Директивата

52.

— Къде отиваш, Майк? — попита Ани, когато тръгнах по страничния коридор.

Погледнах през прозореца и видях, че агентите на Тайните служби, облечени в якета за борба с размирици, се приближават към къщата.

— Отиди в полицията — казах.

— Идвам с теб.

— По-безопасно е…

— Идвам с теб — повтори тя.

Тръгнахме към гаража на Кларк, въпреки че „гараж“ не беше най-точната дума. По-скоро си представете изложбена зала на „Мерцедес“. Надникнах през прозореца на вратата, водеща към гаража. Зад „Остин Мартин V8 Вантидж“, „Мерцедес Гълуинг“ от 1955 година и „Плимут Супер делукс“ от четирийсетте години беше спрял старият „Лендкрузър“ на Блум с дълбоки драскотини по метала от сблъсъка ни на моста.

— Чакай тук — казах на Ани. — Моля те. Недей да спориш. Само ще говоря с тях. Ако се случи нещо, бягай при агентите. Там ще бъдеш в безопасност.

— Добре — отговори тя.

Отворих вратата и влязох в гаража. Линч ме чакаше и насочи пистолета си веднага щом ме видя. Вдигнах ръце. Блум тръгна към мен, държейки пистолета до тялото си. Това не беше по техните правила на играта — аз да вляза при тях сам, незащитен.

— Искам да поговорим — рекох. — Имам предложение, което мисля, че ще ви хареса.

— Това не са преговори, Майк.

За да усмиря Блум, трябваше да убедя Лари Кларк да съдейства на властите. Можехме да надиграем неговите много лоши хора. Ако включех Блум и я оставех да си припише заслугата, че е разобличила клиентите на Кларк, щях да й дам достатъчно, за да ме остави на мира. Усетих, че в гърлото ми се надигат киселини, когато си помислих за компромиса, но това беше единственият начин да откупя безопасността си.

Планът звучеше много по-добре в главата ми пред входната врата, отколкото когато го изрекох на глас там, в гаража, изправен пред дулата на два пистолета и облян в пот.

— Чу ли новината? — попитах.

— Да.

— Тогава имаме да говорим за много неща.

— Ти съсипа позициите ни. Разби колата ми. Блъсна ме по склона. Не съм доволна. Линч е много недоволен.

— Всичките сме загазили — отвърнах. — Обадих се на Тайните служби. Те са тук. Кларк не може да ви плати. В момента е навън, при агентите, и трябва да ви кажа, че изглежда се е размекнал. Мисля, че ще сключи сделка. Първи ли искате да се измъкнете от бъркотията или последни?

В престъпленията, както и в политиката, основното правило е да предприемеш хода пръв, когато всички започнат да се предават един друг.

— Не се тревожа за това — отговори Блум. — Ти не можеш да ме унищожиш, Майк.

Замислих се за заинтересованите страни: ФБР, вашингтонската полиция, щатската полиция на Вирджиния, Тайните служби, Федералната полиция, Комисията по ценните книжа, Агенцията за борба с наркотиците, Главната прокуратура на Вашингтон и Главната прокуратура на Ню Йорк. Да не споменавам за Службата за външна дейност и хората от разузнаването, които биха се заинтересували от клиентите, които перат мръсни пари чрез фондовете на Лари. Това беше дълъг списък от много амбициозни хора, всичките готови да направят кариера със случай като този.

За Блум щеше да стане доста напечено. Тя знаеше играта, но това не беше по силите й. Ето защо трябваше да извърша кражбата, да хвана Блум и Кларк на местопрестъплението и да създам такава сложна бъркотия, че никой, дори Блум, да не може да я оправи.

— Не, вероятно няма да мога да те унищожа — отговорих. — Но нещата се развиха зле и мога поне да ти навредя сериозно. Това е дилемата на затворника. Или ще се държим добре, или всичките ще бъдем обесени. Ти поне най-после ще трябва да се откажеш от страничните си занимания, да станеш почтена, да се държиш възможно най-добре и да молиш за потупване по гърба всичките онези високомерни старци в управителния ти съвет.

Видях, че думите ми й въздействаха.

— Кажи ми какво искаш — рече тя.

Пристъпих по-близо до нея. Линч изрева да спра. Позволих му да ме претърси. Той се дръпна назад. Приближих се до Блум и зашепнах:

— Всичко се обърка. Знаеш ли кои са инвеститорите на Кларк? Защо той финансира тази откачена работа?

— Имам известна представа.

— Той ще изпее всичко на Тайните служби. Ще ти направя услуга. Да речем, че кражбата е била тайна операция и че ти си го разследвала. Преследвала си клиентите му и мръсните пари, които той е перял. Става дума за картели, чуждо разузнаване, Иран и кървави пари. За теб ще бъде страхотен успех. Ще те носят на рамене по Пенсилвания Авеню и отсега нататък всичко ще ти се разминава. Нуждаеш се от мен. Ще кажа каквото искаш да кажа. Стани посредник между Кларк и Федералните агенти. Ще бъдеш героиня. Не ми пука, стига да постигнем примирие и да оставиш на мира семейството ми.

Блум извърна леко глава и се замисли.

— Може да говорим — каза тя. — Да уголемим баницата.

Сложих ръка на рамото й и прошепнах в ухото й:

— При едно условие. И не подлежи на преговори. Линч ще поеме вината за убийството на Сакс.

— Тежко условие. — Блум забарабани с пръсти по колата, докато обмисляше предложението ми. — Харесва ми как разиграваш ситуацията, Майк. С много въображение. Виж какво ще ти кажа. Няма да те убия сега. Ще разузная как стоят нещата. Тук ли са Федералните агенти?

— Навън пред къщата. Пазят всички изходи.

Тя кимна.

— Мненията ни не се различават много. Ще поговоря с агентите на тръгване.

— Имаме ли сделка?

— Скоро ще разбереш — отговори Блум.

Тя мина покрай Линч и каза нещо, което не чух. Той спусна пистолета и придоби съкрушен вид, сякаш му беше изяла десерта. Двамата се качиха в джипа, обиколиха гаража и излязоха през отворена врата.

Вратата към къщата се отвори.

— Майк — каза Ани. — Те идват!

Върнах се в къщата. Агентите вече бяха вътре.

Мъж и жена, облечени с непромокаеми якета на Тайните служби, тръгнаха по коридора към нас.

— Аз ви се обадих — рекох и вдигнах ръце над главата си. — Тя няма нищо общо.

Жената агент наклони глава към мен.

— Как се казвате?

— Майкъл Форд.

— Майкъл Форд?

— Точно така.

Тя обсъди нещо с другия агент. Чух „Мамка му“ и нещо за Федералния резерв.

— Въоръжен ли сте? — попита жената.

— Не — отговорих.

— Легнете по корем. Бавно. Разперете ръце.

Коленичих и после легнах на пода.

— А сега кръстосайте глезени и обърнете длани нагоре.

Процедурата се нарича „спиране на углавно престъпление“ и е запазена за най-опасните заподозрени. Когато ти я прилага полицията, това е кралско отношение.

Тя ме заобиколи отстрани, докато другият агент ме държеше на прицел.

— Вдигнете лявата си ръка — каза жената.

Вдигнах я непохватно на петнайсетина сантиметра от пода. С едно внезапно движение тя протегна ръка, хвана китката ми, изви ръката ми зад гърба, притисна с коляно рамото ми, сграбчи и дясната ми ръка и ми щракна белезници.

Изправиха ме на крака и ме поведоха между мраморните колони в коридора на Кларк. Държах главата си изправена. Никога не бях приличал повече на виновен престъпник, защото най-после бях направил нещо честно.

Усмихнах се на Ани.

— Поставих ги точно там, където ги исках — казах.

— Ще говоря с баща си — отвърна тя. — Той ще се вразуми.

Тръгна с мен по алеята за коли. Други агенти разпитваха Кларк, който стоеше до един от джиповете им. Погледите ни се срещнаха и той кимна.

Блъснаха ме на задната седалка на друг черен мерцедес.

— Обичам те, Ани — рекох. — Не се тревожи за мен.

— И аз те обичам — отговори тя.

Потеглихме по дългата алея. През стъклото видях Блум и Линч. Тя беше скръстила ръце на гърдите си и разговаряше с някакъв капитан, сякаш също беше ченге. А Линч, служителят на ФБР, беше в стихията си, докато се беше облегнал на джипа.

Докато минавах, Блум се обърна, погледна ме и допря показалец до устните си.