Мъртва като теб

109

Неделя, 18 януари

Той отлепи тиксото от устата на Джеси и докато отделяше последния пласт от кожата, устните и косата ѝ, тя изкрещя от болка и жадно си пое въздух. Заля я моментно облекчение, че вече може да диша нормално.

— Е, радвам се да се запознаем както подобава — каза той през процепа на качулката.

Включи лампата в микробуса и за първи път тя успя да го огледа добре. Седеше на седалката и се взираше в нея. Не изглеждаше никак едър, нито силен, дори облечен с мъжкарските кожени дрехи на моторист. Каската му лежеше на пода, а в нея бяха сгънати дебелите ръкавици. На ръцете му имаше латексови.

— Жадна ли си?

Беше я извлачил по пода и подпрял гърба ѝ на стената. Тя гледаше отчаяно бутилката с вода, която той и подаде, и кимна. Не можеше да говори, устата ѝ беше пресъхнала. После очите ѝ се стрелнаха към ловджийския нож, който той държеше в другата си ръка. Не че имаше нужда от него; ръцете ѝ бяха завързани зад гърба, а краката все още облепени на глезените и коленете.

Можеше да го изрита. Можеше да свие колене и да го изрита силно. Но какво щеше да постигне? Само ще го вбеси, ще го накара да ѝ причини нещо още по-лошо от това, което беше замислил.

Беше много важно да уцели момента. От медицинското училище знаеше къде са уязвимите места по тялото, а от кикбокса бе научила как и къде да рита така, че да го обездвижи поне за няколко секунди.

Ако ѝ се удадеше такава възможност.

Щеше да има само един шанс. Беше много важно да не го пропилява.

Започна да пие така жадно, че не успяваше да преглъща и водата се стичаше по брадичката ѝ. Задави се и се закашля. Когато се успокои, пийна още малко, после му благодари, усмихна се и го погледна така, сякаш беше най-добрият ѝ приятел. Трябваше някак да осъществи връзка с него.

— Моля те, не ме наранявай — изграчи тя. — Ще направя каквото искаш.

— Да — отвърна той. — Знам, че ще го направиш. — Наведе се напред и вдигна ножа към лицето ѝ. — Остър е. Искаш ли да разбереш колко? — Притисна плоската част на студеното острие към бузата ѝ. — Толкова е остър, че можеш да се обръснеш с него. Можеш да обръснеш всички гнусни косми по тялото си — особено по пубиса, защото са мокри от урината. Знаеш ли какво още мога да направя с него.

Острието беше още до лицето ѝ, когато тя отвърна разтреперана, почти шепнешком:

— Не.

— Мога да те обрежа.

Тя не каза нищо. Мислите ѝ се щураха във всички посоки. Връзка. Трябва да осъществи връзка.

— Защо? — попита тя, като се опитваше да звучи спокойна, но думата излезе като въздишка. — Защо искаш да направиш това?

— Нали го правят на еврейските момченца?

Тя кимна и усети как острието започва да се впива в кожата ѝ, точно под дясното око.

— Традиция е.

— Но не и за момичетата?

— Не. Само в някои култури, не и при евреите.

— Така ли?

Острието се притисна толкова силно, че тя не смееше да помръдне глава.

— Да. — Едва оформи думата с устни, звукът заседна в гърлото ѝ.

— След обрязването жената не може да получава удоволствие от секса. Обрязаните жени не получават оргазъм, затова след време престават да опитват. Което означава, че няма да бъдат неверни на съпруга си. В това е смисълът. Знаеше ли?

Отговорът отново заседна в гърлото ѝ.

— Не.

— Знам как да го направя — каза той. — Проучил съм въпроса. Но ти не искаш такова нещо, нали?

— Не. — Този път се чу слаб шепот. Тя трепереше, опитваше се да успокои дишането си. Да мисли. — Не е нужно да ми го причиняваш — каза тя малко по-високо. — Ще съм добро момиче, обещавам.

— А ще се измиеш ли за мен?

— Да.

— Навсякъде?

— Да.

— Ще се обръснеш ли за мен?

— Да.

Без да сваля ножа от лицето ѝ, той добави.

— В микробуса има топла вода и сапун. Има и гъба. Кърпа. Бръснарско ножче. Ще те оставя да се съблечеш, за да се измиеш. После ще си поиграем с онази обувка. — Той посочи към пода с бутилката вода. — Позна ли я? Същата е като онези, които купи във вторник от „Мариеле“ в Брайтън. Колко жалко, че изрита другата от микробуса и няма да можем да си поиграем с целия чифт. Но ще се забавляваме и с една, нали?

— Да — каза тя. После се опита да добави: — Аз харесвам обувките. А ти?

— О, много. Обичам обувки с високи токчета. От онези, които жените могат да използват като дилдо.

— Като дилдо ли? Имаш предвид да ги вкарват в себе си?

— Да, точно това имам предвид?

— Това ли ти харесва?

— Ще ти кажа какво да правиш, когато съм готов — сопна се той, внезапно разгневен. После махна ножа от бузата ѝ и започна да реже тиксото на коленете ѝ.

— Само искам да те предупредя, Джеси — каза той, тонът му отново беше приятелски. — Не искам нищо да ни разваля удоволствието, нали така? Нашата малка сесия, нали?

Тя сви устни и кимна, после успя да се усмихне.

Той вдигна ножа пред носа ѝ.

— Ако опиташ нещо, да ме удариш или да избягаш, ще те вържа отново, но без дрехи, разбра ли? После ще те обрежа. Само си помисли как ще се отрази това на медения ти месец с Бенедикт. Помисли си за всеки път, когато той ще те люби, до края на живота ти. Само си помисли колко много ще изпуснеш. Разбрахме ли се?

— Да.

Но тя мислеше.

Той не беше едър. Просто беше насилник.

Тя беше търпяла насилие в училище. Тормозеха я заради кривия ѝ нос, заради това, че е дете на богати родители. Но се беше научила да се оправя с тях. Насилниците очакват да им се дадеш. Те не са подготвени за хора, които им се опъват. Тя беше цапардосала най-злобното момиче в училището, Карън Уалдъргрейв — удари я с хокейния стик по коляното. Удари я толкова силно, че ѝ счупи костта и трябваше да ѝ слагат изкуствена капачка. Разбира се, това беше инцидент. Една от онези нещастни злополуки, които се случват по време на тренировка — или поне така решиха учителите. Никой вече не я закачи.

А щом дойдеше нейният шанс, и този мъж вече нямаше да може да я тормози.

Той отлепи тиксото от глезените ѝ. Тя започна да движи крака, за да възстанови кръвообращението си, а той отиде до мивката и пусна крана.

— Топла вода за теб! — обърна се и я изгледа. — Сега ще ти освободя ръцете, за да можеш да са измиеш и избръснеш. Помниш ли какво ти казах?

Тя кимна.

— Кажи го.

— Помня какво ми каза.

Той сряза тиксото на китките ѝ и ѝ нареди да го отлепи.

Тя разтърси ръце за няколко секунди, за да премине изтръпването, после хвана крайчеца на лентата и започна да я отлепя. Той държеше ножа насочен към нея през цялото време, като прокарваше пръст по острието му.

— Пусни ги на пода — каза ѝ, когато видя, че се чуди къде да остави лентите.

После посегна надолу, взе кожената обувка и ѝ подаде.

— Помириши я!

Тя се смръщи.

— Вдигни я до носа си. Вдъхни миризмата!

Тя помириса силния аромат на кожа.

— Хубаво е, нали?

Очите му за миг се насочиха към обувката и тя видя проблясък в тях. Беше се разсеял. Сега обувката беше привлякла вниманието му. Тя я вдигна отново към лицето си, като се престори, че я мирише, и лекичко я завъртя така, че вече я държеше за носа. В същото време започна да присвива колене, сякаш за да възстанови кръвообращението си.

— Ти ли си онзи, за когото пишат вестниците. Онзи с малката пишка? — попита тя внезапно.

Той се извъртя рязко към нея. И в този миг тя се изви назад, изпъна колене, скочи високо и го изрита в брадичката. Той полетя нагоре и удари главата си в тавана на микробуса. Падна на пода, а ножът изхвърча настрани.

Преди той да успее да се съвземе, тя отново беше на крака и сваляше качулката му. Той изглеждаше направо жалък без нея — като малък стреснат молец. Тя заби токчето на обувката в дясното му око.

Той закрещя. Ужасяващ вой от болка, шок и ярост. По лицето му рукна кръв. Тя грабна ножа от пода, отвори плъзгащата се врата и изскочи навън, като почти полетя с главата напред в катранения мрак. Зад нея воят продължаваше — вой на ранено животно.

Тя затича по нещо твърдо. После около нея се появи светлина.

Мамка му!

Как може да е толкова глупава. Трябваше да вземе фенерчето!

За миг зърна една вагонетка на прашасали релси. Зърна и част от металната пътека, която вървеше по стената. Нещо като огромни турбини.

Къде беше вратата?

Чу че той крещи от болка и ярост:

— Майната ти, няма да се измъкнеш, няма да се измъкнеш, кучко!

Тя стисна ножа. Лъчът на фенерчето светна право в лицето ѝ и я заслепи. Обърна се. Видя огромни врати над железопътни релси. През тях влизаха вагонетките. Хукна натам, като следваше лъча.

Докато не стигна до заключената с катинар верига.