грижеха толкова добре за тях.

- Искала си да говориш с мен, така ли? - заяви Майкъл и запали пура.

- Да, ъъъ... Не ми е лесно да започна.

- Искаш пари.

- Попаднах в трудна ситуация - призна Стеф. - Не е... нещо, с което не мога да се справя. Но просто се чудех дали няма начин... Имам нужда от аванс.

- Клиентът ти не се появи в клуба тази вечер. - Майкъл се приведе напред. - В „Джейнс“ държим изцяло на клиентите. Ако нямаш клиенти, губиш позициите си.

- Ясно. - Стеф кимна. - Но...

- Най-добрите момичета излизат с клиентите извън клуба. - Майкъл изтръска пурата си в златист пепелник. -Останалите не полагат достатъчно усилия. Успяват да задържат клиента си известно време, но не задълго. В крайна сметка той се отегчава и спира да идва толкова често. Ще бъдеш ли едно от най-добрите ми момичета?

Стеф преглътна.

- Да - отвърна тя. - Ще работя много за вас.

- Чудесно. - Майкъл удари по масата. - Целта ни е да доставяме радост на клиентите. Не се страхувай да казваш „да“. Клиентът трябва да получава онова, което иска. Кани ли те на обяд, приемаш. Нуждае ли се от помощта ти, за да избере подарък на жена си, отиваш с него. Желае ли да те заведе в хотелската си стая, веднага се съгласяваш. Ясно ли е?

- Ако излизам с клиентите извън работа - заяви Стеф, като пренебрегна забележката за хотелската стая, - ще ми дадете ли предварително заплатата?

- Не. - Майкъл си дръпна от пурата и издиша дима. - Не е редно да получаваш специално отношение за работата, която вършат и другите момичета. Просто те съветвам как да спечелиш симпатиите на клиентите.

Стеф кимна.

- А заплатата ми?

- Няма проблем - отговори Майкъл. - Ще ти дам аванс за един месец. Вземи парите от рецепцията в края на вечерта.

- Наистина ли?

Стеф се зачуди къде е уловката. Не й се наложи да чака дълго, за да разбере.

- Нашият клуб е различен от останалите. - Майкъл завъртя пурата между пръстите си. - Момичетата тук работят усилено. Обясниха ли ти как стоят нещата?

- Ами... неточно.

- Ние плащаме добре, но компаньонките трябва да заслужат заплатата си - обясни Майкъл. - Независимо с какви средства. Необходимо е да направиш всичко по силите си, за да накараш клиента да се върне в клуба. Ясно ли е? След като ти плащам предварително, държа да го изясним.

- Разбирам.

- Ако науча, че поради някаква причина нещата не вървят и си изгубила клиента, ще се наложи да те уволня. И да получа парите с лихвите. - Майкъл се засмя. - Помниш ли мъжа, който дойде да те види вчера?

- Откъде...

- Рики ми каза. Явно си го закъсала. Той е доста известен тук, но е безобиден в сравнение с хората, които познаваме. Така че изобщо не си помисляй, че можеш да избягаш. Ще те открием където и да отидеш.

Стеф стана от стола и излезе. По-късно не си спомняше как е извървяла пътя до вратата.

Ето че намерих парите, помисли си тя. Ако успея да задържа Ямамото сан, всичко ще бъде наред.

Отвън я чакаше Рики.

- Изглеждаш ужасно - каза тя и хвана един от червените кичури на Стеф. През последните седмици боята бе избледняла. - Трябва да се боядисаш. Русото ще ти отива повече.

- Но аз...

- Отправям ти първо и последно предупреждение. Ако се появиш в същия вид утре, ще те изпратя при фризьорите ни на горния етаж. Вземат по десет хиляди йени за подстригване. Бог знае колко струва боядисването. Искам да носиш повече бижута. Диаманти. Такива неща.

Стеф кимна и впи нокти в дланите си. Когато се върна, на масата я чакаха четири коктейла. Изпи ги набързо, като едва не се задави с последния. После се озърна със зачервени очи.

Погледът й срещна този на Джулия. Тя седеше на маса от другата страна на дансинга в компанията на някакъв клиент. Беше кръстосала крака и бе обхванала чашата с шампанско с тънките си пръсти. Имаше отнесено изражение, но щом забеляза Стеф, веднага се обърна към клиента. На лицето й изгря широка усмивка - болнава и изкуствена. Мъжът бе пъхнал ръка под полата й и я галеше по бедрото.

Пред Стеф се появи нова чаша с водка-тоник. Тя отпи една глътка и отново погледна към другата част на клуба, където видя нещо обезпокоително. Джулия се клатушкаше Странно на стола си.

Стеф за малко не се задави, докато наблюдаваше как главата и раменете на Джулия се олюляват безжизнено. Приличаше на марионетка. После се чу силен трясък, когато чашата с шампанско се стовари на пода. Джулия падна върху масата, а русата коса закри лицето й.

Стеф изтича към нея, като се пързаляше по мокрия от шампанско под.

- Джулия! Джулия!

От колоните гърмеше песента „Моето момиче“ и компаньонките танцуваха на дансинга със своите клиенти. Стеф почувства как телата около нея я притискат. Не виждаше нищо освен красивите стройни жени и ниските им плешиви партньори, въртящи се в ритъма на музиката. Никой не се отмести, затова тя си проправи път през тълпата и стигна до масата на Джулия.

Но Джулия не беше там. Нямаше го и клиента й. Стеф завари единствено сервитьора, който попиваше с кърпа шампанското от златистия плот.

- Къде е Джулия?

Сервитьорът я погледна така, сякаш бе загубила разсъдъка си.

- Джулия. - Стеф го хвана за ръката. - Джулия! Седеше на масата и... припадна.

Той сви рамене. Стеф искаше да го разтърси силно. Как така не знаеш? Беше тук преди секунда. Озърна се наоколо, надявайки се да забележи русата коса на Джулия, тънките й бледи рамене, черната й рокля...

В този миг стъклената врата, която водеше към рецепцията, се затръшна издайнически. Стеф се затича към нея и я отвори. Знаеше, че няма право да напуска масата си без разрешение, а и не биваше да излиза от клуба в работно време, но нищо не бе в състояние да я спре.

Помещението беше хладно и пусто. Една огромна мраморна ваза с изкуствени цветя събираше прах в ъгъла. Стеф замръзна на място. Ръката й трепереше, а погледът й беше замъглен от алкохола. Зад рецепцията нямаше никого. Но в асансьора...

Червено-черният дисплей показваше, че той се качва към шестия етаж и спира там. Стеф изтича до него и натисна бутона. След миг асансьорът тръгна надолу. Шест... пет... динг! Вратите се отвориха.

Веднага щом влезе вътре, Стеф зърна сянката на Майкъл през стъклената врата на клуба. Тя натисна бутона на шестия етаж и кабината се затвори. Дали я бе забелязал? Не беше сигурна.

Загрузка...