36.

- Пийни малко вода.

Стеф се опита да отвори очи. Клепачите й бяха като залепнали и тя усети как кожата на лицето й се изпъва. Най-накрая все пак успя да ги открехне. Някой размахваше пред нея бутилка с японски надпис.

- Люк?

- Да, аз съм. Донесох ти вода.

Тя взе бутилката, отвъртя капачката и отпи една глътка. Студената течност се отрази добре на пресъхналата й уста, но не и на стомаха й, който веднага се разбунтува.

- Сигурно се чувстваш ужасно - каза Люк и седна до нея. - Снощи беше доста пияна.

- Къде съм?

Стеф се надигна и почувства как протърканата изкуствена дамаска на евтиното канапе залепва за краката й. Вечерната рокля се набра около бедрата й. Тя долови миризмата на изгорели газове и шума на оживено улично движение. Прозорецът зад гърба й издрънча. В ъгъла на стаята имаше компютър, пожълтял от никотина.

- Това е моят апартамент. Как съм стигнала до тук?

- Не, намираме се в моя апартамент - каза Люк и взе бутилката с вода от треперещите й ръце. - Ти припадна в бара. Някакъв мъж се опита да те вкара в едно такси. Докато беше в безсъзнание.

- Не, това е моят апартамент - настоя Стеф, премигна и отново взе водата. - Наистина.

После се изправи, но краката й се разтрепериха и тя седна обратно на канапето.

- Виждам стаята си. Къде ми е ключът? А чантата? - попита Стеф и заопипва пода.

- Не се тревожи, в мен са - успокои я Люк. - В стаята ми в края на коридора. Заклевам се, че си в моя дом, а не в твоя.

- Не, сигурна съм - продължи Стеф, забелязвайки мазните петна върху компютъра в ъгъла и магистралата през прозореца. Навън беше тъмно, но гледката й се стори позната. -Явно живеем в едно и също жилище. Мислех си, че сме само момичета...

- Странно - заяви Люк и коленичи до нея. - Кой номер е стаята ти?

- Десет.

- Знаеш ли, снощи се държа много глупаво.

- Не... Защо? Изкарах малко пари. Добре съм.

- Можеше сериозно да загазиш - каза Люк. - В бъдеще внимавай с кого сядаш да пиеш. Как е главата ти?

- Замаяна - призна Стеф. - Колко е часът?

- Минава шест. Скоро е време за работа.

- По дяволите. Сигурно се шегуваш.

Стеф скочи на крака, като се задържа за канапето.

- Ще те изпратя.


- Благодаря ти, че си ме довел вкъщи - каза Стеф, когато Люк спря пред един павилион за бързо хранене и си поръча парче пица.

- Искаш ли? - попита я той и извади няколко банкноти от хиляда йени.

- Не, няма нужда.

Стомахът на Стеф беше празен, но тя се срамуваше да приеме предложението на Люк, тъй като не знаеше дали ще може да му върне парите.

- Нали се чудеше какво е станало с Анабел? - попита Люк. - Трябва да ти разкажа нещо.

- Виждал ли си я в апартамента? - поинтересува се Стеф. - Тя е живяла в моята стая, преди да пристигна.

- До днес изобщо не знаех, че ти живееш там - отвърна Люк. - А работим заедно. В сградата има около трийсет души. Хората постоянно идват и си отиват. Сигурна ли си, че не искаш едно парче?

-Да.

Люк пое пицата върху дебел лист хартия и двамата тръгнаха към кулата „Ропонги“, чиито оранжево-бели метални подпори огряваха нощното небе.

Кулата бдеше над целия квартал и виждаше всичко: атрактивните млади дами, които пристигаха тук, за да станат модели, и си тръгваха като компаньонки с алкохолни проблеми; мъжете, които пилееха милиони йени в желанието си да привлекат вниманието на красиви незаинтересовани жени; туристките, които се хипнотизираха от купищата йени, подхвърляни из заведенията, и оставаха в „Ропонги“ с години, а мечтите им да опознаят света винаги се отлагаха с по още един месец.

- Когато снощи се опитах да поговоря с теб за Анабел -заяви Люк, - ти не прояви особен интерес.

- Така е - съгласи се Стеф. - Честно казано, вчера осъзнах, че трябва да се погрижа за себе си и да спечеля пари. Анабел... Всички твърдят, че тя е добре. Дори са я видели преди седмица. Никой не се тревожи за нея. Все още ми се иска да се срещнем, но... В момента имам други приоритети.

- Спомням си, че Анабел отиде да работи в „Каламити Джейнс“. Един от барманите си падаше по нея.

- Да, знам, че е работила в този клуб - отвърна Стеф. -Мислех си и аз да се пробвам там и да я потърся. Но ако започна в „Каламити Джейнс“ сега, по-скоро ще го направя, за да изплатя дълговете си.

- Барманът беше съкрушен, когато тя си тръгна - продължи Люк. - Искаше да се ожени за нея. Спомням си, че отиде в „Джейнс“ и се опита да я намери. Наистина я обичаше. Явно Анабел е била много добро момиче. Той има отличен вкус за жени.

- Да, поне беше такава преди - съгласи се Стеф и усети внезапен прилив на носталгия. След студеното отношение на Джулия мисълта за Анабел й действаше успокояващо като топъл английски чай. - Изключително мила. Помагаше на всички.

Люк хвана пицата с две ръце и я поднесе към устата си. След като преглътна, заяви:

- Но Анабел открадна един клиент от Мама. Видях го в „Скуеър Майл“ снощи. И си спомних за нея. Мама беше много ядосана. Не е редно момичетата да постъпват така. Тя им се доверява, а те отмъкват клиентите й. Мама също има дългове. Освен това е болна. Не заслужава подобно отношение.

Двамата продължиха по пътя. Стеф се притесняваше, че Люк върви твърде бавно. Походката му беше леко скоклива и той се движеше по-скоро наляво-надясно, отколкото напред. Главата я болеше.


Когато стигна до клуба, Стеф облече една от роклите на Хелена и започна да нанася няколко слоя грим върху лицето си. В стаята нямаше никой. Определено беше доста подранила.

- Стеф чан.

Хиро стоеше на прага на вратата.

-Да?

Главата й бучеше от болка и Стеф се надяваше, че първите клиенти още не са дошли. Тя отиде до вратата. Устните й бяха очертани само с молив, а едното й око не беше гримирано.

- Стеф чан. Забравила си си тефтерчето. - Хиро й подаде дневника на Анабел. - Друг път не го оставяй тук. Трябва да пазиш клиентите си в тайна. Много е важно. А сега отиди на служебната маса.

- Добре.

Стеф се прозя и взе дневника. След като приключи с грима, седна сама в клуба, разлисти го и намери мястото, докъдето бе стигнала. Може би не е редно да чета записките й, помисли си тя и поръча чаша вода на бара. Анабел няма да се зарадва, ако разбере, че съм научила тайните й. Палецът й отбелязваше страницата.

Стеф се разположи в най-отдалечения ъгъл, увери се, че Хиро е зает с други неща, и започна да чете.

Чувствам се ужасно и се срамувам от себе си. А ето че отново трябва да работя. Все едно се въртя в дяволски кръг. Всяка вечер се случва едно и също. Но поне, когато съм постоянно заета, нямам време да излизам навън и да харча пари. Може би най-после ще успея да изплатя задълженията по кредитната си карта.

Анабел, ххх


Скъпи Боже,

Главата ми направо ще се пръсне. Искам да говоря и да говоря, но няма с кого.

Тази седмица прекалих с кокаина и кристалите, но обещавам, че ми е за последен път. Стига толкова, край на наркотиците. Моля те, погрижи се родителите ми никога да не научат. Страшно съм глупава! Похарчих всичките си пари, а днес ми е много зле. Глупачка, глупачка, глупачка.

Още ми е трудно да приема мисълта, че са ме изгонили. Но вероятно така е най-добре. И бездруго не ми остава време да преподавам английски. Надявам се, че не са ме видели как повръщам. Дано това не е причината.

Когато вземам кокаин или кристали, мога да пия безкрайно. Все едно алкохолът не ме хваща. На следващия ден обаче се чувствам ужасно. Вечерта обикновено съм по-добре. Сигурно защото знам, че скоро отново ще си поръчам нещо за пиене. Разбирам, че е лошо, но всички го правят.

Преди бях толкова добро момиче. Винаги проявявах здрав разум. Боже, та аз дори нямах представа какво е действието на кристалите. Вината е изцяло на Джералдин. Цяла седмица ми даваше кокаин, за да се преборя с умората. Отивах ужасно изтощена на работа. Едва успявах да погледна клиентите в очите, да не говорим да им се усмихна или да се забавлявам. Затова се нуждаех от малко помощ.

Коката е страшно скъпа. Знаех, че трябва да си купя една доза и да я разделя с другите. Може би да дръпна някоя линия в „Холивуд", да дам останалото на Джералдин и да се прибера вкъщи.

Но когато стигнахме в „Холивуд", ме обзе някакво странно желание... Изведнъж ми се прииска да взема много повече кокаин, буквално да го натъпча в носа си и да пратя всичко по дяволите. Какво толкова, нали щеше да ми бъде за последно?

Говорих с Джералдин и тя намери онзи тип Амир...

Амир. Стеф стисна дневника толкова силно, че усети остра болка в ръката си. Ако някога го видеше отново, щеше да го убие.

... но той нямаше кока, а само кристали, което зарадва Джералдин. Тя ме увери, че имат същия ефект като кокаина, но без чувството на умора на другия ден. (Оказа се вярно. Днес изобщо не съм изтощена, просто ми е малко странно.)

Поисках да купя няколко линии за мен и Джералдин. Обещах, че следващия път ще взема и кокаин. Двамата се засмяха. Амир обясни, че може да ми продаде най-малко един грам, който на практика щеше да ми струва всички изкарани бонуси. Но все пак се съгласих. Какво толкова? - помислих си. - Този път ще опитам с кристали, все пак ми е за последно.

Ще излъжа, ако кажа, че не се забавлявахме. Дори срещнахме „Бой Амбишън"! Те също харесват коката! Разбира се, по някое време трябваше да купя още една доза, след като бях дала толкова много на останалите. Намирах се на върха на щастието, буквално преливах от енергия. Кристалите са страхотни, карат те да се чувстваш непобедима. По-добри са от коката. Бях кралицата на вечерта.

Голяма част от момичетата, които работят в „Джейнс", вземат наркотици. Затова се забавляват непрекъснато. Често съм се чудела как успя ват да издържат дори когато изглеждат уморени, но сега разбирам.

Мениджърът направо ме обожава. Винаги ми дава най-хубавите маси и клиентите ми непрекъснато се връщат в клуба. Изкарвам много пари. Но колкото по-усилено работиш, толкова повече кокаин ти трябва, за да можеш да продължиш. Ще ми бъде трудно да спра, защото останалите момичета го правят, а аз не искам да им давам излишно предимство. И бездруго са големи кучки.

Всички рускини спят с клиентите. Ужасно са амбициозни и ме мразят, тъй като печеля добре. И аз не ги харесвам, защото унищожават репутацията на заведението. Те правят секс с клиентите и мъжете в „Джейнс" очакват същото от другите.

Наистина имам страшно много енергия.

Според Джаки тези момичета печелят два пъти по-малко от нас. Ако е вярно, не бива да се меся в работата им. Но кой знае какво може да се случи на това хаотично място. Съществуват най-различни митове за „Ропонги"

Например се носи слух, че някакъв клиент разтваря наркотици в питиетата на момичетата. Твърди се, че шефовете знаят кой е, но не ни предупреждават. Джаки сподели, че такова нещо се е случило на Хъни. Една сутрин се събудила гола в апартамента на свой клиент. Той й казал, че се е напила много предишната вечер, но Хъни никога досега не била губила съзнание. Чувствала се ужасно. Оплакала се на мениджъра, но мъжът продължил да идва в клуба. Сега никой не говори за това. Дори Хъни мълчи. Дали историята е истинска? Човек никога не знае тук.

Заплатата ми за последния месец е 1 милион йени, или 5000 английски лири. Ако успея да ги спестя, ще си върна целия дълг. Напоследък се справям доста добре. Платих веднага наема си и отидох в супермаркета (никакви ресторанти този месец), където си купих храна за цялата следваща седмица. Скрих останалите пари и НЯМА да ги похарча.

Амин.

Анабел,

XXX

Загрузка...