Директивата

7.

Човек с телосложение, което във флотата обикновено наричаха „тухлен кенеф“, беше коленичил пред вратата. Изглеждаше адски вбесен, когато шперцът и динамометричният гаечен ключ бяха изтръгнати от пръстите му. Зад ключоразбивача стоеше кльощав мъж с дребни зъби. Вдясно от него имаше дебел, тромав тип с очила с толкова дебели стъкла, че приличаха на илюминатори на подводница. Всичките бяха с добре ушити костюми, с изключение на очилатия, който приличаше на Мистър Магу от едноименния анимационния филм, макар да бях сигурен, че има силни страни.

— Влезте — поканих ги и тръгнах към дневната. — Предполагам, че сте дошли да извършите някакво ужасяващо насилие, ако не се реванширам за грешките на Джак.

Слабият мъж погледна съучастниците си. Това не влизаше в сценария.

— Горе-долу това е идеята — каза той.

Джак се опита отново да ме предупреди, но аз не му обърнах внимание.

— Аз съм Майк — представих се и стиснах ръката на мършавия, който, изглежда, беше водачът на групата. — А ти как се казваш?

Той ме погледна, опитвайки се да разбере какво не е наред с мен, и после огледа стаята.

— Знам ли. Господин Линч.

— Е, какъв е планът, Линч? Ще ми счупите пръстите един по един? Или ще ме биете с чорап, пълен с батерии?

Кльощавият се замисли.

— Струва ми се малко прекалено. Само ще те отстраним от пътя си и ще се оправим с брат ти.

— Нека ви спестя малко време. Представлението е страхотно, но не ви вярвам, затова…

Линч кимна на човека с очилата, който пристъпи към мен и вкопчи ръце в бицепсите ми.

— Той не разбира — извика Джак от кухнята. — Мисли, че това е някаква шега. Не го наранявайте. Той няма нищо общо с тази история.

Докато ме дърпаха, аз извърнах глава към брат си. Джак изглеждаше съсипан. Отначало помислих, че е срам, защото ме е разочаровал, след като отново го бях допуснал в живота си.

— Господи, Майк! — каза той. — Съжалявам. Предполагам, че имаш право да мислиш, че това е постановка, но е реалност.

Докато очилатият ме държеше настрана, аз видях, че брат ми се бори с другия, който му изкрещя с ирландски акцент, докато извиваше ръцете му. Линч се приближи до тях и удари с пистолет Джак в лицето. Брат ми изохка и се свлече на коляно. Онзи го удари още веднъж, този път в слепоочието, и Джак се строполи на пода.

Отскубнах се от очилатия, хвърлих се към Линч и изкрещях: „Остави го на мира, да ти го начукам“, преди да помисля какви ги върша. Съборих го върху плота. Другите двама ме хванаха. Джак лежеше по лице на пода, а от рана над веждата му струеше кръв.

Линч се приближи до мен, огледа ме изпитателно и после стовари пълнителя на пистолета си върху скулата ми, под окото. За момент ми причерня. В полезрението ми заиграха искри и почувствах силно налягане в синусите си. Изохках. Примигах, за да облекча болката, а Линч бръкна в джоба ми и извади портфейла ми.

— Майкъл Форд — каза той и погледна Джак. — Разбирам. Семейно действие. И живееш на Хауъл Авеню в „Дел Рей“, нали? Приятен квартал. Ходиш ли в сладкарница „Деъри Годмадър“?

— Какво? — попитах.

- Той въздъхна, сякаш всичко се изплъзваше от ръцете му.

— Какво ти има? Комплекс на мъченик? Защо се забъркваш в тази каша? — Мъжът посочи Джак с пистолета си, а после отново се обърна към мен — Честито. Сега и ти си вътре. Виждаш ми се свестен, затова внимавай. Брат ти ще оправи нещата или следващия път ще го убием. Разбираш ли ме?

— Не можете да направите тази глупост.

Онзи се наведе, сложи пръст на спусъка и опря пистолета в рамото на Джак.

— Разбираш ли? — повтори той.

— Да — отговорих.

Линч задържа шофьорската ми книжка, върна портфейла в джоба ми и се отправи към външната врата.

Съучастниците му ме блъснаха силно към лавиците с книги, изкарвайки въздуха от дробовете ми. Докато се изправях и се мъчех да си поема дъх, тримата излязоха.

Тръгнах залитайки към вратата, за да видя регистрационните табели на колата им, но после спрях и се обърнах към Джак. Чух, че автомобилът навън потегли. Джак се беше претърколил по гръб. Седнах до него на пода, облегнах се на стената и повдигнах главата му.

— Съжалявам, Майк — погледна ме той. — Не исках да се замесваш. Казах ти да стоиш горе. Не мога да се измъкна от тази бъркотия.

— Няма нищо, Джак — рекох и избърсах с палец кръвта от окото му. — Не се тревожи за това сега. Всичко ще бъде наред.

Не го вярвах, но какво друго можех да кажа? Мислех само за факта, че Линч знае адреса ми. Сега щеше да заплашва и мен.

Прекарах нощта в спешното отделение с Джак: шест часа и десет шева. Исках отговори, но той спеше или беше в безсъзнание през повечето време. Когато сутринта се свести, придърпах стола си до леглото му.

— Отиваме в полицията, Джак.

— Опитах се, но те имат информатори сред ченгетата. Затова ме погнаха.

— Кои са те?

— Не знам.

— Не ме будалкай, Джак. Работил си с тях.

Той взе пластмасово шише със сок от подноса до леглото и го отвори.

— Имам само номер, без имена.

— Къде се запозна с тях?

Джак се помъчи да си спомни — на метростанция, в библиотека, в заведение за сандвичи. Анонимни, публични места.

— Извади телефона от панталона ми. Номерът е там.

Наведох се, но после се отказах.

— Забрави — рекох и се облегнах назад на стола. — Не искам да участвам. Всеки път, когато подредя живота си, ти ме въвличаш в нещо подобно. Онзи тип взе шофьорската ми книжка. Знае адреса ми, където спи Ани. И аз. Казаха, че са ми вдигнали мерника. Какво означава това?

— Не можеш ли да отстъпиш? — попита Джак, затвори очи и потрепери, прикривайки болката.

— Кълна се в Бога, Джак! — Скочих от стола и застанах над него. — Ако дойдат при мен, ще…

Завесата се разтвори. Дойде асистентът на лекаря. Колкото и правилна да е позицията ти, не можеш да крещиш на човек в болнично легло, изцапан със собствената му кръв.

Джак имаше леко мозъчно сътресение, но нямаше сериозни наранявания. Асистентът му даде няколко рецепти и сметка за две хиляди долара и ние излязохме от болницата. Аз карах колата. Спрях, за да взема лекарствата на Джак, и после го оставих пред дома му.

— Ще се оправиш ли? — попитах, докато той се качваше по стъпалата.

— Да. И съжалявам, че те въвлякох в тази история. Аз ще се погрижа, Майк. Вероятно това заслужавам, че постъпих правилно. Прибери се вкъщи и не се притеснявай. Говоря сериозно.

Добрият човек в мен искаше да му каже, че го подкрепям. Баща ми беше в затвора, докато растях, живеех с дрехи от „Армията на спасението“ и купони за безплатен обяд. Всеки хулиган в града беше решил да ме съсипе, а Джак винаги се опитваше да ме защитава. Щях да изгубя твърде много. Какво можех да кажа? Не знаех и след нощта в болницата бях твърде изтощен, за да мисля за това. Посъветвах го да се наспи и после се отправих към метрото, за да хвана първия влак преди разсъмване и да се прибера вкъщи.

Прекрачих прага на дома си, седнах на дивана и затворих очи.

— Сега ли се връщаш? — попита Ани, която слезе на долния етаж. — Боже, Майк! Да се напиваш по средата на седмицата.

— Съжалявам. Всеки ден е събота, когато си с Джак Форд.

Тя си пое рязко дъх, щом видя охлузването на лицето ми.

— В някой бар ли се сби?

— Косвени щети. Някакви типове скочиха на Джак.

Тя сигурно предположи, че е било пиянско изпълнение в крайпътно заведение, което не беше толкова страшно като истината. Станах.

— Лоша работа — рекох. И не лъжех. Само пропусках някои неща.

— Не ми изпрати дори съобщение след полунощ. Помислих си, че…

Ани можеше да ми изнесе поучителна реч. Заслужавах го. Но спря дотук.

— Искам само да се споразумеем следващия път да ми се обадиш — добави тя. — Добре ли си?

— Да.

— Ами Джак?

— Общо взето.

— Боли ли те главата?

Кимнах. Болката се дължеше на побоя, умората и безпокойството, не на алкохол, както подозираше Ани. Тя ме погледа как страдам известно време и после реши да намали присъдата ми.

- Горкият ми кретен — каза и прокара ръка през косата ми. — Радвам се, че си го изхвърлил от организма си. Ако е била необходима само една нощ да се държиш като тъпак, за да се помириш с Джак, щастлива съм, че си го направил. Не можахте ли да поговорите на чаша чай?

— Тези работи не стават така.

— Изхвърли го от организма си, нали?

— Да. Чаша кафе и ще бъда кукуряк.

— Добре. — Тя взе куфарчето си. — Трябва да тръгвам. Изпратих я и я целунах за довиждане. Ани спря на последното стъпало пред верандата.

— И повече никакви неприятности с Джак, нали? Не отговорих. Вниманието ми привлече кола, която спря на улицата. Мисля, че познах човека вътре.

— Майк?

— Абсолютно. Научих си урока.

Тя тръгна.

На половин пресечка от дома ми спря черен крайслер 300. Без да му пука дали ще го видя, вътре седеше Линч. Гледах го, докато годеницата ми отминаваше.