- Коко дec.
Мама почука на разделителното стъкло и таксито спря до обрамчен с червени крушки плакат, изписан с японски йероглифи. Той коренно се различаваше от умерените реклами по улиците на близкия „Шинджуцу“ и беше нещо като предвестник на квартала „Кабукичо“, известен като една от токийските зони с червени фенери.
„Кабукичо“ току-що се беше пробудил, но по улиците му скоро щяха да се появят татуирани якудза, яки нигерийци и красиви японски момичета, чиято задача беше да примамват мъжете в стриптийз клубове и други скъпи заведения за сексуални забавления.
В „Кабукичо“ се предлагаха най-живописните форми на проституция - от „метрото“, в което клиентите могат да насилват дамите пасажери, до лекарските кабинети, училищните стаи и безброй други сценични постановки за сексуални игри. И, разбира се, стандартният за цялата страна „сапунен секс“ в типичните японски бани, плюс различните „розови салони“ за орално или ръчно облекчаване. Тази дейност кипеше буквално на метри от най-строгите и консервативни хотели на града, в които редовно отсядаха чуждестранни президенти и държавници.
Джордж я чакаше пред един супермаркет, предпочитайки да се държи близо до някоя позната западна фирма сред океана от улици, на които се предлагаха най-различни видове секс. Притискаше бележника към гърдите си и се оглеждаше. Мама слезе от таксито и го изчака да се приближи.
- Мама сан.
- Джордж сан - отвърна на пресекулки Мама, подпирайки се с ръка на колата.
- Искате ли да седнете?
- Не, добре съм. - В очите й проблесна изненада от загрижеността му, тялото й се отлепи от таксито. - Каква промяна след „Парк Хаят“, Джордж сан - подхвърли тя, почука по покрива на колата и таксито потегли. - Всъщност „Парк Хаят“ никак не е далеч. Не повече от пет минути пеша. - Говореше задъхано, сякаш току-що беше изкачила стръмни стълби.
- Бизнесът и удоволствието вървят ръка за ръка - каза с измъчена усмивка Джордж, после бързо добави: - Сигурна ли сте, че сте добре, Мама?
- Вълнуващо е, нали? - пренебрегна въпроса тя. - Сексът е навсякъде. Вълнуващо е да го купуваш, вълнуващо е да го продаваш.
- Аз не ги разбирам тези неща.
- Но моля ви, Джордж сан. Нали сте мъж? - Погледът й се насочи към множеството плакати на японски. Върху тях имаше снимки на всякакви момичета - красиви, секси, почти голи, всички осветени така, че да изглеждат максимално натрапващи се. - Не вярвам, че тази обстановка ви е непозната. Независимо че твърдят обратното, чужденците идват тук по една-единствена причина-за японските жени. Но тази вечер ние с вас няма да се занимаваме с жени, защото мисля да ви покажа нещо, което наистина ще ви отвори очите.
- Къде отиваме?
- В един специален клуб. Позволете да се облегна на ръката ви.
- Клуб с компаньонки?
- Не. Отиваме на място, където компанията се предлага от мъже. Единствено те предлагат и получават удоволствие. Няма как да не сте чували за тях, след като живеете в Токио вече няколко години.
- Никога не съм...
- Не се безпокойте - усмихна се на тревогата му Мама. -Не става въпрос за секс. Просто ще ни обслужват и развличат, както го правят дамите от клубовете с компаньонки.
Ръката й се плъзна под лакътя му, тялото й се облегна на неговото. Поеха по тясна уличка, изпълнена с барове, ресторанти и секс клубове. Мама четеше рекламите им с усмивка.
- Разбира се, някогашния ми клуб отдавна го няма -подхвърли тя и махна към някакъв плакат на сунаку. - Преди известно време Томи почина от сърдечен удар. Това често се случва на хората, които работят с якудза. Вземат твърде много заеми и стресът ги убива. Но тук има много други барове, в които работят стотици избягали момичета. А напоследък и студентки. Ето, пристигнахме...
Спря пред малък, но добре осветен билборд, който стигаше до гърдите й. Върху него беше изписано „Клуб „Денди Мен“. Под името имаше снимки на млади японци с костюми и дълги коси, които явно бяха направили всичко възможно да приличат на Клинт Истууд.
- Това е мястото - обяви тя. - Не гледайте толкова уплашено, Джордж сан. Тук ние с вас ще прекараме една страхотна нощ.
- Ирашаймасе! - посрещна ги хор от младежки гласове.
Мама се насочи към вътрешността на клуба, теглейки Джордж след себе си. „Денди Мен“ беше изключително елегантно място с мраморни стъпала, стъклен под и ярки стени от бели тухли. Навсякъде бяха разхвърлени сепарета с удобни канапета, а масите бяха изработени от черен мрамор, върху който проблясваха синкавите светкавици на скрити прожектори. На бара бяха разпръснати чинийки с ядки и бисквити от водорасли, а край стените имаше дълги остъклени витрини, претъпкани с „Дом Периньон“.
- Мама сан - поклони се млад келнер с дълга, боядисана в оранжево коса. Беше облечен с черен смокинг и лъскава синя вратовръзка, а най-горното копче на ризата му беше разкопчано. Забелязвайки европееца с нея, младежът се поклони още веднъж и добави на английски: - Моля, последвайте ме.
- Мама! - прошепна Джордж, докато ги настанява в едно свободно сепаре. - Ходил съм в някои подобни заведения и от опит знам, че цените им са безбожни!
Мама се разсмя и се отпусна на удобното канапе.
- Няма за какво да се тревожите, Джордж сан - отвърна тя. - Наистина няма.
Келнерът коленичи до нея и й поднесе димяща кърпа.
- Огледайте се, Джордж сан. Не е ли забавно?
В съседното сепаре двама младежи с костюми забавляваха японско момиче. Единият притискаше дланта на кискащата се дама до бузата си, а другият й шепнеше нещо, заковал очи в нейните.
- Вижте там - махна към друга маса Мама. Двама компаньони викаха „Ики, ики“, а гостенките им пресушаваха тумбести чаши с кървавочервени коктейли. - Съвсем като в моя клуб. Тези младежи знаят всички трикове - как да предизвикат жаждата на клиентките си, как да ги накарат да пият повече, как да се почувстват обичани и специални. И това ме кара да се смея. Когато бях млада, такива клубове изобщо не съществуваха. Но днес стотици студентки трупат заеми, за да изпитат тази наслада.
- Права сте - кимна Джордж, изкашля се и добави: -Но аз искам да съм наясно на колко ще възлезе сметката ни тази вечер. Поне приблизително, за да се подготвя психически.
- Тази вечер няма да се притеснявате за сметката - облегна се назад Мама. - Аз съм ви поканила, аз ще имам грижата за нея. Но иначе сте прав - цените тук са наистина безбожни. Може би около хиляда долара за гостенка.
Очите на Джордж се разшириха.
- Разбира се, аз не съм обикновена гостенка и моята сметка ще бъде доста по-голяма - добави Мама и избърса лицето си с горещата кърпа.
- Какви жени идват тук?
- Главно компаньонки и секс труженички. Жени, които печелят много, но и харчат много. Нещо като кръговрат на живота, що се отнася до мизу шобай. Ние печелим от водния занаят, а след това наливаме парите си обратно в него.
Келнерът пое кърпата от ръцете на Мама и й подаде черно ламинирано меню, в което вместо списък на предлаганите напитки имаше снимки на млади мъже. Под всяка от тях беше написано име, възраст и любими занимания.
- Нобутора е много забавен - подхвърли Мама. - Но в момента имаме работа и затова не се нуждаем от забавления. - Тя върна менюто на келнера и добави: - Без компаньони, само „Дом Периньон“.
Джордж изчака келнера да се отдалечи и подхвърли:
- Щяхте ми да разкажете за работата си в... как им беше името... сапунените бани.
- А, да, Сапуненото царство. Но аз мислех, че се интересувате единствено от политици и влиятелни мъже, Джордж сан. - Умореното лице на Мама светна в усмивка, на бузите й се появиха трапчинки.
- Ами аз... - изчерви се Джордж. - Всъщност посещават ли се те от подобни хора?
- Рядко - отвърна Мама и извади от чантичката си пакет черни цигари със златен филтър. Само след секунда до нея коленичи млад мъж със запалка в ръце. Тя му позволи да я обслужи и замислено издуха облаче дим. - Само понякога. Разбира се, в тях се появяват високопоставени якудза или собственици на универсални магазини. Хора от това ниво. Много по-рядко могат да се видят директори и президенти на големи компании, защото те по принцип предпочитат да наемат момичета, които ги посещават в хотелските им стаи. Но вие искате да разберете какво се случва в този род заведения, нали така? А не само истории за различни клиенти.
- Предполагам, че това ще бъде интересно на читателите.
- А на вас?
- И на мен, разбира се - призна Джордж и свали големите си ръце от масата, за да направи място на черната кофичка с лед, която кацна пред него.
В нея лежеше отрупана с натрошен лед бутилка „Дом Периньон“, в който проблясваха златисти прашинки. Първо пред Мама, а след това и пред Джордж се появиха подложки с логото на „Денди Мен“. Върху тях поставиха кристални чаши за шампанско и едва след това отвориха бутилката. В момента, в който тапата изгърмя, около масата се струпаха компаньони от цялото заведение и започнаха да ръкопляскат.
- Това се нарича „приветстване на шампанското“ - прошепна Мама, след като младежите се разпръснаха. - Добра идея, която мисля да въведа и в моя клуб. Клиентите получават аплодисменти и специално внимание в момента, в който поръчат бутилка шампанско. Това ги насърчава да искат още.
Пенливата течност се разля в чашите. Мама вдигна своята пред лицето на Джордж и отпи една глътка.
- И така, нека поговорим за онези бани. В тях направих първите си стъпки към професионалния секс.