Директивата

30.

Ани тръгна, а аз отидох в кабинета си и отново прегледах всичко, което знаех за Линч, за да се подготвя за срещата си с Ласитър от ФБР. Докато минавах покрай огледалото в коридора на път за банята, видях, че на устните ми все още има следи от червено вино. Това вероятно нямаше да ме представи добре, затова се качих горе и дълго се къпах. После увих хавлия на кръста си и седнах на пейката пред леглото. Кракът ми докосна нещо. Наведох се и пъхнах ръка под завивките, които Ани беше отметнала сутринта.

Предметът беше студен, малък и дълъг два-три сантиметра. Извадих го и го вдигнах към светлината. Патрон с кух връх четирийсет и пети калибър. Не беше мой и със сигурност не беше и на Ани.

Замислих се за сутринта. Не си въобразявах. Патронът беше оставен тук като предупреждение да се подчинявам. Някой бе влизал в дома ми, в спалнята ми, където спяхме с годеницата ми, и беше сложил патрон в краката ни.

Опитах да се свържа с Ани, но тя сигурно вече беше в планината и нямаше покритие.

Следващата ми спирка беше къщата на брат ми. Не преставах да мисля за онова, което Ани ми беше казала за Джак. Трябваше да изясня историята, преди да говоря с агента на ФБР, но повече от всичко бях ядосан, изпитвах подозрения и ми се струваше справедливо да си го изкарам на брат си.

Почуках силно на вратата. Той отвори, като се криеше. Пусна ме да вляза и остави пистолета си на страничната масичка.

— Какво става? — попита Джак. — Има ли нещо от камерите? Искаш ли кафе?

— Ще изпия една чаша — отвърнах.

Брат ми извади голяма чаша и я напълни. Седнах до масата в кухнята. Джак се настани на стола срещу мен и сложи мобилния си телефон пред себе си.

— Искам отново да ми разкажеш всичко, от началото до края.

— Какво става? — попита той.

— Рискувам живота си заради теб, затова отговори на въпросите ми, по дяволите! Как започна да работиш за Линч?

— Препоръчаха ме.

— Кой?

— Един човек, когото познавах от Флорида.

— Как се казва?

— Винаги съм го познавал като Флорес. Джеф Флорес.

— Телефонният му номер?

— Мога да ти го дам.

— Дай ми го.

— Сега ли? Горе е, в кабинета ми. В стария ми мобилен телефон. Трябва да намеря зарядното.

— Ще ми го кажеш, преди да си тръгна. Искам да ми разкажеш за всичките си срещи с Линч. Подробности за подхода към Сакс. Всички адреси. Знаеш ли истинското му име?

— Чакай малко. Защо ме питаш всичко това?

Станах. Столът ми се плъзна назад.

— Защото някой е оставил патрон в спалнята ми сутринта. Защото Ани ще ме напусне, ако тази история не спре днес. Защото ти съсипа живота ми. Достатъчно ли ти е това? Заслужавам отговори и ще ги получа.

— Линч ли е бил? Ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш. Но защо?

— Отговори на въпросите ми, Джак.

— Съжалявам, че се въвлече в тази бъркотия, но не можеш да ме държиш в неведение, Майк. Заплашиха ли Ани?

Сложих патрона на масата.

Джак стана и премести стола си по-близо до мен.

— Трябва да ми вярваш, Майк.

— Да ти вярвам? Няма човек, когото познавам по-добре от теб и на когото вярвам по-малко.

— Ще свършим работата и няма да се случи нищо лошо. Имай ми доверие. Кълна се. Ще го направим и всички ще бъдат добре.

— Откъде си толкова сигурен?

— Сигурен съм.

— Онези типове те изпратиха в болница.

— Караницата само ще ни причини болка, Майк. Трябва да се съсредоточим върху изпълнението на задачата и как да се измъкнем от кашата.

— Чакай малко. Откъде си толкова сигурен?

— Познавам тези хора. И защото…

— Абсолютно сигурен ли си?

— Да. — Джак се опитваше да ми вдъхне увереност, но току-що беше издал каква е играта му.

— Тъпак. — Гласът ми беше студен, а тялото — вцепенено от стъписване от онова, което започвах да разбирам. — Бил съм прав от самото начало. Ти участваш. Първата вечер.

Винаги съм знаел, че Джак може да бъде един от най-великите измамници. Едно време често си мислех, че той може да създаде нещо красиво, изобретателно, като изкуство, ако най-после прочисти съзнанието си. И ето го сега — продължителната измама, пресметнатата експертна игра, на която винаги съм знаел, че е способен. Беше хубаво, както си го бях представял. Имаше само един проблем — мишената бях аз.

Той допря пръст до устните си и погледна телефона. На лицето му изведнъж се изписа уплаха.

Те подслушваха.

Приближих се до брат си и сложих ръка на рамото му. Жестът изглеждаше утешителен, но после се обърнах, сграбчих го за ризата, увих ръка около врата му и се озовах зад него. Издърпах го от стола и го повлякох към банята.

Пуснах душа на най-силната степен и бутнах Джак под водата, обръщайки го по гръб във ваната. Включих радиото, от което загърмя музика, и зачаках стаята да се изпълни с пара.

Сега никой не можеше да ни чуе. Никое подслушвателно устройство не можеше да оцелее от водата.

— Ти си ме изпързалял — казах. — Работиш за тях от самото начало.

— Не, Майк. Казах ти, че съм честен. Но те ме погнаха. Нямах избор.

Сграбчих го за мократа риза и го разтърсих силно.

— Престани да лъжеш! — изкрещях.

— Да ти го начукам — отвърна той и ме удари в лицето. Не го пуснах.

— Целият ми живот. Работата ми. Ани. Всичко се разпада заради теб.

— Ти искаше да участваш. Не можеш да измамиш честен човек.

— Обвиняваш мен?

— Това е проблемът. Всичко е заради теб. Има много хора, които биха се справили по-добре от теб със задачата, затова защо са се хванали за теб? Те ме вкараха в клопка само за да стигнат до теб, Майк. Ти ме въвлече в тази бъркотия.

Наглостта му беше невероятна, както и желанието не само да изопачи истината, но и да я обърне напълно.

— Не смей да говориш така. Ти ли стоиш в дъното на всичко? За теб ли работят всички? Ще те убия. — Разтърсих го по-силно. Главата му се удари в ръба на ваната. Джак затвори очи, сбърчи лице и се разрида.

— Съжалявам, Майк. Аз съм боклук. Направих всичко възможно, но те ме изработиха. Не мога да се променя. Но трябва да знаеш, че нищо от това не трябваше да се случва. Никой не трябваше да пострада. И никой няма да пострада. Трябва само да свършим работата и после ще бъдем свободни и чисти. Хайде да започнем отначало и да измислим нещо. Можем да се справим.

О, Боже! Предпочитах Джак да забие юмрук в окото ми, вместо да бръщолеви, изпълнен със самосъжаление.

— Приключих с теб.

— Те ще ме убият, Майк. Знаеш го. Видя ги.

— Вече не ти вярвам, Джак.

— Трябва да решим проблема. Ако те разберат, че ти знаеш, че всичко е нагласено, с мен е свършено.

— Не, Джак.

— Ако се откажеш, те ще разберат. Те чуха какво каза ти. Наблюдават ме. Исках да ти кажа, Майк, но те щяха да ме убият.

— Трябва ти друг човек — заявих, обърнах се и излязох.

Докато карах джипа, бях толкова ядосан, че едва след известно време забелязах, че се движа с деветдесет и седем километра в час по обиколни пътища. Намалих и си поех дълбоко дъх. Не знаех какво става, дали Джак е само жалка примамка, или дирижира всичко и ме е хванал в капан от самото начало.

Телефонът ми иззвъня. Сигурно беше Джак. Не трябваше да отговарям, но се бях сетил за още няколко неща, за които да го обвиня. Отговорих на обаждането, докато завивах надясно на червен светофар.

— Не ми се обаждай повече, Джак. За мен си мъртъв.

— Майкъл? — попита гласът от другия край на линията. Беше Линч.

— Какво?

— Реших да те уведомя, че Джак все още не е мъртъв, но ще бъде след може би десет-петнайсет минути. Не знам, не съм лекар. Затова вероятно трябва да побързаш и да се върнеш. Престани да се съпротивляваш, Майк. Така само ще пострадат разни хора.

Линията прекъсна. Направих обратен завой. Гумите на джипа поднесоха по чакъла на банкета. Насочих се обратно към дома на Джак.

Предната врата беше отворена. Влязох и видях краката му в кухнята. Джак лежеше по лице на пода. Приближих се. Около тялото му имаше локва кръв, която бавно извираше от забития в него кухненски нож.

Линч беше разрязал дълбоко скалпа му. Направих компрес от хартиени кърпи, притиснах го до сплъстената му коса и се обадих на „Бърза помощ“. Джак дишаше и от време на време изпадаше в безсъзнание. Чашата кафе, която бях оставил недокосната, изстиваше на масата.

Парамедиците дойдоха след десетина минути. Бяха забележително спокойни, когато вдигнаха Джак на носилка и го пренесоха в линейката, поне докато измериха кръвното му налягане. Единият каза нещо за едва доловим пулс и кръвно налягане шейсет и пет. Започнаха да вливат прозрачна животоподдържаща течност през дебела игла. Джак отвори очи за миг, погледна ме и после отново изгуби съзнание. Обадих се на баща ни, докато пътувахме към болницата.

Там ни чакаше хирург с двама асистенти. Закараха Джак право в травматологичното отделение. Гледах през отворената врата как го сложиха на операционната маса и разрязаха дрехите му. Хирургът взе скалпел, а после се обърна, видя ме, че гледам, и изкрещя на някого да затвори вратата.

Изведоха ме в чакалнята. Прекарах времето си заедно с другите нещастници, като поглеждах часовника си и броях колко време ми остава до срещата с агента на ФБР.