Стъклени гейши

29. Мама

Мама се изтегна на удобното черно канапе и отпи глътка шампанско. В момента, в който чашата й докосваше масата, някой от келнерите бързаше да я допълни, а после изчезваше в полумрака.

- Според мен първо трябва да ви разкажа за майка си и баща си, а след това да говорим за секс.

Джордж прелисти бележника си.

- Действително не сме говорили в подробности за родителите ви, но...

- Да започнем с майка ми - безцеремонно го прекъсна Мама. - Съвсем обикновена японка, преживяла какво ли не - като повечето японски жени на нейната възраст. На нашия език има една думичка - гаман, която означава „да издържиш“. Мисля, че жените от поколението на майка ми най-добре знаят какво означава тя.

Като дете усетила какво значи война, видяла американците. Времената били трудни. И преди хората в провинцията били много бедни и често гладували. Но по време на войната и след нея голяма част от японците нямали нито пари, нито храна. Тогава майка ми живеела в Киото. Била майко, тоест изучавала изкуството на гейшите. Но в следвоенна Япония на тези момичета им било много трудно. Нямали никакви пари. Майка ми била принудена да търгува с тялото си, за да може да се грижи за по-малката си сестра, моята леля.

Нейните майка и баща също били бедни. Дядо ми бил помощник на гейко - така в Киото наричали гейшите. Основното му задължение било да им помага при обличането на кимоната. Баба ми умряла млада, едва на трийсет. Никога не съм я виждала. Имала съм и вуйчо, когото също не съм виждала. По време на войната бил пилот-камикадзе. Някъде пазя една негова снимка и това е всичко.

Американците наричат жените като майка ми „гейши“ -Типично за тях, с невъзможното им произношение. Но когато започнала да продава тялото си за пари, майка ми изобщо не била гейша. Спомням си как непрекъснато повтаряше, че е гейша и животът й би трябвало да бъде съвсем различен. Страдаше, че не е успяла да завърши подготовката си. Аз така и не разбирах защо. По онова време много момичета били принуждавани да стават гейши без право на избор. Но това е трудна професия. В крайна сметка тя станала пан-пан - момиче за удоволствия, или проститутка. Да се надяваш, че след такъв занаят можеш да станеш гейша... Не знам. Двете понятия са съвсем различни.

Тя ми е разказвала на дълго и на широко за американците - какво мислят за японците и лошото им отношение към нас. Но това съвсем не й попречило да се влюби в американец - моя баща, едър мъжага с руса коса. Може би ще кажете, че именно този факт ми е помогнал да успея във водния занаят. По онова време европейският външен вид беше много на мода. Предполагам, че и днес е така. Светла кожа, кръгли очи, широки носове. Екзотика. Не мислите ли, че аз съм един добър баланс между двете раси?

Джордж усилено си записваше, без да обръща внимание на чашата с шумолящо шампанско пред себе си.

- Той ли ви научи на английски?

- Мислите ли, че без него бих го овладяла толкова добре? - отвърна с въпрос Мама. - Жените като мен рядко получават шанс да изучават чужди езици. Не мога да кажа, че баща ми е бил достатъчно дълго край мен, за да ме учи на английски, но контактите помежду ни все пак бяха достатъчно продължителни. Двамата с мама бяха заедно много дълго време - може би около дванайсет години. После на нея й писна от лъжите и изневерите му и тя се върна обратно в Киото.

- Къде са се оженили?

- Изобщо не са се женили. Мама би се съгласила, но той никога не й предложи. Трябва да добавя, че не беше и необходимо, защото те живееха като съпрузи. Тя правеше всичко за него, роди му дъщеря, носеше пари в семейството... Беше като омагьосана от него. Тук трябва да ви напомня, че японките по принцип са работливи и верни.

Ако бяха женени, може би щяха да бъдат заедно и до днес. Не знам. Той не беше добър човек. Целта му беше да вземе каквото може от една страна, която беше на колене. Купуваше клубове, ресторанти и още какво ли не. Натрупа много пари, но през цялото това време майка ми продължаваше да работи. - Мама облегна лакти на масата и подхвърли: - Ще повикате ли келнера?

- Разбира се - кимна Джордж и понечи да се обърне, но пред масата изневиделица се появи човек от обслужващия персонал, който размени с Мама няколко думи на японски.

Миг по-късно на масата кацна дълга сламка в златна чинийка. Мама я пусна в чашата си и се наведе да отпие.

- Така е по-лесно - поясни тя, преглътна и продължи разказа си: - Може би не всички чужденци са лоши. Може би лоши са само мъжете. Доскоро не мислех така, но... Вече не знам. Майка ми отдаде живота си на този човек, но в един момент той си намери по-младо гадже и просто ни заряза.

Мама затвори очи. Лакътят й се плъзна по масата и Джордж се наведе да отмести чашата й. Бележникът му падна на пода и това предизвика осъдителни погледи от страна на клиенти и персонал.

- Мисля, че е време да си починете, Мама.

- Не, добре съм. Да продължаваме.

Джордж погледна в краката си. Бележникът лежеше на пода с разтворени страници. Много от тях все още бяха празни. Погледна Мама. Лицето й беше посивяло, с провиснала кожа. Клепачите й примигваха с видимо усилие.

- За тази вечер достатъчно, Мама - обяви той.

- Не, Джордж сан - възрази с изненадващо ясен глас възрастната жена. - Нали трябваше да говорим за баните...

- Не. Ще ви изпратя до вкъщи.

- Трябва да съм на работа в клуба - поклати глава тя.

Джордж се огледа за келнер, после вдигна ръка и преплете пръсти - както го беше направила Мама в хотел „Парк Хаят“.

- Това не е добра идея - отсече той. - Най-добре е да ви закарам у дома.