Директивата

3.

Половин час по-късно се срещнахме с бащата на Ани за вечеря във френски ресторант с три звезди „Мишлен“. Той пиеше шампанско и говореше по телефона в средата на безлюдна банкетна зала. Приключи с разговора и поздрави Ани и Ванеса, а накрая погледна мен и после дъщеря си и попита:

— Още ли си губиш времето с този човек?

Никой не отговори.

Той избухна в гръмогласен смях и стисна силно ръката ми.

— Шегувам се! Сядайте!

Лари Кларк, или по-точно сър Лорънс Кларк, беше бивша английска ръгби звезда, а сега работеше в областта на висшите финанси и управляваше хедж фонд. Той излъчваше агресивност и крепко здраве и обичаше такъв хумор, който те поставя на място, или мами, а после ти се присмива, че си му повярвал.

Лари беше успял да запази атлетичното си телосложение и всеки ден бръснеше плешивата си глава, придавайки й вид на розова силова орбита, към който в днешно време се стремят много изпълнителни директори. Стоеше му добре в комбинация с намръщената физиономия, щом ме видеше.

Все още бях в добро настроение от срещата си с измамниците на карти и нямах нищо против да вечерям и да разменя няколко закачки с Кларк. След второто блюдо се извиних и тръгнах след сервитьора в лабиринта от рафтове с вина. Уредих сметката, преди Лари да има шанс. Наложи се да го убеждавам, но накрая успях да накарам сервитьора да ми позволи да платя.

Удоволствието от надхитряването на мошениците днес следобед беше нищо в сравнение с изражението на Лари в края на вечерята, когато сервитьорът обясни, като ме погледна, че „господинът се погрижи“.

Докато вървяхме към парка след вечерята, Ванеса каза, че е уморена, и помоли Ани да я изпрати до хотела. Кларк попита дали може „да ме отнеме за минута“.

Надуших постановка. Ани повдигна рамене.

— Ще го върна жив и здрав — добави Лари, но след хода ми с плащането на сметката и едва прикрития му гняв аз не бях сигурен. Съгласих се. Сватбата беше неизбежна. Може би той най-после искаше да се помирим.

Тръгнахме към отсечка от Пето Авеню, където се намираха прочутата архитектурна фирма „Макким, Мийд и Уайт“, хотелът „Гилдид Ейдж“ и клубовете на магнатите разбойници.

Кларк отвори тежката дървена врата на внушителна градска къща. Може би беше негов клуб и щяхме да постигнем мирен договор на бренди и пури. Не очаквах с нетърпение разговор в клуб, въпреки че през последните две години се бях научил да се забавлявам — да се смея заедно с хората, докато те се оплакват, че са „бедни като църковни мишки“ и колко трудно боравят с осемнайсетметровите си яхти с железни корпуси. Но ако това означаваше да сложа край на неприятностите си с Лорънс, бях готов.

Той ме заведе в библиотеката и седнахме на две кожени кресла „Честърфийлд“. Нямаше учтиви любезности. Кларк се наведе напред и започна направо:

— Познавам семейството ти, Майк. Знам какви хора сте. Ръцете ми обаче са вързани. Ани е взела решение и аз не мога да направя нищо.

Ето какво получих след години на усилена работа — флотата, колежа, право в Харвард, нощите, в които нямах пукнат грош и бях толкова гладен, че си лягах в осем. Може би имах проблеми с приспособяването си към този свят, но докато седях и издържах на гневния поглед на Кларк, осъзнах, че донякъде това се дължи на факта, че порядъчният живот има проблеми с мен. За Лари бях престъпник, а животът ми — поредица от измами.

— Лари — рекох. Знаех, че той мрази фамилиарния ми тон. — С дъщеря ти се обичаме. Отговорни сме един към друг. Грижим се един за друг. Това е нещо мило и рядко срещано. Много искам ти и аз да започнем отначало и да намерим начин да се разбираме. Това би улеснило нещата и би направило щастлива Ани. Какво ще кажеш?

Кларк не отговори, само почука два пъти с тежкия си пръстен по мраморната маса до него. Вратата се отвори и в стаята влязоха двама мъже.

— Това са адвокатите ми — каза и ги представи.

Дотук с брендито и пурите. Най-много от всичко Кларк се измъчваше от мисълта, че си приличаме. Той беше започнал от нищото и бе забогатял от много съмнителни сделки с недвижими имоти в Лондон. Когато за пръв път се беше опитал да ме уплаши и да ме принуди да се разделя с Ани, аз бях намекнал, че знам за мръсното му минало. Това ми даде малко свобода на действията, но и ми спечели враг. Лари ме ненавиждаше, че съм го надхитрил.

Ако се занимаваш достатъчно дълго с измами, можеш да си купиш всичките аксесоари, които са ти необходими, за да изглеждаш почтен, дори обноските.

Опасявах се обаче, че Кларк си е внушил, че е почтен. Това лицемерие е опасно и аз го заплашвах с това кой съм, какво знам и кой ме обича. Колкото и да се мъчеше да ме накара да се откажа от Ани, аз се опитвах да стоя над това. Не й разказах за миналото му. Щеше да изглежда дребнаво.

— Трябва да уредим някои неща, Майк — каза Лорънс. — Утре заминавам за Дубай, затова за жалост се налага да ги вместя тази вечер.

Единият адвокат му подаде купчина листове, а другият държеше дебела папка с кожена подвързия, която приличаше на корпоративна чекова книжка.

— Някакъв стимул може ли да те накара да преосмислиш връзката ви? Да прозреш, че е в интерес на теб и на дъщеря ми да поемете по различни пътища?

— Шегуваш се — отвърнах.

Лари се втренчи в мен. Беше абсолютно сериозен.

Потърках брадичка и погледнах махагоновите лавици с книги и тримата инквизитори.

В джоба на сакото си имах бяла карта, че е дошла сметката от ресторанта — хубава ленена хартия, без орнаменти и прегъната в средата. Извадих я, както и писалка, наведох се и написах нещо, а после я плъзнах по масата, облегнах се назад и скръстих ръце на гърдите си.

За момент Кларк изглеждаше доволен, че съм се съгласил и че може да играе любимата си игра — да се пазари за пари. И после прочете бележката.

Ядосано си пое дъх и пусна листа на масата.

Видя какво съм написал: „Между зъбите ти има семка.“

Езикът му се раздвижи зад устните, докато ме гледаше гневно. След като напуснах последната си работа, много фирми ме потърсиха да отида да работя за тях, затова имах богат опит в отсвирването на хора, които се опитват да ме купят. Лари направи знак на втория адвокат, който ми даде купчината листове.

Разбира се, бях ядосан. Усещах тежестта на ножа в джоба си и за миг в съзнанието ми изплува сюрреалистично видение: ако наръгам единия от тези красиво тапицирани адвокати, ще излезе само пълнежът. Най-вбесяващото обаче беше, че не мога да покажа колко съм вбесен. Това би било в полза на Кларк и на убедеността му, че съм бандит. Не, трябваше да запазя хладнокръвие.

— Може би знаеш, че имаме значителни фамилни бизнес интереси — рече Кларк. — Част от стойността на имуществото е в холдингова компания на името на Ани, а има и друга част за семейни разходи — правни, финансови и данъчни, които трябва да се уредят, преди… — Гласът му постепенно заглъхна в болезнена въздишка.

Започнах да прелиствам документите. Купчината беше дебела и сложна като споразумение за сливане, но всъщност представляваше предбрачен договор, в случай че се опитам да отмъкна прекрасната Ани Кларк за милионите, които й се полагаха като единствена наследница на сър Лари.

— Това е правен документ — обади се вторият адвокат.

Благодаря. Кларк непрекъснато забравяше, че съм завършил право в Харвард. Оставих адвокатът да дърдори, прочетох договора и отбелязах няколко места в текста.

— Това е само чернова — добави той. — Отправна точка. Убеден съм, че можем да се споразумеем. Разбира се, имаш право да потърсиш съвет от друг адвокат. Имаш ли някакви проблеми?

Хвърлих книжата на масата.

— Всъщност имам.

Те се спогледаха. Ноздрите на първия адвокат леко се разшириха. Видях, че вълнението им нараства. За тези хора правните битки са нещо по-приятно от секса. Договорът, естествено, беше плесница за мен и бях сигурен, че Лари иска да се скараме. Нямаше обаче да му доставя това удоволствие.

— На страница деветнайсет има грешка. Вероятно сте мислили за Ню Йорк. Вирджиния се придържа към единния правен кодекс в семейното право — заявих. — Но това не е много важно.

— Чернова — изпелтечи адвокатът на сър Лорънс.

— Добре. Кой иска да бъде свидетел?

— Моля? — попита Кларк.

— Парите не ме интересуват, Лари. Ако този договор ще те разкара от пътя ми, ще го подпиша веднага. Устройва ме.

— Може да напишем друга чернова.

— Не е необходимо — настоях. — Вече го поправих. — Подписах се три пъти на последните страници, станах и му го подадох.

— Ако трябва да отидеш при нотариус, кажи ми — добавих. — Лека нощ.

Ако отърваването от този негодник ми струваше само няколко милиона и подписа ми, бях се измъкнал лесно. Излязох.

Върнах се в нашата хотелска стая и видях, че Ани седи в леглото и работи на лаптопа си.

— Как мина срещата с баща ми? — попита тя. — Виждам, че си оцелял. Маслинова клонка?

— Предбрачен договор.

— Какво? Той не е говорил с мен за това. Издебнал те е в засада?

— И с двама адвокати.

— О, Боже! Ти какво направи?

— Аз ли? Нищо. Подписах го. Ти решаваш, разбира се, но е добре и ти да го подпишеш. Така ще го разкараме от пътя си.

Не знам какво очакваше Ани. Че ще удуша баща й?

Тя остави лаптопа. Поклати глава. Беше ядосана.

— Ще отида при него и… — Отметна завивките.

— Не се тревожи за баща си, макар договорът да означава, че ако с теб се скараме, ти няма да можеш да вземеш джипа ми. — Въпросният джип беше двайсетгодишен „Чероки“ с избеляла боя и без амортисьори, от който все не можех да се реша да се отърва.

Дори грубото стряскане на Кларк не можа напълно да разсее приятната мъгла в главата ми след четирите ястия и половината бутилка бургундско вино „Шато л’Ермитаж“, което най-после успя да ме накара да разбера защо хората са толкова обсебени от виното.

Легнах до Ани.

— Ще ме обичаш ли, ако нямам нищо? — попитах.

— Що за въпрос? — съчувствено и малко обидено отвърна тя, но след миг омекна. — Стига, Майк. Разбира се, че ще те обичам — прошепна Ани в ухото ми и после ме целуна.