Директивата

38.

— Значи това е Ани, а? — попита Блум и сбърчи нос. — Винаги ли е такава? Вижда ми се кучка.

— Изтегли хората си — отвърнах.

Тя се свърза с Линч по предавателя и потвърди заповедта. В огледалото за обратно виждане забелязах, че колите се подредиха зад нас, докато напускахме квартала.

— Дръж наблизо враговете си — подхвърлих и поклатих глава.

— Нещо такова.

— Кой ти плаща?

— Това е моето шоу, Майк. Имай ми малко доверие.

— Глупости.

— Вярвай в каквото искаш.

— Тогава ти си и полицията, и крадецът? — попитах и се замислих за миг. — Предполагам, че това прави разследванията ти много по-лесни. „Охранителна фирма „Блум“ винаги съумява някак да проникне в престъпния свят и да манипулира най-корумпираните страни в света. И ако имаш престъпна конкуренция, ти ги издаваш на ченгетата и в същото време се представяш добре пред силите на реда.

— Бих искала да е толкова лесно, но знаеш как стават тези неща. Няма ярки линии на земята. Понякога сме лоши, които се преструват на добри, а понякога сме добри, които се преструват на лоши. Понякога вършим необходимото зло, което добрите не могат да направят. През половината време не знаем какво става, по дяволите. Аз само осребрявам чековете.

— Не се опитвай да ми пробутваш това като някаква сложна работа под прикритие. Ти си престъпничка.

— Ако работиш в тази сфера през целия си живот, ще разбереш, че границата между почтеност и престъпност е все по-безсмислена. Предполагам, че го осъзнаваш. Да речем, че съм прагматична. Търся добри възможности. Добър американски предприемач.

— Забравяш убиец.

— Не. В случая със Сакс аз съм само предприемач, който прави всичко възможно да реши проблемите в един от филиалите си.

— Не ти ли беше достатъчно наследството от милиарди долари? От още ли се нуждаеш?

— Не става дума за пари, Майк. След първите десет милиона и нещо ти става безразлично. Само започваш да се тревожиш как да не развалиш децата си с всичките тези пари.

— Блум старши очевидно се е провалил.

— Семейството ми прави тези неща отдавна. Налага се да изцапаш ръцете си. Изгубвахме душите си, превръщайки се в прислужници на група адвокатски кантори и хедж фондове.

— Богато момиче краде заради тръпката. Има ли нещо по-отвратително от това? Самарянството ти харесва, нали?

— Всъщност да, както и на теб. Но най-важното беше да откупя обратно компанията. Трябваше да прибягна отново до някои начини за печелене на пари, от които се бяхме отказали. И да, понякога ни става скучно. От какво да се вълнувам? От маси в ресторанти? Нова къща на остров Мустик? От усилията, които полагам, за да получа потупване по рамото от управителния съвет, група старци, които взеха дялове от фамилното ми наследство и го разпродадоха на онези, които дадоха най-много пари? Такава ми е природата. И работата е важна. Белият пазар не може без черния. Трябва да има посредник. Там е нашата ниша.

— Изглеждаш много добре информирана и в същото време вършиш откачени неща.

— Да. Такива са времената. Правителството е навлязло във всички ниши. Разузнаване. Разпити. Това е един от недостатъците от приватизирането на сигурността. Накрая свършваш с много бели коси.

— Свършваш с платени врагове, които правят по-добре лошите неща. — Наблюдавах в огледалото колите, които ни следваха. — Всичко е много интересно. Трябва да споделиш опита си в бизнес секцията на списание „Аутлук“, след като изхвърлиш трупа ми.

Приближихме се до кръстовището между околовръстния път и шосе 395, безразборно построени нови жилищни комплекси и офис паркове, преплетени между надлези и детелини на магистралата.

— Харесвам те, Майк. Това не е отвличане. — Блум спря в подземен паркинг. — Отиваме в корпоративен апартамент. Много е хубав. Смятай го за среща извън офиса, сплотяване на екипа. Само ще свършим работата, която ти обеща да направиш.

Останалите от конвоя ни последваха и спряха до нас. Линч ме претърси щателно и се погрижи да ме сръга силно в шевовете. Тръгнахме към асансьорите.

Намирахме се в чисто нова кула с апартаменти. Качихме се на дванайсетия етаж и влязохме в хубав апартамент, който приличаше на образец на посредник при продажба на недвижими имоти. Единственото добро нещо беше, че имаше машина за еспресо, вградена в шкафа до хладилника.

— Добре дошъл — каза Блум. — И тъй като мисля, че преди малко те изхвърлиха от дома ти, може да спиш тук, докато тръгнем за Ню Йорк да свършим работата.

— Работа? Невероятна си. Снощи ме простреля…

— Куршумът не влезе в тялото ти.

— Заплаши годеницата ми…

— Бившата ти годеница.

— И едва не уби брат ми…

— Само защото ти се опита да действаш зад гърба ни, Майк. Причините са основателни да ни съдействаш този път. Виж колко лесно може да бъде.

Тя се приближи до дълбока купа върху гранитния плот, взе ябълка и отхапа.

— Пък и кой знае докъде може да те доведе това? — продължи. — Ти си компетентен човек. Дотук съм смаяна от теб. Правиш мръсни номера. Играеш честно. Забавен си. Ела да работиш за нас. Всъщност вече го правиш. Какво толкова? Ние сме мошеници, Майк. Не можеш да промениш природата си. Затова престани да се измъчваш и се забавлявай. Бих искала някой да ми го беше казал преди петнайсет години. Би ми спестил много време и болка.

Тя ми предложи да отхапя от ябълката.

— Много хитро — подхвърлих.

— Ядосан си. Разбирам. И това не е Съветският съюз. Изборът е твой.

— Какъв е изборът? Ами ако откажа?

Блум махна пренебрежително с ръка.

— Нека да бъдем позитивни. Това е ключът за успеха. Един ден се запитах защо ченгета и престъпници трябва да играят на котка и мишка в игра, в която не печели никой? Прахосва се толкова много предприемачески дух. Нека да направим така, че и двете страни да спечелят. Да увеличим баницата. И тук, Майк — тя посочи мен и после себе си, — виждам много синергия между нас. Да се съсредоточим върху съвместната работа.

Това беше най-милият начин, по който някой бе заплашвал да ме убие. Едва не забравих, че е принуда с насочен пистолет.

— Съжалявам, че нещата се развиха така — каза Блум. — Надявах се да те привлека без неприятните моменти. Заминаваме за Ню Йорк довечера или утре. И после идва Денят на Федералния резерв. Е, какво ще кажеш? Мошеничеството е в кръвта ти, както и в моята. Престани да се самозалъгваш и се примири. Участваш ли?

Поклатих глава и отвърнах:

— Ти не знаеш абсолютно нищо за мен.

— Нима? Знам какво се е случило с баща ти, Майк. Известно ти е, че крадците имат повече чест от представителите на закона. Защо си правиш труда с глупавите разлики? Не се преструвай, че ще бъдеш щастлив, като гледаш футбол и правиш задължителен секс два пъти в месеца. Нуждаеш се от измамите. Не си ли го осъзнал? Ако се опиташ да живееш почтено, ще умреш от скука.

Блум изричаше на глас мислите, които не ми позволяваха да заспя нощем и ме караха да гледам в тавана на къщата на мечтите си, и които ме терзаеха, докато кимах на шарките на порцеланови сервизи или избирах златния пръстен, който щях да нося, докато умра.

Ходовете, които бях опитал срещу Линч и Блум, ме бяха оставили с объркан живот и дупка в гърба. Имах само един изход. Единствената възможност беше да продължавам да ги заблуждавам. Можех да ги унищожа всичките, но трябваше да унищожа и себе си заедно с тях, и първо трябваше да извърша удара.

— Участвам — отговорих.

— Отлично.

— Ще се нуждая от помощ.

— Джак ще дойде с теб. Ще бъде готов. Справедливо е да участва в играта.

— Имам някои инструменти, лични карти и други неща. Трябва да ги взема от моите хора, преди да заминем за Ню Йорк.

— Кажи ми имената им.

— Човек на име Картрайт и баща ми. Предполагам, че ще бъдат готови чак довечера.

— Баща ти?

— Няма по-добър от него с книжата.

— Ще ги взема.

— Те може да са малко нервни. Аз мога да отида…

— Никакъв шанс.

— Тогава поне първо да се обадя. Ще ти кажа номерата им.

— Добре. Нуждаеш ли се от нещо друго? Закуска?

— Не съм гладен. Но има още нещо. Знаеш ли за закодираните карти, които използва Федералният резерв? Мисля, че ги наричат „Фортеца“.

— Разбира се.

— Можеш ли да ми намериш една? Не е необходимо да действа. Трябва само да изглежда добре.

— Няма проблем — отговори тя и тръгна към вратата.

Блум ме беше зарибила в уличката, когато се появи и ме спаси от Линч. Всичко беше, за да й се доверя — измамата с Добрия самарянин, за да може да ме засече, когато се опитам да отида при властите. Отиването в „Четири сезона“ беше нагласено. Сигурно знаеше, че Ани ще ни види. А тази сутрин беше направила всичко възможно да ни раздели. Искаше ми се да мисля, че съм неустоим за жените, но тук ставаше нещо повече. Защо да съм най-ценният? За да нямам порядъчен живот, към който да се върна?

— Кажи ми нещо. Защо аз? — попитах. — Сигурно имаш пет-шест екипа, които биха свършили работата. Защо включваш аматьор? Защо съм толкова специален, по дяволите?

— Не се подценявай, Майк. Ти си най-подходящият за тази задача. Казах ти го. Това е само бизнес — отвърна Блум.

Тя и хората й излязоха и заключиха вратата.