Приличам на вампир, помисли си Стеф, поглеждайки се в огледалото. Бузите й имаха зеленикав цвят, очите й бяха подути, а в устата си имаше вкус на вкиснало мляко и водка.
Наближаваше седем вечерта. Беше се събудила преди около два часа. В момента се намираше в тоалетната на „Синатра“ и полагаше работния си грим. Когато стана от леглото, навън вече се мръкваше. Дискотеката на приземния етаж работеше с пълна сила. Ядосана, че се беше успала, тя пъхна дневника на Анабел в раницата си и изскочи навън. Намеренията й бяха да прочете още няколко страници по време на работа.
Когато пристигна, момичетата вече се бяха погрижили да не й оставят дори сантиметър свободно място в стаята за преобличане. Затова беше принудена да се подготвя в миниатюрното пространство с размерите на тоалетна в самолет.
Тоалетната за клиенти беше съвсем друга работа - просторна, облицована с мрамор и позлатени стойки за тоалетна хартия, с ароматизатори в стъклени вазички. За разлика от нея помещението за компаньонките беше мръсно и тясно. Над чинията беше прикрепен позеленял от влага подвижен душ, а мивката беше поставена така, че заплашваше с нараняване в коленете при всяко обръщане. Пластмасовата врата се разтърси от силни удари.
- Побързай!
Стеф отвори и се озова очи в очи с Частити, кръстосала мършави ръце пред гърдите си. Пръстите й държаха някаква летва, вероятно част от сценичния подиум. Все още не беше покрила татуировките си и Стеф успя да зърне на ръката й нескопосано изрисуван елф, под който със зеленикав туш беше изписано името „Тами“.
- Пак ли си с тази рокля? - попита тя, докато се напъхваше в тясната кабинка. - Мисля, че е крайно време да смениш плочата, защото разваляш имиджа на клуба.
- Гледай си работата! - отряза я Стеф и понечи да тръгне към служебната маса, но Хиро се изпречи на пътя й.
- Не може отново да носиш тази рокля, Стеф чан.
- Частити ли ти го каза?
- Не - поклати глава Хиро. - Мама държи момичетата всяка вечер да са с различни тоалети. Вчера тя не беше на работа, а ти все още си нова... Дадох ти шанс. Но тази вечер Мама е тук и няма да ти позволи да работиш със същата рокля.
- Моля те, Хиро!
- Вземи назаем някаква рокля, но побързай. Ако след три минути не си на служебната маса, ще бъдеш глобена.
В стаята за преобличане имаше три момичета - пясъчноруса, платиненоруса и леденоруса. Стеф беше научила имената им едва предишната нощ: Били, Кристияна и Хелена съответно от Израел, Чехия и Русия.
- Къде е Дженифър? - попита Стеф.
Кристияна и Били не й обърнаха внимание, благоволи да й отговори само момичето с леденорусата коса, Хелена.
- Дохан - каза тя кратко и продължи да нанася червило по устните си. Беше висока и добре сложена, с надменно лице и добре очертана брадичка.
- Някоя от вас има ли рокля, която може да ми заеме? -попита без повече увъртания Стеф.
Никой не отговори. След кратката пауза Хелена щракна капачето на червилото си и обяви:
- Можеш да наемеш някоя от моите срещу пет хиляди йени.
- Ти се шегуваш!
Хелена сви рамене и гъстата й коса се люшна от едното рамо към другото.
- Твоя работа. Мама няма да ти позволи да работиш всяка вечер с една и съща рокля и така със сигурност ще загубиш надницата си за тази нощ.
- А защо не ми я дадеш назаем? Става дума за рокля все пак!
- Защо да ти я давам безплатно?
Хиро надникна през вратата.
- Имаш една минута, Стеф чан - предупреди той. - Намери ли си рокля? Без рокля няма надница.
- Добре, добре - въздъхна Стеф и измъкна банкнота от чантичката си. - Какво ще кажеш за пет хиляди на седмица?
- Три различни рокли за три нощи - отсече Хелена.
- Окей, съгласна съм.
Хелена кимна и й подаде дълга рокля от черна ликра с голяма цепка и златни пайети, изобразяващи дракон. Роклята беше евтина и кичозна, но Стеф светкавично я навлече и забърза към служебната маса с дневника на Анабел под мишница. Клубът беше пуст. Тя се настани в далечния ъгъл, далеч от очите на Хиро, разтвори дневника и потъна в четене.
Мили Боже,
Толкова се срамувам! Бях си обещала никога да не го правя, но след снощи ми е толкова гадно, че ми се иска да умра. Ако родителите ми разберат какво е станало, със сигурност ще се самоубия. За съжаление не мога да обвинявам никого, защото вината е само моя и на никой друг. Направих го доброволно, връщане назад няма.
Прости ми, Боже, моля те! Днес се чувствам болна и изтощена, но въпреки това трябва да преподавам английски. Нямам сили, особено в сегашното си състояние. Главата ме болеше толкова жестоко, че си помислих да отида на лекар. Но болкоуспокоителните все пак свършиха работа и сега ми е малко по-добре.
Не бях допускала, че в „Джейнс" ще е толкова трудно. Не само гадно, но и наистина трудно! Работно време от седем вечерта до три сутринта, плюс още един час в „Холивуд" И през цялото време пиене, пиене и пак пиене! Четири питиета на час или те уволняват. Притискат те здраво и през цялото време трябва да изглеждаш перфектно. Ако Рики не хареса прическата ти, отиваш директно във фризьорския салон горе и плащаш от джоба си. Освен това ти проверяват теглото и опипват бедрата ти под чорапогащника, за да видят дали краката ти са избръснати. В това отношение не правят никакви компромиси.
И без това ми е трудно да се приготвям за работа с този всекидневен махмурлук, но когато настояват да изглеждаш перфектно, това вече е истински ТОРМОЗ! Просто не мога да гледам диаграмата със задължителното тегло, която е окачена на стената! Чувствам се ужасно дебела, защото и без това съм най-едрата сред всички момичета и тежа с цели шест кила повече от тях.
Новите ги въртят по масите без почивка и това адски ме уморява. Започвам да пия още от седем вечерта, а на всичкото отгоре трябва да се усмихвам и да забавлявам клиентите - всичките до един гадняри, които непрекъснато ми пускат ръце. За съжаление тук няма фалшиви питиета (о, колко много ми липсва водката с оранжада в „Синатра"!). Тук сервират вино или шампанско, а това означава, че няма как да се преструвам.
Освен това има адски много кокаин, а аз не обичам дрогата. Снощи обаче бях толкова уморена, че... Трябваше да ползвам почивка, но точно тогава се появиха една яка група купонджии.
Бях толкова уморена, че се заключих в тоалетната и се разплаках. Бях наясно, че ако не изляза, ще бъда уволнена, но не можех да го направя.
Тогава се появи Джералдин и започна да се занимава с тоалета си. По едно време подхвърли, че изглеждам уморена и ще ми трябва малко прах за събуждане. За пръв път осъзнах, че наистина е така. След толкова много пиене изобщо не разбрах какво е. Уплаших се едва когато ме заболя носът, а на банкнотата имаше кръв. След това обаче изведнъж се усетих бодра и си рекох: о, да, мога да го направя.
Разговарях с всички, представих се като най-добрата компаньонка, за която може да мечтае човек. После ме връхлетя страхът. Имах чувството, че всички ме гледат. Рухнах психически, стана ми тъжно. Бях тотално изпразнена.
Джералдин предложи да си смръкна още веднъж, но аз си помислих, че е по-добре да не го правя. Не исках да стана зависима като останалите. А Джералдин да мисли каквото си ще.
Работните часове се изнизаха бързо. След това всички се прехвърлихме в „Холивуд", където пихме и си бъбрихме чак до девет сутринта. Така тръгна. Правех го почти всяка нощ. Няма да крия, че ми беше приятно, но не искам да се случи пак. Сега мисля, че е време да глътна още едно болкоуспокоително.