Корсет, дънки, чорапи, ботуши... Стеф ровеше из купчината дънкови поли, тениски и други безполезни дрехи, които беше изсипала от раницата си. Непрекъснато поглеждаше часовника си, надявайки се да е сбъркала нещо с времето. Но сребърните стрелки продължаваха да препускат по седефения циферблат и недвусмислено й напомняха, че закъснява.
Беше сигурна, че Мама няма да търпи закъснения. Може би дори щеше да отмени срещата и да не я допусне в клуба.
Трябва да побързам.
Неволно докосна с лакът краката на момичето, което се беше опънало на леглото. Изправи се и разблъска куфарите и дрехите му, за да получи поне малко пространство за преобличане.
- Защо не внимаваш къде стъпваш с големите си крака? - попита съквартирантката й. Това бяха първите й думи след сутрешното спречкване.
- Моля? - невинно я погледна Стеф и стъпи върху дантеления сутиен, който се моташе в краката й.
- Гледай къде стъпваш! - извика момичето и направи опит да спаси сутиена си.
- Я се разкарай! - блъсна я Стеф. - Не виждаш ли, че се обличам за работа?
Момичето замълча, скръсти ръце пред гърдите си със солидни подплънки, после внезапно отстъпи и постави едната си длан перпендикулярно на другата.
- Добре, добре... Очевидно няма да станем приятелки, но нека сключим примирие. В противен случай рискуваме да откачим в тази тясна дупка. Аз съм Наталия. А ти как се казваш?
- Стеф. Но те предупреждавам, че не съм забравила за онези визитки!
- Вече ти казах, че не съм ги взела аз - успокоително рече Наталия. - Имам си свои. Работя в „Каламити Джейнс“ и имам достатъчно клиенти. - След тези думи издаде презрително сумтене и се зае да скъсява презрамките на сутиена си. В резултат гърдите й щръкнаха още повече. - А ти къде работиш?
- В „Синатра“ - отвърна Стеф, нахлузи черни дънки и започна да се оглежда за чорапи.
- Там е добре, стига да не ти пука за парите - кимна Наталия.
- Какво искаш да кажеш?
- Искам да кажа, че ако очакваш добри пари, трябва да работиш в „Джейнс“.
Стеф си представи празните маси в „Синатра“. Разбира се, че искаше да спечели добри пари, при това колкото може по-бързо. Изобщо не се беше отказала да се пребори за място в „Джейнс“, но в момента най-важното беше да се добере до „Синатра“ и ако може, да разпита момичетата за Анабел.
Измъкна от раницата си няколко оплетени на топка огърлици. Май трябваше да поиска от Джулия предварителна информация за японската мода още преди да тръгне за Токио. Облеклото на Наталия несъмнено беше в тон с последните тенденции - лилава копринена рокля, която стигаше до прасците, перлена огърлица и златни пръстени. Приличаше на елегантна съпруга на високопоставен бизнесмен.
По ирония на съдбата лондонският гардероб на Стеф съдържаше купища официални рокли, които подчертаваха принадлежността й към артистичната гилдия (които обаче беше принудена да облича при неподходящи поводи - най-вече футболни мачове или вечеря в „Пица Експрес“). Не ги взе в Токио, защото си представяше облеклото на компаньонките като нещо по-секси и по-подходящо за нощните клубове. Вместо тях сложи в багажа си три корсета, няколко чифта тесни дънки и купища бижута. А официалните рокли останаха там, в Обединеното кралство, старателно прибрани в жилището на най-добрата й приятелка.
- Познаваш ли момичето, което е живяло тук преди мен? - попита тя, решила да се възползва от примирието, което предложи Наталия. Прибра косата си назад и трескаво започна да пудри лицето си с някаква прекалено голяма четка.
- Какво? - попита Наталия, присвила очи към огледалцето, което държеше в ръка.
- Момичето преди мен. Анабел.
- Анабел? Не.
- Живяла е тук, преди да дойда. Тя е моя приятелка.
- Не познавам момиче с такова име. Чух обаче, че предишната наемателка е оставила хубави неща. Маркови дрехи, качествена козметика. Предполагам, че е печелила много пари. За съжаление Флин ги е изхвърлил. Момичетата са толкова разпилени, момичетата това, момичетата онова... Не знам, може би си е хванала гадже. Една моя приятелка, казва се Криста, дори успя да се омъжи за някакъв клиент. - Наталия тъжно поклати глава. - Но се случват и гадории...
- А момичетата често си зарязват нещата, нали? - попита Стеф, усещайки как притесненията й се завръщат.
- Разбира се. Това са дреболии. Само казвам, че нещата на приятелката ти са били качествени. Трябва да е била топ компаньонка.
- А ти как се появи тук?
- Питаш ме защо живея тук? - Наталия потупа натежалата си от лак коса и отново се огледа. - Преди работех в Гинза. Последното място беше истински бардак!
Тя пусна червилото си в протъркана тоалетна чантичка и започна да наглася дългата си руса коса. След това обу чифт черни лачени обувки и внимателно огледа Стеф.
- Това ли ще носиш?
Стеф намъкна лъскавите маркови ботуши върху дънки-те си, а след това отметна несресаната си коса назад.
- Само тази вечер.
- Трябва ти повече грим - обяви Наталия, грабна чантичката си и се насочи към вратата.
- Ще се оправя.
Стеф я изчака да излезе, след което отвори несесера си и започна да нанася около очите си дебели пластове грим. Когато приключи, приличаше на уличница, но нямаше кой знае какъв избор. Оставаше й надеждата, че Мама ще я хареса. На всичкото отгоре закъсняваше, при това страшно много.
- Ехо? Има ли някой?
Стеф натискаше стария звънец на рецепцията, опитвайки се да размърда пръстите на краката си. Тичането с ботуши до коленете, впити в тялото дънки и стегнат корсет се оказа трудна работа. Някъде около „Ропонги“ беше принудена да се откаже и да премине на бърз ход. Мъжете се обръщаха след нея. Пристигна в „Синатра“ с половин час закъснение.
Мама се появи иззад завесата и ръката на Стеф замръзна върху звънеца. Очакваше, че ще я посрещне младият мениджър, и вече беше готова да го омайва, за да й прости закъснението. Но с видимо ядосаната Мама това нямаше как да стане.
Само не ме гони, моля те!
- Закъсня! - Гласът на Мама прогърмя в рецепцията, блъсна се в тъмните вази и потъна в килима. - Закъсня, вакаранай! Аз нарочно дойдох по-рано, а ти закъсняваш още първата вечер!
-Да, но...
- Ще бъдеш глобена! - отсече Мама. - Надницата ти за два часа! Въпреки че дори още нямаш надница. - Тя вдигна ръка и разтърка уморените си очи. - В края на седмицата май ще ми дължиш пари!
- Добре, глобете ме - изпусна въздишка на облекчение Стеф. После думите на Мама най-сетне стигнаха до съзнанието й. - Надницата ми за два часа?! За половин час закъснение ме глобявате с надница за два часа?
- Тук аз определям правилата. Клубът е мой.
- Но тези правила не са справедливи! Аз мисля, че...
- Пък още и спори! - смаяно поклати глава Мама.
- О, извинете ме - осъзна се Стеф и направи опит да смекчи тона. - Два часа от несъществуващите ми надници. Добре. Мога ли да вляза и да...
- Чакай! - вдигна ръка Мама.
Надеждите на Стеф, че е забравила за официалната рокля, бързо се изпариха. Възрастната дама заобиколи рецепцията и ахна в мига, в който зърна дънките й.
- Какво е това?!
Стеф наведе глава и огледа облеклото си.
- Няма да стане, Стеф чан. Няма да стане! - Мама размаха пръст под носа й. - Къде ти е официалната рокля?
- О, това е само за тази вечер - изчерви се Стеф. - Роклята... Всъщност всичките ми рокли не са много наред... Но обещавам, че утре...
- Не, не! Съжалявам, Стеф чан, но не можеш да работиш с тези дрехи. Ни, ни, ни! Няма как да стане. Ще трябва да се прибереш у дома.
- Не!
Мама изненадано отстъпи крачка назад.
- Моля ви, Мама. Позволете ми да работя тази вечер, а утре ще дойда с рокля.
Възрастната жена поклати глава и за момент Стеф си помисли, че всичко е свършено. Но после Мама хвана китката й и я поведе към стаята за преобличане.
- Няма как да предлагаш компания на клиентите ми с тези работнически панталони! - отсече тя.
На една от стените беше окачено голямо холивудско огледало със самостоятелно осветление. Тоалетната масичка под него обаче беше от шперплат и нямаше нищо общо с елегантното му излъчване. Входът беше частично препречен от редица сиви ученически шкафчета.
- Би трябвало да те уволня веднага! - обяви с хладен тон Мама. - Закъсняваш, облеклото ти е неподходящо. А сама ме помоли за тази работа!
- Права сте. Съжалявам...
- Хай - отново вдигна ръка съдържателката. - Извади късмет. Тази вечер очакваме голяма група клиенти и ще ни трябват допълнителни момичета. Извади голям късмет!
Стеф усети как душата й най-сетне се отпуска. Клиенти!
- След работа ще реша какво да правя с теб - добави Мама. - Засега можеш да останеш, но само след като ти намерим подходящи дрехи и аз лично ти оправя грима!
- Но аз вече съм гримирана.
- Трябва ти още - поклати глава Мама, измъкна синя рокля от шкафчето до себе си и внимателно я разгърна.
Моделът й беше от онези, които Джоан Колинс би избрала за поредната си филмова премиера. Под меката светлина се появи изобилие от пайети, пришити към сложна система от фонтанчета и слънчеви лъчи. Големи раменни подплънки, пухкав набор по бедрата.
- О, не - простена Стеф. - Не ме карайте да обличам това!
- Добре - съгласи се Мама и огледа роклята със сантиментална усмивка. - В такъв случай можеш да си вървиш.
- Исках да каже, че... Ще ми бъде малка. - Стеф протегна ръка и вдигна ръкава, натежал от мъниста. - Ето, виждате ли?
- Ни, ни - размаха ръце Мама и дръпна ципа. - Хайде, пробвай я.
Стеф пое роклята.
- След малко ще се върна да ти оправя грима - заплашително я изгледа Мама и изчезна през вратата.