43.

Дъждът се изливаше като из ведро върху прозореца на „Фрешнес Бъргър“, докато Стеф разбъркваше салатата си с чифт пръчици за хранене. Подобно време, помисли си тя, е в състояние да изкриви устните ти дотолкова, че да те накара да изглеждаш напълно отчаяна. После се втренчи в дневника на Анабел, който се намираше на масата до „свежата“ салата, сандвича с тофу и зеления чай с мляко.

Стеф бе успяла да убеди себе си, че Анабел е добре. Всъщност не знаеше защо изобщо се бе притеснила за приятелката си. В светлината на собствените й дългове и проблеми й се струваше глупаво, че е загубила време в излишни тревоги, вместо да се опита да привлече клиенти.

Сега обаче й бе хрумнало нещо друго. Беше открила нова причина да прочете дневника.

Анабел е била сред най-елитните компаньонки. Всички в „ Синатра “ го твърдят. В началото тя описваше как се печелят клиенти. Според нея момичетата трябва да са настоятелни, да пращат имейли и да звънят по телефона. Не че това ми помогна особено. Но може би ще успея да науча повече от нея. Защо е била толкова добра компаньонка?

Въпреки нещата, които бе казала на Рики, Стеф знаеше, че скоро няма да получи покана за дохан. Но бе твърдо решена да започне да изкарва пари в „Каламити Джейнс“, а останалите страници от дневника на Анабел навярно съдържаха полезна информация.

Стеф се смущаваше от мисълта, че е принудена да се рови из личния живот на приятелката си, за да извлече собствена изгода, но в „Ропонги“ всяко момиче се справяше само. Анабел щеше да прояви разбиране.

Тя се зачете в записките й.

Скъпи Боже,

Искам да умра, наистина. Мечтая си земята да се разтвори под краката ми и да ме погълне. Толкова се срамувам, че дори не смея да се погледна в огледалото. Защо не мога да изпия някое магическо хапче и да забравя за случилото се снощи? За съжаление не ми остава нищо друго, освен да се скрия тук, да поговоря с теб и да се надявам, че обезболяващите скоро ще подействат. Главата ми ще се пръсне.

Защо го направих, Господи? Съгласна съм, че е по-млад от повечето мъже и е доста привлекателен, но все пак е мой клиент и... и... Ох, ужасно ме е срам. Не само защото спах с него, но и...

Стеф отпи глътка от чая и се втренчи в последните думи. Анабел спеше с клиентите си? В училище не се бе целувала с никого и винаги се бе изчервявала в часовете по сексуално образование. Стеф силно се надяваше, че сексът не е тайната на добрите компаньонки. Но Анабел за пръв път споменаваше подобно нещо. Тя продължи да чете.

... защото той ми даде пари, все едно съм някоя проститутка. Господи, чувствам се омърсена. Никога няма да си го простя. Никога. Моля те, погрижи се семейството ми да не научи. Моля те, моля те, моля те.

Заклевам се, че спирам окончателно с пиенето. Ако бях трезва, едва ли щях да отида в хотелската стая с него и... Край на алкохола. Тази вечер не съм в състояние да се появя на работа. Рики ми звъни непрекъснато. Моля те, накарай я да ме остави на мира. Не искам да говоря с никого. Нуждая се единствено от компанията на хапчетата.

Ако другите момичета в „Джейнс" научат за случилото се... (Какво ще стане тогава, Господи? Моля те, погрижи се да не разбират.)

Телефонът ми звъни отново. Накарай я да се махне.

Моля те.

Анабел

ХХХХХ

Стеф затвори дневника и отхапа от сандвича с тофу. Тъй като страдаше от силен махмурлук, храната в този час на деня можеше да й подейства като отрова или лекарство. Слава богу, оказа се второто.

Не разбирам. Наистина. Защо Анабел е била толкова добра компаньонка?

Изглежда, тя беше затъвала във все по-големи неприятности. Как бе печелила нови клиенти? Спеше ли с тях? Не, едва ли. От записките й личеше, че става дума за еднократен инцидент.

Нейната популярност едва ли се дължеше само на външния й вид. Анабел беше красива, но хората в Япония твърдяха, че най-хубавите момичета не са най-успешните компаньонки. Може би тайната й се криеше в амбицията, но Анабел не бе изявила огромно желание да продължи в същия бранш, след като изплати дълговете си. Защо клиентите я харесваха толкова?

Когато осъзна, че дневникът няма да й помогне особено, Стеф приключи с храната. Преглътна чая и гордостта си и реши да посети отново госпожа Кимоно.


- Как ме намери?

Госпожа Кимоно стоеше зад обикновена пазарска сергия пред гара „Камакура“. Върху дървената маса пред нея бяха наредени красиви птици, направени от коприна. Платът се обработваше по специален начин, за да може да бъде сгънат в различни форми според техниката на древното изкуство оригами. Така се получаваха изящни жерави с дълги шии и четвъртити криле. Госпожа Кимоно предлагаше богата палитра от форми и цветове - птица за всеки вкус.

Стеф не беше съвсем сигурна, но на лицето на старата госпожа сякаш се появи лека усмивка, когато я забеляза. Този път тя носеше черно кимоно, върху което бе избродиран зимен пейзаж: голи дървесни клони със сняг по краищата и гръмотевица, която прорязваше полите й.

- Вашата приятелка от пекарната ми каза къде сте.

- Коя пекарна?

- Магазина за ябълков пай до вас. Обясни, че днес сте на крайбрежието, и ми нарисува карта. - Стеф взе един от жеравите и го разгледа отблизо. - Прекрасни са.

- Красиви са, нали? - Госпожа Кимоно бе коленичила зад сергията, но сега се изправи подобно на разцъфващо цвете. - Твърде красиви за Токио, но напълно достойни за „Камакура“. Мястото ми напомня за Киото. Обичам близостта на водата. - Тя вдиша свежия солен въздух. - Предполагам, че никога не си била тук.

Последното не беше въпрос.

- Какво продавате? - попита Стеф и постави обратно птицата, като събори други две. Тя бързо ги сложи на местата им.

- Жерави оригами - обясни госпожа Кимоно. - Направени са от коприна. Обработвам плата по специален начин, за да се втвърди. Обикновено оформяме жеравите от хартия. Хората в Япония казват, че ако сгънеш хиляда птици, всяко твое желание ще се сбъдне - дълъг живот, добро здраве, излекуване на болести.

Тя сведе очи.

- Защо не ги продавате в магазина? - поинтересува се Стеф.

- Не ги продавам. Понякога просто имам желание, което искам да изпълня. Затова сгъвам жеравите, хората ги вземат и оставят дарение пред големия Буда наблизо.

- За какво служат?

- Жеравите са прекрасен подарък. Японците често ги подаряват на сватби, защото птиците символизират хиляда години щастлив брачен живот. Някои момичета ги използват като любовни талисмани. Според традицията, когато едно момиче навърши тринайсет, то трябва да сгъне хиляда жерава и да ги даде на момчето, за което иска да се омъжи.

- Върши ли работа?

- Понякога. Дошла си за съвет, нали? Предполагам, че не си успяла да намериш данна.

- Как познахте?

- По изражението на лицето ти.

- Показах играта с чашите на Ямамото сан. Много му хареса. Освен това започнах да наливам бавно питието му, като отделям внимание на всеки детайл. Сега разбирам какво означава да контролираш ситуацията. Чувствам, че до голяма степен определям правилата. Клиентът трябва да ме попита за разрешение, преди да направи нещо непозволено. Ямамото сан е изключително добър човек. Но още не ме е завел на дохан. Явно пропускам нещо. Не знам какво.

- Приятелката ми ще поеме сергията - заяви госпожа Кимоно.

Тя махна на жената, която стоеше зад съседната маса, отрупана с малки дървени котки. Кимоното й беше протъркано и по никакъв начин не напомняше за красивата пъстра дреха на госпожа Кимоно. Жената кимна, след като чу молбата, изречена на японски.

- Нека се разходим по хълма - предложи госпожа Кимоно. - Пиеш прекалено много. Приличаш на изсушена слива. Чистият въздух ще освежи кожата ти.

Загрузка...