Мъртва като теб

124

Неделя, 22 февруари

— Радвам се, че най-после си спокоен, скъпи — каза Клео.

Беше вечер. Бяха прекарали следобеда заедно, работеха над списъка с гостите за сватбата. Рой Грейс беше вдигнал крака на масата, а в ръка държеше чаша вино. Гледаше шоуто „Старо, но златно“, едно от любимите му предавания. Най обичаше да гледа как хората получават оценка за съкровищата си или за нещо, което бяха получили по наследство. Изумлението на човека, когато някоя натруфена купа, в която бяха хранили кучето, бъдеше оценена на няколко хиляди лири. Или пък смайването, когато прекрасна картина, предавана по наследство, бъдеше обявена за фалшификат и оценявана на няколко лири.

— Да! — Усмихна се. Искаше му се наистина да беше спокоен. Съмнението още го гризеше, въпреки че Мъжа с обувките бе арестуван. Тревожеше го и самоубийството на жената на Стърлинг. Беше изслушал касетата от затвора, когато тя говореше как ще се прибере и ще се самоубие. Звучеше като празна заплаха. Но наистина го беше направила. Без бележка, без нищо.

— Наистина така ми се струва — каза Клео, като леко отмести Хъмфри и се сви до Грейс на дивана. — Толкова спокоен, колкото можеш да бъдеш.

Той сви рамене и кимна.

— Поне Мъжа с обувките е бил наказан подобаващо. Ще е сляп с едното око.

— Колко тъжно? Жалко, че младата жена не е успяла да го кастрира — отвърна Клео. — Всичките му жертви са били осакатени по някакъв начин, една даже е мъртва.

— Иска ми се само да знаехме колко са всъщност — каза Грейс. — Той започна да пее, но ми се струва, че ни каква всичко. Той е един от най-противните перверзници, които съм срещал. Компютрите в дома му и в офиса са пълни с извращения. Всякакви сайтове за фетишисти, повечето садистични. Освен това има цял коктейл от сънотворни и упойващи вещества в хладилника в офиса си.

— Дали ще се признае за виновен и така да спести на жертвите униженията в съда?

— Не зная. Зависи от адвоката му — онова копеле Кен Акот. Имаме тонове доказателства срещу Стърлинг. Гаражът е на негово име. Открих и липсващите страници от досието през деветдесет и седма в сейф в офиса му. На айфона му има линкове към профилите във Фейсбук и Туитър на някои от жертвите му. ДНК доказателства, открити в тялото на Рейчъл Райън.

Отпи от виното.

— Но ще трябва да изчакаме психиатричната оценка дали е вменяем. Моля ви се! Гари Стърлинг е управлявал една от най-големите компании в града, бил е заместник-капитан на голф клуба и касиер на Ротъри клуба — но не се знае дали е достатъчно вменяем за съда! Системата ни куца, да ти кажа.

Клео се усмихна съчувствено. Разбираше колко вбесяващи могат да бъдат някои особености на съдебната система.

— Джеси Шелдън трябва да получи медал. Как е тя?

— Доста добре. Ходих да я видя у дома ѝ този следобед. Оперирали са глезена ѝ. Да се надяваме, че ще се възстанови напълно. Всъщност изглежда доста добре, като се има предвид какво ѝ се е случило. Очаква с нетърпение сватбата си през лятото.

— Сгодена ли е?

— Очевидно. Каза ми, че именно желанието ѝ да се ожени я крепяло в онези моменти.

— Значи не те притеснява това.

— Не, не ме притеснява това. Просто си мисля, че не сме го заковали достатъчно добре все още.

— Заради онези обувки ли?

— Не ми пука за тях. Ако го накарам да пропее, ще се изясни и този въпрос.

Той пийна още малко от виното и хвърли поглед към телевизора.

— Да не би нападението във влакчето на ужасите да те притеснява? Как се казваше момичето?

— Манди Торп. Да. Все още не вярвам, че Мъжа с обувките я е изнасилил. Макар че той го твърди. Криминалният психолог греши, сигурен съм.

— Искаш да кажеш, че извършителят е още на свобода?

— Да, точно това е проблемът. Ако Праудфут греши, значи онзи още е на свобода. И може да нападне отново.

— Ако е на свобода, ти ще го хванеш. Все някога.

— Искам да го хвана, преди да е нападнал отново.

Клео нацупи игриво устни.

— Ти си моят герой, детектив-суперинтендант Грейс. Винаги ги хващаш.

— Само в мечтите ти.

— Не, не само в мечтите ми. Аз съм реалист. — Тя потупа издутия си корем. — След около четири месеца нашето бебе ще се роди. На теб разчитам да направиш света безопасен за него.

Той я целуна.

— Винаги ще има лоши типове, нали знаеш?

— И лоши момичета!

— И лоши момичета. Светът е опасно място. Няма да можем да ги арестуваме всичките. Винаги ще има лоши хора, които остават ненаказани за престъпленията си.

— А добри хора, които са затваряни несправедливо? — попита тя.

— Да, границата винаги е доста тънка. Има много добри лоши хора и много лоши добри хора. Животът не е черно-бял и рядко е честен — каза той. — Не искам детето ни да расте с илюзията, че е такъв. Случват се гадости.

Клео се усмихна.

— Да, гадости се случват. Но от деня, в който те срещнах, за мен те вече не съществуват.

Той се ухили.

— Понякога се чудя защо ме обичаш.

— Наистина ли, детектив-суперинтендант Грейс? Аз пък не се чудя. Нито за секунда. И не мисля, че някога ще се зачудя. Ти ме караш да се чувствам в безопасност.

Той се усмихна.

— Много лесно ти се угажда.

— Да, аз съм лесно гадже. Нямам дори един чифт скъпи дизайнерски обувки.

— Искаш ли да ти купя?

Тя се взря учудено в него.

Той я погледна и се усмихна.

— Просто за да си имаш!